СРАВНЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ НА БЪЛГАРИЯ И БЕЛГИЯ

 

 

Моето сравнение на образователните системи са българската образователна система и белгийската образователна система.

Белгийска образователна система

Белгия е една от най-малките европейски страни. Разположена в западната част на континента, със своите 30 521 кв.км. и 10-милионно население, тя е на 5-то място по гъстота на населението в Европа след Монако, Малта, Холандия и Сан Марино. Столицата Брюксел е административен център на Европейския съюз и на НАТО.

Белгия е парламентарна демокрация и конституционна монархия. В страната съществуват три общности. Двете главни общности са фламандската – в северната част на страната, и френската – в южната част. Освен тях в западната част на страната, около границата с Германия, е концентрирана малка германска общност. Страната е разделена на 9 провинции и 589 общини.

60% от населението говори фламандски, 39,4% - френски, 0,6% - немски. 92% са католици, 6% - нерегилиозни, 2% - протестанти, евреи, мюсюлмани и др. 9% от населението са чужденци.

Цели на образователните системи

1.      Основната цел, която белгийските политически, икономически, и образователни ръководители си поставят е страната да има едни от най-високите образователни стандарти в света.

2.      Образованието, което младите хора получават, трябва да бъде максимално адекватно на социално-икономическите нужди и на индивидуалните интереси.

3.      Образователната система трябва да предоставя възможно най-добрите условия за развитие на всеки млад човек като личност, гражданин на белгийското общество и участник в икономическия живот.

Управление на образователните системи

Управлението на образователната система в Белгия е децентрализирано. Белгийското правителство отговаря само за:осигуряване на образователните стандарти и инспектиране на приложението им в учебните заведения; определяне продължителността на задължителното образование; определяне на процедурите и минимумите за присъждане на дипломи; определяне на пенсиите, социалните осигуровки и компенсациите при безработица на учителите.

Фламандската и френската общности имат свои парламенти, правителства и министерства на образованието. Общините, в които живее немскоговорящото население, са част от френската общност. Управлението във всяка една от двете общности също е силно децентрализирано.

Финансиране на образователните системи

Според източника на финансиране учебните заведения се делят на:

·         Финансирани от двете главни общности;

·         Свободно финансирани, предимно от Католическата църква;

·         Финансирани от държавата.

Финансирането на образователната система, като част от брутния вътрешен продукт, през последните 35 години е следното: 1960–3.2%, 1970–4.5%, 1975–6.1%, 1980–6.6%, 1985–6.2%, 1990–5.1%, 1995–4.8%.

Структура на образователните системи

Структурата на образователната система в Белгия съдържа следните степени(схема 1):

1.      Предучилищно образование–за деца до 6-годишна възраст.

2.      Начално образование – за 6-12- годишни деца.

3.      Средно образование – за 12-18/19- годишни ученици.

4.      Висше образование – с продължителност 3, 4, 5 или 7 години в зависимост от учебното заведение и академичната степен.

Задължителното образование е 12 години, от 6 до 18-годишна възраст, като след 16-годишна възраст ученикът може да напусне редовното училище и да учи още 2 години в задочни или вечерни форми.

Предучилищно образование

Около 30% от децата при навършване на 2,5-3 години постъпват в детска градина. Посещаемостта силно нараства с възрастта и при децата на възраст между 5 и 6 години тя достига 99%.

Разпределението в детската градина е на 3 групи: първа – за деца на възраст между 2,5 и 4 години;втора – между 4 и 5 години; трета – между 5 и 6 години. Институциите, отговорни за предучилищното образование, са общностните администрации и църквата.

Начално образование

Началното училище е с продължителност 6 години. Децата са задължени да постъпят в него през месец септември на годината, през която навършват 6-годишна възраст.

Съдържанието на учебните планове в началното училище зависи от това–в коя от трите общности се намира и от коя институция се финансира. Във всяка една от финансиращите институции има комисия по разглеждане и признаване на учебните планове и програми. При завършване на началното училище се издава сертификат, с който се продължава по-нагоре.

Средно образование

Средното образование е с продължителност 6 или 7 години. Има общо 3 модела на средно образование – 2 във френската и 1 във фламандската общност.

- първите две години на средното образование, 7-ма и 8-ма учебни години, са общи за всички училища; те се наричат „години на наблюдение";

- от третата година, от 9-та учебна година, средните училища се делят на 3 вида: общообразователни, технически, професионални;

При завършване на средните училища се издава сертификат за средно образование, който е предпоставка за прием във висше учебно заведение. Всяко училище издава такива сертификати, но преди това те трябва да са признати от т.нар. Комисия по уеднаквяването (Commission d'homologation).

Учениците, които желаят, могат да продължат още една година, наре­чена подготвителна, и да получат диплома за директно влизане в универ­ситет.

Висше образование

Висшето образование съдържа два сектора: неуниверситетски и уни­верситетски.

Неуниверситетският сектор обхваща различни по вид (търговски, тех­нически, икономически, индустриални и др.) професионални висши учили­ща, с продължителност 3 години. Много от тях се поддържат от католи­ческата църква, макар че образованието, което дават, е светско. Така нап­ример, в Гент има висше католическо индустриално училище (Katholieke industriele Hogeschool Oost-Vlaanderen, Gent). Католически висши учили­ща, предлагащи техническо или подобно образование, има и в редица други градове.

Университетският сектор обхваща десетина университета в Брюксел, .Гент, Антверпен, Лиеж и др. Някои университети или отделни факултети в тях се поддържат от католическата църква. Специфичното е, че след 4 години университетско образование се присъжда докторска степен (така е н в Холандия), но тя не е еквивалентна на докторската степен в междуна­роден план. За такава се изискват още 2 или 3 години.

 

Подготовка на учителите

Към 3-годишните висши професионални училища спадат и т.нар. нор­мални училища за подготовка на детски и начални учители. А учителите за средните училища получават 4 или 5-годишна подготовка в университети­те. Някои от нормалните училища имат и 4-годишни курсове за подготов­ка на учители за първите години на средното образование.

 

Българска образователна система

Организация и управление

Основните характеристики на администрацията на образованието са по-нататъшната демократизация и децентрализация, както и разширяване на автономията на образователните институции. Администрацията на училищното образование е организирана на четири нива: национално, регионално, общинско и училищно ниво. Министерството на образованието, млазежта и науката (МОМН)е специализиран орган на Министерски съвет за администрацията на образованието.

Администриране и управление на национално и регионално ниво

На централно ниво:

Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/ е орган на администриране и управление на образованието към Министерски съвет. Той определя и осъществява държавната политика в областта на образованието; прогнози и планове за дейностите, отнасящи се до развитието на образованието, чрез изготвяне на дългосрочни програми и оперативни планове; организира и координира работата на административните звена и учебни заведения; наблюдава дейността на всички нива в различните видове училища (включително и детските ясли) в страната, одобрява училищна документация, осигурява прилагането на иновации, осигурява доставянето на учебници, одобрява учебни програми и преподавателски състав и осъществява международни дейности в областта на образованието.

