Какво става, ще дават ли субсидии за напояване извън стопанствата?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Какви са технологиите за пестене на застрашените водни ресурси?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Намаляват ли водните ресурси на планетата и черпи ли много вода земеделието?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Кога сеполиват зеленчуците и как?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Предимства и недостатъци при Капково напояване и дъждуване

ДЪЖДУВАНЕ

1. Понятие за дъждуване

Метод, при който водата посредством специални апарати се разпръсква във въздуха под налягане и пада върху растенията и почвата във вид на дъжд. При този вид напояване подобно на естествения дъжд се създава подходящ микроклимат за растенията, водата се разпределя равномерно и не се предизвиква почвена ерозия.

Прилага се при полски и технически култури, за постигане на добра равномерност на водоразпределението, при недостиг на работна ръка, при ограничени водни ресурси. Ограничения за прилагането на дъждуването като начин на напояване са съществуването на ветрови условия ( скорост на вятъра над 4м/с ) и наличие на електропроводи в поливния участък.

2. Предимства и недостатъци

2.1 Предимства

·                              Могат да се прилагат поливни норми с голям диапазон от 30 до 600 m³/ha

·                              Може да се прилага при високи подпочвени води - не предизвиква покачването им

·                              Изменя микроклимата - водните капки разтварят кислород и газове от въздуха и ги внасят в почвата

·                              Освен за напояване се използва за внасяне на торове и химикали

·                              Увеличава се производителността и се икономисва площ - до 25-30% икономия на площ

·                              Икономия на вода - до 90%, а гравитачното до 50-60%

·                              Позволява автоматизация на поливния процес

·                              Може да се прилага при сложна конфигурация на терена и при по - сложен микрорелеф - икономия на труд за подравняване

·                              Равномерно напояване

·                              Може да се икономиса енергия при водоизточник с голяма денивелация спрямо терена

·                              Използва се освен за напояване и за защита на растенията от слани

2.2 Недостатъци

·                              Може да се прилага ограничено при наличие на вятър - v_доп = 2-4 m/s

·                              При култури, изискващи голяма поливна норма се налага продължителна работа, което влошава експлоатационните качества

·                              Изисква по - големи капиталовложения от гравитачното напояване

·                              По - голям разход на енергия  и материали

·                              При неподходящо подбрани дъждовални апарати може да се получи увреждане на растенията и ерозия на почвата

·                              Може да провокира развитие на болести

3. Класификация на техниката за дъждуване

В зависимост от конструктивните особености и начина на транспортиране и разпръскване на водата се дели на две големи групи:

- дъждовални машини

- дъждовални инсталации

3.1 Дъждовални инсталации ( ДИ )

Много разпространен вид дъждувална система.

Представлява система от сглобени напорни тръбопроводи, които изпълняват транспортна или разпределителна роля. Последните по позиция тръбопроводи от инсталацията се наричат поливни или напорни крила – върху тях, на известно разстояние от повърхността на терена, са разположени устройствата, превръщащи водната струя в изкуствен дъжд – дъждовалните апарати. Дъждовалната инсталация се премества от позиця на позиция в разглобено състояние. Сглобяването на отделните тръби става посредством бързи връзки По правило се използват фабрично комплектовани ДИ, които осигуряват по – добри хидравлични показатели и по – висока производителност на труда при поливането. Изискват относително голям брой работна ръка.

Могат да бъдат стационарни, полустационарни и преносими. Стационарните ( постоянни ) системи се изграждат обикновено при трайни насаждения, изискват първоначално високи инвестиции

3,2 Дъждовални машини

3.3  Дъждовални апарати - видове и основни параметри

МИКРОНАПОЯВАНЕ

Двете особености, които отличават микронапояването от традиционните начини за напояване – повърхностно и дъждуване, са голямата честота на поливките и локализираното подаване на вода само на част от потенциалната коренова зона. Към микронапояването се отнасят микродъждуването, капковото и вътрепочвеното напояване. Вътрепочвеното напояване може да се приеме като разновидност на капковото, при което цялата система, включително и поливните тръбопроводи са поставени вътре в почвата. С въвеждането на вътрепочвеното напояване се цели още по-голяма икономия на вода поради липсата на повърхностно навлажняване на почвата. Чрез микродъждуването водата се подава върху повърхността във вид на фин дъжд или мъгла.

1.    Капково напояване. Същност

Капковото напояване възниква като нов метод за напояване, целящ икономично използване на водата, който едновременно с това осигурява необходимата за растенията влажност в почвата. С развитието на технологиите и навлизането на нови материали в производство, се наблюдава бързо развитие и разнообразие в оборудването на капковите системи. Това не е единствената причина за ускореното му разпространение и широко приложение като средство на напояване в земеделието.

