Каква е физиологичната роля на минералните елементи за развитието на растенията?

Всеки като погледне дадено растение се чуди по външните му признаци от какви хранителни елементи има нужда.Тук ще ви запозная какви са видимите признаци при културите, когато има излишък или недостиг на даден хранителен елемент.
Физиологичната роля на минералните елементи е свързана с тяхното участие във важни за растенията органични съединения, като белтъчини, захари, скорбяла, целулоза, мазнини, хлорофил, витамини, растежни регулатори и други. Освен това те оказват влияние върху осмотичния потенциал на клетката върху нейните буферни свойства. При недостиг или излишък на всеки един от елементите се стига до специфични смущения в растителния организъм, които се изразяват върху продуктивността и качеството на добивите. Самият Либих, основател на агрохимичната наука твърди, че внасянето на всички останали химични вещества ще бъде безполезно, ако не се достави преди всичко онова вещество, което е в минимум.
Физиологична роля на азота в растенията:
Азотът играе първостепенна роля в процеса на растеж и размножаване на живите организми, влизайки в състава на белтъците. Като съставна част на молекулата на хлорофила, азота играе важна роля в процеса на фотосинтезата. Затова при недостиг на азот се затруднява образуването на хлорофил и растежа на растителния организъм. Потребността на растенията от азот през отделните периоди на вегетацията е различна. В началните е необходимо малко количество, което има изключително важно значение за нарастването на листната маса.
Недостигът на азот през този период влияе отрицателно и върху развитието на корените, а във връзка с това и неусвояването на останалите елементи. Най-висока потребност от азот културите имат в периода на интензивно нарастване на вегетационните органи (особено на листната маса) и при залагането на репродуктивните органи. Растенията усвояват азота главно под формата на нитратни аниони и на амониеви катиони. Те могат да усвояват и амидната форма на азота (карбамид), а така също и някои органични съединения като аминокиселини и други.
Но различните растителни организми усвояват в различна степен една или друга форма на азота, а освен това върху постъпването на хранителни вещества влияние оказват и други фактори: pH на разтвора, фаза на развитие, наличие на други йони  и т.н.За да се осигури нормално хранене на растенията, е необходимо да се познават биологичните особености на културите и техните изисквания към концентрациите и формите на този елемент в хранителния разтвор през отделните фази на тяхното развитие.
Недостигът на азота в почвата предизвиква редица смущения в културите, а именно: ненормално оцветяване, опадване на долните листа, преждевременно завършване на вегетацията. При недостиг на азот се потиска синтеза на хлорофила в листата, те стават по-светло зелени, а при силен недостиг - и жълто-зелени. Пожълтяването започва най-напред именно по листата, разположени по долните етажи на стъблото, като целият лист пожълтява равномерно.
При житните долните листа преждевременно изсъхват. При царевицата жълтеенето на долните листа започва от върха и се образува V-образен жълт участък. При салатите, краставиците, доматите и други зеленчукови култури, връхните листа остават нормално оцветени в зелен цвят, а в зависимост от степента и на недостиг на азота, долните листа пожълтяват, изсъхват и окапват.
При овошките и лозите растежът се забавя при слаб недостиг на азот, а при по-силен-   листата стават по-дребни, светло-зелени до жълти. Продуктивността на всички култури намалява пропорционално на степента на недостига на азота. Големите количества азот също оказват неблагоприятно влияние върху растежа, развитието и плододаването на културите. При излишък се засилва растежа, листата са тъмнозелени, удължава се вегетационният и фертилния период, забавя се "узряването" на тъканите, което може да причини измръзване и загиване на отделни части или на цели растения, в зависимост от тяхната чувтвителност към ниски температури. Образуваните белтъчни вещества са силно хидрофилни, в резултат на което растителните тъкани са сочни и меки. Те са предразположени към гъбни заболявания, нападат се от насекомни вредители, а житните проявяват слоност към полягане. Често при прекомерно торене с оборски тор  или с амониеви торове при оранжерийни условия се забелязва амонячно отравяне на културите.
При високи концентрации на нитратни йони и липсата на факторите, които влияят върху редукцията им в растителния организъм може да се натрупат големи количества нитрати във вегетативните части, които са вредни за хората. Нормален растеж и развитие, високи добиви и качествена растителна продукция могат да се получат само при оптимални концентрации на азотни съединения в хранителния разтвор, в съответствие с необходимостта от този елемент през различните периоди на вегетация за дадено растение.
Съществено значение за нормалното азотно хранене на растенията има и съотношението му с останалите хранителни елементи и особено с фосфора и калия, както и с някои микроелементи.
ФИЗИОЛОГИЧНА РОЛЯ НА ФОСФОРА
Фосфорът е също един от основните хранителни елементи за растенията. Той участва в редица процеси (дишане, фотосинтеза, делене на клетките и други), от друга страна той е съставна част на нуклеиновите киселини (РНК и ДНК), с което е свързан синтезът на специфичните белтъци, предаването на наследствените свойства и пренасянето на биологичната информация.
Фосфорът участва в процесите на фотосинтезата, така и при активното поглъщане на йони чрез кореновата система, в транспорта на въглехидратите в растителния организъм. Затова неговото значение е изключително важно не само за развитието на културите, но и за количеството и качеството на продукцията.
В зависимост от фазите на развитие и растеж, фосфорът се локализира в различни части - в по-младите предимно във вегетативните части, а при съзряването - в генеративните органи. През време на вегетацията той се съсредоточава в органите и тъканите, които най-интензивно нарастват (млади листа, връхна стъблена и коренова меристема и други). Младите култури усвояват по-интензивно фосфора. При образуване на около 25 % от сухото вещество, вече е усвоен близо 75 % от необходимия фосфор. След това този резерв се преразпределя и преизползва от потребността на съответните органи, което се проявява по-силно при растения с по-дълъг вегетационен период.
Но защо е необходим фосфорът?

