Основният проблем на българското образование е, че се разминава с реалността. От една страна все още е подчинено на цели и планове, спускани централно „отгоре”, а от друга – обслужва нуждите на отминаващата индустриална епоха. В тази рамка проблемът, който често погрешно се привижда за основен, е просто неспособността да планираме достатъчно добре работните единици, необходими за „нуждите на бизнеса”. Ала тази неспособност е неизбежна – тя се дължи на факта, че образованието и трудовият пазар функционират в два паралелни свята – защото трудовият пазар, за разлика от образованието, не изпълнява планово зададени цели, а се развива свободно; та по тая причина не можем да предскажем какви ще му излязат нуждите.
Свободното развитие на образованието без намесването н държавата предполага да присъства на входа и на изхода на образователната система. На входа е свободният избор на образователни форми. На изхода е свободният избор на сертифициращи системи. Това не е нищо ново в демократичния свят. Сегашното положение на монопол на държавата на входа и изхода на образователната система е в пълно противоречие с Конституцията, която в чл. 18 определя изрично областите, в които държавата може да установява монопол и образованието не е сред тях. Свободното развитие на образованието без намесването на държавата предполага отпадане на контрола, който ограничава свободата на избора.
Мнозина се опасяват, че ако отпадне държавният контрол върху образователните форми и сертифициращите системи, това ще доведе до хаотичен спад в качеството на образованието. Много хора сериозно грешат за образованието, като разчитат на контрола, за да му повишат качеството. Настояват, че трябва по-ефективен контрол върху резултатите. Контролът не е гаранция за качество. Контролът е измерител на качеството. Гаранцията за качество е мотивацията.
Това важи за всяка област на човешкия живот – когато човек най-после започне да прави това, което иска, той се мотивира и нещата потръгват. Проблеми има тогава, когато хората са принудени под натиск да правят неща, които не искат – те не са ефективни, те се депресират, те се обвиняват взаимно, не са налице високи постижения. Съществуват опасения, че ако не принудим хората да присъстват физически зад стените на училищната институция, мнозина просто ще престанат да учат. Тези опасения са основани на разбирането, че присъствието в час и преминаването с тройки от клас в клас е „образование”. Както сега, така и за в бъдеще хората, които учат, са само и единствено хората, които искат да учат. Останалите симулират дейност – познато явление във всички държавни предприятия. Истинският проблем е не дали принуждаваме достатъчно ефективно хората да учат, а на колко хора всъщност пречим да учат чрез упражнението на тази принуда.
Според Конституцията на България, образованието е основно, неотменимо човешко право.
Чл. 53(1) Всеки има право на образование.
Казаното дотук означава, че когато пълноправни граждани на България се образоват с цел избран от тях вид образование, те упражняват комбинация от основни човешки права, които са неотменими – държавата не може да се намесва, като ги ограничава, цензурира, регулира, позволява, одобрява, забранява или отменя, освен в случай на война (Чл.57(3)), или когато упражнението им „накърнява права или законни интереси на други” (Чл.57(2))
Свободното развитие на образованието без намесване на сертифициращите системи не означава, че няма стандарт, а че няма само един стандарт. Наред с държавния стандарт, съществуват и стандартите, създавани от всяко следващо звено във веригата от ползватели на образователния продукт – работодатели, университети, академични и професионални общности. Образователните стандарти намират изражение на изхода на образователната система в лицето на сертифициращите системи. Съществуват истински добри стандарти, доказали своята адекватност по цял свят, които не са държавни. Пример за такъв стандарт са тестовете SAT, ACT и др., създадени от частни, конкуриращи се организации. В демократичните страни нито държавните, нито частните стандарти са задължителни; всяка гилдия, професионалист, колеж или университет правят собствен подбор на стандартите и тестовете, които преценяват, че е необходимо техните служители или студенти да са преминали.
Смисълът на доброто образование е да способства реализирането на индивидуалните способности и осъществяването на житейските цели на самите учещи.Ето защо не съществува критерий за качеството на образованието, който да е всевалиден, освен степента, в която то отговаря на нуждите и целите на конкретния ученик и родител.
В
образованието учениците и техните родители са хората, които ще избират въз
основа на собствената си преценка за това доколко адекватни на реалността са
знанията, които една или друга образователна форма или институция предлага,
както и доколко подходящи за индивидуалните особености и нужди на детето са те.
За хората, които по една или друга причина предпочетат да не правят такъв
избор, съществува и стандартното държавно училище, стандартната учебна програма
и стандартните образователни тестове – функция на социалната държава.
Случаите, в които е налице безотговорно упражняване на родителите на тяхното
право да осигурят образование на децата си, не следва да са обект на регулация
в образователното законодателство, а, точно както е например случаят със
свободата на словото, на Наказателния кодекс. Критериите за безотговорно упражняване
на правото на образование следва да са общоправни, а не академични/експертни.
Експертността не може и не бива да се възприема като заместител на родителската
отговорност.
Правомощията на държавата, ясно определени от Конституцията, са:
1. Да създава условия за свободното развитие на образованието (Чл.23) Това
означава, че образованието и държавата са разделени. Развитието на
образованието е плод на свободната гражданска инициатива. Образованието не може
да се развива в следствие на министерски наредби и законови регулации, точно
както развитието на културата не може да е плод на дейността на културното
министерство. Министерството не създава продукт, то само гарантира равния
достъп на гражданите до него и подкрепя неговото създаване.
2. Да гарантира възможност за равен достъп до образование, като създава и
финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за
професионално обучение и преквалификация (чл. 53,6), а също и дефинира
минимални образователни стандарти.
3. Да финансира средното образование (Чл. 53,3). За да бъде в съгласие с
Конституцията, това финансиране трябва да е недискриминационно по признак на
избраната от родителя образователна форма или институция.
4. Да упражнява върху образованието контрол (Чл. 53,6), чието естество не влиза в противоречие с чл 23 – т.е. контрол, който не ограничава свободното му развитие, а го подпомага. Държавата не може да упражнява контрол върху упражняването на основно човешко право – това е смислово противоречие. Конституционното задължение за училищно обучение до 16 годишна възраст (Чл. 53,2) не може да се тълкува като задължение за ползване на точно определени от държавата образователна среда и образователна форма. То трябва да се съобрази и с развитието на концепцията за училище – смисълът на тази дума трябва да излезе от тесните рамки, съществуващи от времето на килийното училище. Сферата, в която държавата упражнява контрол, е сферата на собствените й правомощия – а именно контрол върху недискриминационното и прозрачно разходване на обществените средства за образование и контрол върху недискриминативния достъп до образование в държавните училища.
Образователната реформа в България ще бъде успешна, когато сведе пълномощията на държавата до рамките, определени й в Конституцията, и даде възможност за промяна отдолу-нагоре, движена от незабавна и гъвкава реакция на обратната връзка от реалността. Образователната система ще е успешна, когато престане да бъде статична и се превърне в динамична, променяща се среда, какъвто е и самият живот.
Използвана литература:
https://studyabroad.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/
Няма коментари:
Публикуване на коментар