Основна характеристика на капковото напояване е прилагането на вода бавно, във вид на капки, през кратки интервали от време директно на корените на растенията. Почвата не играе роля на резервоар, както при традиционните начини на напояване – повърхностно и чрез дъждуване, а служи само като средство за подаване на водата от водоизточника към корените на растенията. Поради непрекъснатото поддържане на влажността в активния почвен слой в оптимални граници през целия вегетационен период, растенията не изразходват допълнителна енергия за извличане на вода от почвата чрез корените. Икономисаната по този начин енергия се използва за растеж и развитие, поради което се скъсява вегетационния период. При използването на такава система за напояване се извършват малки, но чести поливки, съобразени с почвения тип, вида на културата, климатичните условия и характеристиките на поливната инсталация. Изборът на подходяща система за капково напояване зависи от типа на почвата, вида на културата, качеството на поливната вода и конфигурацията на поливната площ.

2.    Предимства и недостатъци

В сравнение с традиционните начини на напояване, капковото напояване има предимства, които без да се степенуват са следните:

·         Икономия на вода. Икономията на вода произтича от това, че загубите от изпарение и филтрация са сведени до минимум при правилна експлоатация на системата. Площа, заета с растителна покривка се навлажнява частично с точно контролирано водно количество. По този начин голям обем вода, предназначена за напояване, се икономисва и позволява да се напояват по-големи площи с един и същи водоизточник, което води до по-голяма производителност на единица обем вода.

·         Повишава добивите поради възможността да се поддържа  благоприятен за растенията воден и хранителен режим

·         Може да се прилага при наклонени терени, без да предизвика ерозия на почвата и при площи с разнообразен релеф, като не се налага подравняване.

·         Използва се при наличие на плитки, бедни на хранителни вещества почви, които могат да бъдат продуктивни чрез техника за капково напояване, когато посредсвом нея се подават достатъчно вода и хранителни вещества директно на растенията.

·         Запазва структурата на почвата и не предизвиква повишаване на нивото на подпочвените води, ако се управлява правилно поливния процес

·         Може да се прилага по всяко време на денонощието, независимо от посоката и силата на вятъра

·         Стъблата на растенията остават сухи, поради което не се развиват болести и неприятели, проявяващи афинитет към по-влажна среда. Ограничава се развитието на плевелите поради това, че се навлажнява ивицата площ непосредствено до кореновата система, а останалата остава суха. Това улеснява и преминаването на земеделските машини в междуредията

·         Позволява използване на водни източници с повишена концентрация на соли. Тъй като по време на поливния сезон се поддържа постоянна висока влажност на почвата, разтворените соли се акумулират в периферията на навлажнения почвен обам. Това позволява да се изпалзва да се използва вода с концентрация на соли повече от 3000 мг/л , която не би била използваема при другите методи на напояване

·         Посредством системата за капково напояване заедно с поливната вода  се внасят хранителни и химични вещества, които могат да се дозират точно по количество и по време, когато растенията имат нужда от това

·         Предполага частична или пълна автоматизация на поливния процес, като по този начин се постига икономия на ръчен труд

Недостатъци:

·         Сравнително високи първоначални инвестиции

·         Опасност от запушване на капкуващите елементи и поради това необходимост от пречистване на водата от механични и биологични примеси

·         При некомпетентно управление на поливния процес и внасяне на хранителни елементи е възможно да се елиминират основните предимства на капковото напояване

·         Трябва да се предвидят допълнителни разходи за почистване на системата преди прибирането й след поливния сезон и подготовката й за следващия

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Основни насоки при напояване на зеленчуци с капкова инсталация за условията на България

Здравейте читатели на блога. Чрез тази публикация искам да Ви запозная с още една малка част от дипломната Ми работа за степен бакалавър от Аграраен Университет квалификация Агронон. Пожелавам Ви приятно четене :)

Основни насоки при капково напояване на домати и пипер. Както по-горе се спомена чрез капковото напояване водата се подава точно в зоната на корена на растението, като едновременно може без проблем да се подава тор и също да се регулира подаването на вода. За да се получат високи добиви от зеленчуковите култури в България е нужно те да се напояват.

Напояване при домати:

·        В зависимост от производството доматите се делят на три технологии на отглеждане. Те са: ранно, средно ранно и късно производство. За да се получат високи добиви при домати от 7 до 10 t/dka е необходимо да се отглеждат при правилна агротехника, но не на последно място трябва да се провежда подходящ поливен режим. При ранното производство на домати до пикирането на домати най-често не се извършват поливки. Първите поливки се извършват най-често след като  се пикират доматите. Като индикатор за извършване на поливка се разбира по цвета на растенията. Тук се извършват 1-2, но не повече от 3 поливки. При извършването на тези поливки температурата на водата трябва да бъде от 24⁰ С до 26⁰ С с поливна норма 3-5 литра на парникова рамка. При нужда с тези поливки може да се внесат минерални торове. Важно при внасянето на тор е, че растенията трябва да са образували 3-4 същински листа. За условията на Южна България доматите се изнасят на полето около 15 Април, а за Северна България това е периода от 20 до 30 Април. Поливката за прихващане на растенията се извършва ръчно, като на 3-4 растения се дава около 10 литра вода. При тази поливка се избягва използването на течаща вода, поради опасността от преовлажняване и преохлаждане. Вегетационните поливки при ранното производство на домати се разделя на два подпериода. Първият подпериод обхваща времето от разсаждането и достига времето до началото на зреене на доматите. През първия подпериод се извършват 1-2 поливки с поливна норма 30-40 m³/dкa и междуполивен период 10-12 дни. През този подпериод трябвада се поддържа оптимална почвена влажност около 70% от ППВ. Втория подпериод обхваща времето на масово зреене и беритба. При този подпериод почвената влажност е в интервала около 85% от ППВ. Тук поливките достигат 5-6, а междуполивния период е между 4-6 дни. Големината на поливната норма се запазва и е от 30-40 m³/dкa. При ранното производство на домати сумарната евапотранспирация за вегетационния период е от 450 до 550 m³/dкa. Напоителната норма заема около 50% до 60% от евапотранспирацията, вегетационните валежи заемат около 40%, а извънвегетационните валежи са около 5% от евапотранспирацията.

·        При средноранните домати вегетационният период се разделя на два подпериода. През първия подпериод се поддържа влажност около 70% от ППВ, а през втория подпериод влажността е в границите около 80%-85% от ППВ. Осигуряват се от 12 до 15 поливки, като междуполивния период през първият период е 10-12 дни, а през втория период е 6-8 дни. Поливната норма е в интервала от 30-40 m³/dкa. Общият водоразход за цялата вегетация е 500-600 m³/dкa. Напоителната норма заема 60-80% от евапотранспирацията или 350-400 m³/dкa, вегетационните валежи заемат 20-30%, а за извън вегетационните валежи са около 7%. Средния водоразход достига своя максимум през месец Юли където е около            7 m³/dкa.

·       При късното производство на домати оптималната влага се колебае около 75-80% от ППВ. Интервала на подаване на поливките е през 7 дни, а големината на поливната норма е 30-40 m³/dкa. Броят на поливките при късното производство е в интервала от 6 до 8. Евапотранспирацията може да достигне до 800 m³/dкa. Средноденонощният разход на вода достига своя максимум в края на Юли и е 7 m³/dкa.

·        При оранжерийното производство на домати до първата бериба влажността на почвата се поддържа около 70% от ППВ, а след това се поддържа около 80%-90% от ППВ. Броят на поливките е около 24-26, като в началото поливната норма е от 7 m³/dкa до 12 m³/dкa, а през месеците Май-Юни е от 20 m³/dкa до 25 m³/dкa. Средноденонощният водоразход е от 2 m³/dкa до 7 m³/dкa, като своя максимум достига началото на месец Май. Евапотранспирацията е 300-400 m³/dкa.

Най-подходящ начин за напояване на доматите при трите производства и при оранжерийно производство е капковото напояване. При капковото напояване икономията на вода е около 40%, с което увеличава добива с 20%.

При пипера за получаване на висок добив е необходимо отглеждането да се провежда при подходящ поливен режим. През периода от месец Май до месец Септември се нуждае от редовно напояване, при което добивите без напояване са много ниски. Поливната норма при разсада от пипер е 3-5 литра, а броя на поливките са от 1 до 3. При необходимост може да се внасят минерални торове за подхранване, като след това растенията се поливат със същото количество вода, за да се запазят вегетативните части от пригор. Един ден преди изнасянето на открито се полива. В зависимост от района на отглеждане, пиперът се изнася на полето от 25 Април до 15 Май. За да се прихване разсада е необходимо да се направи поливка. Пиперът е много чувствителен към почвената влага. Той не понася преовлажняване или заливане. Изисква равномерно разпределение на поливната вода. Във връзка с изискванията към почвената влага вегетационния период на пипера се разделя на два подпериода. Първият подпериод обхваща от разсаждането до първа беритба, а вторият подпериод обхваща от първа беритба до край на вегетация. През двата подпериода почвената влажност трябва да бъде между 80%-85% от ППВ. През първия подпериод се подават 2-3 поливки с поливна норма 30-40 m³/dкa, а междуполивния период е13-15 дни. През втория подпериод се подават 8-12 поливки с поливна норма 30-40 m³/dкa, а междуполивния период е 6-7 дни. Общия водоразход през вегетационния период е 600-700 m³/dкa, като на валежите се пада от 60%-65% от евапотранспирацията. Средния водоразход достига своя максимум през Юли и има стойности 7-8 m³/dкa. При червения пипер за мелене се поддържа почвена влажност 75% от ППВ. За поддържането са нужни 12-14 поливки с поливна норма 30-40 m³/dкa, а междуполивния период е около 7 дни. Най-подходящ метод за напояване на пипера е капновото напояване, чрез което се постига икономия на вода до 40%, и увеличаване на добива до 30%.

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.