31 март 2019 г.

Златка Ставрева- Що не ме ожениш мале


Здравейте читатели на блога. В днешната публикация ще Ви представя една известна песен в от източна Тракия -  Странджа. Тя е в изпълнение на Златка Ставрева, която е родом от с. Кости, област Бургас. Приятно слушане и гледане.

  Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

29 март 2019 г.

Как да отгледаме пащърнак?








Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате сами това растене във Вашия двор. То не е много разпространено за отглеждане в нашата страна, но Вие сами можете да почнете да го отглеждате и да почнете да го използвате за приготвяне на различни ястия. За да разберете как да отгледате това растение наречено пащърнак Ви представям неговото отглеждане. А то е:


Произходът на пащърнака от Европа, където и сега се среща в диво състояние, определя изискванията, които има.
Изисквания към факторите на растеж и развитие
 Изисквания към температурата. Пащърнакът презимува на открито при нашите климатични условия.
Изисквания към влагата. Пащърнакът изисква напояване, за да се получат редовни и качествени кореноплоди.
Изисквания към светлината. Пащърнакът изисква светлина, не понася засенчване.
Изисквания към почвата. Пащърнакът изисква по-дълбоки, структурни почви. Най-добре се развива на черноземни и наносни почви. Не се развива добре на бедни, плитки, плътни почви.
Ботаническа характеристика
Пащърнакът е двегодишно растение. Първата година формира листна розетка и кореноплоди, а през втората цветоносно стъбло, цъфти и дава семена.
Коренова система. Кореновата система на пащърнака е от добре разбит кореноплод и множество коренчета от втори разред по него.
Кореноплод. Кореноплодът е удължен, конусовиден, удебелен в горната част, кремавобял.
Листа. Листата са назъбени, светлозелени с дълги дръжки.
Стъбло. Стъблото израства през втората година до височина 1,50-1,60 м. От стъблото и листата се отделят вещества, които при допир предизвикват възпаление на кожата.
Цвят. Цветовете са по-едри от тези на магданоза, жълти, изискват кръстосано опрашване.
Семена. Семената са сламеножълти, плоски. Запазват кълняемост една година.
Сортове
Традиционно отглеждани сортове
Софийски кръгъл. Кореноплодите са силно скъсени, бели до кремави, лесно се изваждат от почвата.
Сортове пащърнакна холандската фирма „Беио Заден", разпространявани от българската фирма „Елза Заден България"
Ню уайт скин. Много гладък кореноплод с отлично качество. Растенията са изправени. Вегетационен период - 125 дни. След поникване посевът се прорежда.
Ароу. Сорт с бърз растеж, подходящ за по-гъсти посеви. Кореноплодите са изравнени по форма, с отлично качество. Вегетационен период - 125 дни. След поникване посевът може да се прорежда.
Производство на пащърнак
Избор на площи. Най-подходящи за производство на пащърнак са по-дълбоките, структурни, богати на органични вещества почви по поречията на реките, но не задържащи продължително Време вода. Избягват се студени, плътни, с плитки подпочвени води площи.
Предшественици. Добри предшественици за пащърнака са бобовите култури и торените с оборски тор основни зеленчукови култури.
Основно торене. Извършва се есента с 30-40 кг/дка суперфосфат и 20-30 кг/дка калиев тор. На по-леки почви и при неторени с оборски тор предшественици се тори с 2-3 тона/дка угнил оборски тор.
Основна обработка. Извършва се есента след прибирането на предшественика и основното торене на дълбочина 28-30 см.
Предсеитбено торене. Извършва се преди последната предсеитбена подготовка на почвата с 15-20 кг/дка амониева селитра.
Дисковане или култивиране. Извършва се преди профилиране на повърхността за лехобраздова повърхност. При необходимост площта се фрезова до довеждане на почвата в градинско състояние за сеитба на семената.
Профилиране на повърхността. С браздири се оформя лехобраздова повърхност за висока равна леха.
Схема на засяване. Семената се засяват на четириредова лента по схемата: 70x30x30x30 см или 55x35x35x35 см.
Срок на сеитба. Края на февруари - началото на март.
Сеитбена норма. 0,6 кг/дка.
Дълбочина на засяване. 2,5-3 см.
Грижи през вегетацията
Прореждане на растенията. Извършва се Във фаза трети-четвърти лист, като растенията се прореждат през 10 см.
Поливане. При образуване на почвена кора, която затруднява поникването, почвата се полива с 8-10 л вода на кв. метър. Поддържа се умерена влажност на почвата чрез' периодични поливки през 10-14 дни.
Прибиране
Извършва се в края на октомври. Площта се окосява, след което със скоба се изваждат кореноплодите на повърхността и се събират. Кореноплодите се почистват. Съхраняват се както морковите в ровници. От един декар се получават 2-3 тона кореноплоди.

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.



28 март 2019 г.

Как да отгледаме Пеларгониум?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате това прекрасно растение, как да си го размножите и да Ви цъфти постоянно. То се казва Пеларгониум или както го знаят повечето хора другото му име е Мушкато. Всеки си го има в своя дом или в двора на къщата. За да разберете как да го отгледате ще Ви е интересно да прочетете следната информация. А тя е:


Родината на това, емблематично за всеки български дом, цвете е Южна Африка. В Европа мушкатото е пренесено от моряци и в началото на XVII век ботаниците от холандския град Лайден (Leiden) отглеждат първите растения.
Мушкатото принадлежи към семейство Здравецови (Geraniaceae). Наименованието си Pelargonium получава през 1738 г. от холандския ботаник Йоханес Бурман (Johannes Burman), който оприличава събраните му в снопче цветчета на щъркелова глава (от гръцки πελαργός (pelargos), пеларгос – щъркел)...
Растението е многогодишно. Височината му достига до 60-100 см, а в родната Африка има размерите на малко дръвче. Стъблото е разклонено, месесто и овласено, а при по-възрастните растения е вдървесинено. Листата са сърцевидни с вълнист край, закрепени за стъблото с дълги дръжки и в зависимост от сорта са едноцветни, наситено зелени или зелени с разноцветни пръстени. Някои хибриди се отглеждат заради пъстротата на листните петури. Цветовете са обикновени, полукичести или кичести, с дълги дръжки, събрани в чадърести съцветия. Багрите им преливат от бяло до тъмно червено. При правилно отглеждане цъфтежът продължава от април до октомври.
Видове мушкато...
Над селекцията на пеларгониума се работи от пренасянето му на Стария континент до наши дни. По тази причина се разпознават над 400 вида и огромен брой хибриди. Най-често срещани са:
  • Pelargonium Grandiflorum (Pelargonium regale) – едроцветни английски видове, познати като Благородно (Кралско) мушкато;
  • Pelargonium Graveolens – ароматни видове, чиито хибриди притежават аромат на плодове, цитруси, мента и ... роза. У нас е познато като Индрише.
  • Pelargonium domestikum – добре познатите стайни видове;
  • Pelargonium zonale – най-разпространените градински видове;
Последният се използва като суровина в парфюмерийната промишленост – за извличане на етерични масла. Цветовете се използват и в кулинарията – при приготвяне на пудинги, желета, сладкиши, чайове и компоти.
Местообитание на мушкатото...
Балконът, цветната градина или закритите помещения са подходящо място за отглеждането му, стига да получава достатъчно количество светлина. Оптималните условия за развитието му са от полусенчестите до слънчеви места, без прекалена експозиция на слънце в горещите летни следобеди. При по-слабо осветяване, стъблата се издължават и растенията изглеждат по-хилави. В такива случаи е добре да се отреже върха. По този начин се стимулира разклоняването на стъблото и "сгъстяването" на листната маса.