МОМН организира и координира дейности с други министерства и ведомства, свързани с администрацията на училища, в които се обучават специалисти в области като машиностроенето, химията, селското стопанство, транспорта, минното дело, икономиката и др.

МОМН одобрява задължителната документация на училищата /насоки за развитие, задължителни учебни програми, държавните образователни изисквания, учебници, учебни помагала и др./, с широк кръг от експерти от научни институти и висши учебни заведения, експерти от регионалните и общински администрации, директори на училища, учители и др.

Системата на управление претърпява основни промени в съответствие с последните изменения на Закона на народната просвета. Новият модел на администрация и управление е свързан с даването на правомощия на регионалните образователни структури. Процесът е свързан основно с преразпределение на административните функции на звената, в рамките на образователната система, в съответствие с тяхната специфика и готовност. Училищата са в процес на разширяване на сътрудничеството и партньорство с местните власти, правителствени и неправителствени организации. Важно е и учредяването на училищно настоятелство за насърчаване на цялата общност в живота на училището.

На регионално ниво:

В България работят 28 регионални инспектората по образованието, отговарящи за цялостната образователна политика, определена от Министерство на образованието, младежта и науката, в рамките на територията на съответната област. Регионалните инспекторати по образованието са териториалната администрация на МОМН за управление и контрол на системата на народната просвета. Регионалните инспекторати по образованието създават условия за държавната политика за образование в региона.

Управление на висшето образование:

Държавното управление на висшето образование създава условия за определяне на общата рамка и условия за функциониране на системата. Законът за висшето образование осигурява пълна академична автономия на институциите за висше образование.  Държавата насърчава автономните висши училища в техните усилия да изграждат силни, устойчиви и независими университетски структури при осигуряване на прозрачност на процесите по вземане на решения.

Министърът на образованието, младежта и науката е упълномощен да инициира процедури за акредитация до Националната агенция за оценяване и акредитация, а също така при установено неизпълнение на направени от агенцията препоръки да инициира предложения за отнемане на акредитацията.
Националната агенция за оценяване и акредитация е специализиран държавен орган към Министерски съвет за оценяване, акредитация и контрол на качеството на институциите за висше образование. Тя е юридическо лице, на бюджетна издръжка. Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява и следакредитационно наблюдение и мониторинг върху спазване капацитета на висшето училище и на неговите основни звена; способността на институциите да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания, чрез вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството; за изпълнение на направените при оценяването и акредитацията препоръки.

 

Основополагащи принципи и национални политики

Социалната мисия на основното образование е да подготвя младите хора за  пълноценен и активен живот в едно демократично общество, в условията на пазарна икономика, в което всяка личност поема отговорност за своя живот и успешна реализация в гражданското общество.

Българската образователна система осигурява условия за придобиването на основите и принципите на човешкото познание; формирането на общочовешките и национални ценности, добродетели и култура; уважение към другите, гражданска отговорност; развитие на личността и стимулиране на артистични таланти и дарби, духовно, физическо и социално развитие, здравословен начин на живот и предоставяне на възможности за учене през целия живот, което води до усъвършенстване на личността.

Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.
Образованието е светско и училищното обучение до 16 години е задължително, съгласно Конституция на Република България. Образованието е безплатно във всички държавни и общински училища.

Завършването на съответната степен осигурява усвояване на общообразователен минимум, съгласно държавните обраователни изисквания за отделните предмети и класове, както на знания и умения, съответстващи на очакванията и индивидуалните нужди на учениците.

Основни принципи на модернизация на българската образователна система:

• Качество на образованието в зависимост от качеството на преподаване, финансиране, квалификация на педагогическите специалисти и училищното оборудване;
• Активно партньорство между всички участници в образователния процес-учители, родители, работодатели, синдикати и неправителствени организации;
• Конкуренция между училищата/висшите училища, въз основа на предоставяне на високо качество и привлекателност на образованието, независимо от формата на собственост;
• Отвореност - гъвкавост на образователната система по отношение на пазара на труда;
• Равен достъп до образователната система с оглед на интеграция на всички групи в неравностойно положение.

Организация и структура на образователната система

Предучилищно образование

Предучилищното образование в България  включва деца от 3 годишна възраст до постъпването им в първи клас (6/7години). Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна.

Основната цел на предучилищното образование в България е да изгради у децата умения и ценности за училищна среда. Задължителната двегодишна предучилищна подготовка се организира в подготвителни групи в детските градини или в подготвителни групи в  училище и не се заплаща такса за обучението.

Училищно образование

Училищното образование в България започва от 7 годишна възраст. По преценка на родителите / настойниците 6 годишните деца могат да постъпят в училище, ако физическото и умственото им развитие позволява.

Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.

Гимназиалнно образование

Гимназиалното общо образование се провежда в общообразователни училища (3 и 4 години на обучение) и в профилирани училища (4 и 5 години на обучение).

Учениците се приемат в профилирани или в професионални училища след положени приемни изпити след VІІ или VІІІ клас по Български език и литература, Математика, хуманитарни дисциплини и др., или по реда и условията на Наредба №11 от 28.03.2005 г. за прием на ученици в държавните и общински училища. Не се допускат ограничения, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Висше образование

По отношение на висшето образование трябва да се отбележи, че Законът в България осигурява пълна автономност в дейността на институциите за висше образование. Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование за придобиване на следните образователно-квалификационни степени:

Образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

• не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по ...";
• не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър".

Обучението в степента "бакалавър" по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

Образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:

• не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;
• не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен " професионален бакалавър по ...";
• не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър".

Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

Образователна и научна степен „доктор“ – обучението се организира в докторски програми след придобита образователно-квалификационна степен "магистър". Срокът на подготовка и самостоятелна научноизследователска работа за редовна и самостоятелна форма на обучение е до 3 години, а за задочната и дистанционната - до 4 години. По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но с не повече от една година.

Обучение и образование за възрастни

Обучението и образованието за възрастни е прието като инструмент за развитие на човешките ресурси в няколко стратегии и в националния план на България.  Основната цел, която обучението и образованието за възрастни си поставя е да подобри нивото на квалификация на безработни и заети лица и да им даде възможност да се адаптират към бързо променящата се работна и жизнена среда.

Организация на обучението в частните училища

Първите частни училища в България са създадени през 1992 година. Редът и условията за откриване на частни училища са определени в Закона за народната просвета и Наредбата на МОМН за откриване, преобразуване, промени и закриване на частните детски градини и училища.

Учебният план на частните училища се разработва съгласно изискванията, определени и за държавните училища. Частните училища могат да посочват допълнителни педагогически дейности извън държавните образователни изисквания в самостоятелен раздел в проекта на програмата, като интензивно чуждоезиково обучение, музика, изкуство, екология, мениджмънт, маркетинг.

