Какво е Алое?

Здравейте читатели на блога. Много хора сигурно не са виждали това чудно растение, някои искат да разберат неговото отглеждане. В тази статия ще разберете как да го отглеждате.

Aloe L - Алое, сем. Liliaceae

Родът Aloe обхваща повече от 200 вида, произхождащи предимно от Африка. Това са невзискателни дървовидни или тревисти растения, много от които цъфтят с красиви цветове.
Видове и ботанически особености: Най-широко разпространен е дървовидният вид Aloe arborescens Mill., достигащ 3 м. височина. Листата му са дебели, сочни, със сивосинкав оттенък, по периферията с бодли. Цветовете са червеникави. Има приложение и в медицината.
Като украсни растения се отглеждат и някои други видове, например A. ferox Mill, A. aristata Haw, A. variegata L. и други.
За някои страни на Южна Америка голямо значение имат видовете A. africana Mill. и A. ferox Mill., които там се отглеждат на големи площи за нуждите на фармацевтичната промишленост.
Биологични особености и агротехника: Алоето се размножава през пролетта и лятото чрез резници и чрез издънки, които преди поставянето им за вкореняване се оставят известно време да позавехнат. Поливат се умерено, без да се оросяват. Вкоренените резници се засаждат в чимова почва или компост, премесени с едрозърнест пясък. Зимуват в сухи и светли помещения при температура 8-10 градуса С, а през лятото се изнасят  на открити слънчеви места.
Използуване: Алоето е подходящо за вътрешно озеленяване, а също и за засаждане в скални групи в парковете и градините. То е едно от най-взискателните растения за стайно отглеждане. Някои видове имат значение и за фармацевтичната промишленост.
Място: Светло, но не напълно огряно от слънце място, топло през лятото, хладно до 5 градуса С през зимата. Растението може да достигне височина 1 м. Тогава то има 15 до 20 месести и заострящи се към върха листа, назъбени по краищата като трион, които образуват розетка. Ето защо растението се нуждае от повече пространство.
Грижи: Всъщност едва ли може да се сгреши в грижите за това непретенциозно растение, освен ако не се престараваме в поливането, тъй като натрупването на влага е убийствено за всички видове алое. Сукулентното растение има много слабо развити корени и лесно може да загине отдолу. Полива се веднъж седмично, а само когато през лятото е поставено на изключително топло и слънчево място, се полива два пъти седмично. През периода на растеж се тори веднъж месечно. Дори и да забравите да го поливате, това не е трагично, растението издържа до половин година без вода. Естествено в такъв случай листата значително намаляват обема си. С оглед на неговата устойчивост на суша и температурни колебания, които могат да достигнат 3-30 градуса С, едва ли съществува по-приспособяващо се растение. Алое вера е идеалното цвете за тези, които не обичат да поливат. За присаждане и захващане наново се нуждаете от песъчлив почвен субстрат.
Размножаване: От третата година растението пуска издънки. За да не се накърни развитието на растението майка, щом достигнат височина 15 см., издънките трябва да се отделят и да се засадят та друго място.
Съвет на градинаря: За да не се получи рискованото събиране на вода, във всяка саксия трябва да се направи дренажен слой от керамични парчета или керамзит. Като растение за оказване на бърза помощ алое вера има място на всеки кухненски прозорец или в банята. То действа антисептично, веднага помага при изгаряния, прорезни рани, както и при ужилвания на оси; с негова помощ лесно преминават белези от рани. Освен това гелът от листата е незаменим в козметиката за седмичната маска на лицето. Той има освежаващо, съдосвиващо и опъващо кожата действие.


Учебник "Цветарство" - издателство "Земиздат" -  София - 1988
Книга "400 цветя за дома"