Мушкато на прозореца (Pelargonium)

Вирее върху различни почви, но изключително добре се развива върху по-тежки и богати на хумус. Трайни и едри цветове могат да се получат при почвена смеска от градинска почва, угнил оборски тор и промит речен пясък, смесени в съотношение 3:2:1 или при смесването на равни части чимовка, листовка, угнил оборски тор, торф и пясък. За осигуряване на свежа почва, пресаждане се извършва всяка пролет. Мушкатото е силно чувствително към влагата и изисква добре дренирани почви.
Растението е сукулентно, т.е. "складира" влага в листата и корените, поради което преполиването води до намаляване на цъфтежа или загниване. За осигуряване на необходимата почвена влага е достатъчно да се полива обилно веднъж седмично. През зимата поливките са по-умерени и се извършват веднъж на 10-15 дни.
Грижи за мушкатото...
Развива се много добре при температури между 10-25⁰ С. Когато нощните температури паднат под 6-7⁰ С, растенията се прибират в затворени помещения, където презимуват при температура не по-ниска от 4-5⁰ С, на светло място и при оскъдни поливки. Изключително неподходящо е съдовете (саксии и сандъчета) да се поставят в непосредствена близост до отоплителни уреди, тъй като сухият и горещ въздух може да увреди растенията.
Мушкатото се напада от вредители като белокрилки, листни въшки и акари. В този случай се третира с препарати за летящи и пълзящи насекоми, които могат да се намерят в цветарските магазини. Ако растенията са заболели от сиво или кореново гниене се пръскат със 0,1% разтвор на топсин. Посочените препарати не намаляват цъфтежа.
За да привлича с красота и аромат, прецъфтелите цветове и пожълтелите листа трябва редовно да се отстраняват. Мушкатото е сравнително непретенциозно растение, но все пак правилното му отглеждане има своите тънкости.
Състоянието на листната маса показва необходимостта от поливане – когато листата са с изсъхнали краища, растението има нужда от повече влага, а увисналите или загинали листа "говорят" за преполиване.
Подхранването по време на цъфтежа се извършва с органични торове, веднъж на 10-14 дни. Те са по-балансирани, но ако цъфтежът е слаб е необходимо да се използват минерални торове с по-високо съдържание на калий.
Размножаване чрез резници...

Отрязване на разник от мушкато...



В края на лятото от здравите и силни издънки се вземат резници с височина...(ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК)


Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.




27 март 2019 г.

Как да отгледаме копър?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как сами да отгледате това растение без да го пръскате излишно и да го торите. Можете да го използвате като подправка в някои ястия. Това растение се нарича копър. За да разберете как да го отгледате Ви представям следната статия за отглеждането му. А ето я и нея:

Копърът (Anetum graveolens) е едногодишно растение от сем. Сенникоцветни с много къс вегетационен период. Коренът на копъра е тънък, вретени виден, стъблото - високо до 150 см, гладко, зелено, разклонено, а дълбоко насечените листа са игловидни, светло- до тъмнозелени; стъблото и листата имат восъчен налеп, придаващи им сивкав оттенък. Цветовете образуват сложно съцветие - сенник, семената са плоски, елипсовидни с ивички по края и светлокафяви.

Богатото съдържание на етерични масла в стъблото, листата и семената придават на копъра специфичен приятен аромат, заради който той се цени високо като подправка на ястия, в хранителната промишленост и като суровина в козметиката. Хранителната стойност на копъра се определя от високото съдържание на витамини (С, В1, В2, РР, Р, каротин - провитамин А) и минерални соли на калия, калция, фосфора и желязото.
Понеже е студоустойчиво растение, копърът издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури. Оптималната температура за растежа е около 16°С.
Към влажността възрастните растения не са особено взискателни, но младите се нуждаят от повече вода. Тъй като семената на копъра никнат 16-20 дни след засяването, за набъбването и повикването им е необходима добра и постоянна в този период почвена влажност.
Макар и без големи претенции към светлината, по-ароматичен става когато се отглежда копър на слънчеви места.
На влажно място копърът се засява на висока леха, която е по-подходяща и за ранна сеитба; на сухо място и по-късният копър се сее на фитарии. Може да се сее разпръснато, но за предпочитане е редовото засяване на 20 см между редовете. На 1 дка не трябва да се сеят повече от 0,7-0,8 кг семена, защото сгъстеният посев се самозасенчва и дава нискокачествен добив. Разбира се, предпочита се етапно засяване, за да се осигурява млад и свеж копър продължително време през годината.
Много рано копърът може да се засее в студен парник или под полиетилен.
Сее се копър и като уплътнител на други зеленчукови култури, по вадите, между кавалите и пр.
През вегетацията посевът от копър се плеви, разрохква и полива.
Зеленият копър се прибира 20-30 дни след...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката




26 март 2019 г.

Къде липсва капак на водосточна шахта в Пловдив?






 Здравейте читатели на блога. Пиша Ви тази статия да знаете, че в Пловдив на бул. Марица Юг след магазин била посока магазин Бриколаж след като се подмине моста на Адата до стълба за улично осветление липсва един капак на водосточна шахта. На снимката се вижда. Незнам към кой да се обадя да поставят нов. Някой ако знае нека се обади и съобщи.

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме Лавровишна?

 
 
Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате това прекрасно растение, което освен да го използвате за жив плет на двора Ви, можете да го използвате и в медицината. Това растение се казва Лавровишна. За да разберете как да го отгледате Ви представям тази информация:

Лавровишна е растение от семейство Розацее. Това е вечнозелено многогодишно растение. Около 80 от видовете му са известни. В природата расте в Кавказкия полукръг. В много европейски и азиатски страни могат да се видят украси от лаврови череши. Там той расте в сянката на други дървета, понякога образувайки истински гъсталаци. Lavrovishnia: описание и разновидности описание и разновидности Lavrovishnia принадлежи към рода Prunus (слива). Има много повече видове от това растение. Най-известните от тях са: португалски Luzitanian доза Други наименования на лечебните череши са лечебни билки или често срещани. В местата на естествения растеж се използва за създаване жив плет. Засадени в паркове и по улиците. В къщи обикновено се култивира лаврово черешово лекарство. Тя достига 3-5 м височина. Когато се отглеждат на закрито, расте на 1,5 м. В същото време диаметърът на короната е същият като височината. Растежът на дървото е среден. Характеристики на трайната структура: Коренът е силен, дълъг. Кората на багажника е сива. Клоните в младите растения са зелени, после сиви. Гладка, може да бъде леко погълната. Тъмнозелените листа са цели или с малки деникули по краищата, гъсти, лъскави, кожени. Те са подредени на свой ред. Дръжки с дължина около 1 см. Цъфти в малки бели цветя (венчелистчета от 3 мм) с приятен аромат. Всеки от тях има 5 венчелистчета и 20 тичинки. Те се събират в четка с дължина до 13 см. Всяка от четките израства от синусите на листата от миналата година. Плодове - черен камък. В диворастящи форми всеки диаметър е около 8 мм, в градински растения - повече. Те могат да бъдат изядени. Плодовете имат приятен вкус. Но листата, кората, семената на плодовете са отровни. Камъкът е кръгъл, гладък. Съдържа цианид. Lavrovishna officinalis цъфти през април. Това се случва в продължение на 4 години от живота. Цъфти и се опложда редовно. Датите узряват от юли до август. Лавровишна издържа на студове до 17-20 градуса. За зимата тя трябва да бъде защитена. Възпроизвеждането и засаждането Условия за отглеждане В породата "Лаврови череши" семена, изрезки, или наслояване ваксинация. Семената покълват по-добре, ако са засадени през есента. И те не траят дълго за кълняемост. Ето защо трябва да съберете семена и веднага да ги посеете. През следващата година растенията леко се трансплантират на постоянно място. Помислете за това кореновата система младите растения са слаби. Филизи от трайни насаждения: Семената за репродукция се отнасят както за апикални, така и за миналата година. Дължината на всеки от 10 до 15 см. Те са нарязани през август или септември. Поставете в почвата от торф и пясък, взети на равни части, на дълбочина от около 3 см. Вместо торф, можете да вземете хумус. Отдолу е поставен дренаж. Claydite може да се използва. Монтирайте съдовете с резници в неотопляемо помещение. Това ще реши проблема с честото поливане. В края на краищата, в нормална стая резници трябва да се полива в оранжерията на всеки 2 часа. След като резници се образуват корени, те се засаждат в саксии. Там те ще бъдат една година. След това те са трансплантирани на постоянно място. Ако корените растат много бързо, можете да трансплантирате по-често. Lavrovišnia, отглеждана от резници, запазва всички свойства на "родителя", които не могат да се кажат за растения, отгледани от семена. Освен това, с този метод на репродукция се получава ново растение за една година. Има три начина за разпространение по слоеве. За да използвате дъгообразни слоеве, трябва да закрепите клонче към земята и да го поръсите с пръст. Необходимо е да се внимава, че този сайт не е изсъхнал. След появата на корените, прекъсването се прекъсва и се трансплантира отделно. Възпроизвеждането с вертикални слоеве е, че клонът е нарязан на пъстърва с височина 3 см. Растете зелено с дължина 20 см. Хълмовете нейната почва, така че от земята един единствен връх ще изтече. Напоява се редовно. През есента, когато коренът се появява на слоя, той се отрязва и трансплантира. Можете да отгледате лаврови череши от костите и след това, след няколко години, възрастните растения се засаждат с резници от желания сорт. Почвата за отглеждане на лаврови череши трябва да бъде универсална, от слабо кисела до алкална, гъста. Можете да вземете цветната земя "Senpolia". Засадена през пролетта или през октомври. Млади растения напоени. За да се трансплантира в нова почва, е необходима всяка година преди постигането на растение от 5 години. След това повторете процедурата на всеки 2, или дори 3 години, в зависимост от силата на растежа на лаврови череши. Ако растението се отглежда в контейнер, то не е необходимо да се трансплантира. Достатъчно е да премахнете горния, използван слой на земята и да го замените с нов, плодороден. Грижа за лаврите Грижа за лаврите Lavrovišnju се отглеждат в открити почви (в южните райони) или в контейнери. Те могат да бъдат инсталирани на тераси, в двора, на балкона, в стаята. Лекарственият лекарствен продукт не е взискателен към условията на отглеждане. Той расте добре в прохладните стаи. Харесва светлина, но може да расте на сенчесто място. Той е инсталиран в различни офиси, стълбища. Използва се за украса на магазините в магазините. Можете да инсталирате в стаи, чиито прозорци са обърнати на север или сенчести. През лятото лавровата череша се изнася от стаята до чист въздух в градината. Там може да стане до края на есента, докато не се появят първите слани. Лавровишна добре понася колебанията на въздуха. Съвети за грижа: Подаването на лавров не е много силно. През лятото - веднъж седмично, през зимата периодът между поливането може да продължи до 2 седмици. Не позволявайте стагнация на влага в кореновата система. Това може да доведе до смъртта на растението. Ако расте на открито, то трябва да се полива през следващата година след засаждане само в случай на суша. Lavrovišnja добре толерира подстригване. Ето защо, можете да оформите короната на желаната форма. Носете подрязване в края на зимата. Оплодете през пролетта-есента веднъж месечно със сложни торове за цветя. Можете да направите органика. За едно завод е достатъчно 5 кг на квадратен метър площ. Всъщност лаврите не са повредени от болести. Главната съставка на вредителите - белези и прахообразни филета. Ако почвата, в която расте дървото, постоянно е мокра, тогава листата са покрити с тъмни токове и падат. Праховите петна се премахват с помощта на фунгициди. Тези прояви брашнеста мана. Приложение в медицината Приложение на лаврови череши Плодовете от лаврови череши се ядат пресни, използвани за приготвяне на напитки. От тях и от листата се получава масло, което се използва за приготвянето на ликьори. Дървото се използва като материал за производство на мебели. Повечето лаври са известни като лечебно растение. В листата има цял комплекс от полезни вещества. Тези гликозиди, етерични масла, танини, някои мазнини и дори восък. Тези вещества се използват в медицината за лечение на много заболявания: Амигдалинът, който е част от гликозида, образува циановодородна киселина в човешкия стомах. Но дозите му са толкова малки, че са достатъчни само за анестетичен ефект. Инфузията на листа се използва за лечение на определени нервни заболявания. Особено полезно в случай, когато възпалителният процес изчезне, и раздразнителност и възбуда остават. Lavrovishnevaya вода се показва в лечението на дихателните органи, включително белите дробове. Помага за облекчаване на кашлица, болка в гърдите. Като адювант се използва за различни видове туберкулоза. За лечението на скрофула се използват капчици от лаврови череши заедно с препарати на антимон, бариев хлорид и хемопод. Капките от лаврови череши се използват за лечение на сърдечно-съдови заболявания: аритмии, аневризми. Прилага се с кървене, включително маточна, хемоптиза, с спазми на стомаха, панкреаса, черния дроб. Като помощно лечение, използвано при лечението на рак на матката, тумори на яйчниците и простатата, гонорея. Водата от лавро-череша се използва външно и се прилага вътре. Така че, той се използва външно за лечение на хемороиди, възпаление на очите. Самолечението обаче не може да се използва при...(ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

