Да правиш бизнес с пчели и шафран

Преди да започне да се занимава с пчеларство, Денис Дурал не бил ходил по черен път, не е влизал в гора, разказа той самият пред „Агрозона“. Днес младият мъж от силистренското село Брадвари отглежда над 100 кошера с пчели именно в гората, след като бизнесът със заведения не му потръгнал. Казва, че никой в семейството му никога не се е занимавал с пчеларство, но той, понеже обича риска, купил 100 кошера. Първоначално успял да напълни с пчели 68 от тях като за да си позволи тази инвестиция, работил няколко години в чужбина. Денис споделя, че много обича историята, а „Пчеларство е живата история в момента за мене.“Denis Казва, че много хора омаловажават пчеларството, но то никак не е лесно. Като решил, че ще се отдаде на това поприще, нямал нужните знания. Чел много теория, но тъй като теорията, по думите му, не е едно и също с практиката, започнал много да пътува из страната, да се среща с пчелари и да се учи от тях. Някои стопани с готовност откликвали, други били по-резервирани в споделянето на опит. Впоследствие обаче разбрал, че всеки пчелар има свой начин на работа. За Денис ключово за успеха на стопанството е „да си на пчелина тогава, когато трябва да си там“. В стопанството работи сам, щастлив е, че има около пчелина си богата паша – акация, рапица, липа, слънчоглед.Младият стопанин вече има сертификат за биологично производство на меда си. Предизвикателството шафран Освен в пчеларство, Денис инвестира средства и усилия и в отглеждането на шафранов минзухар вече втора година. Казва, че започнал да се замисля за шафран, понеже, когато вложил доста средства в пчеларството, искал да има и втори източник на средства, който да подсигури първия. Спрял се на шафрана не само заради добрата възвръщаемост, тъй като казва, че не само парите са важни. Просто искал да избере нещо различно, нещо, което не се практикува масово и ще го отличи. Както с пчеларството – и за отглеждането на шафрана Денис потърсил съвети на свои колеги. За да е от полза и той на бъдещи производители на минзухара, казва, че растението не обича твърде много влага. Не се пръска. При отглеждането на културата няма друг начин освен да е биологично, категоричен е фермерът. Сади в края на август-началото на септември, а грижата за нея приключва до средата на ноември, когато е беритбата на цвета. Междувременно изисква копане на всеки две седмици. Това било особено трудоемко, тъй като е нужно голямо внимание да не се наранят луковиците.шафран Самите луковици се продавали по лев за бройка, което по думите на Денис, е прекалено висока цена, защото на декар се сеят между 20 и 30 хил. Предлагане обаче не липсвало, в интернет имало много сайтове, от които могат да се закупят луковици. Въпросът с реализацията Първата година успял да продаде продукцията си на французин, от когото купил посадъчния материал за растението. Тази година обаче реализацията на продукцията се оказала по-сложна. Младият фермер търсил възможности да продаде продукцията си само извън страната: „В чужбина се оценява тази култура. Това показва поне досега практиката ми.“ Цената навън вървяла по около 20 евро за грам от ценната подправка. Денис има и машина за сушене на шафрановия минзухар, но все още няма възможност да прави пакетаж на грамаж. Шафранът все още не фигурира като култура, за която се отпускат субсидии, каза младият стопанин. Европари Денис не е ползвал и за пчелното си стопанство. Казва, че се притеснявал от кражби на кошери и че така би рискувал да не изпълни ангажиментите, свързани с финансирането. БГ мед в Англиямед Що се отнася до реализацията на меда, и в това отношение Денис си е избрал труден начин. Разказва, че през 2016 г. все още не бил получил сертификационното си писмо, а ценовото предложение за продукцията било много ниско. Имал перипетии, но неудобството си струвало, тъй като цената, която успял да получи, била доста удовлетворяваща. През 2017 г. обаче био сертификатът дал различен статут на продукцията, цената била по-добра и пчеларят сключил договор с наша фирма. У нас шафран вирее навсякъде