Как да отгледаме патладжан?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате това растение. Всеки го отглежда в своя двор и би искал да го отгледа без препарати и торове. Тази статия за отглеждането на патладжани ще Ви е интересна. Пожелавам Ви приятно четене:


Патладжан (Solanum melongena)
Сем. Картофови (Solanaceae)
ПРОИЗХОД
Родината на патладжана са тропичните райони на Индия, а по-малка група произхожда от Централен и Южен Китай. Първите сведения за него са се появили в Европа едва през XVI век. У нас е пренесен от турците. Днес тази зеленчукова култура заема важно място в азиатските страни – Индия, Китай, Япония, Иран, Турция, Индонезия.
Калоричността на плодовете на патладжана не е голяма. Те съдържат 93% вода, около 3% захари, целулоза, калиеви соли и друга, както и малки количества Витамин В, С и каротин. Патладжаните са полезни при профилактиката и лекуването на атеросклерозата. Наличността на значително количество калиеви соли в плода увеличава диетичната му стойност, защото те спомагат за отделянето и изхвърлянето на течностите от организма. Патладжаните се препоръчват като храна за възрастни хора, страдащи от сърдечносъдови заболявания, особено при наличието на отоци вследствие на нарушена сърдечна дейност. Патладжаните са полезни и при подагра, защото те спомагат за изхвърлянето на солите на пикочната киселина заедно с урината, но не са подходяща храна при доказани заболявания на бъбреците и жлъчката.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Изисквания към температурата.
Патладжанът е по-взискателен към топлината от доматите и пипера. Семената прорастват при температура не по-ниска от 15°С. Оптималната температура за растеж и развитие е 22-28°С. Растенията са чувствителни към ниските положителни въздушни температури. Под 20°С растежът, развитието на завръзите оплождането на цветовете и нарастването на плодовете се преустановява, а под 15°С – цветовете и завръзите окапват, нарушава се обмяната на веществата. Силното понижаване на температурата е придружено с антоцианово оцветяване на растенията.
Високите температури (над 35°С) в съчетание с ниска относителна влажност на въздуха предизвикват прегряване на растенията, подтискат силно фотосинтезата, предизвикват масово изресяване на цветовете и възможност за развитие на столбур.
Изисквания към светлината.
Патладжанът е светлолюбива зеленчукова култура. Той е растение на късия ден (10-12-часов). Недостатъчното осветление задържа растежа, в резултат на което развитието на растенията и плододаването закъсняват.
Изисквания към влажността.
За нормалното развитие на растенията оптималната почвената влажност е 80-90%. В зависимост от фазите на развитие те променят своите изисквания към влагата – до формирането на плодовете в почвата се поддържа по-ниска влажност 70-75 % от ППВ, а по време на плододаването – 80-90 % от ППВ. Особено големи са изискванията към почвената влажност по време на образуване на генеративните органи. Почвеното засушаване причинява сериозни смущения в растежа, оплождането и образуването на плодове.
Най-благоприятна влажност на въздуха за развитието на патладжана е 60-70%. Ниската относителна влажност и почвеното засушаване водят до ненормално опрашване и масово изресяване на цветовете, до понижаване на добива и качеството на плодовете, увеличава се процентът на силно горчивите плодове.
Изисквания към почвата.
Изисква дълбоки, средно тежки структурни почви, водопропускливи, добре запасени с хранителни вещества. Развива се най-добре при неутрална или слабо алкална реакция на почвата. За ранно производство най-подходящи са леките глинесто-песъчливи, богати с хранителни вещества почви. За средноранно производство по-добри са свързаните песъчливо-глинести структурни почви, които имат по-стабилен воден режим през лятото. Много тежките, студени и силно кисели почви не са подходящи за отглеждане на патладжан.
Сеитбообращение.