25 март 2019 г.

Как да отгледаме круша?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви запозная как сами да отгледате този прекрасен плод наречен круша. Всеки знае, че този плод има и късни сортове, които може да се събират през месеците Ноември и Декември, когато няма вече плодове. За да разберете как се отглежда този чудесен плод тази статия е за вас:

Крушата заема второ място след ябълката по разпространение между овощните култури от умерения климат.

Плодовете на културните сортове круша се консумират с охота в свежо състояние. Използват се като суровина за компоти, конфитюри и сушени резени. Наред с това заслужава да се отбележи и факта, че плодовете на десертните крушови сортове се търсят повече в сравнение с плодовете на добрите десертни ябълки.
Мястото за отглеждане на крушата трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.
От климатичните фактори най-голямо значение за отглеждане на крушите  има топлинният режим. Ценните европейски сортове се повреждат под минус 25°С. През периода на дълбок покой у нас рядко има студове, които да повреждат крушовите дървета. Сравнително по-често крушата търпи вреди от повратни мразове.
Крушата е по-сухоустойчива от ябълката.
По-взискателни към почвената и въздушната влажност са сортовете, получени в Западна Европа. Най-добра устойчивост на суша има Попската круша. Присадени на дюлева подложка, крушовите сортове намаляват значително сухоустойчивостта си.
Подходящи за отглеждане на крушата са дълбоките, свежи, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Отношението на крушата към почвата е в зависимост от подложката. Присадена върху дюлева подложка, крушата изисква по-богати, умерено влажни, с по-дълбок хоризонт карбонатни почви.
Продължителността на живота на крушовите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и прилаганата агротехника. Колкото даден сорт встъпва по-рано в плододаване, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно. Средната продължителност на живота на крушовите дървета, присадени на подложка от дива круша, е 40-50 години. Те встъпват в плододаване на 5-6-тата година след засаждането. Присадени върху дюлева подложка живеят по-кратко - до 30 години, встъпват по-рано в плододаване и дават по-висококачествени плодове. Добивът им е висок и при по-гъсти насаждения могат да се получат до 4-5 т/дка. Обикновено крушата образува голямо дърво, чиято височина достига до 15 и повече метра, с широко пирамидална корона и добре развит централен клонводач.
При създаване на ново насаждение трябва да се има предвид, че след костилкови овощни насаждения могат да се засаждат семкови. След крушовите насаждения обаче може да се засажда отново семков вид, но след не по-малко от 20 години, за да се избегне вредния ефект от почвената умора.
Правилният избор на подходящ сорт е първото и най-важно уловие, от което зависи успешното отглеждане на крушовата култура. Крушовите сортове са самооплождащи се, но някои са „добри”, а други „лоши” опрашители.
В зависимост от времето на узряване крушите се делят на летни, есенни и зимни.
Летните сортове узряват обикновено през юли-август. Консумативната зрелост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняемостта им е малка - около 10 дни. При есенните сортове круши беритбената зрелост настъпва през втората половина на август - началото на септември, а потребителната 15-30 дни по-късно. Зимните сортове са най-късни. Беритбената зрелост при тях настъпва през септември-октомври, а консумативната 2-3 месеца по-късно
За по-ефективна дейност, свързана с отглеждането на крушови насаждения, е добре предварително да се предвидят места за пчелни кошери, плодохранилища, навеси и пътища, осигуряващи достъп на техниката, която ще се използва.
Най-подходящата посока за разположение на редовете е север-юг. При тази ориентация добре се използва слънчевата светлина. Ако ще се напояват по гравитачен път, редовете се ориентират по посока на наклона. При капковото напояване на крушите влиянието на наклона не е от значение.
Разстоянието на засаждане при крушовите сортове на дюлева подложка е 3,5-4 м между редовете и 1,5-2 м вътре в реда; на семкова подложка - 4,5-4 м между редовете и 2,5-3 м в реда. За засаждане на 1 декар дръвчета на дюлева подложка са необходими 167 броя, а на подложка круша - 67 броя.
Опрашването на крушовите дървета в основни линии се извършва от пчелите. На всеки 10 декара са необходими по 2 пчелни семейства.
Подготовката за засаждането на дръвчетата трябва да започне с внасянето на двоен суперфосфат по 90 кг/дка и калиев сулфат по 60 кг/дка (ако е необходимо). Риголва се на дълбочина 60-70 см или се изорава на 30 см. След риголването се внасят по възможност 3-4 тона разложен оборски тор, който се заорава на около 20 см дълбочина. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните дупки. Размерите им обикновено са 60/60/60 см. Есенното засаждане на дръвчетата дава по-добри резултати от пролетното. Ако мястото не е наторено прадварително, това се извършва при засаждането. Почвата, която ще запълни кореновата зона, се размесва с една кофа разложен оборски тор и 100-150 грама двоен суперфосфат. След засаждането дръвчетата се поливат с около 20 литра вода. Прави се околостъблен кръг. Дръвчетата се увиват с хартия, ако има опасност от нагризване.
Най-подходяща схема за поддържане на почвената повърхност в крушовите градини е черната угар. Почвеният слой през вегетацията се поддържа в рохкаво състояние за подобряване на водния и хранителния режим и унищожаване на плевелите. В междуредията на младите градини могат да се отглеждат бобови култури, лук, чесън, картофи и др. Не се препоръчва отглеждането на ягоди, заради пестицидите, използвани в борбата с вредителите по крушата. Междуредовите култури се засяват на 1 метър от редовете на дръвчетата. След 3-4 години се прекратява отглеждането на междуредовите култури и почвата се поддържа в черна угар.
Преди последната есенна обработка, която е на дълбочина 8-12 см, се внася по около 50 кг обикновен суперфосфат. За единичните дървета тази норма е около 50 г/кв. м. Амониевата селитра се внася с първата пролетна обработка по 40-45 кг/дка. На единични дървета по 40-50 г/кв.м. Това торене е препоръчително и се извършва в плододаващи градини, след агрохимичен анализ на почвата.
Напояването е от голямо значение за нормалния растеж и развитие на крушата. Тя се нуждае приблизително от два пъти повече вода, отколкото са у нас валежите, особено през месеците юли и август. Първите две години след засаждането на крушите поливането би могло да се извършва в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда или върху цялото междуредие при необходимост. Поливната норма при младите дръвчета е 30-40 куб. м/дка, а при встъпилите в плододаване - от 60 до 80 куб. м/дка. По-перспективен и ефективен метод на поливане е капковото напояване и инвестицията за него се отплаща бързо.
Резитбата на крушите е важно агротехническо мероприятие, чрез което се регулира растежът и плододаването на дърветата.
Подобрената етажна корона е подходяща за формиране на крушовите дървета. Вретеновидно формиране на крушовите дръвчетата с подложка дюля също е подходящо.
Ежегодно поради болести, неприятели и плевели се губи голяма част от продукцията. Тези загуби могат значително да се намалят чрез правилно прилагане на интегрирани системи за растителна защита. От болестите по крушата...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.  

