Крие ли опасности транссексуалната идеология, докъде се разпростират границите на толерантността и какви промени настъпиха в ценностната система на глобалното общество през през 21 век?

Върху тези въпроси разсъждава Диан Тодоров, като се аргументира с редица скандални примери от Западна Европа и САЩ. Той също така цитира съвременни автори, според които крайнолевите движения са опасни и дейността им все повече излиза извън контрол.  Публикуваме пълния му текст без редакторска намеса: 

В началото ще ви припомня един цитат от „1984“ на Оруел: „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила.” Доскоро смятахме, че светът на Оруел е антиутопия, която никога няма да видим. Навремето ни учеха, че има само два пола и рядко срещани хермафродити с белези на двата пола. В съвременния свят вече броят на половете не се ограничава до женски и мъжки, разбрахме, че мъжете са жени, а жените – мъже, че биологичният пол не е важен и че имаме свободата сами да определяме от какъв пол сме. В случай, че не възприемате тази теория, веднага бивате заклеймявани от левичарите като хомофоби, нетолерантни и т.н. Очевидно някои от левицата имат чувство за морално превъзходство въпреки безполезността си.

На пръв поглед трансексуалните са безобидни, но всъщност не са толкова безопасни. Джоан Роулинг, авторката на поредицата книги за Хари Потър, нарича това движение „мощно коварно женомразко движение”, което според нея придобива голяма популярност в много влиятелни сфери на обществото и не е нито доброкачествено, нито безсилно. Според авторката транссексуалната идеология може да доведе до заличаване на женствеността, отричайки основните биологични функции, които отличават женския от мъжкия пол. Робърт Спенсър добавя, че липсата на каквито и да било ограничения е това, което прави това движение опасно, защото засяга правата и безопасността на другите.

Споделям мнението на двамата гореспоменати автори, още повече че Западът се управлява от слаби политици, които лесно се предадоха на тази идеология и се стремят да я популяризират по всякакъв начин. Ирландският министър-председател и някои от неговите министри подкрепиха идеята за налагане на транссексуалността в обучението в началните училища. Това е заплаха, надвиснала над всяка страна, управлявана от леви либерали. В случай, че някой се е заблудил, не съм привърженик на идеите на „Възраждане”.

Вземете например Сам Бринтън, който беше назначен от Байдън за заместник-помощник секретар на Службата за разпределение на обработеното гориво и изхвърляне на отпадъци в Министерство на енергетиката на САЩ. Този служител обичаше да се разхожда в женски дрехи и публикува своя снимка в социалните мрежи, очевидно направена в кабинета му, с червило, червен гащеризон без ръкави, високи токчета с американското знаме и верижна огърлица. В своя статия от 2016 г. Бринтън също така се хвали, че обича да участва в „игра на кученца”, която включва възрастни мъже, които носят кучешки маски и се държат като животни, получавайки сексуално удоволствие от това. Бринтън играел ролята на водача на кучетата и обяснява за партньора си, че последният не се налага да излиза от режима на куче, докато прави секс с него. Браво за тяхната изобретателност!!!

Но за съжаление всичко се срина, когато Сам беше арестуван за кражби на дамски дрехи и чанта. И именно това, което беше причината за гордостта на Байдън – женската същност на Бринтън, е точно същото, което се оказа причина за неговото падение.

Продължавам изложението си с транссексуалната плувкиня Лия Томас – първият транссексуален спортист, спечелил женско състезание. Когато се състезавал като мъж, Томас бил в дъното на листата. Открил е своята женска природа на победител, но това не означава, че мъжките му гени нямат предимство пред женските в този спорт. Все пак имаше и недоволни хора, живеещи в реалността, които разпънаха транспаранти „Спасете женския спорт” по трибуните. Колко нетолерантни хора има на този свят!

Дори транссексуалната актививистка Кейтлин Дженър заяви по този повод, че Лия Томас не е истинският победител в състезанието и това не е проява на трансфобия, а на здрав разум. Някои от състезателките също се оплакаха, че първоначално са нямали шанс срещу преобразения мъж, което ги е демотивирало и разочаровало. За разлика от професора по джендър изследвания Черил Куки, която смята, че явлението Лия Томас трябва да бъде да отпразнувано.

Робърт Спенсър казва по отношение на Лия Томас, че транссексуалността е фантазия и насърчаване на заблудата. Според споменатия автор, настоявайки, че това явление е в реда на нещата, левите либерали нанасят вреда на истинските хора. Те вредят на Лия Томас и други като него, като ги насърчават да вярват, че са жени, и едновременно с това вредят на всички останали, които плащат цената за налагането на тази фантазия и заблуда, като състезателката, която щеше да спечели, ако не беше Томас. Според Спенсър бъдещите поколения ще се чудят как рационални човешки същества са могли да повярват на такива глупости.

Все пак Международната асоциация на атлетическите федерации (МАЛФ) реши, че транссексуални, които са преминали през мъжки пубертет, не трябва да бъдат допускани да участват в женски състезания. Президентът на МАЛФ Себастиан Коу каза, че ще бъдат предприети „решителни действия“ за „защита на женската категория в този спорт“, което очаквано предизвика протести на ЛБГТ групи и техни поддръжници.

Продължаваме обзора с местата за настаняване на лишени от свобода. Транс затворник от Ню Джърси, който твърди, че е жена, забремени две затворнички, докато беше в женското отделение. Веднага след това е преместен в мъжкото отделение. В Ирландия Габриел Алехандро Джентиле, мъж, представящ себе си за жена, който сега носи името Барби Кардашиян, осъден за заплаха за изнасилване и убийство на собствената си майка, беше настанен в женската част на затвора. Кардашиян описва как възнамерявал да изнасили майка си с отвертка, като каза: „Аз съм жена и жените изнасилват, използвайки предмети“. Всичко това предизвика загрижеността на ирландското общество за безопасността на жените в затворите в Ирландия. След подобни абсурдни случаи Великобритания забрани затворници с мъжки полови белези, осъдени за сексуални престъпления, да бъдат настанявани в женски затвори, дори и да се идентифицират като жени.

Западните военни също отстъпиха от първоначалната си позиция, като позволиха на открити гейове да служат в армията. Дори американски кадети бяха принудени от техен генерал да носят токчета като начин да се повиши обществената осведоменост за сексуалното насилие срещу жените. Снимки от събитието бяха публикувани в медиите и предизвикаха разследване на причудливото хрумване на генерала. Военните не бяха сами в инициативата си, други медии публикуваха снимки на полицаи и пожарникари с униформи и токчета. Авторката Кристин Дъглас-Уилямс написа, че Китай, Русия и Иран, въпреки че са злоупотребяващи режими, могат да се похвалят с факта, че в техните страни семейството все още е уважавано и че армиите им не са принудени да носят токчета и да се лакират, за да демонстрират чувствителност към проблемите на жените.

Всъщност явлението мъже на токчета не е от днес. Персийските войници също носели токчета и в края на 17-ти век това било възприето от Запада и Русия. Луи XIV-ти е най-известният мъжки носител на токчета, но тогава това е било присъщо само за благородниците като символ на мъжественост и военна мощ. Сега обаче символът е със съвсем различно значение.

Медиите в съвременното ни общество също подкрепят хомосексуалните и се опитват да ни накарат да се чувстваме гузни и виновни за престъпленията на други хора, като ни поднасят информация за убийства на хомосексуални или транссексуални. Разбира се, че убийството е престъпление, но информацията се поднася манипулативно. Например наскоро в американския щат Тенеси транс жена, която се чувства мъж, уби шестима християни в религиозно училище, трима от убитите бяха деца. Представете си какъв вой щеше да има в медиите, ако християнин беше убил шестима транссексуални. Въпреки това медиите пак успяха да представят транссексуалните като жертва. Те се тревожеха, че може да се появят антигей реакции – една вече усъвършенствана тактика на левите либерали. Например след всяко джихадистко клане, тревогата е за евентуални антимюсюлмански реакции на обществото, а не за жертвите. Четири дни след убийството в християнското училище Байдън се включи във всеобщата лудост, обявявайки петък за ден на видимостта на транссексуалните, което не изненада никого.

Дори в България православната църква е критикувана за антигей позицията ѝ, въпреки че законът също не позволява гей бракове.

В западния свят училищата също са подложени на силно влияние от тази идеология. Натрапват им се теории, които нямат нищо общо с науката, например че биологичният пол не е важен, а сам си го избираш и т.н. В образователен сайт на канадската провинция Британска Колумбия , е публикуван „безопасен” начин на преподаване на полова идентичност, като например урокът за чувствата и нагласите на червения пастел.

В САЩ (остров Ман – Ел Ей) ученик беше отстранен от учебни занятия, защото твърдял, че има само два пола, което разстроило поканената за обучител „мъжка кралица”. В същото училище преподавали орален и анален секс на 11-годишни деца, което предизвика протести на родителите, поради което министърът на образованието на остров Ман Джули Едж заяви, че преустановява преподаването на сексуално образование, докато фактите не бъдат изяснени.

Друг ученик – канадски католически тийнейджър – беше отстранен за защита на женските бани. 16-годишният Джош Александър получи 20-дневно наказание, защото протестира срещу допускането на мъже, които твърдят, че са жени, в дамските тоалетни и бани.

Ирландският учител Енох Бърк беше уволнен, защото отказа да се обърне към ученик с местоимението „то”, каквото било желанието на ученика. Много ирландски учители, от страх да не изгубят работните си места, са принудени да се съобразяват с подобни приумици.

Канадският професор Джордан Петерсън правилно заяви, че отказът да наречеш някого „то” не е обидно и че има разлика между неща, които не трябва да казвате (като например расови обиди) и неща, които други хора ви казват, че трябва да кажете (местоимението „то“). Той разглежда тези алтернативни местоимения като неологизми на радикални активисти.

Междувременно училища в САЩ водят тайни разговори с деца за това от какъв пол се чувстват, без родителите им да бъдат уведомени. Задават им се въпроси от рода на колко сексуални партньори са имали, правят ли орален секс, правят ли секс с лица от същия пол. Родителите протестираха, като научиха за това от децата, и поискаха разследване на случая.

В Саскатун (Саскачеван, Канада) родители на ученици бяха ядосани от случай на показване на гениталии от страна на транссексуален мъж на момиченца в съблекалня в басейн. Общинският съветник Дейвид Киртън отговори на техните опасения, заявявайки, че обществото се променя, половата идентичност е защитена съгласно Кодекса за правата на човека в Саскачеван и градът трябва да следва кодекса и да съдейства за приемането на транссексуални членове на тяхната общност. По този начин обаче смятам, че са застрашени безопасността, развитието и възпитанието на подрастващите.

Сенаторът демократ от Пенсилвания Стив Сантарсиеро спонсорира събитие, което включва презервативи, лубриканти и шоу на драг кралици, отворено за непълнолетни, започващи от 14-годишна възраст.

Бил Тавернър, изпълнителен директор на Центъра за сексуално образование на планираното родителство в Ню Джърси, казва, че децата се раждат сексуални и се застъпва за сексуално образование от детската градина до 12-ти клас.

Американският писател Реймънд Ибрахим направи много удачно сравнение с еничарите. В продължение на векове в онези източноевропейски региони, които са били подчинени на исляма, особено на Балканите, турците принуждавали християнско население да плаща кръвен данък – най-силните, най-здравите и най-талантливите деца от мъжки пол, които са били обучавани за джихадисти и изправяни срещу техните кръвни роднини. Така, въпреки християнския си произход, те ставали фанатични мюсюлмани и искрено поддържали вярата си като воини на исляма. Днес тази жестока тактика може да се определи като „промиване на мозъка” на християнското население на Османската империя – може би най-нечовешкото турско наследство. Ибрахим също така дава за пример и т.нар. Хитлерюгенд и съветските пионери, които предавали дори родителите си на властите. Въпреки това, казва Ибрахим, докато при турците еничарството е било поне открито, в днешно време левицата действа доста подмолно с прокарването на джендър-идеологията още в най-ранна училищна възраст.

Левичарите заблуждават, представяйки всичко това като грижа за правата на детето. Трезвомислещите смятат, че истината е противоположна. Кой би желал детето му да избере различен пол?! Колко от левите либерали биха нарекли детето си или родителите си „то” в името на проповядваната идеология и политическа коректност? Май либералността им има граници…

Докато левицата се опитва да промени реалността, в политиката все още има хора със здрав разум като Рон ДеСантис, губернаторът на Флорида, който забрани преподаването на сексуална ориентация в щата въпреки протестите на много учители. Дори гей учител в детска градина се оплака, че вече не може да споделя преживяванията си с интимния си партньор с децата заради забраната на ДеСантис. Какъв безчувствен гадняр е този ДеСантис!

Ръководителят на Националната хокейна лига /НХЛ/ Гари Бетман каза, че лигата обмисля оттегляне на подкрепата за гей-парада след масови бунтове на играчите. Първи беше защитникът на Филаделфия Флайърс Иван Проворов, който отказа да носи специалната екипировка на Флайърс с цвета на дъгата за Нощта на гордостта, като каза, че това противоречи на принципите на руската му православната вяра. „Уважавам всички. Уважавам избора на всички. Моят избор е да остана верен на себе си и на религията си“, заяви играчът. След него и други състезатели се осмелиха да изразят позицията си.

Гей темата доведе до разрив в ляво-ислямския съюз. Когато мюсюлманите в Диърборн, Мичиган, протестираха против налагането на ЛГБТ идеологията в училищата, това беше „много смущаващо“ за всички засегнати, особено за местните мюсюлмански лидери, които знаят, че левичарите са техните най-важни и надеждни съюзници. Това също така показва, че представата на левицата за исляма като някаква „готина, приобщаваща” религия, която защитава правата на ЛГБТ, е невярна. Позицията на традиционния ислям спрямо хомосексуалните е ясна.

Римокатолическата епархия в Де Мойн (Айова, САЩ) също се противопостави на транспрограмата, което е надежда на фона на досегашното малодушие на църквата. И разбира се, това отново разгневи левичарите. Последните дори се опитаха да изнудят епархията да отстъпи с аргумента, че хомосексуалните деца щели да се самоубият, тъй като никой не ги приема и подкрепя – класически пример за емоционална манипулация на левицата.

В Лондон полицията арестува за „хомофобски коментари“ протестантския пастор Джон Шерууд, който твърдеше, че бракът е връзка между мъж и жена, след което беше освободи без да му се повдигне обвинение.

Католически учител беше уволнен, защото каза, че хомосексуалността нахлува в църквата, въпреки че това е самата истина на фона на гей-скандалите и блудствата с деца в Римокатолическата църква. Героично е да се уволняват разказвачите на истината, но защо същите тези герои си затварят очите за проповедниците на джихада, които действат свободно на Запад?

В джамиите също може да срещнем хомосекуални, но само на Запад. Преди няколко години в Париж беше открита гей джамия. Чували сме за откровени гей-имами като Людовик-Мохамед Захед, Мухсин Хендрикс, австралийския Нур Уорсаме, които твърдят, че исляма подкрепя гей браковете, но тяхното тълкуване на Корана не се приема от повечето от техните единоверци. А и освен Корана, мнозинството мюсюлмани следват и хадисите.

Традиционният ислям не подкрепят хомосексуализма. Британски имам каза, че гейовете трябва да бъдат екзекутирани. Юсуф Естес от Вашингтон също призова за убийството на хомосексуалисти. Канадският имам Зафар Бангаш заяви: „Време е да вземем камъните, да убием хомосексуалистите“. Телевизионната водеща на турската телевизия „Мюсюлмански братя“ Хала Самир също пропагандира, че хомосексуалистите трябва да бъдат изгорени живи, хвърлени от високо или убити с камъни. В Турция често се случват нападения върху гейове. Иракските милиции също преследват хомосексуалните: застрелват ги, убиват ги с камъни, пребиват ги до смърт. Саудитска Арабия осъжда хомосексуалистите на затвор и удари с камшик. Има обаче и съобщения за обезглавени мъже в страната заради тяхната хомосексуалност. Иранските хомосексуалисти разказват за арести, побоища, изнасилвания. В Египет арестуват дори чужденци гейове. „Хамас“ екзекутира свой лидер, заподозрян в хомосексуализъм и кражби. Кадиров каза пред HBO, че ще защитава правата на семействата да убиват своите гей роднини. Талибаните екзекутират хомосексуалистите, Ислямска държава ги хвърля от покривите и т.н. Гей паради, с изключение може би на Турция, не се провеждат по разбираеми причини в ислямския свят.

Тази „култура“ беше привнесена в Европа от мюсюлмански бежанци. Търсещите убежище тормозят и заплашват хомосексуалните, често извършват посегателства върху тях, напр. убийствата в гей бар в Осло, извършени от ислямист.

Защо западните гейове не подкрепят своите ислямски гей братя? Защо мълчат за преследванията и убийствата на хомосексуалисти от тамошните режими? Или е по-безопасно да критикуваш западните държави, защото няма да те обезглавят за критика!?

И накрая, като пример за безумие, ще посоча ареста на 65-годишен мъж, проникнал в няколко дневни центъра в Кларксън, Ню Йорк, който крадял памперси, които обличал, за да приеме самоличността на момиченце и оставял бележки, в които посочвал, че обичал да се прави на момиченце и наричал себе си Бейби Даниел.

Робърт Спенсър казва, че неприятната реалност е, че единствената разлика между Бейби Даниел и Сам Бринтън (онзи с червения гащеризон), е, че Бейби Даниел не е попаднал в полезрението на администрацията на Байдън, затова днес той не е държавен секретар или председател на Съвета на началник-щабовете. Но може би Бейби го очаква блестяща кариера във Вашингтон, където вероятно ще бъде приет с отворени обятия, когато изчисти дребните си проблеми със закона заради кражбата на памперси.

За мен изводът от всичко гореизложено е, че трансджендър идеологията е опасна и вредна. Очаквам Комисията за защита от дискриминация да се самосезира. Чудя се защо западното общество толерира тази лудост, опасна за човешкото достойнство, за децата и всички останали. Джоана Роулинг дори е получавала смъртни заплахи за това, че защитава жените. Очевидно левицата е готови на всичко, за да прокара дневния си ред.

В България все още се противопоставяме на тази лудост, въпреки обвиненията в хомофобия, нетолерантност и фанатизъм. Аз лично смятам, че тази идеология има опустошителни последици за подрастващите. Като пример ще посоча скандалът /гаврата с момче със специални образователни потребности/ от последните дни от пловдивски мол с участието на трансджендъра – любимец на БХК. Много нейни последователи, вкл. непълнолетни, я смятат за звезда и се опитват да й подражават.

В заключение ще отбележа, че за мен не е важно дали ще обидя някоя чувствителна душа – борец за справедливост и същевременно отказваща да критикува отношението към гейовете в мюсюлманските страни. Също така можете да ме смятате за нетолерантен, но трябва да се противопоставяте с всички възможни законни средства на това вредно явление – трансджендър идеологията, без да чакате конкретна проява от тяхна страна, защото рано или късно те ще дойдат и за вашите деца.