През последните няколко години се наблюдава тенденция за увеличаване  броя на новите частни детски градини и професионалните колежи. Тази тенденция е в резултат на пазарните изисквания и недостигът на общинските детски градини и предучилищните групи в училищата.

Видове частни образователни институции

Детските градини са общински или частни. Училищата са държавни, общински, частни или духовни. Частните детски градини и училища са тези, които са създадени от физически и / или юридически лица, като предприятия, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или предприятия, съгласно законодателството на някои от държавите-членки.

Частните детски градини и училища осъществяват своята дейност, след вписване в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, при условията и по реда, предвидени в Закона за предучилищното и училищно образование.

Финансиране

Частни институции в предучилищното и училищното образование се финансират при условията и  по реда на закона, по който са създадени.

Субсидия от държавния бюджет се предоставя при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищно образование от бюджетната 2018 г. за частните детски градини и частните училища, вписани в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищно образование.

Средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците в частните детски градини и училища се определят по бюджетите на общините, на чиято територия се намира тяхното седалище, въз основа на стандарта за дете и ученик и на броя на децата и учениците.

Средствата, получени от общината по стандарти, се разпределят между частните училища и детски градини, включени в системата на държавното финансиране въз основа на броя на децата и учениците.

С получените от държавния бюджет средства частните детски градини и училища се финансират само дейности по обучение, възпитание и социализация на децата и учениците. Законът позволява на частните детски градини и частните училища, които получават държавна субсидия, да събират такси за дейности, които се извършват от тях, но извън финансираните от държавата.

Частните детски градини и училища изготвят и предоставят периодични касови отчети за разходите по ред, определен от министъра на финансите и от министъра на образованието и науката.

Прием

Броят на групите и броят на децата в група в частните детски градини се определят от държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Броят на паралелките в частното училище и броят на учениците в тях се определят от училището при спазване на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Управление

Образователните дейности на частните детски градини и училищата се ръководят от директора.

Директорите на частните детски градини и училища се определят от дружеството, от юридическото лице с нестопанска цел или от кооперацията.

Трудовите договори с педагогическите специалисти в частните детски градини и училища се сключват и прекратяват от органа, който управлява и представлява съответното дружество, юридическо лице с нестопанска цел или кооперация.

Задължителната част на учебната програма на частните училища, трябва да отговаря на държавните изисквания за  учебния план. Освен това те имат право да допълват тези изисквания с други програми, например интензивно чуждоезиково обучение, музика, изкуство, екология, управление, търговия и маркетинг.

Академична автономия и академично самоуправление

Частните висши училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности. 

Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.

Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждане на научните изследвания, свобода на творчеството и свобода на обучението. 

Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви, свобода на обучението. 

Академичното самоуправление се изразява във:

• изборност и мандатност на всички органи за управление;
• право на всяко частно висше училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование;
• самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
• самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
• избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

За повече информация има Портал за частното образование в България. В него се съдържа информация за всички частни образователни институции: училища, гимназии, детски градини, университети, частните школи в София и цялата страна.

Финансиране на образованието

Образователната система в България основно се финансира от държавния бюджет. Близо 87 % от финансирането се осигурява от държавния бюджет.

При разпределението на ресурсите за образование през 2010 г. и 2011 г., между 4,20% и 3,30% се осигурява от държавния бюджет. Предвидените средства образование през 2012 са 3,4% от БВП, а през 2017-та размерът им нараства до 3,6% от БВП.

Най-големия дял от частното финансиране е концентрирано във висшето образование.

Европейските фондове имат значителна роля във финансирането на образованието в България. Образователните институции се възползват напълно от схемите за финансиране, осигурявани чрез Европейските образователни програми, катоПрограма "Учене през целия живот", а също така и от действащата на национално ниво Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"

Основни политически цели на публичното финансиране (училищно образование)

Основните цели на политиката по отношение на финансирането се отнасят за всички нива на училищното образование в България. Основната цел е въвеждане

на система за финансиране, стимулираща развитието. При осъществяване на финансовата политика се обединяват два основни подхода.От една страна, държавата продължава да гарантира правото на образование на гражданите, което означава да осигурява на всички училища минимално необходимите средства за покриване на техните нужди. От друга страна, следва да намери приложение принципът на икономическата ефективност, който предполага повече средства да се влагат там, където има оптимизирана мрежа и са налице необходимите материални, организационни и методически условия за провеждане на качествен учебен и възпитателен процес (инвестиции в развитието).

Този модел на финансиране създава стимули за непрекъснато подобряване на равния достъп и качеството на образованието. Финансовият модел съблюдава следните основни принципи и изисквания:

• Хоризонтално равенство при финансирането на образователната услуга, като проекция на равния достъп до образование. “Хоризонтално равенство” не означава непременно равно (еднакво) финансиране за всички, а предполага да бъдат отчетени и компенсирани естествените неравенства в достъпа;
• Яснота и простота на финансовия модел;
• Съответствие с целите на образователната политика;
• Поставяне приоритетно на вътрешните стимули за ефективност пред административния подход;
• Конкуренция между звената в системата;
• Устойчивост на модела и на финансовите правила;
• Субсидиарност на финансовите решения.

Финансиране на предучилищното и училищното образование

Финансиране

Детските градини и подготвителните групи в училище осигуряват предучилищното образование в България. Почти всички детски градини и съответните училища са общински, като те се финансират от бюджетите на общините. Техните годишни бюджети са индивидуални – формират се на базата на единния стандарт за финансиране и броя на записаните деца.

Училищата, осигуряващи начално и основно образование са главно общински – приблизително 90%. Те се финансират на принципа на единния стандарт, на базата на брой ученици, записани в училището. Размерът на стандарта зависи от спецификата на географското положение на училището и наличните профили (музика, изобразително изкуство, хореография и т.н.)

Спортните училища, също се финансират според броя на записаните ученици, но размерът на техния единен стандарт е посочен изрично.
Училищата, осигуряващи общо образование са главно общински – 90%. Те също се финансират от бюджетите на общините, индивидуално на принципа на единния стандарт, на базата на брой записани ученици в училището. Размерът на стандарта зависи от спецификата на географското положение на училището и наличните профили (музика, изобразително изкуство, хореография и т.н.), формите на обучение (дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска, дистанционна), наличие на общежитие и т.н.

Училищата за изкуства и култура се финансират по специално формиран за тях единен стандарт. Училищата за деца със специални потребности се финансират по стандарт в зависимост от специалните потребности, здравно обслужване и настаняване в общежитие.
Професионално образование

Училищата, осигуряващи професионално образование са главно държавни – приблизително 90%. Те се финансират от държавния бюджет през Министерството на образованието, младежта и науката. Техните бюджети са индивидуални в зависимост от размера на стандарта и броя на записаните ученици. Формата на обучение е дневна, а размерът на стандарта зависи главно от професионалната област (транспорт, селско стопанство, горско стопанство, рибно стопанство, ветеринарна медицина, архитектура, информационни и комуникационни технологии, администрация, социални дейности и т.н.)

