Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
28 февруари 2019 г.
Честит рожден ден на Странджанския народен певец Манол Михайлов
Как да отгледаме малини?
Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще ви представя как да отгледате малини. Всеки има в своя двор това растение и му е интересно да разбере как да го отгледа. Ще разберете кога да засадите растението, с какво да го наторите, с какви препарати да пръскате за да не боледуват растенията. За да разберете статията е за вас. Приятно четене:
Малината има редица предимства пред останалите овощни видове – тя цъфти по-късно, не страда от пролетните студове и плододава всяка година. Плодовете ù са вкусни, хранителни, с добри лечебни свойства. Те имат хармонично съчетани захари, органични киселини, минерални вещества и витамини. Полезни са при редица заболявания, сред които малокръвие, намалена пропускливост на кръвоносните съдове, язва и т.н. Известно е противотемпературното им действие, което се дължи на наличието на салицилова киселина. Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита.
Изборът на място за засаждане на малини се извършва съобразно изискванията на културата към климатичните и почвените условия. Предпосадъчната подготовка на почвата включва оран на 30–35 cm, плитка оран за заораване на торовете и култивиране. Внасят се 2–3 тона оборски тор и 20–30 kg/дка NPK.
Най-подходящият период за засаждане е от края на октомври до настъпването на трайно застудяване. Възможно е и засаждането през зимните месеци при температура на въздуха над 5 °С, както и през пролетта – до края на март.
Междуредовите разстояния се определят в зависимост от наклона на мястото, наличната техника и работните процеси. Обикновено то е между 1,8–2 m. Засаждането се извършва ръчно в бразди с дълбочина около 35 cm. Растенията се поставят 2–3 cm по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Съкращават се на 15–20 cm височина от почвената повърхност.
По време на наедряването и узряването на плодовете растенията полягат. Лежащите по земята издънки се замърсяват и често плодовете изгниват. Това води до влошаване на качеството и намаляване на добива. Обработката и беритбата са затруднени поради трудната проходимост. Поради това малиновите насаждения трябва да се отглеждат на телена конструкция.
При отглеждането на растенията в непрекъсната лента по дължината на редовете се опъват 2 реда тел. През 8 m в реда се забива по един кол с височина около 2 m. В горния и долния им край се заковават Т-образни токчета (бичмета) с дължина 46–60 cm, в чиито краища се прикрепват теловете. Издънките се разпределят върху едната или другата нишка и се привързват. Разстоянието между двата тела трябва да бъде по-голямо от широчината на редовата ивица, за да става по-добро проветряване и осветяване на издънките (фиг. 1).
В зависимост от особеностите на засадения сорт се използва и подходяща подпорна конструкция. Сортовете със сравнително тънки увисващи издънки се прикрепват към конструкция с пластмасова мрежа (фиг. 2). Преобладаващите сортове са с по-дебели и по-здрави издънки и при тях може да се използва конструкция, изпълнена от 3 или 4 реда тел (фиг. 3).
Сполучлив конструктивен вариант е и с два долни и два горни тела. Долните се опъват на 80 cm от повърхността на почвата, а следващите – над тях на разстояние 50, 20 и 10 cm. Издънките се вмъкват между тях. Тази конструкция е по-сложна, но растенията са здраво прикрепени и отпада необходимостта от привързване (фиг. 4).
Препоръчително е крайните колове на конструкциите, показани на фиг. 2, 3 и 4, да бъдат циментови, защото те имат по-голяма трайност. При използване на телена конструкция не бива да се допуска сгъстяване на издънките в редовете. В противен случай малините се засенчват силно, което предразполага към появата на болести, затруднява резитбата на плододалите издънки и съкращава новите. Дървените колове трябва да са с дебелина около 8 cm, а поцинкованата тел – с диаметър 2,8 mm. Подходящо е за привързването на малиновите растения да се използва тънка тел, обвита в хартия. Извършва се от пролетта до есента в зависимост от необходимостта.
Растенията в новите насаждения се подхранват с 8–10 kg/дка азот, а плододаващите – с 8–12 kg/дка в зависимост от очаквания добив. В почви с по-тежък механичен състав азотът се внася еднократно (рано напролет), а ако те са по-леки – двукратно – рано на пролет и в края на май. Подхранването на плододаващите се извършва след цъфтежа. През 3 години преди есенната оран се внасят по 2 т/дка добре угнил оборски тор. В райони с недостатъчни валежи се напоява при необходимост до средата на август.
