Страници

Интересни YouTube канали

23 февруари 2022 г.

Промяна за възнаграждението на лекторите в училищата

 

 акад. Николай Денков , Министър на образованието и науката

До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на

българските учители към КНСБ,

До г-н Юлиян Петров, Председател на

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Зам. - председател на комисия по образование в Парламент на р. България

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдивска област

ДО МЕДИИТЕ

 

ПРОМЯНА ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЛЕКТОРИ В УЧИЛИЩАТА

ОТ НИКОЛАЙ ДИМОВ, ПОСТРАДАЛ ОТ НЕСПРАВЕДЛИВОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛЕКТОРИТЕ В УЧИЛИЩАТА

  

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Председател на Синдиката на българските учители към КНСБ,

Уважаеми господин Председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин областен управител,

 

Като небезразличeн граждани се смятам за длъжен след многократно изпратени писма от началото на откриването на новата 2021-2022 учебна година да Ви поставя отново (понеже след като съм  поставял многократно в „отговор“ съм получавал единствено Вашето тъй многозначително мълчание!) следните въпроси, свързани с нерешени по моето убеждение изключително важни, нетърпящи никакво отлагане въпроси:

 

1.) Как смятате да решите поставяния от мен (и от "Групата на небезразличните граждани") многократно проблем около воденето предимно от неспециалисти на т.н. лекторски часове по ред немаловажни учебни предмети като философия, музика, изобразително изкуство и много други?

 

2.) Докога тия лекторски часове ще бъдат заплащани по унизително ниски  расценки (7 лв. на учебен час), т.е. в пъти по-ниско от заплащането на часовете, водени от щатните преподаватели по същите тези предмети, което, както е известно, е главна причина за воденето им от неспециалисти?

 

3.) Как се отнасяте към подхвърлената от нас идея за решаването на горния проблем чрез воденето на въпросните часове само дистанционно (в „електронна среда“ или онлайн), което дава възможност да бъдат водени вече от специалисти, а пък на тази база е вече напълно възможно лекторските часове по даден предмет в съседни училища (училища в съседни общини) да бъдат обединени и така да образуват поне половин щат, с оглед да бъдат заплащани на преподавателите що-годе по-достойно?

 

4.) Не е ли безобразие много учебни предмети в по-малките училища да бъдат водени от неспециалисти, а в същото време добре подготвени преподаватели по тия предмети да стоят години наред безработни, често и без средства за съществуване, което ги принуждава да се прехранват било като общи работници, било като пазачи, складови работници в мебелни магазини, хамали и пр.?!

 

5.) Какво да правят особено младите специалисти по дадени учебни предмети, които по никакъв начин не могат да си намерят работа като учители понеже учителските места обикновено (допенсионно) са заети от приближени на директорите на училища хора, ето, примерно в Пловдивския регион установихме, че има група от млади философи, които тази есен циркулираха от училище в училище обикновено без почти никаква надежда да си намерят учителско място с що-годе достойно заплащане (нима може да се живее като се работи на хонорар примерно от 120 до 250 лв. месечно?!)?

 

6.) Не е ли време тази крещящо несправедлива кадрова политика на МОН (даваща абсолютно само-пълно-властие на училищните директори!), водеща до превръщането на училищата във феодални владения (или, още по-добре казано, в мафии!), кръжащи около всеобщо обожаваната господстваща личност на пълновластния „собственик“ на училището (!), да бъде подложена на предложения от нас демократичен дебат, с оглед изнамирането на разумен и справедлив вариант на добре работеща, отстраняваща аномалиите и абсурдите на досегашната система за подбор и назначаване на учителите? Нима не разбирате, че съществуващото положение води дотам, че назначените на безсрочен договор учители вече нямат никакъв стимул да се развиват професионално щом като единственият начин за оцеляването им до пенсия е колкото е възможно по-мило и по-редовно да се подмазват на директора?

 

7.) Как се отнасяте към нашето предложение (вероятно пак хвърлено от чиновниците по безцеремонно грозен начин в коша за боклуци!) във всяко училище, с оглед облекчаването на присъственото обучение на учениците, да се даде право на учениците да избират по каква форма желаят да се обучават, т.е. да имат възможността да избират между присъствено обучение при титулярния учител и алтернативен дистанционно воден курс, воден от външен учител по същия учебен предмет, което неимоверно ще повиши (благодарение на съревнованието, благодарение на конкуренцията!) качеството на преподаване и обучение и също ще спомогне за осъвременяването на подходите, да не говорим за това, че по този начин ще се „излюпи“ тъй отдавна прокудената от училищната система свобода?

  

8.) Кога ще благоволите да обърнете подобаващо внимание на безброя наши предложения и настоявания за започването на пълноценни демократични дебати между небезразличните граждани, родителите, учениците, учителите и управляващите под формата на „кръгли маси“, на които да бъдат поставяни всички ония истински важни, горещи, нетърпящи никакво отлагане проблеми както на конкретните училищни общности, така и на ниво регион Пловдив, а какво пречи и на национално, общодържавно ниво?! Нима не съзнавате, че с упоритата си съпротива по този въпрос Вие без капка неудобство фактически и на практика демонстрирате не само войнствената си антидемократичност, но и дори нетърпимата си неприязън срещу всички ония фундаментални духовни и нравствени начала, на които се крепи не само образованието, но и самия живот на нацията и страната ни?!

 

9.) Дали някой от Вас все пак не е преживял известен душевен катарзис благодарение на предишните ни тъй призивни отворени писма и да е стигнал до убеждението, че достойният изход е един-единствен: подаването на оставка? Нима, ако единодушно смятате такъв един вариант за абсолютно невъзможен, не си давате сметка какво показва и говори такова едно Ваше твърде смущаващо единодушие?! Не допускате ли, че то е несъвместимо тъкмо със статута Ви на ръководители на такава една фина духовна и културна сфера – каквато е образованието, личностното и нравственото формиране на младите хора на България?! А можете ли да си дадете сметка за това какви поражения върху това последното дава Вашето собствено абсурдно поведение?

 

С това свое поредно отворено писмо просто се опитвам да Ви помогна да осъзнаете ясно докъде стигнахте, докъде доведохте нещата, т.е. каква ситуация в крайна сметка успяхте да сътворите с обединените си самоотвержени усилия на тъй сладкото властническо-бюрократично нищонеправене. Понеже наред с другото сме правдолюбиви, свободолюбиви и човеколюбиви, си позволяваме този благороден хуманитарен жест към Вас, който, да се надяваме, ще успеете най-сетне да оцените в неговия собствен смисъл.

 22  февруари 2022 г.                                                     С уважение:

                                                                                                                      /Подпис/

Писмото преди да бъде изпратено
 
Вече изпратено писмото