Средищните и защитените училища се финансират допълнително от държавния бюджет.

Всички училища могат да бъдат финансирани допълнително от държавния бюджет на конкурсен принцип по Националните програми за развитие на средното образование.

Финансова автономия и контрол

Финансовата автономия на училищата се осигурява чрез финансовата децентрализация  и т. нар. „делегирани бюджети“. Финансовата децентрализация е процес на прехвърляне на правомощия, свързани със съставянето и изпълнението на бюджет от страна на училищата (делегирани бюджети). Училищата разполагат с повече оперативни правомощия по отношение на съставянето на бюджета и разходването на средствата, като по този начин провеждат самостоятелна политика.

Контролът върху образователния процес, разходването на средствата и резултатите се осъществява от съответните институции от Системана на образованието на централно и местно ниво. Съгласно Закона за народната просвета Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) осъществява контрол върху разходването на средствата за заплати, издръжка и т.н. Този контрол се осъществява от експерти от МОМН, общини и регионалните инспекторати по образование (разположени във всяка от 28-те области на страната), на които са възложени такива права. Регионалните инспекторати по образование са териториални администрации на МОМН за управление и контрол на системата на народната просвета.

Общините осигуряват и контролират средствата за издръжка, изграждане, обзавеждане и основен ремонт на училищата и детските градини; здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата; средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания, както и финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план за общинските детски градини и училищата; за столово хранене, общежития, спортни бази и транспорт на децата, учениците и учителите, както и за безплатния транспорт и целодневната организация на учебния ден и столово хранене; стипендии и специални помощи на ученици.

Такси за публичното образование

В детските градини има фиксирани месечни такси. В общинските и държавни детски градини тези такси са по-ниски в сравнение с частните детски градини.

За училищно образователните нива няма такси. Съгласно Закона за народната просвета -  „Образованието в държавните и общинските училища е безплатно“.

Финансова подкрепа за семействата на учащите се

Тъй като децата в училищна възраст по правило са финансово зависими от своите родители/настойници, помощните мерки не са стриктно разграничени между учащи и техните семейства (виж по-долу).

От учебната 2012/2013 се въвежда еднократна финансова помощ на родители с деца в първи клас, която цели покриване на първоначалните разходи. Помощта е в размер на 150 лева и се отпуска на семейства, в които средномесечние доход на член от семейството за последните 12 месеца не надвишава 350 лева.

Финансова подкрепа за учащите се

Има няколко вида финансова подкрепа (стипендии), предназначена за учениците. Тези стипендии се предоставят в държавните и общински училища след завършване на основно образование за:

• ученици със специални образователни потребности и на ученици без родители или с един родител;
• социална стипендия на ученици с месечен доход на член от семейството под установената за страната минимална работна заплата, ако имат успех не по-нисък от много добър 4,50 (най-високата оценка е отличен 6.00);
• постигнат отличен успех в училище - на ученици с успех не по-нисък от отличен 5,50 (най-високата оценка е отличен 6.00).

Когато ученикът отговаря едновременно на условията на трите вида стипендии, той получава по избор само една от тях.

Съществуват също така и стипендии и финансово подпомагане за талантливи ученици:

• Едногодишна стипендия за деца с изявени дарби, класирани на 1, 2 и 3 място на национални и международни олимпиади, конкурси и състезания;
• Еднокрано финансово подпомагане в размер 3 пъти гарантирания минимален доход на страната за деца с изявени дарби, класирани на 1, 2 и 3 място на национални и международни олимпиади, конкурси и състезания.

Социални придобивки

В някои училища има общежития. Ученикът плаща минимална такса, а държавният бюджет осигурява останалата част от средствата.  Съществува специален единен стандарт за финансиране на ученик в общежитие.

В повечето училища има ученически столове, където учениците се хранят. Държавният бюджет, чрез общините, осигурява част от средствата за ученическите столове и учениците плащат само останалата част чрез закупуване на купони. Чрез Националните програми за развитие на средното образование се предоставят допълнителни средства за закуска или обяд на учениците от 1 до 4 клас.

Общините осигуряват за учениците до 16 години, които живеят в населено място, където няма подходящо училище, безплатен транспорт до средищно училище, намиращо се в най-близкото населено място на територията на общината или в съседната община и/или осигурява пансион.
Учениците имат право да ползват карти за транспорт с намаление.

Учениците от първи до седми клас в часните, общинските и държавните училища имат право на безплатни учебници.

Частно образование

Частните детски градини и училища не се финансират от държавния бюджет. Те имат автономия да разходват собствените си средства в зависимост от тяхната политика, но те следва да спазват същите национални изисквания както държавните и общински училища, що се отнася до държавните образователни изисквания и организацията на учебния процес. Те ползват частна собственост или собственост, предоставена им за ползване от частен, държавен или общински собственик.

Родителите на децата в частните детски градини и учениците в частните училища, са задължени да заплащат такси. Тези частни учреждения събират собствени приходи от такси и финансова подкрепа от дарения от родители, стопански организации и др.
Частните училища, на конкурентен принцип могат да кандидатстват с проектни предложения за финансиране по различни Национални програми за развитие на средното образование.

Учениците до 7 клас в частните училища получават безплатни учебници, както учениците в държавните и общински училища.

Финансиране на висшето образование

Финансиране

Субсидията от държавния бюджет и размерът на издръжката за всяко висше училище се определя от броя на студентите, професионалните направления и оценката при акредитацията, издаването на учебници и научни трудове, социално-битови разходи и капиталови разходи. Висшите училища съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

Средноприравненият брой студенти във всички професионални направления се умножава по норматива, определен с ПМС № 162 от 20.06.2001 г. (изменено и допълнено с ПМС № 238/07.09.2004 г.) и се получава субсидията за издръжка на обучението за всяко професинално направление. Сборът от субсидиите за издръжка на обучението за всички професионални направления дават субсидията за издръжка на обучението на съответното държавно висше училище.

Средноприравненият брой учащи се във всяко от всички професионални направления се изчислява по следната формула:

Б = Ср + Сз/3 + 2*Др + 2*Дз/3 + Ч

Б - средноприравнен брой учащи се;

Ср - абсолютен брой български студенти редовно обучение държавна поръчка;

Сз - абсолютен брой български студенти задочно обучение държавна поръчка;

Др - абсолютен брой български докторанти редовно обучение;

Дз - абсолютен брой български докторанти задочно обучение;

Ч - абсолютен брой студенти, приети по реда на ПМС № 103 от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и на

ПМС № 228 от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

Броят на докторантите е включен в професионалните области, в които релевантния държавен университет има най-голям брой обучавани.

 

Финансова автономия и контрол

Институциите за висше образование се ползват с академична автономия. Академичното самоуправление се изразява в правото на висшите училища да формират собствени фондове и самостоятелно да определят условията и реда за тяхното изразходване. Те могат да сключват самостоятелно договори с държавата и други потребители за извършване на научни и приложни изследвания, както и да повишават квалификацията на специалисти с висше образование.