24 март 2019 г.

Как да отгледаме карфиол?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви споделя как да отгледате това растение наречено карфиол. Всеки го използва при приготвяне за зимнина и би искал като го купи от пазара да знае, че не е пръскан с излишни препарати и не е торен прекомерно. Затова, при прочитане на тази статия Вие сами ще разберете как да си го отгледате сами. А ето и отглеждането му:


Карфиолът се развива по – добре в райони с по – студен климат и при висока въздушна влажност. Оптималната температура за тази култура е около 20ºС. Тази температура позволява да се съхрани баланса между генеративното и вегетативно развитие и да се произведе висококачествен краен продукт. При по – ниски или по – високи температури по – трудно се оформя глава и се наблюдава предимно увеличаване на вегетативната маса (виж таблицата).
 
температурни условия
 
средна дневна tº
 
дни до образуване на глава
брой листа при формирането на главата
24
20
12
21
10º
10
23
14º
11
28
18º
19
40
22º
не оформя
-
 
 
Карфиолът е по – чувствителен към замръзване, отколкото бялото главесто зеле. Най – критичен е периодът в началото на разсаждането. Закалени растения могат да издържат и до -5ºС, но при вече формирани глави може да има повреди дори и при 2ºС, особено ако не са покрити с листа. В ранна фаза карфиолът е особено чувствителен към светлината. Липсата на светлина води до издължаване на разсада и дори до загниване на някои растения. Главата трябва да бъде защитена от силната светлина и слънцето. Под въздействието на слънцето тя много лесно губи белия си цвят и може да стане жълта, кремава или дори леко зелена.
 
Карфиолът е култура с много големи потребности от вода, поради което се нуждае от напояване за постигане на висок добив.
Основна нужда от вода растенията имат в периода от формирането на главата до реколтирането.
Много високите температури често са причина за физиологичните нарушения: прорастване на вътрешни листа и влошаване качеството на главата (рехава глава). Ниските температури могат да предизвикат яровизация, в резултат на която главите се деформират и развалят търгосвкия си вид.
 
 
Изисквания към почвата
Добивът и качеството на главата зависят в значителна степен от почвените характеристики.
Карфиолът е култура с относително слабо развита коренова система, нуждае се от плодородни почви с висока влагозапасеност, но не понася преовлажняване, тъй като прекомерната влага може да унищожи кореновата система и да нанесе повече вреда, отколкото липсата ѝ.
Най – подходящите почви са: черноземите, излужения чернозем и алувиалните почви. Не трябва да се използват тежки  почви, които много лесно образуват кора.
 
 
Сеитбооборот
Карфиолът се нуждае от не по – малко от 4 годишен сеитбооборот с цел да няма поражения от болести като гуша  по зелевите и бактериоза.
Може да се отглежда след много зеленчукови и полски култури. Необходимо е да се избягват предшественици като зеле, цвекло и спанак. Добри предшественици са бобовите и зърнено – житните култури, картофи, домати, корнишони, лук, праз, моркови, целина, магданоз. Карфиолът реагира много добре на органично торене.
Обработка на почвата
Подготовката на почвата започва през есента на предшестващата производството година. Периодът между прибирането на предишната реколта и разсаждането на карфиола се използва основно за опазване на почвата от заплевеляване.
През есента е необходимо дълбоко изораване, като е нужно да има необходимата влага за този процес. Най – добре е преди разсаждането да се приложи дълбоко разрохкване (продълбочаване) последвано от валиране. Уплътняването на повърхността предпазва от изсушаване, а също и повишава ефектовността на хербицидите.
Киселинност на почвата
Карфиолът се развива слабо при прекалено кисели или прекалено алкални почви. Оптималното рН е 6,5 – 7,5. Ниско рН води до нарушения в развитието на растението в резултат от недостига на молибден. При карбонатни почви (с високо рН) се наблюдава липса на бор. Могат да се появят и хлоротични напетнявания вследствие на прекомерната концентрация на манган и алуминий. Ниското рН допринася за появата на разпространението на гушата по зелевите. На почви с ниски нива на рН (кисели) се препоръчва варуване за коригиране на киселинността.
Торене и напояване
Органично торене
Органичното торене е източник както на хранителни елементи, така и на хумус. Подобрява структурата и водно – въздушния режим на почвата, които допринасят за по – доброто развитие на растенията и по – висок добив.
За органичното торене най – често се използва оборски тор, зелено торене или слама. Този тип торене е препоръчително да се прилага късно през лятото или през есента.
За есенния карфиол може да се приложи и през пролетта.
За по – бързото разлагане на сламата се препоръчва да се добави азот при норма 4 – 5 кг на дка или 10 кг N на 1 тон слама.
Минерално торене
Органичните торове не могат да покрият нуждите от хранителни вещества на карфиола. Необходимо е внасянето на съответните минерални торове. От всички зелеви култури карфиолът е с най – голяма нужда от торене. Това се обяснява с кратката вегетация – средно 80 дни, за които тази култура трябва да образува около 12 – 15 тона зелена маса на 1 дка. Това изисква прилагането на по – високи торови и поливни норми. В торенето основната роля играе азотът, чиято липса намалява растежа на културата. Без да се образува съответната листна маса, практически е невъзможно да се получи висок и качествен добив. Липсата на азот в ранни етапи води до преждевременно образуване на дребни глави, без търговски вид.
Торенето винаги трябва да се определя на база на почвен анализ. Независимо от метода торенето с фосфор и калий се извършва преди разсаждането на културата. Ако се отглежда ранен карфиол, торовете се внасят на два пъти: половината от нормата се прилага преди оранта, а втората половина от торовете се прилагат няколко дни преди разсаждането с инкорпориране на дълбочина 10 см.
При есенно отглеждане на карфиол, цялата торова норма се прилага няколко дни преди разсаждането, като се инкорпорира на 15 см. Няколко дни преди разсаждането се прилага около половината от торовата норма на азота. Втората половина на торовата норма за ранните и средно ранните хибриди се внася 3 – 4 седмици след разсаждането. За късните хибриди тази норма може да се раздели на две: на 3-та и 6-та седмица след разсаждането.
 
