Напояване на трайни насаждения - ябълка, круша, праскова, ягода и лоза

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще ви запозная с едно материалче при напояване на трайни насъждения - ябълка, круша, ягода, праскова и лоза. Ще научите как да се поливат през вегетацията. За да разберете как най-правилно да се напояват трайните насъждения ви пожелавам приятно четене:

ПОЛИВЕН РЕЖИМ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ

(ябълка, круша, праскова, ягода), Евапотранспирация, време и брой на поливките, поливни и напоителни норми. Начини за напояване, и особености при отглеждане на културите. Влияние на напояването върху количеството и качеството на добива.

Изискванията на овощните култури към почвената влага са различни през отделните периоди от развитието си, като изразходват най-големи количества вода през периода на пълно плододаване.

Независимо от възрастта, необходимостта на растенията от вода през вегетацията е също променлива. В началото на вегетационния период тя е сравнително ниска, поради недостатъчното развитие на леторастите и листата, и поради по-слабото напрежение на метеорологичните фактори. Основните овощни култури изразходват най-големи количеста вода от края на цъфтежа до узряването на плодовете. Взискателни към почвената влага са и по време на цъфтеж и интензивен растеж на леторастите и листата.

Ако се напоява по време на цъфтеж се смята, че през този период поливките благоприятстват окапването на завърза. Изследванията показват обаче, че този отрицателен ефект се проявява когато растенията са изпитали силен недостиг на вода в периода преди цъфтежа, т.е. когато почвената влага преди поливката е спаднала значително под необходимата предполивна влажност за съответната култура. Напояването през последния етап от развитието на плодовете е успешно, само когато растенията до този срок не са изпитвали силен недостиг на влага. В противен случай голяма част от плодовете окапват. Поради тази биологична реакция на овощните растения предберитбените поливки трябва да се дават при по-висока предполивна влажност и да се преустановят 2 – 3 седмици преди узряването на плодовете.

За разлика от едногодишните растения, овощните култури изискват поддържането на подходяща влага в почвата не само през периода на вегетативния растеж, но и през периода на относителен покой. Това в условията на недостиг на есенно-зимни валежи се осъществява чрез влагозапасяващи поливки.

Напояване на ябълката

Тя е основна овощна култура в нашата страна и заема най-голям дял от площта на овощните насаждения.

Изисквания на ябълковите растения към водата.

Изследванията показват, че най-високи добиви се получават при поддържане на предполивна влажност в диапазона 70 – 80 % от ППВ. Потреблението на вода през вегетационния период нараства от началото на вегетацията и достига максимум през третия подпериод, който съвпада с времето на най-активно нарастване на листата и леторастите. След летните резитби, които се извършват през първата половина на юли и са свързани с формирането и просветляването на короната при младите ябълкови дървета отглеждани като палмети, денонощният водоразход намалява чувствително. В края на вегетационния период същият достига минимални стойности.

Общият водоразход за целия вегетационен период е 500 – 600 mm. Средноденонощните му стойности  са от 2 до 7 mm за денонощие, като мексимума е в края на юли и началото на август. Напоителната норма (Мн) е 300 – 360 mm и има най-голям относителен дял във водоразхода на растенията. При високостъблените насаждения тя заема около 50 % от ЕТ, а при интензивните (нискостъблени) – около 70 %.

Главният източник за задоволяване нуждите на растенията от вода напояването през вегетационния период. По-голямата част от Мн се реализира през втората половина на вегетацията – юли, август и септември.

Разпределение на поливките при ябълката по месеци

влагозапасяващи поливки, m=100–150 mm						m1	–	m2	m1	m5	m6 m7 m8
Х	ХІ	ХІІ	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ
Най-малко 20 дни преди пролетните резитби									при високостъблените		при нискостоблените

m₁– предцъфтежна поливка (ако няма валежи)

m₂ – след юнското окапване на завързите (ако няма валежи)

След тази поливка се извършват следващите поливки m₃ m₄ и m₅  през юли и август при междуполивен период 15 – 20 дни. m₅ се извършва 20 дни преди беритбата. Размерът на поливните норми e 60 – 80 mm, в зависимост от почвения тип.

При нискостъблените (интензивни) насаждения се извършват освен тези, още 3 поливки през втората половина на вегетацията. При тях броят на поливките е по-голям, но поливните норми са по.малки (50 – 60 mm). Ако има продължително есенно засушаване, се извършва една следберитбена поливка.

Начини за напояване на ябълката:

1) Напояване по бразди.

Те могат да бъдат дълги от 50 до  300 m и дълбоки 20 – 30 cm. Отстоянието им от редовете е около 40 cm. Препоръчва се водно количаство 2 – 3 l/s.

2) Дъждуване.

·             Надкоронно – с обикновени дъждовални апарати. Този вид напояване не се препоръчва поради това, че стимулира появата на болести;

·             Подкоронно – извършва се с дефлекторни микродъждовални апарати. Те позволяват механизация и автоматизация на  поливния процес;

·             Капково напояване – чрез използване на капкови инсталации. Този начин за напояване има съществени предимства пред предходните два и намира все по-широко приложение.

Напояване на крушата.

Поливният режим на крушата е подобен на този при ябълката с тази разлика, че крушата е по-сухоустойчива. Поради тази биологична особеност броят на поливките е обикновено с 1 – 2 по-малко от този при ябълката.

Използва се същата поливна техника.

Напояване на прасковата

Вегетационният период на прасковата по отношение на изискванията към водата се разделя на три подпериода:

І подпериод – има продължителност 3 – 4 седмици след цъфтежа;

ІІ подпериод – обхваща времето на втвърдяване на костилката;

ІІІ подпериод – времето на интензивно увеличаване на теглото и резмера на плодовете, т.нар. наливане и обхваща периода един месец преди узряването.

Най-голямо значение има влагата в почвата през последните два подпериода от развитието на плодовете.

Изискванията на растенията към водата през вегетацията са неравномерни и са в зависимост от фазата на развитие. От началото на вегетационния период денонощният водоразход постепенно нараства, като достига максимум през втория подпериод от развитието на плодовете. През последния подпериод той е все още висок, но след прибирането на реколтата рязко намалява. Общият водоразход е вграниците 600 – 700 mm. Поливките трябва да се изчисляват за навлажняване на почвения слой 0 – 60 cm, като се поддържа предполивна влажност не по-ниска от 710 % от ППВ.

Напоителната норма в зависимост от влажността на годината се движи в границите от 200 до 400 mm, като се реализира с помощта на 4 – 5 поливки, разпределени както следва:

1.    предцъфтежна – март;

1.  следцъфтежна – април;

3.  през първите два етапа от развитиято на плодовете (май и юни);

2.  през третия етап (юли и август);

1.  слеберитбена (септември – октомври);

Размерът на поливните норми е в диапазона 50 – 60 mm.

Високата влажност в почвата през първите три години след засаждането въздейства по-силно върху растежа на леторастите, отколкото върху общия брой на клончетата в короната.

Напояване на лозата

Лозата има широк ареал на разпространение и се среща в райони различни по отношение на почвената и въздушната влажност. Има силно развита коренова система, с която обхваща голям обем почва и достига до 2 – 3 метра дълбочина. При това обстоятелство повърхностните засушавания не се отразяват много неблагоприятно върху растежа и развитието й.

Най-подходяща предполивна влажност при силно песъкливи почви е 50 – 60 % от ППВ, а при почвите с по-тежък механичен състав поливките трябва да се извършват при влажност 70 – 75 % от ППВ.

Растенията имат най-голяма нужда от вода през периода на напъпването и растежа, както и при наедряването на плодовете.

Общият водоразход за вегетационния период е 400 – 500 mm, като средноденонощните му стойности се движат в границите от 2 до 7 mm, с максимум в края на юли. Големината на напоителната норма в зависимост от характера на годината и броя на поливките е 180 – 240 mm.

Основен източник за задоволяване на нуждите на лозовите растения от вода са естествените валежи, които падат през вегетационния и извънвегетационния период. Те създават запас от влага в целия коренообитаем почвен слой и периодично допълват дефицита от почвена влага. За разлика от другите култури, напоителната норма заема значително по-малък дял във водоразхода на лозата в сравнение с валежите. Напоителната норма заема около 35 % от ЕТ на културата, а останалата част се осигурява от вегетационните и извънвегетационните валежи.

Есенно-зимните и пролетните валежи, когато са в достатъчно количество създават значителен воден запас в почвата до 2 метра дълбочина. В такива години растенията имат на разположение достатъчно влага в почвата и до голяма степен задоволяват изискванията си.

През години с недостатъчно валежи както през извънвегетационния, така и през вегетационния период, растенията изпитват остър недостиг на вода в целия коренообитаем почвен слой. През такива години се извършват влагозапасяващи поливки, като същите от една страна допринасят за нормалното развитие и плододаване на растенията, а от друга – отменят се или се отсрочват вегетационни поливки.

Влагозапасяващите поливки са с поливни норми от 100 – 120 до 150 – 250 mm и се извършват най-късно 20 дни преди началото на полските работи (оран, резитби). През май и юни обикновено има достатъчно валежи, така че първата вегетационна поливка обикновено се дава през юли. През август най-често се дават две поливки, а през много сухи години – три. Последната поливка при десертните сортове се извършва най-малко 20 дни преди началото на узряването на гроздето, при винените – 30. в зависимост от почвения тип, поливните норми са с размер 70 – 80 mm.

Най-често лозовите насъждения се напояват капково или по бразди, които са дълбоки, дълги и отворени.

Нопояване на ягодата

Ягодата е многогодишно растение, което заема междинно място между храстовидните и тревисти овощни култури. Многогодишни са подземните органи на ягодата – коренище и корени, а надземните вегетационни органи – едногодишни. Основната маса от кореновата система се разполага главно в горните слоеве на почвата, където запасите от влага се изчерпват най-бързо.

Вегетационният период на ягодата се разделя на два подпериода, през които растенията имат различни изисквания към условията на околната среда. През пролетния подпериод се формират и нарастват новите листа и цветове, образуват се и узряват плодовете. Вторият подпериод обхваща времето на следберитбения период (лятото и есента). През цялата вегетация почвата трябва да се поддържа над 70 % от ППВ.

Общия за целия вегетационен период водоразход е в диапазона 500 – 800 mm, при срадноденонощни стойности 2 – 5 mm и максимум през периода на беритбата. Напоителната норма заема 50 – 60 % от ЕТ. Най-често необходимия брой поливки е около 5, а размерът на поливната норма е 40 – 50 mm.

Поливната схема при ягодата е следната:

І фаза – до началото на цъфтежа от 0 до 2 поливки (края на март – началото на април)

ІІ фаза – цъфтеж, нарастване и беритба на плодовете 1 – 2 поливки (през май и юни)

ІІІ фаза – след приключване на беритбите 1 – 3 поливки (през втората половина на юли и август).

Ягодите могат да бъдат напоявани чрез дъждуване, капково и по бразди, като не е желателно заливането на растенията.

Влияние на напояването върху количеството и качеството на добива

1. Ябълка, круша и праскова.

В резултат на напояването на младите ябълкови растения, запасеността на тъканите им (листа и едногодишна дървесина) с водоразтворими въглехидрати, белтъчини и някои микро и макроелементи се повишава. По-високото съдържание на хранителни елементи и метаболити в едногодишната дървесина при напояваните растения е предпоставка за по-висока активност на растежните и физиологични процеси в началото на следващия вегетационен период. През периода на бързо нарастващо плододаване нивото на предполивната влажност оказва по-силно влияние върху пробудимостта на листните пъпки към растеж, отколкото върху едногодишната дървесина.

Високата почвена влажност през младенческия период създава условия за по-бързо оформяне на короната на дърветата. Поливките оказват съществено влияние върху едрината и теглото на плодовете, нараства относителният дял на висококачествените плодове.

Напояването оказва влияние върху химичния състав на плодовете. Повишава се количеството на захари в плодовото месо. Напояването води до получаването на по-високи и по-качествени добиви, при по-ниска себестойност.

2. Лозя.

Напояването създава условия за настъпване на биохимични и физиологични промени у растенията, в резултат на което се повишават добивите. Повишава се интензивността на транспирацията, има по-висока асимилация на сухо вещество, оводнеността на тъканите е по-голяма, увеличава се общият прираст на лозата, по-голяма листна повърхност, образува се по-мощна проводяща и хранеща коренова система. В условията на напояване, в очите се залагат по.голям брой и по-едри реси, което увеличава родовитостта.

Киселинността на гроздето при условия на напояване се повишава, но във всички случаи тя се движи в граници, благоприятни за получаване на качествени вина.

3. Ягода.

При напояване се увеличава добивът. Плодовете са по-едри, по-добре оцветени и изравнени по големина, с по-добри вкусови качества.

Литература - Записки от лекции по "Напояване" - Аграрен Университет

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.