Сметната палата осъществява по график финансови проверки и външен одит, свързан с дейността на всички висши училища. По линия на финансовия контрол МОМН е задължен  ежемесечно да представя в Министерството на финансите (МФ) обобщен отчет за месечното касово изпълнение на бюджета на всяко висше училище и на БАН, а за всяко тримесечие обобщен тримесечен отчет на МФ и Сметната палата.

   
Такси за публично образование

Всяка година със свое постановление Министерският съвет одобрява таксите за образование и обучение в държавните висши училища.

По принцип всички студенти заплащат такси за свето обучение. Студентите, докторантите и специализантите, граждани на държавите членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство могат да бъдат приемани в българските висши училища, както и да заплащат такси за своето обучение при условията и реда, определени за българските граждани. Това е важна стъпка за разширяване на европейските измерения на висшето образование и възможностите за равен достъп за младите хора, желаещи да получат висше образование в България.

Лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, заплащат половината от размера на определената такса, когато кандидатстват и са приети при условия и ред определени от Министерския съвет. Такси не се заплащат от студенти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Чуждестранните студенти и специализантите, граждани на трети страни за ЕС, приети във висшите училища, заплащат такси, определени за чуждестранни студенти и специализанти.

От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават кръгли сираци; лица с трайни увреждания и намалена работоспособност; военноинвалиди; лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа; курсантите във висшите военни училища и докторантите през последните две години на докторантурата. Те имат право и на допълнителни облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

От такси са освободени студенти и докторанти, приети в рамките на междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

Най-високи такси, за своето обучение, заплащат студенти, които се обучават по следните специалности, за които съществуват специфични изисквания, налагащи по-висока цена на обучението, а именно: „Стоматология”, „Медицина”, „Фармация”, „Ветеринарна медицина”, „Филмова режисура” и специалностите от професионално направление „Музикално и танцово изкуство”.

Финансово подпомагане за учащите се

Грантове и стипендии

Министерският съвет увеличава максималния размер на студентските стипендии от BGN 90 на 120. Стипендиите на докторантите са почти удвоени – от BGN 250 на 450.  Предвиден е еднократен бонус от BGN 1000, ако студентът предаде навреме своята дисертация. Още един еднократен бонус от BGN 1000 се предоставя, ако студентът защити дисертацията си в рамките на една година след нейното представяне. Всеки университет получава BGN 4000 за провеждането на процедурите по защита.

По Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", се осигурява допълнително финансиране от BGN 10 млн. за студентски стипендии, BGN 2 млн. за практически стажове и обучение в компании и организации, както и други BGN 4 млн. за подпомагане на докторантите, постдокторантите и младите учени.

Сключените двустранни междуправителствени програми между България и други страни предвиждат размяна на грантове на реципрочна основа. МОМН публикува конкурсите за отпускане на стипендии за обучение на българските граждани в чуждестранни университети, ако са студенти в държавни висши училища и отговарят на изискванията на Наредбата за държавни изисквания за прием на студенти във висшите училища в Република България и на международните споразумения за образователен, културен и научен обмен. В съответствие със собственото си законодателство приемащата стана осигурява стипендии и медицински застраховки, освобождава от такси за обучение или от такси за настаняване, забранява или удължава разрешенията за престой.

Кредитиране

Законът за кредитиране на студенти и докторанти започна реално да действа през 2010г. Неговата цел е подпомагане следването на студентите и докторантите във висшите училища на Република България. Максималният размер на кредитите за заплащане на таксите за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя, съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен.

Право да кандидатстват за получаване на кредит по този закон имат студенти и докторанти, български граждани, граждани на друга държава членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, които към момента на подаване на искането за сключване на договор за кредит отговарят едновременно на следните изисквания: не са навършили 35 години и се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" (бакалавър или професионален бакалавър) или "магистър", или на образователна и научна степен "доктор" в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно висше училище или научна организация.

Кредитите се отпускат за целия или за част от периода на обучение за покриване на таксите за обучение и/или за издръжка. Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението и се ползва от родителя, който упражнява родителските права, а ако това са и двамата родители – само от единия.

Частно и субсидирано образование

Законът за висшето образование в България осигурява академична автономия на частните институции за висше образование. Те не се финансират от държавния бюджет, а имат автономия да формират собствен бюджет в съответствие с провежданата от тях политика. Тези частни институции формират собствен приход от такси и финансова помощ, осигурена от различни спонсори на различни организации, компании и др.

Финансиране на образованието и обучението за възрастни

Финансиране

Основните политически цели, както и тези които имат отношение към финансирането на обучението за възрастни, са дълбоко застъпени в Национална стратегия учене през целия живот и могат да бъдат систематизирани както следва:

• усъвършенстване на нормативната база с цел улесняване реализирането на концепцията за учене през целия живот и насърчаване участието на различни социални групи в дейности на УЦЖ;
• създаване на по-добри структури за координация с ясно разделение на отговорностите на национално, регионално и местно ниво;
• създаване на различни възможности за формално, неформално и самостоятелно учене в съответствие с потребностите на пазара на труда;
• установяване на обща и прозрачна система за валидиране на всички видове резултати от обучението – знания, умения и компетенции, включително и тези, придобити по неформален път;
• подобряване на процеса по децентрализация на управлението на обучението за възрастни – в условията на организация на обучението, осигуряване на качеството, споразуменията за валидиране, ръководството за учене през целия живот, информационното осигуряване и т.н.

Основните източници за финансиране на обучението на възрастни са:

• публично финансиране, чрез държавния бюджет. То е валидно за училищната система (и по-специално за професионалните училища), културните центрове, за голяма част от текущите програми за преквалификация на безработни и т.н.  Един от най-големите дялове от държавния бюджет за обучение на възрастни се осигурява посредством Националния план по заетостта, чрез който всяка година се разпределят милиони лева за различна образователни програми;
• финансиране по европейски програми и съществуващите програми по Европейските структурни фондове. По отношение на Системата за учене през целия живот и човешките ресурси, Европейския социален фонд е от особено значение;
• частно финансиране осигурено чрез обучаваните от платените такси за проведените обучения или от техните работодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите работници или служители.

Една от важните цели в областта на образованието е ограмотяването на възрастни. За постигане на тези цели се реализират и финансират следните дейности:

• Разработване на програми и организиране на обучение за ограмотяване на възрастни;
• Разработване на програми за курсове за обучение на възрастни за завършване на класове от основното образование;
• Разработване на инструментариум за валидиране и сертифициране на начален етап на основно образование и на завършен клас от основното образование;
• Организиране на разяснителни дейности за обучение на възрастни;
• Квалификация на учители за обучение на възрастни;

Други специфични цели, които се финансират:

• Осигуряване организационно и методически обучението на неграмотни и слабограмотни лица над 16 годишна възраст;
• Включване в учебна дейност неграмотни и слабограмотни лица над 16 години, които нямат завършен начален етап или клас от прогимназиалния етап на основно образование;
• Да бъдат сертифицирани успешно завършилите обучението като предпоставка за успешното им включване в пазара на труда.