Оптимално съдържание на основните хранителни елементи в почвата, необходими за нормално развитие на карфиола (г/м³)
Торене – основни елементи
вегетация
азот
(N)
фосфор (P)
калий
(K)
магнезий (Mg)
калций (Ca)
ранно и средно-ранно производство
120-130
50-60
190-200
50-60
1000-1500
средно-късно и късно производство
130-140
60-70
200-220
50-60
1000-1500
 
 
 
Препоръчителни торови норми NPK при стандартно торене (без анализ на почва) в кг/дка
Торене – макроелементи
елемент
ранно и средно-ранно производство
средно-късно и късно производство
азот
15-20 кг
25-30 кг
фосфор
8-10 кг
8-10 кг
калий
18-20 кг
20-24 кг
 
 
Микроелементи
Потребностите на карфиола за внасяне на микроелементи са по – големи отколкото на другите зеленчукови култури.
Наблюдават се нарушения в развитието вследствие липсата на молибден, бор и манган.
Липсата на молибден най – често се среща при отглеждане върху кисели почви. Признаците на недостиг са: намаляване размера на листната петура, в някои случаи може да се наблюдава дори пълното изчезване на листа. Недостигът може да се предотврати посредством поливане на разсада с торове съдържащи молибден. Елемента може да се внесе и чрез листни пръскания.
Недостиг на бор се наблюдава най – често на алкални почви с рН 7,5 или на скоро варувани почви.  Недостигът се наблюдава при младите растения: вътрешността им става светлозелена, груба и чуплива, а по – късно потъмнява. Един от основните признаци на недостиг е вътрешното потъмняване на главата и е съпроводено от много вътрешни празнини и кухини. Най – лесният начин да се избегне този недостиг е прилагането на торове съдържащи бор преди разсаждане или по време на вегетацията.
Недостиг на манган се наблюдава най – често при високо рН и прясно варуване. Този недостиг се проявява чрез намален растеж, мраморен вид на листата (петурата става хлоротично оцветена, нервите остават зелени). С времето по листата се наблюдават некротични петна. Недостигът може да се предотврати чрез прилагане на торове съдържащи манганов сулфат – преди вегетацията или чрез листно пръскане: два пъти по време на интензивното нарастване на листата. Отлични резултати се получават при торене с хелатен манган.
Липсата на мед се проявява чрез хлороза преминаваща в изсъхване на краищата, бавен растеж и увяхване. Тези проблеми се получават на площи, на които никога не са отглеждани зеленчуци. В такива случаи се използва меден сулфат с норма 5-8 кг/дка, след 4 – 5 години приложението се повтаря.
Листно торене
Предназначение: бързо осигуряване на хранителни вещества и допълване запасите от основното торене. Най – често този тип торене се препоръчва при стрес (суша, излишна влага, ниска температура или повреди причинени от замръзване или градушки). Проучванията показват, че листното торене с микроелементи намалява риска от болести и нападение от вредители.
Обикновено се прилагат 2-3 пръскания в периода на интензивно развитие. Количеството на разтвора трябва да е около 30-50 л/дка. Препоръчва се третиране в облачни дни и в сутрешни или вечерни часове при температура под 25ºС, за да се избягват пригори.
Планирането на производството често е доста сложен процес, затова трябва да се има предвид, че карфиолът е предразположен към скъсяване и удължаване педиода на вегетация. През лятото той расте значително по – бързо отколкото през пролетта и есента. Само при някои хибриди вегетацията не се удължава.
През пролетта основно се отглеждат хибриди с кратка вегетация с цел по – ранно производство.
За лятно производство се използват хибриди устойчиви на високи температури и засушаване.
Изборът за есенни хибриди не представлява голям проблем поради това, че този период е с оптимални климатични условия за тази култура. Предназначените за този период хибриди трябва да имат устойчивост на гъбни болести и много добро самопокритие.
Отглеждане
Производство на разсад
За производството на разсад се препоръчва използването на разсадни тарелки и торфен субстрат с неутрално рН: 6,5 – 7. Изрично препоръчваме да не се използва почва от полето. Не се препоръчва използването и на дълбочинен торф поради голяма опастност разсадът да бъде  нападнат от гуша по зелевите. Ако има някакви съмнения относно качеството на почвата, е необходимо да се дезинфекцира и да се направи почвен анализ. За ранните производства се използват тарелки с 60-70 гнезда, а за лятното и есенното производство сеитбата се извършва в тарелки със 144 до 228 гнезда. Дълбочината на сеитба е 0,5 – 1см. Тарелките се поставят на конструкция, която да изолира корена от земята. Това предотвратява прорастването на корена в почвата и осигурява еднакво и равномерно напояване и торене.
Температурата от засяването до поникването трябва да бъде 18-22ºС. След това трябва да бъде в зависимост от количеството светлина и дължината на деня. Препоръчва се температурата нощ/ден по месеци да е следната:
януари, февруари: 8 – 12ºС,
март: 10 – 14ºС,
април: 12 – 16ºС,
май: 13 – 18ºС.
След поникване препоръчваме ограничаване на поливките за по – добро вкореняване на растението. След вкореняването е необходимо равномерно и постоянно поливане поради ограничената вместимост на гнездата в тарелките.
 
ВНИМАНИЕ! Поливането със студена вода може да доведе до сечена на разсада.
Разсадът се тори по два пъти на всеки две седмици, като се преустановява 2-3 дни преди разсаждането. При нарастване на разсада е необходимо внасянето на торове съдържащи молибден. Необходимо е да се избягва прекомерното торене на разсада, за да не се получи силен вегетативен растеж и деформация на растенията. Прорастването на разсада намалява много неговото качество, тъй като става много чувствителен към преждевременно оформяне на дребна глава с ниско качество. Това се получава когато разсадът е на повече от 8-9 седмици. Преди разсаждането в почвата е необходимо младите растения да бъдат закалени. За целта 8-10 дни преди разсаждане температурата следва да се намали чрез по – чести проветрявания. Лятно време разсадът може да се изнася навън от разсадното помещение. По време на закаляването е необходимо да се намалят и поливните норми (без това да води до увяхване на растенията).
Готовият разсад има 5-6 правилно оформени листа и силна коренова система. Оптималната му големина е 15-16 см. 
Подготовка на площите и схеми на разсаждане
Дълбока обработка на почвата:
Най – добре е да се обработи непосредствено преди разсаждането, като се използва култиватор (чизел) с валяк. Обработката на почвата предпазва от загуба на влага. Разсадът се засажда веднага след подготовката на полето на дълбочина до вегетативния връх. Трябва да се подготви толкова голяма площ, колкото може да се разсади за деня.
Напояване:
Няколко часа преди разсаждането е необходимо обилно поливане на тарелките за по – лесното изваждане на разсада и за избягване на поражения по кореновата система.
Карфиолът е взискателен към влагата в почвата по време на разсаждането. Поради това отглеждането на карфиол без поливане е рисковано и почти невъзможно. Ако почвата е суха, се препоръчва напояване веднага след разсаждането. Много добри резултати дава двуразовото поливане преди и след разсаждането, като всяка поливка е приблизително 15 мм.
Препоръчителна гъстота на разсаждане:
Оптималната гъстота на карфиола е 2,5 – 4,5 растения на 1 м². За ранните хибриди, които се характеризират с по – малка листна маса, препоръчителната гъстота е 4 – 4,5 растения на 1 м², за средноранните и късните е 2,5 – 3 растения на 1 м².
Отглеждане под полиетилен – нови възможности
В много страни се произвежда карфиол под полиетиленови тунели. За супер ранно производство се отглежда в тунели, за малко по – късно производство се използва нетъкан текстил. Това е доста трудно и скъпо производство, но то е в състояние да осигури доста високи приходи на производителите.
Технологията е аналогична на производството на ранно зеле под полиетилен.
Използват се високи тунели с височина 3 м или ниски с височина 1,5 м. Производството на ранния карфиол се осъществява в отопляеми или неотопляеми тунели. Засяването в зависимост от района е от края на декември до началото на януари.
При производството на разсад трябва да се обърне внимание на...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката

23 март 2019 г.

НМФК "Орфееви Таланти" - Гайдарски състав при СУ "Добри Чинтулов" - гр. Бургас


Здравейте читатели на блога. Пожелавам Ви приятна събота и неделя с това изпълнение на гайдарски състав от СУ"Добри Чинтулов" - гр. Бургас с преподавател Георги Миронски. На 22.03.2019 г. вечерта свиреха на в ДНА на НМФК"Орфееви Таланти"

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката

Какво е да си агроном?

Здравейте читатели на блога. Споделям Ви тази информация да разберете какво е да си агроном. Много ми хареса, че "Да си агроном е призвание!" И наистина са е така


  Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката

22 март 2019 г.