1. той ускорява растежа на кореновата система на младите растения в дълбочина, с което се дава общ тласък в по-нататъшния им растеж и развитие
2. фосфорът скъсява периода на младенческо безплодие при овошките, ускорява цъфтежа и зреенето на плодовете
3. осигурените с фосфор растения са по-устойчиви на болести и студ, поради по-голямата им жизненоспособност и намаленото съдържание на вода в тъканите
4. обилното фосфорно хранене се отразява благоприятно върху качествата на картофите, захарното цвекло, гроздето, плодовете на овощните и зеленчуковите растения, тютюна, влакнодайните и други. В картофите се натрупва повече скорбяла, в цвеклото, гроздето, плодовете и зеленчуците - повече захари. Тютюнът е по-ароматичен, а влакното на памука е по-трайно.
5. фосфорът има важно значение и като средство за отстраняване на неблагоприятните последици от едностранчиво и прекомерно азотно торене - намалява забавянето в узряването, ограничава склонносрно съдържаниетта на житните към полягане и променя съотношението "зърно-слама"в полза на зърното. 

Недостигът на фосфорна храна предизвиква редица ненормалности в растенията: - недобро оцветяване, дребнолистие, усукване и преждивременно опадване на листната маса, тънкостебленост, задържане в растежа на кореновата система, късен цъфтеж, плододаване и узряване.
Обикновено при силен недостиг на фосфор в почвата, културите придобиват синьо-зелен или тъмнозелен цвят с бронзов или виолетов оттенък. Листата са дребни, матови, периферията им се засуква, покрива се с широки виолетови, кафяви или червени петна и тъканите в засегнатото място бързо засъхват и умират. От долната страна на листата на доматите могат да се забележат петна с ясно изразен виолетов или лилав цвят, които изчезват след бутонизация. При житните синьо-зеленият цвят по листата и стъблата преминава в ясен оттенък, който може и да обхване и класовете. Листата на картофите губят своя блясък, стават матово-зелени, периферията им засъхва и се завива към горната повърхност на петурата. Когато недостига на фосфор не е много значим, това се среща най.често, то външни признаци не се наблюдават, но растежът се забавя, добивите се понижават, качеството се влошава.
При по-високо фосфорно съдържание от оптималното се предизвиква хлороза, изразена в пожълтяване на връхните листа (при праскови, ябълки, круши, череши и други), при лозята, от полските - при царевицата, фъстъците и други. При декоративните най-често индуцирана хлороза се наблюдава при герберите, розите, хризантемите и други.

  Статия от вестник "Агро" - брой 2 от 11.01.2019 г