Създаване и отглеждане на насаждения от лавандула

Мястото

Първото решение, което трябва да вземете предвид, започвайки да се занимавате с отглеждане на лавандула е добрият избор на мястото. Лавандулата е свето- и топлолюбиво растение, затова добре би било, ако нивата е с южно, югоизточно или югозападно изложение, с пропусклива почва, защитена от силни ветрове и постоянни течения като наклона на терена не бива да е над 10-15 градуса. Тук е важно да се отбележи, че лавандулото насаждение е трайно, използва се 15 г. до 25 г. и е добре земята да е собствена или с договор за аренда за поне 15 годишен срок.

Осигуряване на посадъчен материал

Преди започването на етапа на подготовка на почвата и последващото засаждане е нужно да се вземат мерки по подсигуряване на посадъчен материал (разсад). Това най-често става или чрез собствено производство от съществуващи насаждания или  чрез сключване на договор за бъдеща доставка (от 6 месеца до 1 година напред) със някои от производителите на посадъчен материал за лавандула.

Подготовка на почвата

Започва обикновено през летните месеци и се състои от почистване на терена, натораване, изораване и култивиране. Една година преди засаждането площта се оставя на черна угар за провеждане на мерките за борба с плевелите и за създаване на добре подготвен орен почвен пласт. Първо се изорава на голяма дълбочина – до 45 см като предварително се наторява с 3-4 тона оборски тор а ако не разполагате с такъв с 30 кг Фосфор и 10 кг. Азот на декар., пръска се с хербициди срещу коренищни и други плевели, култивира се, следват второ изораване –  до 18 – 20 см, заравняване и маркиране преди засаждането.

Засаждане

Засаждането се извършва ръчно или с разсадосадачна машина. Маркирането става чрез бразди или опъване на дълги еластични въжета (напр. сезали). Засаждането се извършва наесен между 15 октомври и 15 ноември  или напролет между 20 феврури и 20 март. Растенията се посаждат на разстояние 40 см. едно от друго, а остоянието между редовете трябва да е 1,40 м. Колкото по-прави са редовете, толкова повече се улесняват последващите машинни обработки. Резниците се поставят с 2-3 см. по дълбоко от кореновата шийка, след което се утъпкват добре, за да се изкара въздуха и да се увеличи процента на прихващане.

Отглеждане и грижи

Преди започване на вегетационния период (сокодвижението в растението) неприхванатите и увредени растения се подменят с нови. Лавандулата започва да дава оптимално лавандулов цвят (400-650 кг/дка), съответно лавандулово масло (8-15кг./дка) от третата година нататък, като точната цифра зависи от сорта на лавандулата (Севтополис, Юбилейна, Дружба,…) и полаганите грижи. През втората година добивът е 20-25% от оптималния. През първата година, когато очакваният добив е нищожен, съцветията се отстратняват още в началния етап от развитието им с цел по-добро и равномерно оформяне на туфите. Действието може да се наложи да се извърши неколкократно. Относно нехимичната борба с плевелите, през първата година се правят 4-5 междуредови обработки (на 12 до 18 см. дълбочина и около 20 см. от  редовете) и 2-3 в самите редове. През втората и третата година броя обработки за борба с плевелите намалява и се увеличават действията по торене на насаждението с амониева селитра (25-30 кг/дка) и суперфосфат (50 кг/дка, извършва се наесен).

Когато насажданието излезе от зенита си, към 9-10-та година, се предприемат мерки по подмладяването му за по-добра продуктивност. Действието представлява премахване на цялата надземна част, изрязвайки го на 5 см. от почвената повърхност. Растението се самовъзстановява от спящите пъпки в кореновата шийка и използва старата коренова система и съответно продуктивния цикъл започва отначало.

Жътва и прибиране на лавандулата

Обикновено се извършва в началото на юли, когато времето е най-горещо, тихо, сухо и слънчево, от 10 сутринта до 4 часа следобед. Желателно е 75-100% от цветчетата да са цъфнали. Прибирането на лавандулата става ръчно или машинно, като последното е препоръчително след 3-4-та година, когато туфите са приблизително еднакво развити. Съцветията се изрязват с дръжките 10-12 см., събират се в ремаркета и максимално бързо се извозват за дестилиране, т.е. извличане на лавандулово масло.

Болести и неприятели

По-известните болести по лавандулата са листните петна (Sartorial lavandulae Desm.), представляващи закръглели петна с червеникав пръстен.  От растителните паразити най-голяма заплаха представляват кускутата, а от вредителите по–опасни са горските скакалци, галовата нематода и пенещата цикадка. С тях се води борба като при другите култури.