Обобщение на материала

 

 

1. Корен

2. Стъбло

3. Лист

4. Цвят и съцветие

5. Плодове и семена

6. Абиотични фактори

а) светлината като екологичен фактор

б) топлината като екологичен фактор

в) водата като екологичен фактор

г) въздухът като екологичен фактор

д) почвата като екологичен фактор

7. Голосеменни растения

8. Двусемеделни растения

9. Едносемеделни растения

 

1. Корен - в типичните случаи е осев подземен орган, нарастващ неограничено на дължина с върха си, който е защитен с гугличка и никога не образува листа. Изпълнява различни функции: прикрепва растенията към почвата  и ги снабдява с вода и разтворени в нея минерални вещества. В зависимост от произхода се различават главен корен, придатъчни корени и странични корени. Главният корен се образува само от зародишното коренче. Придатъчните корени произхождат от стъблото и листата или от техните видоизменения. Разклоненията на главния и на придатъчните корени се наличат странични корени. Съвкупността на всички корени на едно растение, включително и най-малките разклонения, образува неговата коренова система, която може да бъде два основни типа: осева (вретеновидна) и брадеста (туфеста).

2. Стъбло - Стъблото е осев орган на растението, притежаващ неограничена способност за нарастване. За разлика от корена по стъблото се образуват пъпки, от които се развиват нови разклонения, листа, корени. Изпълнява следните основни фукции: провежда хранителните разтвори от корена към листата, а също и готовите асимилати от листата по цялото растение; осигурява механична устойчивост на растението и оптимално разположение на клоните и листата за нормално протичане на фотосинтезата; служи като орган за натрупване на резервни хранителни вещества, а в някои случаи за вегетативно размножаване.

3. Лист - Листът е страничен орган с ограничен растеж и трайнос, нарастващ не с върха си, а с основата или с цялата си повърхност. Главните функции, които изпълнява са фотосинтезата (синтезата на органично вещество за сметка на слънчевата енергия), транспирацията (изпаряването на водата) и газовата обмяна. По-рядко листът служи за натрупване на резервни хранителни вещества, за вегетативно размножаване, защищава растенията от изяждане и др. Листата имат от едно до шест съставни части. Това са: листна петура, лиистна дръжка, листно влагалище, прилистниците, узичето и ушичките.

4. Цвят и съцветие - Цветът е размножитерен орган на покритосеменните растения, на които се образуват продуктите за безполово и половото размножаване.Морфологично цветът представлява неразклонена скъсена клонка, носеща спорофитите. Морфологичното устройство на цвета - напълно развитият цвят е съставен от цветна дръжка, прицветници, цветно легло, чашка, венче, тичинки и плодник. Съцветие - при някои растения цветовете са разположени по един на връха на видоизменена клонка (при кокичетата, маковете, минзухарите, лалетата и др.). По-често обаче те са групирани по различен начин н съцветия и са разположени върху обща дръжка, наречена главна ос на съцветието.

5. Плодове и семена - семето осигурява запазването и разпространяването на зародиша на бъдещото възрастно растение или изхранването му през началните етапи на неговото развитие. Плодът осигурява запазването и разпространяването на семената.

6. Абиотични фактори - те биват климатични, едафични и топографски. Климатични фактори - светлината, топлината, въздухът, влагата. Едафични (почвени) фактори - механичният и химичният състав на почвата, физичните им свойства. Топографски (орографски) фактори - условията на релефа (изложение, надморска височина, наклон)

а) Светлината като екологичен фактор - светлината е един от най-важните фактори на живота, понеже им осигурява необходимата лъчиста енергия за фотосинтеза, т.е. тя участва в образуването на органични вещества, необходими за нарастването на органични вещества, необходими за нарастването и развитието на растенията. По отношение на привързаността им към светлината растенията може да се разделят на следните групи: Хелиофити (светлинни видове), Сенкоиздържливи, Сциофити(сенчести, сенколюбиви растения)