По отношение на ограмотяване на възрастни:

• Финансира се разработването на програмите за обучение;
• Финансира се разработването на инструментариума, необходим за валидиране и сертифициране; 
• Финансира се квалификацията на учителите за обучение на възрастни, които водят тези обучения;
• През тази година се финансират възнагражденията на учителите, водещи обучение на възрастни, а на обучаемите възрастни се предоставят средства – стипендия за присъствие, както и стипендия за успешно завършване.

Обучение на възрастни могат да извършват училища, висши училища (да провеждат обучения за повишаване на квалификацията, което не води до придобиване на образователна степен или специалност), както и Центрове за професионално обучение. Когато тези институции предоставят обучение на индивидуални или група обучаеми, които не са включени в организирано обучение, финансирано от МОМН или МТСП, то те сами си набавят средствата, необходими за провеждането на обучението.

Такси заплащани от обучаемите

Тези обучаеми, които се обучават през програми за ограмотяване на възрастни на МОМН или МТСП не заплащат такси, обучават се безплатно.

Когато обучението не е по дейност, която се финансира през МОМН, предполага се, че обучаемите заплащат такси. Такса се заплаща на организацията, която провежда ограмотяването и обучението, като размерът й се определя от самата организация.

Съгласно Закона за народната просфета за дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионалното обучение след завършено средно образование се заплащат такси при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.

Съгласно Закон за професионалното о образование и обучение професионалните колежи и центровете за професионално обучение събират такси за обучение от физически и юридически лица.

Финансово подпомагане за възрастните обучаеми

Основният източник за подпомагане обучението на възрастни са Европейския социален фонд, чрез Програма "Учене през целия живот" и Оперативна прогрма "Развитие на човешките ресурси"

Предоставя стипендия за присъствие и стипендия за успешно завършили обучение на възрастни, както и средства за транспорт на обучаемите при определени условия за подпомагане на тяхното придвижване, което да гарантира присъствието им.

Частно образование

Професионално обучение се предоставя от Центрове за професионално обучение, които са независими частни организации, които сами набират средствата си и по тази причина има финансова автономност да съставят и разходват бюджета си. Образование и обучение на възрастни могат да предлагат и частни училища и университети. Те също са финансово автономни при набирането на средства и разходването на бюджета си. Единствено са задължени да спазват задължителните програми и изискванията на МОМН по отношение на съдържанието на обучението.

Центровете за професионално обучение сами определят таксите за обучаемите, които зависят от професионалната сфера на самото обучение и необходимите средства за предоставяне на качествено обучение.

Предучилищна подготовка и възпитание

Основната цел на предучилищното обучение е да осигури развитието на детето чрез образователното взаимодействие. Крайната цел на детската градина, като институция, е да предостави необходиите условия за развитието на способностите на децата, както и да осигури тяхната готовност за училище.

Предучилищното обучение е организирано на два етапа и се основава на утвърдени програми. Системата на предучилищното обучение включва деца от 3 до 6/7-годишна възраст. Заедно с преобладаващият държавен сектор се развива и частния.

Посещаването на детска градина е по желание за децата на възраст от 3 до 5 години.

От учебната 2003/2004 година посещаването на подготвителна група е задължително , а след 2010 година възрастта е увеличена от 5 до 6/7 години.

През 2003 година с изменение на Закона за народната просвета (1999) е въведена задължителна подготвителна група за деца на възраст от 6 до 7 годишна възраст.

 

През 2010 година с ново изменение на Закона възрастта за задължителното посещение на подготвителната група е разширено от 5 до 7 годишна възраст.

 

След приемането на новия закон за училищна и предучилищна подготовка, предучилищното образование става задължително от 4-годишна възраст.

Организация на предучилищната подготовка и възпитание

Географска достъпност

Задължителното предучилищно образование в държавните и в общинските детски градини е безплатно за децата и учениците. Дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници. За осъществяване на задължителното предучилищно образование на децата частните детски градини може да получават държавна субсидия. В този случай те могат да извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата.

С изменения в Закона за предучилищното и училищното образование през настоящия период се предприеха мерки за подпомагане на равния достъп на децата до държавни/общински детски градини, изразяващи се в подпомагане на заплащането на дължимите от родителите такси за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, извън финансираното от държавата. От 01.01.2021 г. ще влязат в сила още две мерки: 

- компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места за предучилищно образование в държавни и общински детски градини и училища и 

- за децата в задължителна предучилищна възраст от населени места, в които няма детска градина или училище, задължително се осигуряват средства от държавния бюджет за транспорт до най-близката детска градина или училище, което провежда обучение в съответната група или в съответния клас, и обратно.

Изисквания за прием

Критериите и процедурата за прием в общинските детски градини и детски ясли се уреждат с актове на местно ниво и могат да бъдат различни за различните общини. В част от градовете действат системи за електронно централизирано класиране за прием на децата, като регистрирането и кандидатстването се извършват само по електронен път. В случай, че родителят/настойникът е в невъзможност по обективни причини сам да създаде електронен профил на детето, е задължително да попълни в детската градина/училището писмено заявление с всички данни, необходими за регистрирането и кандидатстването. Данните се въвеждат в електронната система от директорите на детските градини и училищата в съшия ден. Има все още и градове, в които приетите нормативни актове позволяват подаване на документи на място в детската градина или по електронен път – на електронната поща на детската градина.

В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до три деца и ученици със специални образователни потребности, за които родителят/настойникът представя в детската градина/училището документ от Регионалния екип за подкрепа за личностното развитие на децата със специални образователни потребности. Когато на територията на населеното място няма друга група, която да осигурява същото по вид образование, броят на децата в конкретната група в детската градина/училището може да бъде по-голям. Могат да се приемат деца с хронични заболявания, за които родителят/настойникът представи в детската градина/училището всички необходими документи. Броят на децата с хронични заболявания е до 3 в група.

Възрастови групи

В детските градини децата са разпределени в 4 групи по възраст. Първа група включва деца на възраст от 3 до 4 години, втора група – от 4 до 5 години, трета група – от 5 до 6 години и четвърта група – от 6 до 7 години. От 2010 година подготвителната група започва от 5 до 7 годишна възраст. Учебното съдържание съответства на възрастовата група, държавните образователни изисквания и други разпоредби, заложени в нормативни документи. Повечето детски градини са независими институции и се откриват по решение на общините.

В една група в детска градина на целодневен режим работят 2 учители на две смени. Те започват да работят в 1-ва група - 3-4-годишни деца и остават с тях през целият период до 4-та група включително, когато децата завършват подготвителната група на 6/7-годишна възраст.

