Това е може би най-богатият на видове род, който според някои специалисти има между 1000 и 2000 хибрида. За първи път са открити и описани от френския монах Шарл Плюше през ХVII век по време на експедиция на остров Хаити. Названието на растението е в чест на губернатора на Санто Доминго Мишел Бегон (1638–1710).
Разнообразието от бегонии е огромно – миниатюрни, подходящи за отглеждане в терариуми, и гиганти, достигащи два метра, бегонии с множество малки кръгли листенца или с нарязани като звезди листа с диаметър до 30 cm. Като цяло бегониите принадлежат към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Някои растат като малки храстчета, изцяло покрити с гроздове ярки цветове, на други цветовете висят като тежки букети от върховете на стъблата, трети ги крият под прекрасни листа, които нямат равни по красота в растителния свят. Почти всички бегонии имат сочни, дебели стъбла, някои от които са съвсем къси, почти незабележими, а на други видове те са дълги и стройни. Листата им са несиметрично разположени или на малки чепчици. Окраската и размерът на цветовете при различните видове не е еднакъв. Повечето от бегониите обилно цъфтят през цялото лято.
Лесното й отглеждане и размножаване, разнообразието на формите и необичайната екзотична красота на листата, обилният и продължителен цъфтеж са способствали за бързото й разпространение и широката й популярност, съхранила се и до наши дни (За повече НАТИСНИ ТУК)
Няма коментари:
Публикуване на коментар