Какви торове да използваме за наторяване на алабаш?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя с какви торове и каква е нормата за торене. Всеки знае, че само с вода, без торене никое растение не се развива добре. Затова всяко растение се нуждае да се натори дори и малко. Затова тази статия ще Ви е много полезна. А ето я и нея:


Произхода на алабаша е от Северна Европа (Азия). Алабаша се е отглеждал и консумирал, като храна в много провинции на Римската империя. Алабаша е двугодишно растение, но се отглежда като едногодишна земеделска култура. Алабаша е от семейство Кръстоцветни (семейство Зелеви), като зелето, броколито, карфиола, рапицата, ряпата, брюкселското зеле и други растения. Има сортове алабаш с бяла, кремава, светло зелена и лилава кожица на кореноплода. Някой сортове са с по-остър и лютив вкус, а други с по-нежна и сочна консистенция със сладък вкус. Така нареченият кореноплод на алабаша е подуто стъбло. Консумира се в свеж вид, на салата. Алабаша съдържа фитонутриенти, витамини (витамин С, витамин А, витамини от групата В) и минерали (калий, мед, манган и др.). Годни за консумация от хора са, както кореноплодите, така и листата. Цялото растение на алабаша може да се ползва за фураж. Алабаша се консумира суров, като салата или преработен печен (печен пълнен алабаш), задушен, варен (супи и др.) и други. Алабаша предпочита по-хладното време, най-подходящи периоди за неговото отглеждане са пролетта и есента. Оптималните температури за отглеждане на алабаш са 15-20 градуса Целзий. Температури под 7-10 градуса Целзий предизвикват в алабаша, вместо образуване на полезното за хората подуване на стъблото, образуване на цветонос. Алабаша е култура с кратка вегетация. Стартирайте производството на алабаш през пролетта в парници или оранжерии, приблизително 20-30 дена преди последният мраз (март-април). През есента трябва да започнете отглеждането на артишока 30-40 дена преди първите мразове (август-септември). Средно алабаша има нужда от 45-70 дена от сеитбата до прибирането на реколтата. Беби алабаша се прибира при размер 2.5-6.5 см в диаметър, а стандартният алабаш - 5-12 см в диаметър. Алабаша предпочита слънчеви терени, плодородни, богати на органично вещество, добре дренирани почви с достатъчно пясък и с рН 6.5-7.0, но може да се отглежда и при рН 5.5-7.5. Алабаша се отглежда на полето и в оранжерии. Обичайната схема на сеитба за алабаша е вътре в редовете - 15 см и между редовете - 50-60 см. Семената на алабаша се сеят на дълбочина 0.5-1.5 см. Алабаша може да се сее директно или да се засажда с разсад. Засятите директно растения трябва да се прореждат, когато достигнат фаза 3-4 листа. Идеалният разсад от алабаш, за разсаждане на постоянно място, има 4-6 листа, за отглеждането му обикновенно са нужни 25-40 дена. Растенията извадени при прореждането, може да се разсадят на подготвена вече за тях площ. Алабаша има плитка коренова система, затова изисква редовно поливане. Добрият добив и качество от алабаш зависи от климатичните и почвените условия, сорта, качеството на семената, оптималното торене, технологията, гъстотата на сеитбата, поливането и растителната защита. Средният добив от алабаш варира 400-1000 кг/дка. Алабаша обикновено се прибира на ръка. При оптимални условия на отглеждане на алабаш, добивите може да достигнат 15-30 т/дка. Алабашът се съхранява при относителна влажност 98-100 % и температура 0 градуса Целзий, без листа може да се съхранява 2-3 месеца, а с листа - 10-15 дена. Страни големи производители  на алабаш са Германия, Франция, Австрия, Холандия, Бангладеш, Пакистан, Китай, САЩ, Индия, Италия, Полша, Дания, Швеция, Южна Африка, Нова Зеландия и други. Площите в света са в рамките на 4 милиона декара.

I.Торене на алабаш.
1.*Обща схема за торене на алабаш.

ФазаТорНорма
Предсеитбено/преди разсажданеYaraMila COMPLEX40-50 кг/дка
Когато растенията развият 2-3 листаYaraLiva TROPICOTE15-20 кг/дка
Когато растенията развият 2-3 листаYaraVita BRASSITREL PRO100-200 мл/дка
*Това е обща схема за торене на алабаш, за конкретна съобразен ас вашите условия се свържете с нашите специалисти.
II.Хранене на алабаш.
Алабаша е чувствителен на недостиг на азот, калий, калций и бор.

1. Азот.
Азотното торене е важно за добива от алабаш. Азота е съставна част на хлорофилната молекула, аминокиселините,  протеините, нуклеиновите киселини и пигментите. Недостига на азот води до издребняване на растенията, листата стават по-малки и жълти на цвят, добива пада. Нормата на торене с азот за една вегетация е 8-16 кг/дка (N). Най-добре е азотната норма да се даде на 2-3 пъти. Подходящи торове са YaraBela SULFAN, YaraVera AMIDAS, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, UNIKA KALI, YaraLiva CALCINIT, YaraVera UREA, YaraVita SAFE N 300 и KRISTALON син.

2.Фосфор.
Фосфорът стимулира растежът на корените. Фосфора играе важна роля при много физиологични процеси, като фотосинтезата, дишането, транспорта и складирането на енергия, деленето и нарастването на клетките. Фосфорът е важна градивна единица на РНК, ДНК,  фосфолипидите, карбофосфатите и други. Нормата на торене с фосфор е 4-6 кг/дка (P2O5). Максималната норма на торене с фосфор е 12 кг/дка (P2O5). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER, YaraMila CROPCARE, YaraMila STAR, KRISTA MAP, KRISTA MKP, KRISTALON жълт, YaraVita ZEATREL и YaraVita FRUTREL.

3.Калий.
Калият стимулира растежа на корените и прави растенията по-устойчиви на стрес, болести и неприятели. Калият е важен за фотосинтезата, транспорта на захарите, азотният метаболизъм, активирането на ензими, отварянето на устицата и синтеза на протеини. Нормата на торене с калий е 5-10 кг/дка (K2O). Максималната норма на торене с калий е 16 кг/дка (K2O). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila TIGER, YaraMila SPRINTER, YaraMila CROPCARE, UNIKA KALI, KRISTA SOP, KRISTA K, KRISTA MKP, KRISTALON бял, KRISTALON  червен, KRISTALON кафяв, KRISTALON оранжев и YaraVita ZEATREL.

4.Сяра.
Сярата е незаменима за нормалното развитие на растенията. Сярата е необходима за синтеза на аминокиселините, протеините, витамините и мазнините. Сярата участва в процесите свързани с усвояването на азота. Нормата на торене със сяра е 2.0-3.0 кг/дка (S). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, KRISTALON лилав, Кизерит, Епсо Топ и Епсо Микро Топ.

5.Калций.
Калцият е важен за доброто качество, транспортабилност и съхраняемост на алабаша. Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva CALCINIT, YaraVita REXOLIN Ca 10, YaraVita STOPIT и YaraVita FRUTREL.

6.Магнезий.
Магнезият е важен за нормалното протичане на фотосинтезата и за усвояването на фосфора. Подходящи торове са Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraMila COMPLEX, YaraVita FRUTREL, YaraVita BRASSITREL PRO и YaraVita ZEATREL.

5.Микроелементи.
Алабаша е чувствителен на недостига на следните микроелементи - бор, желязо, манган и цинк. Подходящи комбинирани торове са YaraVita TENSO Cocktail, YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita FRUTREL и YaraVita GRAMITREL.

6.За подобряване на минералното хранене, вкореняването и за...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

  Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката

21 март 2019 г.

Как да отгледаме далия?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как можете да отгледате това красиво цвете и да ви краси Вашият двор. То е с много красиви цветове. Някои от вас сигурно се досещат как се казва, но за тези, които не се сещат ще ви кажа - казва се далия. За да разберете как да го отгледате тази статия, която ще Ви я споделя е за Вас и ще можете да си отгледате това красиво цвете. А ето и как се отглежда:

Родината на далиите е Мексико, където са открити 9 вида. В Европа първата далия е цъфтяла през 1780 г. в Мадрид. Тези растения са високо ценени заради ярко обагрените, обилно цъфтящи и разнообразни по големина и багри съцветия. Днес са известни стотици хибриди, по-голямата част от които цъфтят от средата на лятото до края на есента. По формата на цвета всички сортове са разпределени и обединени в 14 групи
 – декоративни, кактусови, хризантемовидни, кълбовидни и пр.