Организация на учебния процес

Учебният процес при полудневните, целодневните и седмичните детски градини протича през цялата година. Родителите могат да прекъснат по тяхно желание посещаването на деца в детската градина за определен период от време. Учебната година започва през втората половина на септември. През останалата част от годината периодът продължава и през лятото като процес на възпитание и грижа.

Дневно и седмично разпределение на учебното съдържание

Времето за организирани дейности за децата е около 15-20 минути за 2-3-годишните, първа и втора група, а за подготвителната група – 5-6/7-години продължителността е 25-30 минути. През останалата част от деня децата са включени в игри, танци, чуждоезиково обучение, плуване, разходки и сън. Формите на организация на педагогическия процес са специфични и различни от тези в училище. Те са в зависимост от възрастовите особености и способностите на децата. Седмичната интензивност на педагогическите процеси варира съобразно възрастовите групи.

Програмата на задължителната подготвителна група съдържа примерни разработки за задължителните форми на организация в полудневните и целодневните подготвителни групи, като се разпределят в две направления – 30 педагогически ситуации при децата, за които българският език е семеен и 32 за децата, чийто майчин език е различен от българският. Образователното направление Български език е разработено и като модул за билингвалните деца, които се нуждаят от развитие на комуникативните и говорните умения.

Програмата на задължителната подготвителна група съдържа примерни разработки за задължителните форми на организация в полудневните и целодневните подготвителни групи, като се разпределят в 3 направления – педагогически ситуации при децата, за които българският език е семеен, но не са посещавали детска градина, за децата, чийто семеен език е Български и са посещавали детска градина и третият модул е за деца, за които Българският не е семеен език и не са посещавали детска градина. Образователното направление Български език е разработено и за билингвалните деца, които се нуждаят от развитие на комуникативните и говорните умения.

Единен етап: начална и прогимназиална степен

Обучението за придобиване на основно образование се осъществява от I до VII клас включително в два етапа, както следва: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VII клас включително. Основно образование може да се придобие в основни (I - VII клас включително), обединени (I - X клас включително) или  средни (I - XII клас включително) училища, във вечерни, специални (за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение; възпитателни училища интернати; социално-педагогически интернати), специализираните (спортни училища (V - ХІІ клас включително); училища по културата (I - ХII, V - ХII или VIII - ХII клас включително); училища по изкуствата (І - ХІІ, V - ХІІ клас или VІІІ - ХІІ клас включително)), училищата в местата за лишаване от свобода, българските училища в чужбина. Съществуват и начални училища, в които се обучават ученици от I до IV клас включително.

Има промени и във формите на обучение. Законът за предучилищното и училищното образование предвижда следните форми: дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна, комбинирана, обучение чрез работа (дуална система на обучение). Обучението в дневна, вечерна и задочна форма се организира в паралелки и групи, а в самостоятелната и в индивидуалната форма - за отделен ученик. Обучението в комбинираната форма се организира в паралелки и в групи, а за отделни учебни предмети - за отделен ученик, а в дистанционната форма може да се организира в групи от ученици от един и същ клас или за отделен ученик. Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) се организира в паралелки и/или групи - при обучението в училището и за отделен ученик или в групи - при практическото обучение в реална работна среда. 

Средно образование и продължаващо обучение след средно образование

В Република България средното образование еединен етап (гимназиален) с продължителност 4 или 5 години. Гимназиално образование се получава при завършване на ХІІ клас и, за учениците, които искат да продължат образованието си, успешно полагане на държавните зрелостни изпити. То се удостоверява с диплома за завършено средно образование, която е окончателна и позволява на притежателя й да продължи своето общо или професионално обучение. Ако учениците решат да не полагат държавните зрелостни изпити, им се издава удостоверение за завършено средно образование, което, обаче, не им дава право да се запишат във висше училище.
Образованието във всички държавни и общински училища е безплатно. В училищата учениците не се разграничават по полов признак.

Средното образование може да бъде общо (в общообразователни и профилирани училища) и професионално. Общо средно образование се получава в общообразователни училища (с продължителност на обучението 4 години) и профилираните училища (с продължителност на обучението 4 или 5 години). Учениците могат да се запишат в профилирани училища след завършване на VІІ или VІІІ клас, след полагане на изпити (по български език и литература, математика, хуманитарна дисциплина и т.н.).

Средното образование осигурява постигането на общообразователния минимум и, при възможност, профилирано обучение в съответствие с Държавните образователни изисквания. Средното професионално образование осигурява постигането на общообразователния минимум и придобиването на квалификация в определена професия в съответствие с Държавните образователни изисквания. След завършване на основно образование се предлага двугодишно обучение в професионални технически училища. Придобитата професионална квалификация предоставя достъп до пазара на труда.

Основните цели на средното образование са изложени в Правилника за приложение на закона за народната просвета и в Наредбата за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование. В рамките на гимназиалния етап се акцентира върху насърчаване и развитие на индивидуалните интереси и способности на учениците, подпомагане на бъдещата им реализация чрез формиране на специфични знания и умения, разширявайки общата им култура, възприемайки ценностите на гражданското общество и т.н. Възможностите за избор според учебния план за гимназиалния образователен етап подпомагат цялостното развитие на учениците в областите, в които самите те проявяват интерес.

Основните цели на общото средно образование са:

• да стимулират физическото и духовно развитие на учениците, тяхната успешна професионална и социална реализация;
• създаване на условия за формиране и зачитане на ценности като национална идентичност, уважение към околните, емпатия и гражданска отговорност;
• създаване на условия за стимулиране на интерес и положително отношение към учене през целия живот, образование и самоусъвършенстване.

Основната тенденция е да се осигурят на учениците повече възможности за личен избор, що се отнася до нивото на овладяване на компетентности в определени области, което по-пълно да съответства на личните им цели; подобряване на възможностите им за социална реализация чрез усъвършенстване на компетентностите им в областта на информационните технологии и чужди езици, както и чрез разширяване на възможностите за придобиване на професионално обучение; подкрепа при реализация на пазара на труда за ученици, решили да не продължават образованието си и т.н.

Висше образование

Цел на висшето образование в България е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата. Към момента системата на висшето образование включва 51 висши училища, които съгласно Закона за висшето образование са държавни и частни, включително университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Има 37 държавни висши училища (25 университета, 11 специализирани висши училища и 1 самостоятелен колеж) и 14 частни (5 университета, 2 специализирани висши училища и 7 самостоятелни колежа). Академичната година е разделена на два семестъра и в общия случай продължава 32 академични седмици. Точната дата на началото на всяка академична година се определя от съответното висше училище.

Управлението на системата се осъществява на държавно и институционално ниво. Държавата разработва и осъществява дългосрочна национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища, полага грижи за качеството на подготовката и научните изследвания. Институционалното управление на висшите училища се осъществява в съответствие с правото им на академично самоуправление. Държавата подпомага процеса чрез разпределянето на ресурсите на конкурентна основа.

Основният документ в тази област е Законът за висшето образование (в сила от 1995 г.). Други важни документи са:

• Законът за развитие на академичния състав в Република България (в сила от 2010 г.);
• Законът за кредитиране на студенти и докторанти (в сила от 2008 г.);
• Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България;*Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист";*Наредба за държавните изисквания за прием на докторанти;*Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища;*Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища и приложено към Европейско дипломно приложение по модела, разработен от Европейската комисия, Съвета на Европа и ЮНЕСКО – Европейски център за висше образование (CEPES);
• Наредба за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища (в сила от 2004 г.), която въвежда Европейската система за натрупване и трансфер на кредити;
• Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (в сила от 2004 г.).

В резултат на активното ни участие в Болонския процес в България са въведени следните ключови характеристики: 

• 3-степенна системата за висше образование:

1. Бакалавър - състои се от две нива „професионален бакалавър” (ISCED 5B) и „бакалавър” (ISCED 5A);
2. Магистър (ISCED 5A);
3. Доктор (ISCED 6). 

•  Система за натрупване и трансфер на кредити; 
•  Европейско дипломно приложение.

България активно работи за изграждането на подходяща среда за модернизирането на системата на висшето образование, като се вземат предвид потребностите на обществото и бизнеса. Разглеждат се и се разпространяват примери на добри практики. Проучват се възможностите за въвеждане на нови модели на управление, насочени към по-добро финансово укрепване на институциите за висше образование.

Приоритетните области за интервенция са следните:Разработване и прилагане на нов модел за финансиране, който да стимулира конкуренцията и развитието на институциите за висше образование. Новият модел има за цел увеличаване на общия размер на публичните средства, изразходвани за висшето образование, вкл. държавната субсидия. Този модел на финансиране трябва да доведе до конкуренция между висшите училища не само в процеса на привличане на студенти, но при определяне на таксите за обучение и условия за прием;

Осигуряване на ефективно и прозрачно управление: висшите училища в България са публични институции, които се ползват с академична автономия. Налице е необходимост от укрепване на автономията в областта на финансите, както и необходимост от създаване на допълнителни механизми за публичност и прозрачност на управлението. За тази цел към всяко държавно висше училище е създаден съвет на настоятелите, съгласно разпоредбите на чл. 35а от Закона за висшето образование. Съветът се състои от седем члена, които са дарители на висшето училище (личности с активна обществена позиция, представители на работодателите, на професионални, секторни и синдикални организации, представители на Студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката);

Въвеждане на надеждна система за осигуряване на качеството: Нейната цел е утвърждаването на ефективни критерии за качество при външното оценяване и акредитация, вкл. следакредитационно наблюдение и контрол, както и ефективни критерии, използвани от системите за осигуряване на качеството на институционално ниво. В момента критериите за външно оценяване и акредитация се одобряват от Националната агенция за оценяване и акредитация, която отговаря и за следакредитационното наблюдение и контрол. Вътрешната оценка за качеството на образованието се осигурява от вътрешни системи за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав. Министерството на образованието, младежта и науката упражнява непряк контрол (проследяване на формални параметри процедури, брой студенти, съотношение преподаватели/студенти и др.);

Развитие на висшите училища като научно-изследователски центрове: Фокусът тук трябва да бъде върху създаването на инфраструктура за научни изследвания, осигуряване на държавна подкрепа за участие в големи международни проекти, насърчаване участието на учени от различни институции в съвместни проекти. Друг съществен момент е увеличението на разходите за научни изследвания и концентрация на ресурсите в приоритетни за правителството области.

Образование и обучение за възрастни

Националната стратегия за учене през целия живот определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение в периода 2014 – 2020 г., насочена към постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В нея са определени основните политики и аспекти за развитие на системата за учене на възрастни.

 

Дългият български преход към демокрация и пазарна икономика все още не е довел до създаването на съгласувани системи за квалификация, които да отговарят на новите икономически процеси. В условията на висока безработица, предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което наред със застаряващото население и бавния темп на реформи в образованието се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции в България.

 

От тази гледна точка, е настъпил моментът да бъдат взети мерки по отношение на необходимостта от нови умения чрез промени в системата за образование и обучение на възрастните, които да гарантират изграждането на нагласа за учене през целия живот. 

 

На национално ниво се изпълняват конкретни мерки за изграждане на  адаптивна към промените система за образование и обучение на възрастните. Тя  обхваща всички образователно-квалификационни степени на общото,  професионалното, висшето образование и ученето на възрастни и във всички негови аспекти – формално, неформално  и самостоятелно учене.

 

Прилага се образователен подход, който подпомага възрастните непрекъснато да се развиват като инициативни личности, способни да се справят с промените и несигурността.

 

Мерките, които се предприемат са свързани с изграждането на образователна среда, която осигурява възможност на възрастните, независимо от тяхното лично, социално или икономическо положение, да придобиват, обогатяват и развиват през целия си живот специфични за работата им умения и ключови компетентности, необходими за тяхната пригодност за заетост.

 

Стремежът е да се осигури устойчива хармонична и разнообразна учебна среда за представителите на уязвимите групи, сред които са и възрастните със специални образователни потребности и хронични заболявания, както и тези, поставени в неравностойно положение с оглед осигуряване на равнопоставеност и достъп до качествено образование и обучение, по-пълноценна реализация на пазара на труда. 

 

Полагат се усилия за развитието на адаптивно към потребностите на пазара на труда образование и обучение и поемането на обща отговорност за подготовката и реализирането на учебните програми, за подобряване на практиките за кариерното ориентиране, както и за осигуряване на равнопоставеност на формалното образование и обучение, неформалното обучение и самостоятелното учене чрез въвеждане на система за валидиране на резултатите от ученето. 

 

Сред основните предизвикателства е да се насърчи придобиването от всички граждани на универсални ключови компетентности, като умения за учене, инициативност и предприемчивост, културна осъзнатост, както и т. нар. „меки умения” като умение за работа в екип, за вземане на решение, за разрешаване на конфликти и т.н. 

 

Учебните програми за възрастните подкрепят придобиването и непрекъснатото развитие на деветте основни ключови компетентности за учене на възрастни:

• компетентности в областта на българския език;
• умения за общуване на чужди езици;
• математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
• дигитална компетентност;
• умения за учене;
• социални и граждански компетентности;
• инициативност и предприемчивост;
• културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество;
• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.

Учители и педагогически кадри

Националната образователна политика си поставя за цел да осигури високо образовани и квалифицирани кадри на всички равнища на образователната система в Република България - предучилищна възраст, училище и висше образование. В същото време политиката е насочена да даде тласък за непрестанно повишаване на квалификацията и реализация на принципа на ученето през целия живот, като гаранция за образование с по-добро качество и по-развито общество в социално-икономическо отношение.

 

Използвана литература

http://www.referati.org/sravnitelen-analiz-na-obrazovatelnite-sistemi-v-belgiq-i-liuksemburg/94989/ref/p5

https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/organisation-and-governance-12_bg