Всяка година насажденията се подлагат на резитба, при която се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните. През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение, а останалите се изрязват ниско до земята. През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава и насажденията встъпват в пълно плододаване. Оформят се непрекъснати редове – ивици, които се поддържат с широчина до 25–35 cm. Вътре в редовете се прави резитба за прореждане, при която най-напред се изрязват болните, нападнати от галица и агрилус, счупените, повредените от студовете и слаби издънки. В плододаващите насаждения, равномерно разпределени в реда, се оставят по 10–12 броя на линеен метър по-силни издънки.
През пролетта се извъшва резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, болестите и неприятелите. Заедно с прореждането на едногодишните издънки, се съкращават и върховете с 15–20 cm. След приключване на резитбата растенията не бива да са по-високи от 160–180 cm.
Веднага след беритбата на плодовете плододалите стъбла се изрязват до земята. По този начин се създават условия за по-добър достъп на слънчевите лъчи и по-добро узряване на новите издънки. А това са необходимите условия за повече плодни пъпки и по-доброто им презимуване.
В България най-широко разпространени са следните сортове малини:
Български рубин – плодовете узряват през периода 28–30 юни. Те са средно едри, леко конусовидни рубиненочервени, с гланц, умерено плътни. Не се разпадат на съставните плодчета, откъсват се лесно и имат приятно сладко-кисел вкус и умерен аромат. Издънките са прави, дебели, светлобелезникави, покрити с нежни шипчета, разположени главно в основата. Сортът е много родовит.
Шопска алена – плодовете узряват в периода 3–5 юли. Те са средно едри до едри, тъпо конусовидни, яркочервени, с умерен гланц и дребни семена. Откъсват се лесно. Съставните плодчета са добре свързани, с много добър сладко-кисел вкус и умерен аромат. Подходящи са за преработка и замразяване. Растенията са много жизнени, силно растящи, издънките са високи, средно дебели, изравнени светлоканелени, слабо покрити с нежни шипчета. Сортът е много родовит.
Люлин – плодовете узряват през периода 27 август – 3 октомври (ремонтантен сорт – дава плодове до есента). Те са едри, тъпо конусовидни до леко конусовидни, интензивно червени, с гланц, плътни, с много добър вкус и умерен аромат. Растенията са жизнени и умерено растящи. Издънките са ниски, сравнително дебели, изравнени, кафеникавоканелени, покрити с умерен брой къси шипчета. Сортът е много родовит и може да се отглежда и без подпорна конструкция.
Самодива – плодовете узяват в периода 1–5 юли. Те са едри, рубиненочервени, с гланц. Плодовете са сравнително плътни, сочни, с умерен аромат, с приятно сладко-кисел вкус. Притежават много добри технологични качества. Растенията са умерено растящи, с изправени, прибрани издънки, дебели, с къси междувъзлия, почти без шипчета. Отглежда се без подпорна конструкция. Пригоден е за контурна резитба и механизирано прибиране.
Зева – ремонтантен сорт, създаден в Швейцария. Плодовете узряват в периода 27 август – 5 октомври. Те са средно едри, заоблени до закръглено конусовидни, тъмночервени, с гланц, съставните плодчета са добре свързани. Плодовете се откъсват лесно, средно плътни са, с добър вкус, подчертано кисели.
Виламет – умерено родовит американски сорт. Плодовете узряват в периода 6–8 юли. Те са средно едри, конусовидни с дребни семенца. Имат добър възкисел вкус и аромат. Растенията са умерено растящи, издънките са изправени, средно високи и дебели. Този сорт се отглежда в по-хладни райони в поливни условия.
Херитидж – американски сорт, който в световен мащаб се счита за един от най-качествените ремонтантни малинови сортове. По някои показатели обаче отстъпва на българския сорт „Люлин“. Растенията са сравнително високи, образуват умерен брой издънки, които са изравнени. Плодовете от пролетната реколта зреят към 25 юни, а от летно-есенната – към 16–17 август, като беритбата продължава до края на септември. Тъпо конусовидни са, тъмно виненочервени, с гланц, но при презряване потъмняват. Плътни са, с много добър сладко-кисел вкус и аромат. Подходящи са за замразяване и преработка.
Ремонтантните сортове се характеризират с това, че плодните пъпки по връхната част на издънките се развивят, цъфтят и плододават още към края на лятото и началото на есента, след което плододаващите върхове изсъхват. През пролетта на следващата година... (ЗА ПОВЕЧЕ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК)
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
27 февруари 2019 г.
Напояване на трайни насаждения - ябълка, круша, праскова, ягода и лоза
Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще ви запозная с едно материалче при напояване на трайни насъждения - ябълка, круша, ягода, праскова и лоза. Ще научите как да се поливат през вегетацията. За да разберете как най-правилно да се напояват трайните насъждения ви пожелавам приятно четене:
ПОЛИВЕН РЕЖИМ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ
(ябълка, круша, праскова, ягода), Евапотранспирация, време и брой на поливките, поливни и напоителни норми. Начини за напояване, и особености при отглеждане на културите. Влияние на напояването върху количеството и качеството на добива.
Изискванията на овощните култури към почвената влага са различни през отделните периоди от развитието си, като изразходват най-големи количества вода през периода на пълно плододаване.
Независимо от възрастта, необходимостта на растенията от вода през вегетацията е също променлива. В началото на вегетационния период тя е сравнително ниска, поради недостатъчното развитие на леторастите и листата, и поради по-слабото напрежение на метеорологичните фактори. Основните овощни култури изразходват най-големи количеста вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете. Взискателни към почвената влага са и по време на цъфтеж и интензивен растеж на леторастите и листата.
Ако се напоява по време на цъфтеж се смята, че през този период поливките благоприятстват окапването на завърза. Изследванията показват обаче, че този отрицателен ефект се проявява когато растенията са изпитали силен недостиг на вода в периода преди цъфтежа, т.е. когато почвената влага преди поливката е спаднала значително под необходимата предполивна влажност за съответната култура. Напояването през последния етап от развитието на плодовете е успешно, само когато растенията до този срок не са изпитвали силен недостиг на влага. В противен случай голяма част от плодовете окапват. Поради тази биологична реакция на овощните растения предберитбените поливки трябва да се дават при по-висока предполивна влажност и да се преустановят 2 – 3 седмици преди узряването на плодовете.
За разлика от едногодишните растения, овощните култури изискват поддържането на подходяща влага в почвата не само през периода на вегетативния растеж, но и през периода на относителен покой. Това в условията на недостиг на есенно-зимни валежи се осъществява чрез влагозапасяващи поливки.
Напояване на ябълката
Тя е основна овощна култура в нашата страна и заема най-голям дял от площта на овощните насаждения.
Изисквания на ябълковите растения към водата.
Изследванията показват, че най-високи добиви се получават при поддържане на предполивна влажност в диапазона 70 – 80 % от ППВ. Потреблението на вода през вегетационния период нараства от началото на вегетацията и достига максимум през третия подпериод, който съвпада с времето на най-активно нарастване на листата и леторастите. След летните резитби, които се извършват през първата половина на юли и са свързани с формирането и просветляването на короната при младите ябълкови дървета отглеждани като палмети, денонощният водоразход намалява чувствително. В края на вегетационния период същият достига минимални стойности.
Общият водоразход за целия вегетационен период е 500 – 600 mm. Средноденонощните му стойности са от 2 до 7 mm за денонощие, като мексимума е в края на юли и началото на август. Напоителната норма (Мн) е 300 – 360 mm и има най-голям относителен дял във водоразхода на растенията. При високостъблените насаждения тя заема около 50 % от ЕТ, а при интензивните (нискостъблени) – около 70 %.
Главният източник за задоволяване нуждите на растенията от вода напояването през вегетационния период. По-голямата част от Мн се реализира през втората половина на вегетацията – юли, август и септември.
Разпределение на поливките при ябълката по месеци
влагозапасяващи поливки, m=100–150 mm | m1 | – | m2 | m1 | m5 | m6 m7 m8 | |||||
Х | ХІ | ХІІ | І | ІІ | ІІІ | ІV | V | VІ | VІІ | VІІІ | ІХ |
Най-малко 20 дни преди пролетните резитби | при високостъблените | при нискостоблените | |||||||||
m1– предцъфтежна поливка (ако няма валежи)
m2 – след юнското окапване на завързите (ако няма валежи)
След тази поливка се извършват следващите поливки m3 m4 и m5 през юли и август при междуполивен период 15 – 20 дни. m5 се извършва 20 дни преди беритбата. Размерът на поливните норми e 60 – 80 mm, в зависимост от почвения тип.
При нискостъблените (интензивни) насаждения се извършват освен тези, още 3 поливки през втората половина на вегетацията. При тях броят на поливките е по-голям, но поливните норми са по.малки (50 – 60 mm). Ако има продължително есенно засушаване, се извършва една следберитбена поливка.
Начини за напояване на ябълката:
1) Напояване по бразди.
Те могат да бъдат дълги от 50 до 300 m и дълбоки 20 – 30 cm. Отстоянието им от редовете е около 40 cm. Препоръчва се водно количаство 2 – 3 l/s.
2) Дъждуване.
· Надкоронно – с обикновени дъждовални апарати. Този вид напояване не се препоръчва поради това, че стимулира появата на болести;
· Подкоронно – извършва се с дефлекторни микродъждовални апарати. Те позволяват механизация и автоматизация на поливния процес;
· Капково напояване – чрез използване на капкови инсталации. Този начин за напояване има съществени предимства пред предходните два и намира все по-широко приложение.
Напояване на крушата.
Поливният режим на крушата е подобен на този при ябълката с тази разлика, че крушата е по-сухоустойчива. Поради тази биологична особеност броят на поливките е обикновено с 1 – 2 по-малко от този при ябълката.
Използва се същата поливна техника.
Напояване на прасковата
Вегетационният период на прасковата по отношение на изискванията към водата се разделя на три подпериода:
І подпериод – има продължителност 3 – 4 седмици след цъфтежа;
ІІ подпериод – обхваща времето на втвърдяване на костилката;
ІІІ подпериод – времето на интензивно увеличаване на теглото и резмера на плодовете, т.нар. наливане и обхваща периода един месец преди узряването.
Най-голямо значение има влагата в почвата през последните два подпериода от развитието на плодовете.
Изискванията на растенията към водата през вегетацията са неравномерни и са в зависимост от фазата на развитие. От началото на вегетационния период денонощният водоразход постепенно нараства, като достига максимум през втория подпериод от развитието на плодовете. През последния подпериод той е все още висок, но след прибирането на реколтата рязко намалява. Общият водоразход е вграниците 600 – 700 mm. Поливките трябва да се изчисляват за навлажняване на почвения слой 0 – 60 cm, като се поддържа предполивна влажност не по-ниска от 710 % от ППВ.
Напоителната норма в зависимост от влажността на годината се движи в границите от 200 до 400 mm, като се реализира с помощта на 4 – 5 поливки, разпределени както следва:
1. предцъфтежна – март;
1. следцъфтежна – април;
3. през първите два етапа от развитиято на плодовете (май и юни);
2. през третия етап (юли и август);
1. слеберитбена (септември – октомври);
Размерът на поливните норми е в диапазона 50 – 60 mm.
Високата влажност в почвата през първите три години след засаждането въздейства по-силно върху растежа на леторастите, отколкото върху общия брой на клончетата в короната.
Напояване на лозата
Лозата има широк ареал на разпространение и се среща в райони различни по отношение на почвената и въздушната влажност. Има силно развита коренова система, с която обхваща голям обем почва и достига до 2 – 3 метра дълбочина. При това обстоятелство повърхностните засушавания не се отразяват много неблагоприятно върху растежа и развитието й.
Най-подходяща предполивна влажност при силно песъкливи почви е 50 – 60 % от ППВ, а при почвите с по-тежък механичен състав поливките трябва да се извършват при влажност 70 – 75 % от ППВ.
Растенията имат най-голяма нужда от вода през периода на напъпването и растежа, както и при наедряването на плодовете.
Общият водоразход за вегетационния период е 400 – 500 mm, като средноденонощните му стойности се движат в границите от 2 до 7 mm, с максимум в края на юли. Големината на напоителната норма в зависимост от характера на годината и броя на поливките е 180 – 240 mm.
Основен източник за задоволяване на нуждите на лозовите растения от вода са естествените валежи, които падат през вегетационния и извънвегетационния период. Те създават запас от влага в целия коренообитаем почвен слой и периодично допълват дефицита от почвена влага. За разлика от другите култури, напоителната норма заема значително по-малък дял във водоразхода на лозата в сравнение с валежите. Напоителната норма заема около 35 % от ЕТ на културата, а останалата част се осигурява от вегетационните и извънвегетационните валежи.
Есенно-зимните и пролетните валежи, когато са в достатъчно количество създават значителен воден запас в почвата до 2 метра дълбочина. В такива години растенията имат на разположение достатъчно влага в почвата и до голяма степен задоволяват изискванията си.
През години с недостатъчно валежи както през извънвегетационния, така и през вегетационния период, растенията изпитват остър недостиг на вода в целия коренообитаем почвен слой. През такива години се извършват влагозапасяващи поливки, като същите от една страна допринасят за нормалното развитие и плододаване на растенията, а от друга – отменят се или се отсрочват вегетационни поливки.
Влагозапасяващите поливки са с поливни норми от 100 – 120 до 150 – 250 mm и се извършват най-късно 20 дни преди началото на полските работи (оран, резитби). През май и юни обикновено има достатъчно валежи, така че първата вегетационна поливка обикновено се дава през юли. През август най-често се дават две поливки, а през много сухи години – три. Последната поливка при десертните сортове се извършва най-малко 20 дни преди началото на узряването на гроздето, при винените – 30. в зависимост от почвения тип, поливните норми са с размер 70 – 80 mm.
Най-често лозовите насъждения се напояват капково или по бразди, които са дълбоки, дълги и отворени.
Нопояване на ягодата
Ягодата е многогодишно растение, което заема междинно място между храстовидните и тревисти овощни култури. Многогодишни са подземните органи на ягодата – коренище и корени, а надземните вегетационни органи – едногодишни. Основната маса от кореновата система се разполага главно в горните слоеве на почвата, където запасите от влага се изчерпват най-бързо.
Вегетационният период на ягодата се разделя на два подпериода, през които растенията имат различни изисквания към условията на околната среда. През пролетния подпериод се формират и нарастват новите листа и цветове, образуват се и узряват плодовете. Вторият подпериод обхваща времето на следберитбения период (лятото и есента). През цялата вегетация почвата трябва да се поддържа над 70 % от ППВ.
Общия за целия вегетационен период водоразход е в диапазона 500 – 800 mm, при срадноденонощни стойности 2 – 5 mm и максимум през периода на беритбата. Напоителната норма заема 50 – 60 % от ЕТ. Най-често необходимия брой поливки е около 5, а размерът на поливната норма е 40 – 50 mm.
Поливната схема при ягодата е следната:
І фаза – до началото на цъфтежа от 0 до 2 поливки (края на март – началото на април)
ІІ фаза – цъфтеж, нарастване и беритба на плодовете 1 – 2 поливки (през май и юни)
ІІІ фаза – след приключване на беритбите 1 – 3 поливки (през втората половина на юли и август).
Ягодите могат да бъдат напоявани чрез дъждуване, капково и по бразди, като не е желателно заливането на растенията.
Влияние на напояването върху количеството и качеството на добива
1. Ябълка, круша и праскова.
В резултат на напояването на младите ябълкови растения, запасеността на тъканите им (листа и едногодишна дървесина) с водоразтворими въглехидрати, белтъчини и някои микро и макроелементи се повишава. По-високото съдържание на хранителни елементи и метаболити в едногодишната дървесина при напояваните растения е предпоставка за по-висока активност на растежните и физиологични процеси в началото на следващия вегетационен период. През периода на бързо нарастващо плододаване нивото на предполивната влажност оказва по-силно влияние върху пробудимостта на листните пъпки към растеж, отколкото върху едногодишната дървесина.
Високата почвена влажност през младенческия период създава условия за по-бързо оформяне на короната на дърветата. Поливките оказват съществено влияние върху едрината и теглото на плодовете, нараства относителният дял на висококачествените плодове.
Напояването оказва влияние върху химичния състав на плодовете. Повишава се количеството на захари в плодовото месо. Напояването води до получаването на по-високи и по-качествени добиви, при по-ниска себестойност.
2. Лозя.
Напояването създава условия за настъпване на биохимични и физиологични промени у растенията, в резултат на което се повишават добивите. Повишава се интензивността на транспирацията, има по-висока асимилация на сухо вещество, оводнеността на тъканите е по-голяма, увеличава се общият прираст на лозата, по-голяма листна повърхност, образува се по-мощна проводяща и хранеща коренова система. В условията на напояване, в очите се залагат по.голям брой и по-едри реси, което увеличава родовитостта.
Киселинността на гроздето при условия на напояване се повишава, но във всички случаи тя се движи в граници, благоприятни за получаване на качествени вина.
3. Ягода.
При напояване се увеличава добивът. Плодовете са по-едри, по-добре оцветени и изравнени по големина, с по-добри вкусови качества.
Литература - Записки от лекции по "Напояване" - Аграрен Университет
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
26 февруари 2019 г.
Едно интересно клипче от една хоротека, която навърши тази сезмица която мина две години
Здравейте приятели. Видях това клипче в You Tube и реших да ви го споделя. Тази хоротека е много хубава. За жалост не можах да присъствам тъй като нямаше места. Дано другия път да намерят едно местенце. Тази хоротека я препоръчвам да я посетите. Провежда се всеки месец в последната събота на всеки месец в с. Строево - област Пловдив. Пожелавам та тази хоротека да пребъде
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
Една много добра школа за народни танци
Здравейте читатели на блога. Чудите се защо ви споделям тази публикация. Това е едно клипче от "Школа за народни танци Луди Млади" в гр. Пловдив, където ходя да играя танци. Много са добри ръководителите на групите, които представят хората а те са: Петя Маринова, Цвятко Маринов и Ивелин Димитров. Препоръчвам на всички, които не са научили българските хора и искат да ги научат да посетят тази школа. А тук ще видите едно клипче, което ще ви го споделя и ще се уверите сами, че се заслужава. Приятно гледане
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
Как да отгледаме краставици?
Здравейте читатели на блога. Тази информация ви я споделям, да научите как се отглеждат краставици. Всеки от вас иска да си хапва чиста продукция, която не е пръскана с препарати и не е торена с изкуствени торове. При прочитане на информацията ще научите как да си ги отгледате чиста продукция. А ето и което трябва да знаете:
1.Изисквания към температурния режим
Поникването на семената на краставиците започва при температура не по- ниска от 13- 15°С. Оптимална температура за растежа и развитието им е 25- 27°С, но в зависимост от другите условия тя се колебае от 18 до 30 °С. При температура под 15°С растежът спира. Продължителното хладно време – около и под 10°С, предизвиква сериозни смущения в развитието, а под 0.5°С растенията умират. През зимно- пролетния и есенен период температурата на почвата в стъклените оранжерии е по- ниска и се прибягва до затопляне чрез биотопливо или техническо отопление. Техническото отопление на почвата осигурява на растенията през целия вегетационен период необходимата температура за правилното развитие на кореновата система.
Когато започне редовното плододаване, почвената температура може да се понижи от 19- 20 на 16- 17°С без това да доведе до намаляване на продукцията.
След засаждането, освен поддържане на необходимата почвена температура е нужно съблюдаване и на определена температура на въздуха. През деня температурата на въздуха в слънчево време от месец ноември до февруари трябва да е 22- 24°С, а за месеците от март до октомври – 24- 28°С. В облачно време температурата трябва да бъде около 21- 22°С. Нощните температури до започване на плододаването трябва да са 19- 20°С, а по време на плододаването - 16 - 17°С. За правилното развитие на растенията не трябва да се допускат големи температурни колебания.
2.Изисквания към влажността на почвата и въздуха
Количеството на водата, т.е. поливната норма, която се дава на растенията зависи от почвения тип, интензивността на слънчевата радиация, фазата на развитие, сортовите особености и др. За нормалното развитие на растенията е необходимо разхода на вода за транспирация и други нужди да се покрива от прихода на вода в почвата. Когато поливането се извършва гравитачно по бразди, то трябва да става сутрин преди да се усили слънчевото греене. През зимните и пролетни месеци температурата на поливната вода трябва да е не по- ниска от 25°С. Освен поливането по бразди, което е неефективно и свързано с разход на вода и труд все по- широко в оранжерийното производство се използва автоматизираното управление на водния режим на почвата. Широко застъпена в оранжерийното зеленчукопроизводство е системата за нисконапорно импулсно капково напояване с тръби тип “ Флорамат “, управлявана чрез хидравличен тензиометричен регулатор. При нея тръбите са положени в плитки бразди с дълбочина до 15 см. И засипани с почва, с дебелина на слоя 5- 8 см. Разсадът се засажда върху тръбите, като се отварят локални ямки през 40 см. Първата поливка се прави с цел слягане на почвата. Опитните резултати са показали, че средната поливна норма при вътрепочвеното напояване е по-малка средно с 40 %, а реализирания добив е с 35- 40 % по- висок отколкото при гравитачното напояване по бразди.
Относителната влажност на въздуха до започване на плододаването се препоръчва да бъде 70- 75 %, а по- време на беритбите да се повиши на 75- 80 %. При силно намаляване на въздушната влажност могат да се появят пригори по листата. Корекцията на въздушната влажност се извършва чрез проветрителната система. За да се избегнат отрицателните последици от високата влажност, в следобедните часове не трябва да се полива, а в края на деня трябва да се проветрява продължително. Оптималното ниво на почвената влажност в относителни проценти от пределната почвена влагоемност при отглеждане на краставици върху леки почви е 70- 75 % до започване на плододаването и 80 % по време на беритбите. За тежки почви с хумусно съдържание над 7- 8 % тези стойности са 75- 80 %, до плододаване и 85- 90 % след това.
3.Изисквания към солевата концентрация на почвата
При интензивното използване на почвата в оранжериите и особено при монокултурното отглеждане на растенията, както и в резултат на неправилно торене, поливане и др. може да се повиши солевата концентрация на почвения разтвор. Вредното действие на повишените концентрации на разтворими соли в почвата действа угнетяващо върху растенията. По принцип поносимостта към повишена солева концентрация се увеличава с напредване възрастта на растенията. Докато при разсад от краставици тя е 0.2 %, то при възрастните растения поносимостта е 10 пъти по- висока.
4. Обработка на почвата
Въпреки многостранното действие на почвообработките, основното им предназначение се свежда до подобряване на водно физичните свойства на почвата, от които до голяма степен зависи и плодородието. В най-общи линии по своя механичен състав почвите се делят на три типа- леки, средни и тежки. Обикновенно при избор на площи за оранжерийно строителство се предпочитат почви от първите два типа. За получаване и запазване на добра структура при тежките почви е много важно да се определи правилно момента, в който трябва да започне обработката им. Такова състояние на почвата, при което тя не може да залепва по почвообработващите оръдия, т.е. около 65 % от ППВ и не образува разпадащи се буци е подходящо за обработка. На практика...(ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК)За да видите, как да не пръскате с препарати, а да си отгледате чиста продукция от краставици:
Подготовка на лехата и отглеждане:
~ изкопава се дълбоко и се прави леха с дълбочина минимум 30 см и ширина в дъното 30 см, като с надигната част е поне метър;
~ добавя се компост на дъното, около 3-4 см;
~ забиват се бетонни колове с разпънки от по-малки бетонни такива;
~ опъва се дебела тел в най-горната част, както и долу на около 20 см от най-долната част на лехата, след което се опъва мрежа за краставици или друга, за която сами да се залавят растенията и да вървят нагоре;
~ най-добре е да се подготвят кофички с разсад на краставици – по една в кофичка, и след 1 май да се сложат в земята, от двете страни на лехата: през около 30-40 см шахматно едни срещу други да са кръстосано, за да не се преплитат корените;
~ след като израстат около 50 см, които не са се захванали за мрежата, им се помага като ръчно се пъхат в дупките на мрежата, а голата пръст е желателно да се мулчира с пласт слама или суха трева;
~ краставиците обичат влага и се поливат през няколко дни, а в големи летни жеги и всеки ден;
~ сортът, който аз използвам, е Тести Грийн (Cucumis sativus), японски сорт, много издръжлив на мани и не му се налага пресяване – зелен и плододаващ през цялата година;
~ при наличие на листни въшки просто изчаквам и калинките сами изчистват растенията; има много биологични методи, като масло от нийм или...(ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ НАТИСНИ ТУК)Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
24 февруари 2019 г.
По кои програми ще може да се кандидатства през 2019 г по "Програмите за развитие на селските райони"?
Здравейте читатели на блога. Тази информация ви я споделям, да знаете по ка поимерки се очаква да се приемат документи по Програмата за развитие на селските райони. Едната мярка по която ще се приемат документи е:
Подмярка 1.1 "Професионално обучение и придобиване на умения"
Целта е подпомагане на организирането и провеждането на курсове за обучение и семинари в областта на селското стопанство и горското стопанство.
Общият размер на безвъздмездната финансова помощ (БФП) - до левовата равностойност на 8 000 000 евро.
Информация от списание "Практично земеделие" - издание Януари 2019 г. - брой. За да го посетите онлайн натиснете ТУК
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
Абонамент за:
Публикации (Atom)