За рязан цвят са селекционирани сортове с дълги, неразклоняващи се и необлистени в горната си част, цветоносни дръжки, със средно едри цветове. Цветовете се режат късно вечер, най-добре след слънчев ден. Те не издържат дълго време във ваза, тъй като се развиват бавно или изобщо не разцъфват. Потопените листа се отстраняват задължително, а водата във вазата трябва да се сменя всеки ден.
Това мексиканско растение е познато и до днес с две имена – далия и гергина. Първото ù название е в чест на шведския ботаник Андреас Далий, ученик на Карл Линей. Немският селекционер Вилденов обаче предложил далиите да се преименуват на „гергини“ в чест на професора от на Петербургската академия Йохан Г. Георги. И двете названия са се съхранили във всекидневната практика и до днес, въпреки че ботаниците и любителите-цветари отдават предпочитание на наименованието гергини, а пък в науката превес има името далия.
Далиите спадат към семейство сложноцветни. Родът обединява от 4 до 24 вида, разпространени най-вече в горните райони на Мексико, Гватемала и Колумбия. Те са многогогодишни растения с месести грудкови корени. Растенията, отнасящи се към групата на грудковите (подобно на луковичните и грудково-луковичните), се различават от останалите по наличието на част, в която се натрупват хранителни вещества, които се използват по време на развитието си. Грудките представляват видоизменени корени. Съществуват два вида – едногодишни, които се развиват всяка година отново (далия), и нарастващи, които с течение на времето увеличават размера си (циклама, бегонията и др.).
Едногодишните луковици са удебелени странични и допълнителни корени, „резервоар“ за хранителни вещества. Всяка година запасите се изразходват и грудките умират. При многогодишните растения грудките развиват млади корени и с течение на годините нарастват в зависимост от наличието на хранителните вещества.
Далиите предпочитат светло и слънчево място. Времето на засаждане започва от април и продължава до началото на май. Много добре се развиват в добре отводнена глинено-хумусна градинска почва. Надземната част на тези растения умира до кореновата шийка всяка година. Стъблата са прави, разклонени, гладки или грапави, кухи и високи до 250 cm. Листата им са перести, някои силно нарязани, а други са единни. Дълги са от 10 до 40 cm, с различна степен на разклоненост, зелени или пурпурни, разположени срещуположно. Съцветията са чашеобразни кошнички. Състоят се от 2–3 реда срастнали в основата зелени листенца. Крайните цветове са големи, с различна окраска и форма, а средните – тръбовидни, златистожълти или кафявочервени. Плодовете ù представляват семена, като годишно „ражда“ около 140, които могат да се съхраняват до 3 години. Георгините нямат мирис, но съществуват ботанически видове с нежни и приятни аромати. Използването им в единични, бордюрни и групови засаждания ги възвръщат към саксийната култура
.
 

Първите представители се отглеждали в качеството на екзотични овошки. Едва в края на 18 век декоративните свойства на дърветата били оценени. Съвременната култивирана гергина малко прилича на своите диви „предци“. В момента се радваме на изключително голямо разнообразие на форми, размери и богата гама цветове. Съществуват около 20 000 сорта, различаващи се по формата, строежа, степента на разклоненост и размер на съцветието. Сред тях има и високи, и съвсем миниатюрни представители, ръстът на които не превишава 30 cm.
За получаването на различни сортове, приспособени към условията на различни климатични зони, днес работят редица селекционери. Интензивната им работа е довела до появата на изключително голямо разнообразие от сортове. Хибридите на старите кълбовидни и кактусови гергини например се отличават с огромно разнообразие от форми и разцветки.
По различно време в Германия, Англия, САЩ и Чехия са правени опити за класифициране на сортовете, но нито една от тях не могла да добие универсалност и яснота. Затова през 1962 г. в Брюксел била изработена и приета международна класификация, която заменила всички предишни групирания. Според нея всички сортове гергини били разделени в 10 групи: едноредни, анемоновидни, наподобяващи яка, подобни на божур, декоративни, кълбовидни, помпонени, кактусови, полукактусови и преходни смесени форми. Подреждането в една или друга група се базира на строежа и размера на съцветията, формата и големината на венчелистчетата и т.н.
Простите сортове представляват растения, при които почти всяка кошничка се заема от тръбовидни цветчета, и само по външната окръжност са разположени в един ред цветове, но не повече от 8. Венчелистчетата имат овална форма.
Анемоновидните полукичести сортове са назовани по този начин поради сходството на съцветията им с тези на кичестата анемона. При този сорт гергини венчелистчетата имат овална форма. Разположени са обикновено по окръжността на съцветието в един ред, изключително рядко в два реда. Цялата останала част от съцветието е заета от дълги тръбовидни цветчета, образуващи помпон в центъра на кошничката.
Наподобяващите якичка полукичести сортове се отличават с наличието на два кръга венчелистчета в различна форма, размер и окраска. Тази група гергини получава и наименованието „първокласна“. Венчелистчетата от външния кръг са значително по-големи от тези, които оформят вътрешния. Външните венчелистчета са овални и разгърнати за разлика от венелистчетата от вътрешния кръг, които са тесни, прави и леко присвити. Последните обхващат централните тръбовидни цветове подобно на яка, и затова носят такова име (якичкоподобни).
Друга група представят полукичестите сортове, наподобяващи божури. Те имат полукичести съцветия с 2–4 реда широки овални венчелистчета.
Съществуват и кактусови видове, които се отличават от другите сортове по спецификата на венчелистчетата си. Приблизително на половината им дължина те са свити в тръбички. Полукактусовите кичести сортове имат многогочислени овални или заострени, присвити в тръбичка крайни венчелистчета с вълнисти краища. Тези далии имат признаци, типични за декоративните и кактусовите видове, и се явяват предходни форми от декоративните към кактусовите. Правите кактусови сортове имат венчелистчета, присвити по цялата си дължина. В последните години широко разпространени са гергините с дълбоко разсечени краища на венчелистчетата.
Друг вид предствляват кактусовите сортове със силно огънати венчелистчета. Те често са наричани хризантемовидни. Имат множество тесни и дълги крайни венчелистчета, присвити по цялата дължина в тънки, извити по краищата тръбички. Те заемат почти цялата ложа на съцветието, прикривайки тръбовидните цветове. Съцветията могат да имат различен размер, а формата им напомня съцветието на хризантемите с големи, пищни цветове, откъдето и са придобили названието си.
Кълбовидните кичести сортове имат кръгли или полукръгли съцветия, състоящи се от венчелистчета със заоблени връхни краища. В долната част (приблизително до половината дължина) венчелистчетата са присвити в тръбичка. Те заемат почти изцяло цветното ложе, прикривайки тръбовидните цветове. Диаметърът на съцветията варира от 6 до 20 cm (Edinburgh).
Помпонените кичести сортове имат съцветие с кълбовидна форма, но със значително по-малки размери, отколкото размерите при кълбовидните сортове (до 7 cm
в диаметър), поради което са много подходящи за бордюри. Крайните венчелистчета са многобройни, еднотипни, къси и овални, в крайщата свити в тръбичка, разположени в концетрични кръгове.

 

Декоративните кичести сортове имат плоски или леко изпъкнали съцветия с много различни размери. Крайните венчелистчета са многобройни, овални или леко заострени, вдлъбнати или огънати, разположени в концентрични кръгове. Обикновено заемат цялото цветно легло, като прикриват тръбовидните цветове.
С оглед големината, която достигат съцветията на тази група, далиите се разделят на няколко подвида:
» Декоративни исполински, при които съцветието надхвърля 15 cm в диаметър.
» Декоративни със средни размери – достигат диаметър в порядъка на 12–15 cm.
» Декоративни малки – с диаметър, по-малък от 12 cm.
Смесени преходни са сортовете, чиито строеж на съцветията се отличава от този на всички, обособени в групи гергини.
В настоящия момент ботаническите видове не са широко разпространени. Те са отстъпили своето място на хибридните сортове, прозходът на които се обединява под общото название култивирана или изменчива гергина. Те са и най-широко разпространените видове, като днес са известни над 15 000 хиляди сорта.
Към групата на култивираната гергина спадат голям брой сортове с най-разнообразна гама от цветове. Тук влиза сортът Arabian Night, който достига височина от 90 до 120 cm. Цъфти от юли до септември във виненочервени пищни тонове. В червено цъфти и култивираният сорт Berges Record, който е висок колкото Arabian Night. Сортът Duet е 100 cm, цъфти рядко, a съцветията са в бяло и червено. Също култививиран сорт далия е Gold Crown с височина 90–120 cm и яркожълти цветове, които цъфтят от юли до септември. My love е с нежни бели съцветия.
Пурпурновилетови са цветовете с кълбовидна форма на сорта Rocco, чийто съцветия имат къси венчелистчета, разположени едно до друго. Достига височина 80 cm. Silver Years има розовобели цветове с бисерни преливания и е висока 100 cm. ­ цъфти в розово от юли до октомври. Tsuki–Yori има бели съцветия и е с височина 110 cm. Сортът Veritable има бели цветове с лилави оттенъци. Vuurvogel е с жълтооранжеви съцветия и височина 100 cm.
Към декоративните сортове се отнасят видовете Barbarossa (червени цветове), Jean Marie (розово с бяло), Kelvin flootlight (жълти цветове), Lilac time (лилави цветове), Onesta (розово с бяло), Procion (оранжево), Seattle (жълто с бяло), White perfection (бели цветове). Към кактусовите сортове спадат Bonne Esperit (розови цветове), Burning Love (червени цветове).
Кълбовидни сортове са Black Diamond (тъмночервено), Eveline (бялолилава), Golden Torch (жълта), Peter (подобно на цветовете на люляк). Към бордюрните сортове се отнася Ellen Houston, която е с червени цветове и тъмни листа. Musette е също миниатюрен сорт. Цветовете му са червено с бяло. От декоративните сортове най-разпространени са: Kyoto (с цвят на кайсия), Nagano (червено с бяло), Niigata (розово с бяло), Osaka (жълто с бяло) и др.
Към групата на анемоновидните далии спадат сортовете Brio (оранжевочервени), Honey (бледорозово с жълто), Toto (бяло) и др.

