Публикацията със заглавие
Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека да бъдем човеци!
веднага предизвика първия коментар, който при това заслужава особено внимание; публикувам и него, и моя отговор по-долу:
@gal-zc8gu: Коментарът по повод Вашия текст, г-н Грънчаров, ще е леко излишен, защото каквото е казано, казано е и е напълно правдиво.
Дано го чуят тия, дето би трябвало и би било добре да го чуят.
Ама едва ли.
А и посещенията на твърдоглави, освирепели, заблудени болни умове във Философския клуб, доказват, че "лекуването" с добро слабо помага.
И изниква следното противоречие: бесове с добро ли се лекуват, или с "гьостерицата"!? Дали е валиден тоя лековит принцип за всички случаи в "медицинската" практика"?
А и търпението е в дефицит. Търпимост - да, но търпение липсва.
Продължавайте, г-н Грънчаров с всекидневните уроци по човечност.
Остава ни да Ви пожелаем успех в трудната мисия, защото и нас "мъничко по-просветените" взе да ни писва и да ни липсва търпението да изтърпяване тасков-ци и тиктокъровци.
Бъдете жив и здрав!
Паралел 42, интересните новини: Гьостерицата хептен не помага, г-жо Гал. В гьостериците тези въпросните изчадия са много по-силни от нас и ако хванем гьостериците нашите, не техните глави ще бъдат пръснати.
Прочее, това вече веднъж сле случи у нас след 9 септември 1944 г. - до крак бяха избити тия, които не бяха тъпанари, простаци, селяндури. Защо не можем да научим нищо от уроците на историята, г-жо Гал - и драги родни демократи-либерали?
Сега да повторим същото резултатът ще е съвсем същият - ще закопаем България за поне още 50 години.
Затова трябва да тръгнем по пътя на Христос, който победи целия свят, но за хиляди години упорит мирен труд. (Макар че в тия хиляди години "християните" нали безброй пъти грябваха не гьостерици, а мечове и копия!)
Доброто побеждава злото изначално, щото има огромно онтологично предимство: зад него стои самият Бог. Нищо на този свят, всички бесове накуп да се съберат, пак не могат да помръднат всемогъщия Бог, щото той е самата мощ.
Затова вярата и словото са най-доброто оръжие на този свят, а не гьостериците, не мечовете, не копията, не боздуганите, не пушките, не пистолетите, не оръдията, не танковете, не ракетите, не атомните бомби, не дроновете...
В крайна сметка истината и доброто винаги тържествуват, но за тях плащаме висока цена. На това ни учи опита на живота и историята.
Тия, които залагат на грубата сила, винаги ще бъдат победени (в крайна сметка!) от тия, които заложат на правото. Щото силата е в правото, не в гьостериците...
Къде са Чингис хан, цар Иван Грозний, Ленин, Сталин, Хитлер, Каддафи, Саддам Хюеин, Осама бин Ладен и други подобни някога триумфатори?!
Няма ги.
Путин ще отиде при тях и то скоро... и ще завлече със себе си в Ада всичките там орбановчета, боковци, радевчета, мадуровци, януковчовци, асадовци, кимченуновци...
Блог за земеделие, цветарство, озеленяване, резитба, фолклор, хора́, демокрация и всичко останало
16 май 2026 г.
Залагащите на грубата сила винаги ще бъдат победени от тия, които заложат на правото!
17 октомври 2021 г.
От къде идва името на историческата местност "Петрова нива" в Странджа?
В края на XVIII и началото на XIX век в с. Стоилово живял човек на име Райо Петров - Кръстията. Той имал чифлик на колибите "Кафката", намиращи се на около 6 километра от селото, на десния бряг на река Велека. Притежавал ниви и на левия бряг на реката и по височините на запад от нея. И до днес тези местности носят топонимичното наименование "Райовцим нивите". Преди смъртта си дядо Райо разделил имота на тримата си синове - Петър получил нивата край сегашния паметник, Тодор - нивата срещу паметника, край пътя за Тракийската почивна станция, а Димитър - нивата над нея. Тези местности и до сега се наричат "Петрова нива", "Тодорова нива" и "Димитрова нива".
Собственикът на " Петрова нива" Петър Райков изградил колиба, кошара, плевник и обор, които хората от Стоилово назовавали "Колибите на бай Петър".
Споменът за историята на мястото са запазили историците - краеведи Петър Янков и Янко Керемидчиев в своя публикация от дванадесети август 1983 година във вестник Черноморски фронт.