Сеитбообращението е важно агротехническо мероприятие за борба с вредителите. Патладжанът се развива добре след култури от сем. Бобови, Тиквови и др., които остават почвата добре запасена с хранителни вещества и чиста от плевели. Много добри резултати се получават след отглеждането му след разорана целина, люцерна и зърнено-житни култури. За уплътняване на площите като предкултура може да се отглеждат салата, спанак, репички, зелен лук, зелен чесън и др.
Не се препоръчва монокултурно отглеждане на патладжана поради заплевеляване, масово развитие на патогени, намножаване на вредителите и едностранно изчерпване на хранителните вещества. Където има възможност, поне за около 2-4 години да се отглеждат култури, различни от сем. Solanaceae. Когато е възможно да се използват сортове устойчиви или малко чувствителни на различни болести.
СОРТОВА СТРУКТУРА
Сортовото разнообразие у нас е ограничено, отглеждат се повече чужди сортове. Те се разделят по направление на използване: за икра, за преработка чрез изпържване и за потребление от населението. Предпочитат се сортове с нормално наличие или без семена, които потъмняват по-бавно при нарязване.
Използваните сортове трябва да отговарят на високи критерии: да са жизнеспособни, адаптивни, издръжливи на температурни колебания, с висока устойчивост на болести и неприятели.
Средноранно полско производство
Разсадопроизводство
За средноранното производство се използва непикиран разсад, произведен в стоманено-стъклени или пластмасови оранжерии. Сеитбата се извършва края на март и засаждане – началото на май. Семената се засяват по-рядко с по-ниска сеитбена норма – 3 г/м2.
Използването на обеззаразени семена е необходимо мероприятие за предпазване от развитие на болести и неприятели. За отглеждане на разсад се използват стерилни субстрати – торфо-перлитена смеска в обемно съотношение 1:1 обогатена с минерални торове или други минерални субстрати. Засяването се извършва върху лехите в оранжерията, далеч от култури от сем. Solanaceae. Когато почвата не е обеззаразена лехите се покриват с полиетиленово фолио за предпазване от болести и неприятели, върху което се насипва смеската. Влажност при засяване трябва да е близо 100% от ППВ. След сеитба семената се покриват с 1,5-2 см от същата смеска и се поливат. За поддържане на по-постоянен воден режим лехите се покриват с полиетиленово платно. Покритието се маха при поникване на 10% от семената за осигуряване на достатъчно светлина.
Хербициди:
преди сеитба – Девринол – 0.4-0.5г/м2 и след покриване със субстрата още 0.2-0.3 г/м2. След поникване на плевелите преди поникването на патладжана – Реглон форте, Баста. Срещу почвообитаващи гъби и за предпазване от сечене – напрашва се с медсъдържащи препарати (косайд, фунгуран и др.) или след сеитбата лехите се поливат с 0.3-0.5% бордолезов р-р (5 л/м2). Примамки срещу голите охлюви и попови прасета по 15-20 г/м².
Режим на отглеждане.
Грижите за разсада се изразяват в поддържане на оптимална температура (22-25°С) и влажност на почвата – до поникване около 80% от ППВ, след поникване се поддържа около 70% от ППВ, като в смеските с повече торф не се допуска засушаване. Оптималната температурата за субстрата е 18-20 °С. Когато смеската за разсада е недостатъчно богата на хранителни вещества е необходимо подхранване с минерални торове, фосфорът и азотът в ранните фази от развитието на разсада са необходими за формирането на максимум цветове и плодове (1-2 пъти подхранване с: 4 г амониев нитрат, 15 г троенсуперфосфат и 8 г калиев сулфат/ м2 в 10 л вода).
Няколко дни преди засаждането разсадът се отглежда при по-ниска температура и влажност на въздуха и на почвата. По такъв начин той постепенно се приспособява към условията, близки до тези, при които ще бъде след засаждането. Обръща се внимание на редовното проветряване на оранжерията.
Високите или ниски температури, високата почвена влажност или голямата солева концентрация е причината за появата на сечене по разсада. Повишена възприемчивост към тази болест имат обилно подхранваните с азот растения, особено ако се оглеждат при недостиг на светлина. Когато разсадите се отглеждат при повишена температура и чести засушавания на почвата се получава „лъжливо сечене“.
Подготовка на почвата
Обработката на почвата зависи от предшественика, начина на отглеждане и производственото направление. За унищожаване на растителните остатъци и създаване условия за поникване на плевелните семена площта се дискува на дълбочина 10-12 см. Дълбоката оран на 28-30 см се извършва по възможност по-рано през есента с обръщателен плуг след което се извършва текущо подравняване. На почви с уплътнен подпочвен хоризонт се провежда продълбочаване. Високи и устойчиви добиви от патладжан се получават при комбинирано торене с органични и минерални торове. Количеството на торовете се определя на базата на агрохимичен анализ за запасеността на почвата с хранителни вещества. Органичните торове и цялото количество фосфорни и калиеви торове се внасят при есенната дълбока оран, в някои случаи тези торове се внасят при първата пролетна обработка на почвата.
Когато патладжанът се отглежда на лехо-браздова повърхност с висока равна леха след дълбоката оран се извършва грубото оформяне на лехите. На по-леки почви и по-късни дати на засаждане грубото оформяне на лехите по изключение може да се извърши и рано през пролетта.
Напролет в зависимост от състоянието на почвата и начина на отглеждане се дискува или култивира, а преди засаждане – фрезуване и набраздяване според схемата, а когато патладжана се отглежда на лехо-браздова повърхност се извършва окончателното оформяне на високата равна леха.
Хербициди:
срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели
– агрифлан 24 ЕК, девринол 4 ф, трефлан 24 ЕК, внасени с последната пролетна обработка, с инкорпориране. Срещу едногодишни и някои многогодишни плевели – стомп ЗЗ ЕК. При силно заплевеляване ефикасна е комбинацията със стомп 330 и девринол 4 ф в намалени дози съответно 300 мл/дка+200 мл/дка.
Засаждане.
Засаждането се извършва след като е преминала опасността от късните пролетни слани. Много важно е да се използва здрав посадъчен материал. Разсадът трябва да бъде във фаза 4-и – 5-и лист, с къси междувъзлия и с дължина на стъблото не повече от 20-25 см. Засажда се на двуредови ленти – 100 + 60/35 см или редово – 80/35 см. След 5-6 дни се разсажда, като се използва резервен разсад. Засаждането се извършва в по-хладните часове на деня, във влажна почва, а поливката след разсаждане да бъде с по-малко вода, главно за уплътняване на кореновата система.
Грижи по време на вегетацията
Окопаване.
В зависимост от заплевеляването на почвата се извършват 3-4 машинни обработки и 2-3 ръчни. Кореновата система на патладжана се възстановява бавно, затова първото окопаване се извършва плитко. След прих-ващане растенията се окопават редовно, с което се подобрява растежът, разбива се почвената кора и се унищожават плевелите. След първото окопаване растенията се загърлят. Обикновено, ако често превалява или след всяка поливка се извършват още няколко междуредови обработки.
Напояване.
Кореновата система на патладжана е сравнително добре развита, но въпреки това, за да се получат високи и качествени добиви, е необходимо влажността в почвата да бъде над 65-70% през целия вегетационен период. Поливките и поливните норми се определят от почвения тип, от падналите валежи и климатичните особености. Едновременно с разсаждането на растенията се извършва и поливка за прихващането им. След 4-5 дни се провежда втора поливка и се попълват празните места. След прихващането на растенията до образуване на първите плодове се полива с по-малка поливна норма при междуполивен интервал 12 -14 дни, а от началото на плододаването до края на вегетацията поливната норма е по-висока, а интервалът се съкращава на 7-10 дни.
Поливките трябва да се избягват през най-горещите часове на деня. Полива се гравитачно, чрез дъждуване или капково. Използваната вода трябва да е чиста от патогени и плевелни семена.
Подхранване.
По време на вегетацията се правят 2 подхранвания с азот. Първото подхранване се извършва в началото на цъфтежа, а в масово плододаване се внася останалото количество. Подхранването се съчетава с междуредовите обработки. Прилага се и листно подхранване през вегетацията, с което се цели да се допълни положителният ефект на почвеното торене и собено помага на растенията да преодоляване и възстановяване след стресови състояния.
Пропуските в торенето водят до формиране на по-малко генеративни органи и до закъсняване в узряването. Прекомерното наторяване с азотен тор обуславя буйно вегетативно развитие, което в повечето случаи се отразява лошо върху плодообразуването и навременното узряване на плодовете.
Основни болести по патладжана
Сечене по разсада – по-силно се напада гъстият и изнежен разсад. Проявява се в омекване загниване на стъблото при младото растение непосредствено над повърхността на почва малко по-долу. Растението поляга като посечено, откъдето произхожда и името на болестта. Проявява се на петна в разсадните лехи. Причи-нители са различни почвообитаващи гъби. Намножава се особено силно във влажна и богата на органични вещества почва при температура около 25°С и недостатъчна светлина. Борба: стерилни или обеззаразени торфоперлитни смески, обеззаразени семена, сеитба при оптимална гъстота, оптимален режим на отглеждане. Разликата между почвената и въздушната температура да не надвишава 6-8°С. Болните ра-стения се почистват, петната с болни растения се изгарят с 2% р-р на син камък или амониева селитра и поливките се редуцират. Останалите растения се поливат (при 3-4л/м2) с превикур 607 СЛ (0,15%), топсин М 70 ВП (0,15%), 50 ВП (0,1%), фундазол 50 ВП (0,1%) и др.
Вертицилийно увяхване – икономически важна болест при патладжана. Причинява покафняване и запушване на проводящите съдове на заразените растения. Корените са свежи и здрави на вид. Първите симптоми са увяхване и V-образно пожълтяване на участъци от листата. Патогетът се развива по-силно при температура 20-240С върху леки и бедни на хумус почви. Борба – използване на здрав посадъчен материал, спазване на 4-5 годишно сеитбообращение, устойчиви сортове, оптимална почвена влажност през вегетацията. Третирането с фунгициди забавя развитието, но не ликвидира патогените. Да се предприемат всички възможни действия, свързани с подходяща фитосанитарна профилактика и агротехника. 
Столбурьт е също икономически важна болест при патладжана. През години на масово разпространение то може да причини загуби до 70-80%. Появява се в средата на юли или в първите дни на август.
Симптоми: Хлоротично оцветяване на растенията. Връхните листа издребняват най-често се завиват. Болните растения постепенно изсъхват. Дължи на загниването на корените, при напречен разрез ликото и дървесината са бели. Преносител на болестта столбур е цикадката. Зимува като ларва по корените на поветицата.
Мерки: по-гъсто засаждане, използване на кулисни култури, които затрудняват летежа на цикадата; унищожаване на плевелите и всички агротехнични мероприятия, осигуряващи бързо и буйно развитие на растенията, провеждане на третирания срещу цикадата преносител на болестта (Моспилан 20 СП 0,02%).
Мана – по разсада -причинява сечене и загиване на младите растения; при възрастните растения – загниване на корените, кореновата шийка и основата на стъблото, кората потъмнява и се обелва. Болните растения увяхват, като в началото запазват естествения си зелен цвят. Поврежда се проводящата система и връхната част загива. Причинител е паразитната гъба Phytophtora capsici, разпространява се основно чрез поливната вода, затова когато се полива гравитачно, унищожава редове. Повредите по плодовете започват най-често откъм дръжката. Образуват се воднисти петна и започва гниене. Борба – необходимо е да се съчетават агротехническите с химическите мерки, понеже патогенът по-слабо се повлиява от фунгицидите. Първите болни растения трябва да се изскубват внимателно и да се унищожават извън посева. Растенията трябва да се отглеждат върху висока леха и поливането да бъде гравитачно, като периодично се продълбочава поливната бразда, която трябва да се поддържа под 20 см. Посевът се третира с Акробат МЦ – 0,2%, Превикур 607 СА – 0,15%, Проплант 722 СА – 0,1%, Ридомил голд – 0,3%. След 10 дни пръскането се повтаря.
 Патладжанът се напада и от някои вируси, характерни за тютюна, пипера и доматите, но пораженията от тях са значително по-слаби.
Краставично мозаичният вирус предизвиква по долните листа едри хлоротични петна с кафява периферия, а по горните – силна мозайка с накъдряне и издребняване. Понякога се наблюдава струпване по върховете на дребни, де-формирани листа, наподобяващи втренчването на пипера.
Люцерновата мозайка причинява жълти до бели петна по листата. При ранно заразяване вирусът потиска развитието на растенията и намалява плододаването. Патладжанът е чувствителен към вируса на увяхването на баклата, който е широко разпространен по пипера у нас. По долните листа се появяват некротични пръстеновидни петна, а младите имат мозаичен вид. Трите вируса се разпространяват от листните въшки и затова опазването на патладжана от тези болести е свързано с борбата срещу техните преносители. Борба – липсата на средства за лечение на вирусно болните растения изисква мерките да бъдат насочени към предпазване от инфекцията и използване на химически средства главно срещу преносителя, като се започва още от разсада. Ефективно действие имат инсектицидите: Актара 25 ВГ – 0,07%, Ланат 25 ВП – 0,09%, Моспилан 20 СП – 0,0125%, Пикадор 20 СА – 0,05%, Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Вазтак 100 ЕК – 0,03%, Карате 2,5 ЕК – 0,02% и други. Рано разсадените растения се нападат по-слабо от болестта, защото развитието им изпреварва интензивния летеж на неприятеля.
Неприятели
Патладжанът има сравнително малко неприятели. По младите растения вредят: гъсениците на нощенките, телените червеи, поповото прасе. Те нагризват долната част на стъблото, кореновата шийка и корените, в резултат на което растенията могат да загинат. Особено опасни са повредите в началото на вегетацията – май – юни. Често срещан неприятел е колорадският бръмбар. Възрастното и ларвите унищожават значителна част от листата. По листата гъсениците на ливадната пеперуда, на градинската и на гамозначната нощенка. вредят и гъсениците на ливадната пеперуда, на градинската и на гамозначната нощенка.
Сериозен неприятел по патладжана е обикновеният паяжинообразуващ акар, особенно през години със сухо и горещо лято. При масово намножаване нападнатите листа са оплетени в паяжина и имат мраморнопъстър вид, а по-късно стават ръждивобронзови, завяхват, изсъхват и опадат. От смучещите неприятели цикадите са опасни. Те пренасят, както вече беше споменато, болестта столбур. По патладжана вредят и листните въшки. Смучат сок от листата и цветните части. При силно нападение растенията изостават в развитието си. Когато масовото намножаване на въшките съвпадне с цъфтежа или с образуването на завръзите, цветовете и младите плодчета окапват или остават недоразвити.
По плодовете повреди могат да нанесат гъсениците на памуковата и градинската нощенка. Такива патладжани нямат пазарна стойност, а направените нагризвани по плодовете са врата и за вторично заразяване от патогени. Борба – грижите по опазване на тази култура трябва да започнат от изнасянето й на полето. Голямо значение има добрата подготовка на почвата и изборът на подходящо място за разсаждане. Площи, на които плътността на телените червеи е по-висока от 5 ларви/кв.м, не трябва да се използват. Ако се спазва сеитбообръщението и ако се унищожават плевелите, нападението от неприятелите ще бъде ограничено. Прелитането на цикадите по периферията на посева може да се ограничи, като се засяват по 3 4 плътни реда царевица. При слабо нападение от колорадски бръмбар не бива да се използват препарати. Химичната борба трябва да се води при плътност над 15 ларви на 1 растение. Подходящи са....(ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.