 

Гергините се засаждат в края на май или началото на юни. В зависимост от растежните особености на сорта, се засаждат на постоянно място на разстояние 60–100 cm. Ако луковиците са станали много големи по време на презимуването, трябва да се разделят. Колкото по-малки са грудките, толкова по-добре цъфтят. Далията е растение, което изисква слънчево място и дълбоки, лесно отцеждащи се и обилно наторени почви.
Високите сортове имат нужда от подпора, която да прикрепя бъдещия храст, защото. цветовете са много тежки, и се чупят лесно. Стъблото се завързва на височина 20 cm, така че растението да не се прегъне под тежестта на цвета. При по-нататъшния растеж се завързва отново, а прецъфтелите цветове се отстраняват. Щом растението достигне височина 30 cm, стръковете трябва да се изрежат в горната част, за да се оформят разклонения.
Важни елементи в процеса на отглеждането са регулирано поливане, подхранване, плевене и обрязване. За хубав ранен цъфтеж е необходимо редовно да се отстраняват появяващите се странични филизи, излизащи от вътрешността на листата. След четвъртото премахване, страничните филизи не се режат, за да има възможност храстът да се оформи. За да се формира хубав храст, се оставят от едно до три разклонения.
За да се получи голямо количество съцветия, е необходимо главните филизи да се прищипват над четвъртия ред листа, за да се образуват връхни странични разклонения над втория ред. Отстраняването на централната цветна пъпка довежда до удължаване и заздравяване на цветовете, а също и до увеличаване размера на съцветието.
Подхранването започва не по-рано от 5–7 дни след засаждането в интервал от 10 дни. След три-четири процедури е добре няколко пъти да се добави суперфосфат (50 g на 10 l вода) и азотни подобрители (20 g на 10 l вода). При такова отглеждане растението ще има обилен цъфтеж и съцветията ще бъдат с оптимална големина. Подхранванията се извършват през юни и първата половина на юли, а през август се прави едно подхранване с калиев сулфат, който способства за добро узряване на грудката (30 g на храст).
Много е важно да не се прекалява с азотните подобрители, тъй като азотът намалява интензивността на цъфтежа, а храстът придобива огромна вегетативна маса, цъфти слабо и образува повече грудки, които не се хранят достатъчно. В средата на август растенията трябва да се прекопаят и загърлят на 8–12 cm, с което се запазва кореновата шийка от повреждане или замръзване. Далиите цъфтят от юли–август до октомври-ноември. В края на септември или началото на октомври поливането и подхранването се прекратяват.
Изкопаването на гергините започва в края на септември или началото на октомври в зависимост от времето. В момента, в който настъпи по-продължително застудяване и постепенно спадане на температурите, трябва да се пристъпи към издваждане на грудките. Преди изкопаването стъблата на растенията се изрязват на височина 8–12 cm от кореновата шийка. Извадените грудки трябва да се изсушат, поради което се съхраняват в добре проветриво помещение. Отделят се повредените и изсъхнали части, след което се пренасят за постоянно в помещение с температура 3–7 оС и с относителна влажност на въздуха 80–85%. При по-ниска влажност грудките се преместват в сандъци и се посипват със сух пясък или торф. Далиите, които се засаждат от семена, не са годни за презимуване.
Гергината се размножава чрез разделяне на грудките, чрез резници и чрез семена. В цветопроизводството най-широко застъпено е размножаването чрез резници. За тази цел старите растения, без да се делят, се засаждат в големи саксии, в дълбоки сандъчета или в оранжерии при температура 20 оС. При редовно поливане от пъпките, намиращи се в основата на старото стъбло, покарват нови стъбла. Отстраняват се, като достигнат височина 6–10 cm, премахват се листата им и се поставят в пясък за вкореняване. За около 15 дни те образуват корени и се насаждат в саксии с парникова пръст. До март се държат в оранжерия при температура 12–14 оС, а след това се внасят в топъл парник, където се отглеждат до изнасянето им на постоянно място. Получените от резници растения започват да цъфтят по-рано и с по-едри цветове. Освен това от едно растение се получава много повече посадъчен материал, отколкото при размножаване чрез разделяне на грудките.

 
 За вкореняване се избират разклонения, стъблата на които са с диаметър, по-голям от 3 mm, и дължина 8–10 cm.
Ако филизите са много тънки, се получават слаби растения, които започват да цъфтят късно, или не цъфтят. При силно слънце новозасадените филизи също могат да не се прихванат и да умрат още с вкореняването. След засаждане в сандъчета е необходимо да се полеят с топла вода. Два дни по-късно се оставят на сенчесто място, а след 5 дни – на разсеяна светлина. След тези процедури могат да се преместят и на слънце, но продължителността на греенето не трябва да е повече от 8 часа на ден. Сутрин и вечер се поливат и пръскат. Вкореняването настъпва приблизително след 10–15 дни. От сандъчетата се пресаждат в саксии, а, ако са били в парник, се преместват в открита почва. В началото на юни вкоренените растения се засаждат на групи или редове на разстояние 60–80 cm.
Размножаването чрез семена е свойствено за групата на некичестите сортове и при селекционна работа. За подготовката на посева семената се посяват в сандъчета през март-април в смес от торф и пясък в съотношение 3:1. За да се избегнат боледувания, семената се обеззаразяват в продължение на 5–10 min в разтвор на формалин (10 ml от препарат с концентрация 40% на 1 l вода), след което се подсушават. Пикират се в малки глинени съдове. В открита почва се засаждат след приключването на пролетните студове. Пресаждането започва в края на февруари или началото на март. Подреждат се в помещние, в което се поддържа температура в порядъка на 20–25 оС. С нарастването на засадените растения, поливането се увеличава, а температурата се понижава до 15–18 оС. За да се подобри и засили кореновата система, са необходими стимулатори, в качеството на които се използва калиева сол, разтворена във вода. Тя много бързо се разлага на светлина, и затова всичките операции трябва да преминат при минимална осветеност и в непрозрачен съд.
Размножаването чрез разделяне на грудката е третият метод. Малко преди засаждането грудката се разрязва на две или три части с остър нож така, че всяка част да има грудка и част от кореновата шийка. Засажда се в края на май или началото на юни.
Повечето луковични цветя се размножават чрез малки луковички, които се образуват странично на големите луковици в неголям брой. Те всъщност представляват грудки, външно наподобяващи луковици. След като се засади, образува една до няколко заместващи и многобройни малки луковици, а самата тя умира. Дълбочината на засаждането е пропорционална на диаметъра на луковицата. Колкото по-малки са те, толкова по-плитко се засаждат.
Далията не е претенциозно растение. Отглежда се леко и не изисква много специфични грижи. Нужно е да ù се отдели слънчево и защитено от вятър място с плодородна и добре дренирана почва. Не са устойчиви на студ и не зимуват на открито. Най-подходящият период за засаждане в почва е в края на май и началото на юни. Цъфти от началото на юли до средата на ноември. Много добре съжителстват и с други видове растения. Яркостта на цветовете, размерът им и обилността на цъфтежа зависи от правилното и своевременно отглеждане. Поливането на растението оказва влияние особено в първата половина на вегетационния им период. Поливат се вечер, като водата не бива да се задържа. Подхранването с органични подобрители след засаждането способства обилния цъфтеж. До началото на цъфтежа му през 10–15 дни наторяванетое задължително. От втората половина на август подхранванията се...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)


 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката