31 януари 2019 г.

Как да отгледаме фъстъци?






Здравейте читатели на блога. Много от вас сигурно се чудят и някои искат да разберат как да отгледат това растение без проблем. Всеки обича да похапва печени фъстъци и да пие бира след работно време, но сигурно не знаете, преди да станат печени през каква технология минават фъстъците, докато станат. В тази статия ще ви запозная каква е технологията на отглеждане. А ето и следните неща които трябва да се спазват при отглеждането им:

Фъстъците (Arachis hypogaea) са култура на южното земеделие. Фъстъците са по-взискателни към светлината, топлината и влагата. Освен това те притежават и специфични биологични особености - цъфтят над земята, а формират плодовете си в почвата. Това прави фъстъците по-взискателни и към структурата и запасеността на почвата с хранителни вещества.

Най-благоприятно съчетания на факторите на околната среда фъстъците намират в Южна България, в районите на Пловдивско и Благоевградско. На малки площи фъстъците се отглеждат и в равнинните райони на цялата страна.
Отглеждат фъстъци се главно заради семената, които са деликатес. Богати са на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Семената се използват и като ценна суровина в захарната и сладкарската промишленост за производство на шоколадови бонбони, кремове, торти и др.
Стъблата и листата на фъстъците в свежо и сухо състояние са ценен фураж, който по хранителна стойност се равнява на люцерната.
Като бобово растение фъстъците обогатяват почвата с азот и са добър предшественик за зимните житни култури.
Фъстъците имат дълъг вегетационен период (около 150 дни), но има ранозрели сортове с вегетационен период 130-135 дни.

Предшественици подходящи за отглеждане на фъстъци

Главно изискване към предшествениците на фъстъците е те да оставят почвата чиста от плевели и добре запасена с хранителни вещества. Най-добре отговарят на тези изисквания пшеницата, ечемикът, ръжта и овесът, а и някои окопни култури - царевицата, слънчогледът, памукът, тютюнът и др. Основни предшественици на фъстъците в нашата страна са пшеницата и ечемикът.

Обработка на почвата за отглеждане на фъстъци

С обработката на почвата се цели да се създаде благоприятен въздушен, воден, топлинен и хранителен режим за фъстъците.
Веднага след прибирането на зимните житни (пшеница, ечемик), или на ранните окопни култури се извършва оран на 25-30 см дълбочина. Изораването на площите не трябва да се извършва по-късно от септември. Необходимо е оранта да се заравнява за запазване на влагата. В зависимост от степента на заплевеляването изораните площи се култивират или преорават на 15-18 см през периода септември-октомври. След късните окопни култури (царевица, памук, захарно цвекло и други), които не са добри предшественици за фъстъците, се извършва оран на 25-30 см и не се извършват допълнителни обработки.
Предсеитбената обработка на почвата се свежда най-често до 2-3 пролетни обработки, когато е извършена качествена оран в оптимален срок и на необходимата дълбочина.
Първото култивиране с брануване се прави в началото на март на дълбочина 16-18 см в зависимост от почвения тип, а второто култивиране с брануване - в края на март - началото на април на дълбочина 15-16 см. При чиста от плевели почва и качествено първо култивиране и особено при силно пролетно засушаване второ култивиране не се прави. Последното култивиране с брануване се прави на дълбочина 10-12 см, като с него се заорават азотните торове и внесените хербициди.

Торене на фъстъците

Фъстъците се нуждаят от хранителни вещества през цялата вегетация. Минералното торене на фъстъците се свежда главно до внасянето на азотни и фосфорни и по изключение на калиеви торове. Като ориентировъчни торови норми може да се препоръчат следните: 10-14 кг N и 8-12 кг Р2О5, а при нужда (на леки почви) и 5-6 кг К2О на декар. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди оранта, а азотните с последното предсеитбено култивиране. На леки почви може да се даде като подхранване 1/3 от азотния тор.

Сеитба на фъстъците

За сеитба на фъстъци се използват семена е чистота 99% и кълняемост над 95%. Семената се обеззаразяват за борба с гъбните болести.
Фъстъците се засяват, когато почвата на 10 см дълбочина трайно се затопли на 15°С - в края на април и началото на май. Сеитбата се извършва с пневматични сеялки При междуредово разстояние 60-70 см и вътре в реда на 10 см. Сеитбената норма варира от 7 до 9 и повече килограма на декар в зависимост от масата на 1000 семена. Дълбочината на засяване е 5-7 см.

Грижи през вегетацията за фъстъците

При силно заплевелени почви, склонни да образуват почвена кора, се извършва плитко брануване с ротационни брани. След поникването фъстъците са особено чувствителни на заплевеляване. Ето защо се налага да се извършат 3 междуредови обработки. Първото окопаване се прави след поникването на фъстъците на дълбочина 8-10 см, а второто и следващите - през интервал 12-15 дни, в зависимост от влагат и заплевеляването, на дълбочина 15-18 см.
Срещу плевели при фъстъците може да се използват хербициди, внесени с последната предсеитбена обработка.
Важно мероприятие при фъстъците е загърлянето. Обикновено се правят 2-3 загърляния, като първото е след прецъфтяването на 2-3 съцветия, а следващите.....(за да продължиш НАТИСНИ ТУК)

30 януари 2019 г.

Каква инициатива ще правят в Раковски?





Здравейте читатели на блога. Чудете се, защо пиша статия за гр. Раковски. Прочетох, че ще правят една екологична инициатива, която много ме зарадва. Трябва във всеки град и село да се правят такива инициативи. Тази, която ще я правят е много интересна, която мисля, че ще ви заинтригува.Ако прочетете внимателно, ще разберете, за какво става на въпрос, а тя е следната:


Възобновяване на горските територии започна в община Раковски. В момента се залесяват 20 дка с 550 фиданки хибридна топола. Работи се по метода дълбочинно залесяване чрез сондиране. Залесява се на 1.50 /1.80 м. дълбочина. На места теренът е доста тежък заради тежката глинеста почва.
Раковски е единствената община в Пловдивска област, която след десетилетия стартира възобновяване на горските си територии. След промяна в закона за горите през 2011 г. общините сами трябва да  организират залесяването.
"Първите залесявания са през 2000 г. по договор с горско стопанство Стряма, сега ДГС Тракия. Създадени са върху земеделски земи общинска собственост със средства изцяло от Държавна агенция по горите. Земите са по поречието на река Стряма в землището на село Стряма на площ 250 дка. Последното залесяване е през 1996 г. и 1997 г. Оттогава до настоящия момент залесяване не е имало", обясни инж. Евгени Дидов от фирмата изпълнител "Дервос Груп" ЕООД на кмета Павел Гуджеров, който отиде на място, за да проследи залесяването на първия терен с площ от 20 дка.
"Горският фонд на община Раковски е много малък и не е рентабилно да се поддържа екип от специалисти и експерти,  както и специализирана техника.  За поддържането на общинските гори общината възлага това на оторизирана в тази сфера фирма. Тя залесява, отглежда.....(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)


29 януари 2019 г.

Кой пое контрола на "Хелена ризорт"?





Здравейте читатели на блога. Днес като се сетих за една от предходните фирми, където съм работил там близо три години и половина, се сетих, как съм ходил всяка година в началото на месец Март да правим профилактика на климатичната система. Взимахме по 100 лева командировки за пет дена общо, спахме в този хотел и бяхме далече от семействата си, но както и да е. Мога да ви кажа, че не го притежавам аз, защото някой може да си помисли, че го държа, но не съм аз, а е друг човек и ако прочетете внимателно кой е ще разберете на кого е:


Дъщерята на Младен Михалев -  Маджо е поела управлението на семейния туристически бизнес. Йоанна Михалева вече е шефка на тузарския хотел "Хелена Ризорт" на Слънчев бряг, съобщава "България Днес".Надзорът върху огромния комплекс, вдигнат от олигарха Младен Мутафчийски, е възложен от баща й чрез специално пълномощно да го представлява като основен акционер. С новата си длъжност Йоанна ще може да упражнява знанията си по икономика, получени в елитния университет "Лондон скуул ъф икономикс".
Малко след завършването му Михалева основа собствена фирма за козметика заедно с още няколко деца на хора, свързани с бившата групировка СИК. Натрупаният опит като управител бързо убеждава баща й, че може да й повери и по-големи отговорности.
Така преди няколко месеца Маджо прехвърля на щерка си надзора върху някогашната бизнес империя на олигарха Младен Мутафчийски. След мистериозната му смърт през 2013 г. наследството на оръжейния търговец бе разделено на две между съпругата Ели и любовницата му Бойка Стоянова. Официалната половинка на олигарха получи фирмите и хотелите по морето, а приятелката наследи банковите сметки.
Наред с фирмите и многобройните имоти Мутафчийска наследява и дълговете на покойния си съпруг. Огромна част от тях според запознати са към Маджо. Така, вместо да връща заемите, вдовицата предпочита да му прехвърли софийския ресторант "Кастело ди Сан Марино" и част от акциите в комплекс "Хелена Ризорт" на Слънчев бряг. Той се състои от два огромни хотела с 426 стаи и апартаменти, оценявани от експерти на почти 100 млн. евро.
Първоначално сделката е извършена чрез няколко офшорни фирми, чийто скрит собственик е Младен Михалев. В края на миналата година босът на СИК излиза на светло и прехвърля акциите на свое име. По това време е издадено и пълномощното на.....(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)

28 януари 2019 г.

Какви са видовете резитби при овошките?





Здравейте читатели на блога. В тази статия, ще ви запозная с видовете резитби при овощните дръвчета.Всеки един от вас знае, че при наближаване на пролетта трябва да се извърши качествена резитба на овощните дръвчета, което ще доведе до добра реколта да получите. Споделям ви тази информация, защото много от вас при резитба на овошките, им е мило да орежат клоните, и като станат плодовете, те са изключително дребни или изключително големи. А ето и това, което трябва да знаете за резитбите на дръвчетата:


Резитбата е едно от основните агротехнически мероприятия, които се прилагат в овощната градина като се извършва ежегодно. Независимо от вида и сорта на овощните дървета, основната цел на овощаря при резитбата е да не допусне дървото да израсне високо – идеята е да не е по-високо от 2,5-3,0 м. за да може да се обират плодовете без стълба. Резитбата има за цел да формира и просветли короната, да регулира растежа и плододаването и да се подмлади плододаващата дървесина. В зависимост от сезона през който се извършва резитбата е: зимна (за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване) и лятна (филизене, пензиране и резитби на зелено). Първата е от ноември до набъбване на пъпките (в краен случай до началото на цъфтежа), а лятната е през вегетацията. Ако площта на овощната градина е голяма и не можем да се справим за кратко време, то резитбата може да започне от края на октомври и да продължи през цялата зима, но е желателно температурите да не са под - 5°С. Започва се от семковите видове, костилковите остават за края на периода - през януари и февруари, а прасковите  по време на бутонизация малко преди цъфтеж. Резитбата на кайсия, череша, вишна и слива, направена през есенно зимния период, особено в сурова зима предизвиква силно смолотечение. През зимата резервите на дървото са в корените и в дебелата част на дървото. Ако режем тогава, не бива да обработваме дебелите клони. Напролет резервните вещества се насочват към отрезите и там израстват нови леторасли. Ако искаме да намалим силата на растеж на дървото, трябва да го направим с лятната резитба.
Резитбата за формиране е важна за изграждане на здрав скелет, като е необходимо работата по създаването на короната да започне още след засаждане на дръвчетата. Най-силна е резитбата при прасковата, ябълка, круша, слива и най-слаба при черешата и кайсията. Ако формирането се пропусне през първите 3 години, производителят впоследствие ще реже много дървесина и ще бере малко плодове. Резитбата за плододаване е след 3-та година. Ако дърветата се оставят без резитба плододават по-рано, растежът им отслабва, короните се сгъстяват и това се отразява на качеството на плодовете и редовността на плододаването. При ябълките различните сортове оформят 4 групи според хабитуса на растеж и на плододаване. При спъровите сортове плододаването е върху късите 2-3-годишни клонки. Това означава, че едногодишната дървесина не трябва да се премахва, за да израсне до тази възраст. При неправилна резитба спъровите сортове, и тези от втората група на ренетите, лесно влизат в алтернативно плододаване. При третата група на Златна превъзходна, не е проблем да се прави силна резитба, тъй като тези дървета плододават върху едногодишни леторасли. Четвъртата група на Грени Смит, плододаването се съсредоточава в периферията и е отново върху едногодишна дървесина, а при застаряване-върху торбичковите леторасли. С резитбата дърветата се предпазват от така нареченото алтернативно плододаване. При него едната година дървото може да има много плод и не може да заложи плодни пъпки и затова следващата година дървото ражда малко или почти няма плодове. При по-стари овощни дървета с отслабнал растеж се прави силна резитба, която се изразява в съкращаване на скелетни части на короната, за да се осигури нова плододаваща дървесина, премахване на лакомците и клоните във вътрешността на короната. При овощните видове има два вида резитбени операции - същински и спомагателни. Същинските са за прореждане и съкращаване, а спомагателните са свързани с навеждане на клоните. При повечето видове, клоните израстват под остър ъгъл спрямо стеблото, което трябва да се предотврати. За целта те се привързват към допълнителна опора, за да се увеличи ъгълът до 45-60°. При различните овощни видове се формират различни корони, като подобрена етажна, чашовидна, палмета, вретено, свободно растяща корона и др. Една от короните, които успешно могат да се прилагат при почти всички овощни видове е подобрено-етажната. Изключение правят само прасковата, ябълката и крушата присадени на по-слабо растящи подложки. Резитбата за плододаване по принцип е еднаква за всички видове, независимо от начина на формиране, но с известна специфична особеност при прасковата. Има и някои особености при отделните видове и сортове, с които трябва да се съобразяваме. Например черешата не се нуждае от толкова силни резитби за просветляване и подмладяване, както е при повечето вишневи сортове. Подобрената етажна корона е подходяща за почти всички видове - костилкови и семкови. Тя се оформя от водач и 4-6 скелетни клони, от които 3 образуват първия етаж. Следващите клони са разположени поединично по водача, като първият от тях е на разстояние 60-70 см от първия етаж. На всеки скелетен клон от първия етаж се формират 2-3 скелетни разклонения. Първото е разположено на 50-60 см от основата на клона, а следващите на 60-70 см едно от друго. Трябва да се развиват навън и в страни. Чашовидната корона се практикува основно при прасковата, но е допустима и при бадем и дюля. Оформя се от 3 скелетни клона израстващи от съседни пъпки. Върху всеки от тях се оформят по 3 скелетни разклонения. Първото от тях е на 50-60 см от основата на скелетния клон, а следващите на 70-80 см едно от друго.
Палметата е плосък тип формировка, подходяща най-вече за интензивни насаждения, които се експлоатират за по-малък срок. При нея имаме водач, по който се формират няколко етажа от по 2 съседни клона. По скелетните клони няма скелетни разклонения, а само обрастващи клонки. Тази формировка е най-характерна за крушата но може да се формира и при ябълката. Този вид корона се състои от водач в основата, на който има няколко (обикновено 3-4) постоянни, силни клонки. Над тях до върха все по-слаби плодни клонки, които периодично се променят. Характерна е за ябълката на слабо растяща подложка, при която дървото достига височина 2-2,5 м, в насажденията е необходимо да се използва подпорна конструкция. При тази формировка дърветата имат водач и няколко странични клона, от които най-ниско разположените са по-силни, а по-високо разположените по-слаби. През първите 1-2 години от развитието, съкращаването е много слабо. Повечето овощни видове могат да се формират по този начин.
Резитбата за плододаване започва още в края на формирането и продължава през целия жизнен цикъл. Целта е да се поддържа равновесие между растежа и плододаването. С напредване на възрастта и по-обилното плододаване короните се сгъстяват, растежът намалява и това е една от причините за нередовното плододаване при някои овощни видове. Чрез подменяне или съкращаване на застаряващите клонки с по-млада дървесина се стимулира растежът и се подобрява плододаването. Премахването на част от плодните пъпки с тези резитби не намалява количеството на добива, тъй като дърветата залагат много повече, отколкото са необходими за една нормална реколта. През плододаващия период е необходимо да се провеждат ежегодни резитби за просветляване на короната. В началото тези резитби са.....(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)

27 януари 2019 г.

Хоротека, с. Строево, област Пловдив - 26.01.2019 г.

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще видите клипчета от хоротеката в с. Строево, облст Пловдив, която се провежда вече близо две години в ресторант "Братя Дингилеви". Организатори на тази хоротека са Цецо Йошев, който е много добър танцьор на народни хора, а така също и много добър Dj и собственичката на ресторанта Десислава Огнянова.

  Имената на всяко хоро са под всяко клипче:

  
Право хоро

  
 Айдар Аваси

  
Малешевско хоро

26 януари 2019 г.

Какво е Традисканция?


Здравейте читатели на блога. Всеки гледа цветя в своя дом и иска да има все повече и повече цветя в къщи, а не само най-гледаните като моловки, здравец, а е хубаво да има от всички по един два вида. Затова в тази публикация ще научите как да отгледате това цвете наречено Традисканция. А ето и технологията и най-важното което трябва да знаете:

Семейството към което принадлежи Традисканцията е от Commelinaceae, а родината му е тропическа Африка. Три вида са особено разпространени: Tradescantia albiflora със зелени листа и малко бели цветове в края на висящите, разчленени с възлести стави стъбла, Rio-Tradescantia t. fluminensis със синкави до виолетово зелени листа и T. blossfeldiana с мъхести листа, които отгоре са обикновено тъмнозелени, а от долу виолетови.
Място: Светло и тъмно, топло и хладно, това няма значение за зеленолистните традесканции. Пъстролистните видове обаче желаят повече светлина и топлина. Растението трябва да се пази от прякото слънчево огряване, сухият въздух в централно отопляваните помещения обаче не му вреди. Особено красиви стават традесканциите, когато стъблата им могат свободно да увиснат. те са идеални висящи растения.
Грижи: Поливайте и торете умерено, защото традесканцията е непретенциозна. Когато стъблата станат твърде дълги, могат по всяко време да се скъсят и да се използват като резници. За пресаждане използвайте градинска пръст. При пъстролистните видове смесете субстрата с пясък.
Размножаване: Може да го правите през цялата година с резници с дължина 10 см. Вкореняването може да стане във вода или пръст.
Цъфтеж: Януари - Декември
Съвет на градинаря: Растението трябва да се пази от течение.

Книга - "400 Цветя за дома"

Да се въведе ли мандатност на директоритена училищата и мандатност на шефовете на Регионалните управления на образованието и инспекторите в тях?





Здравейте читатели на блога. Всеки ще си зададе въпроса защо го правя нова като публикация. Искам да ви чуя мнението дали сте съгласни да има мандатност на "директорите на училищата", "шефовете на Регионалните управления по образование" и "инспекторите по учебните предмети" и колко години да са на една такава длъжност като я заемат и колко мандата. Дали да бъдат назначавани "директорите" чрез издигане на платформи да се кандидатира някой от даденото училище или да дойде от някое друго, където не познава даденото училище. Не е ли по-добре да бъдат "директорите на училищата", "шефовете на инспекторатите" и "инспекторите по учебните предмети" да са с мандатност като "ректорите" на висшите учебни заведения.

Ще се радвам да направим една много дълга дискусия на тази тема и да пишете.

Какво ще става в Раковски?





Здравейте читатели на блога. Всеки ще си каже какво ще става в гр. Раковски и защо ви пиша да ви запозная. Наближава 1 Февруари и всеки сигурно има малко останало вино или пелин в тях и би искал да спечели награда. Затова ако прочетете внимателно статията, ще разберете как да го направите. А ето я и нея:


Винопроизводители от Раковски и околните села и тази година ще се включат в ежегодния конкурс „Винария“. Желаещите да участват в конкурса трябва да представят един литър вино от реколта 2018 г., което те са приготвили. Мострите ще се приемат от 1 до 15 февруари в сградата на общината в Раковски на третия етаж в стая № 1. Конкурсът е разделен в няколко категории: червено, бяло вино, розе и пелин.

„Открай време в Раковски се празнува Трифон Зарезан. Традиционно във „Винария” най-много са участниците с червени вина, следвани от тези с бели, като всяка година се включват около 50 винопроизводители”, отчитат организаторите.


Професионално жури ще определи победителите в отделните категории, които ще бъдат наградени на 17 февруари от 11 часа на централния площад в квартал.....(за да разберете НАТИСНЕТЕ ТУК)

Как да отгледаме босилек?


Здравейте читатели на блога. Много от вас обичат да слагат босилек като подправка в ястията, които приготвят в къщи. Италианците винаги слагат босилек в пиците, които приготвят. Всеки от читателите, искат да си сложат от тази подправка в ястията, които приготвят от собствената си градина. Босилека е култура, от която се извлича етерично масло, чрез дестилация. В тази статия ще ви запозная как може да си отгледате босилек сами в градината и като го използвате, да знаете, че не е пръскан и торен с излишни торове или дори да изкарате масло от него, чрез изваряване в някоя дестилерна. А ето и начина на отглеждане:

Босилекът (Ocimum basilicum) е едногодишно растение с характерна миризма. Стъблото е изправено, разклонено, четириръбесто, късовлакнесто или почти голо, високо 20-б0см.

Листата, разположени на дълги дръжки, са 25-70 мм дълги и 13-25 мм широки, яйцевидноланцетни, назъбени, голи или почти голи, зелени или виолетови, по повърхността с многобройни точковидни жлези.
Цветовете са разположени на дръжки, 6 бр. в пазвите на горните листа в прешлените, формиращи рехави класовидни съцветия. Венчето е бяло или бледорозово, тръбесто, двуустно, горната устна е четириделна, долната цяла.
Плодът е сух, разпадащ се на 4 черни или тъмнокафяви орехчета. Масата на 1000 семена е 0,5-1,4 г.
Видът е силно изменчив, което обуславя наличието на много вариетети и форми. Те се различават не само по морфологични признаци, но и по количеството и качествата на етеричното масло и аромата. На базата на тази изменчивост са създадени много сортове босилек. В България са признати и се отглеждат сортовете Тракия и Юбилейна, създадени във Висшия селскостопански институт (ВСИ)-Пловдив.
Босилекът произхожда от тропична и субтропична Азия. Като диворастящ се среща в Източна Азия и Африка. Култивира се в Европа, Азия, Африка и САЩ.
У нас босилек се отглежда в градините в цялата страна.

Екологични изисквания за отглеждане на босилек

Босилекът се нуждае от топлина и светлина. Семената започват да покълват при температура 12-15°С, като оптималната е 20-22°С. Младите растения могат да преживеят при температура около 10°С, но само за кратко - 1-2 дни. Растежът и развитието им спират при температура 10°С, като при около 0°С загиват. При ниски температури и облачни и дъждовни дни по време на бутонизацията и началото на цъфтежа се получава по-малко количество етерично масло в суровината отколкото в слънчеви и топли дни.
Изискванията към водата също са от съществено значение за доброто развитие на растението. Особено необходима е високата почвена влажност при покълването на семената, при развитието на първите същински листа и по време на бутонизацията. Препоръчва се 600-700 мм вода през вегетационния сезон.
За своето добро развитие босилекът се нуждае от богати на хумус почви.
Използваема част. Стрък от босилек и стрък от босилек ронен.
Химичен състав. Активната съставка на босилека е етеричното масло. В зависимост от произхода и сорта съдържанието му варира от 0,5-1,5% в сухата билка. Главни компоненти в етеричното масло са метилхавикол (до 60%), L-линалол (до 40%), евгенол (до 4%) и др. В малки количества се съдържат също цинеол, камфен, гераниол, оцимен и пинен. Освен етерично масло растението съдържа витамините В, С, каротин, танин и гликозиди.
Действие и приложение. Има болкоуспокояващо, противогърчово, противокашлично, диуретично, бактерицидно и антимикробно действие.
Босилекът се използва още от дълбока древност за лечение на редица болести. Сега в модерната медицина билката намира по-слабо приложение. Използва се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочоотделителните и дихателните пътища.
Босилекът намира приложение в парфюмерийната и хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране.

Сеитбооборот

Културата се засява или се засажда след зеленчукови или окопни култури и никога върху затревена площ! Може да се отглежда 2-3 години на същата площ, след което културата трябва да се смени.

Почвени изисквания за отглеждане на босилек

Босилекът може да се отглежда успешно само на богати с хумус почви, които лесно се затоплят и имат добър воден режим.

Обработка на почвата

Основната обработка на почвата изисква обилно торене с оборски тор - 4-5 тона, и 30-40 кг суперфосфат на декар през есента преди дълбоката оран. Ако не е имало възможност, почвата се шербетува през пролетта и се извършва ранна дълбока оран. Добрата обработка на почвата е от съществено значение за културата, особено ако се приложи директно засяване. Изорава се не по-късно от 30-40 дни преди сеитбата на семената или засаждането на разсада. При предшественик житна култура площта се изорава на дълбочина 15-20 см, а при окопна култура се дискова.И при двата случая предпосадъчната обработка на почвата се състои в култивиране на площта на дълбочина 15-18 см, с което се оформят бразди за засяване или засаждане.

Размножаване на босилек

Босилекът се култивира по два начина - чрез директна сеитба и чрез разсад.

Директна сеитба

Извършва се от началото на март - за по-топлите райони (със средно дневни температури 14-15° С), до средата на април - за останалата част на страната. Босилекът е много чувствителен към ниските температури, особено младите растения, които лесно загиват.
Поради това, че са дребни, семената се смесват с пясък 1:3 и се засяват на дълбочина 0,5-1 см. За декар са необходими 600-1200 г семена в зависимост от тяхната кълняемост. Засява се ръчно или със сеялка. Разстоянията в редовете са 20-25 см, а между редовете - 45-60 см. Веднага след сеитбата семената се валират. При постоянна дневна температура 18-20°С. С първите поници се появяват след 12-15 дни. Ако температурата е по-ниска от 10°С, семената не поникват и загиват. Ето защо се препоръчва култивирането му да става чрез разсад.

Отглеждане на разсад

Семената се засяват обикновено през втората половина на март в открити или закрити с полиетиленово фолио лехи с ширина 1,2 м. Най-често семената се засяват ръчно, разпръснато или на редове през 10-15 см на дълбочина 0,5 см в предварително добре навлажнена почва. Нормата на засяване на семената от I класа е 4-5 г/м2. За един декар е достатъчен разсад от12-15 м , или 50-60 г семена. След сеитбата семената се покриват с 1 см добре разложен оборски тор и се поливат.
Грижите за разсада се състоят в редовното поливане и плевене в продължение на 5-6 седмици. Разсадът се изнася на полето само след като е преминала опасността от слани, т.е. в средата на май. Готовият разсад има височина 8-12 см, с 5-6 двойки листа и добре оформена коренова система.
Босилекът се засажда ръчно или разсадопосадъчна машина. Разстоянията на засаждане са 45-60 см между редовете и 25-30 см в редовете. При използване на машини за обработка на площта и за прибирането на суровината разстоянията могат да бъдат 70 см между редовете и 17-20 см в реда. След засаждането растенията се поливат.

Грижи за растенията

И при двата начина на размножаване - чрез директна сеитба или чрез разсад, грижите през време на вегетацията на босилека се състоят в наторяване, плевене и окопаване за поддържане на почвата рохкава и чиста от плевели. Провеждат се най-малко 2-3 окопавания. В междуредията те могат да се извършат механизирано, а в редовете - ръчно с мотика.
Ако е необходимо, посевите при директна сеитба се прореждат или подсяват. Това се извършва, когато са образувани 3-4 двойки листа, като разстоянията на растенията в реда трябва да бъде не по-малко то 8-10 см. Подхранването се извършва двукратно с течен оборски тор, компост или азотни торове. Първият път се тори с 10 кг амониева селитра на декар, а вторият - с 10-20 кг преди цъфтеж.
Ако настъпят засушавания по време на по време на вегетацията, насажденията се поливат 1-2 пъти.
Предпазване от болести и неприятели. Босилекът се напада от гъсениците на ливадната пеперуда, от калинките и листните въшки.
За предпазване от вредителите се препоръчва да се води биологична защита. Тя предвижда отглеждане на вида при подходящи почвени и климатични условия, правилна обработка на почвата, правилно торене и дозиране на торовете и др. Необходимо е своевременно изнасяне на заболелите растения извън насаждението и др., както и използване на сортове, устойчиви на болестите и неприятелите.
Извършва се непрекъснато почистване чрез своевременно плевене и окопаване на босилека.

Прибиране на реколтата

Босилекът се прибира два пъти през вегетацията. Първото прибиране е в началото на цъфтежа - юни, тъй като по-късно се влошава качеството на суровината, а може и да се образуват семена. Второто прибиране е......(за да продължиш и разбереш НАТИСНИ)

25 януари 2019 г.

Кой съсипа градския транспорт на гр. Пловдив?


Здравейте уважаеми читатели на блога.Всеки от вас ще си зададе въпроса, какво се случва с градския транспорт на Пловдив.Всеки си спомня преди десетина години, че имаше тролейбусен транспорт и той беше най-екологичния. Няма ли да бъде по-добре да се възстанови тролейбусния транспорт, да ни бъде транспорта към общината и да може да се кандидатства по проекти за по-нови рейсове. Така ако се кандидатства и е към общината, ще може да се има рейсове до към 00:00 часа, а не да спира последния в 22:00 часа, а в събота и неделя ще бъдат по-начесто. Ако сте ходили в Бургас, градския транспорт им е по-проект, имат тролейбусен транспорт и се движи през делнични дни до 00:00 часа, а през почивните дни имат на често рейсове.Ако ви е интересно да разберете какво ще става с нашия градски транспорт прочетете информацията, която започва сега:

Частните превозвачи настояват за увеличение на субсидията за губещи линии и преференциално пътуване на хора от администрацията с близо 3 млн. лева. Мотивират искането си с направените инвестиции в нов автопарк и нарасналите разходи за гориво, заплати и поддръжка. Искането за вдигането на парите анблок обаче от години се оспорва от собственика на обявената в несъстоятелност фирма "Градски транспорт" Ангел Батаклиев. Той твърди, че субсидията трябва да се дава само за наистина губещите линии, а не на всички по равно. Точно тази практика преди години е довела до фалит бившия общински превозвач. Според Батаклиев в онези години именно "Градски транспорт" обслужвал губещите маршрути, а получавал еднаква субсидия на изминат километър с конкурентите му, чийто линии по онова време били печеливши. Батаклиев поиска думата и в отговор на интервю на общинския съветник Дани Каназирева, която коментира приватизацията на бившата общинска фирма пред "Марица".


За пореден път щатната вече общинска съветничка и д-р на науките Дани Каназирева, разсъждавайки над темата за мръсния въздух и може ли тролейбусният транспорт в Пловдив да се възстанови и допринесе за намаляване на вредното въздействие от трафика върху атмосферата, фриволно споменава името ми. Така отново внушава в публичното пространство тезата, измислена от нея за някаква партийна завера и моя лична вина за унищожаване на общинската фирма „Градски транспорт - Пловдив" ЕАД.

След изчитане на статията се замислих каква може да е причината госпожа Каназирева да споменава името ми, но се досетих, че наближават избори и вероятно е важно, споменавайки ме, същата да разкраси поувехналия си имидж на политик.

За да добият пловдивчани реална представа за събитията, коментирани в интервюто, съм длъжен да спомена фактите:

1. От 2000 г. до 2006 г. общинската фирма „Градски транспорт - Пловдив" ЕАД е тотално съсипана, управлявана изключително некомпетентно от партийно назначени кадри. В резултат на това от нея са взети най-печелившите линии и са дадени за обслужване на частни фирми. Провеждат се нагласени и заробващи търгове за доставка на гориво, гуми, части и други.

Несъстоятелността на дружеството започва именно от доставчик на гориво. През 2002 г. за такава е определена фирма „Векта“. През 2003 г. след нова обществена поръчка „Векта" губи и за доставчик е определена „Петрол“ АД. Вместо да се сключи договор с новата фирма, управата сключва анекс (забранено по закона за обществените поръчки) с „Векта" и тя продължава да снабдява с гориво още няколко месеца. По този начин дружеството задлъжнява незаконно с над 620 000 лева. На всичко отгоре директорите „забравят“ да ги платят цели 4 години. Възползвайки се от това обстоятелство, „Векта“ става кредитор и завежда дело за несъстоятелност срещу „Градски транспорт - Пловдив“ ЕАД. Това е начин за възбрана на всички имоти и банкови сметки на дружеството. Така от 2003 г. започва умишлена разруха и ограбване на общинския превозвач.

През 2006 г. „Градски транспорт - Пловдив" ЕАД вече е тотално разбита. От 12 линии фирмата обслужва едва 3 линии, и то частично, от 8 тролейбусни линии се обслужват само две от тях, и то непълно.

Вече с блокирани банкови сметки, дружеството не е в състояние да изплаща заплатите на персонала, няма средства за ремонт и обслужване на подвижния състав, няма пари за гориво и др., в резултат масово напускат работници, водачите спират да работят.

В това състояние през 2006 г. Общината прави конкурс за приватизация, в който се явяват две фирми - израелската „ЕГЕТ“ и българската „Хеброс бус". За победител е избрана „Хеброс бус", но до сделка не се стига и от Общината връщат депозита и прекратяват конкурса, като назначават нов търг. Той се провежда през май 2007 г. като търг с явно наддаване и се състезават три фирми. На 19-ата стъпка с цена 5 128 000 лева спечели „Транс Сити" АД - дружество, в което и аз участвах.
И започна кошмарът.

В дружеството, в което по онова време общината продължаваше да държи над 30%, заварих 9 неплатени месечни заплати на целия персонал за 1 100 000 лв., дългове към НАП, НОИ и доставчици за над 5 800 000 лв., повредени автобуси, необслужвани линии, липса на персонал. С две думи - пълна разруха.

Изпълнявайки договора за приватизация, изплатихме дължимите заплати и доставихме 60 нови автобуса с Евро 4 - най-високия екологичен клас за онова време. Започнах преговори за доставка и на 65 тролейбуси. В резултат в експлоатация се въведоха: 9 броя „Зауер" от Швейцария, 15 „Ванхол“ от Белгия, доставени бяха 28 машини от Дженерал Моторс - Канада, договорихме 13 други коли от Солинген, Германия.

Дружеството започна стриктно изпълнение на ангажиментите си по договорите с Общината. Това притесни менторите на конкурентните автобусни фирми и се започнаха задкулисните договорки с управляващите. Резултатът не закъсня и новоизбраният кмет

Иван Тотев прекрати едностранно договорите за обслужване на тролейбусните линии през 2012 г. и тези на автобусните - през 2013 г.

Така, оставена без основната си дейност, в процедура по несъстоятелност „Градски транспорт - Пловдив" АД бе умишлено спряно да работи. На улицата останаха над 650 души, а инфраструктурата на най-екологичния транспорт -тролейбусния, оставена на произвола на съдбата и целенасочено започна да се унищожава.

Веднага следва да опровергая и другите лъжи на Каназирева за връзки между моето участие в приватизацията, тогавашния кмет Чомаков и БСП.

Истината е, че след приватизацията на дружеството през май 2007 г., публичната ми популярност бе висока и затова бях поканен да участвам в листата за общински съветници на БСП за местните избори, проведени през октомври същата година. Заявявам категорично, че внушенията за задкулисни действия от страна на БСП и мои лични са лъжи и не отговарят на истината, защото ако това беше вярно, то фирмата нямаше да е това състояние.

За продължаващото съсипване обаче към настоящия момент пръст има......(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)

Как се отглежда коледна звезда?





Здравейте читатели на блога. Ще ви представя една публикация как се отглежда коледна звезда. Това цвете всеки го отглежда около коледаните празници във всеки дом. А ето и технологията на отглеждане:


В края на декември едно ярко цвете превзема цветарските магазини и домовете. Това е коледната звезда (Euphorbia pulcherrima). В превод името й означава прекрасна млечка и тя наистина заслужава името си. Пуансетията, както е другото име на красавицата, е от семейство Млечки и расте в тропическите области на Централна Америка и Мексико. Там тя е многогодишен вечнозелен храст, достигащ до 3 м на височина.

Коледната звезда предпочита да расте на светло, но не слънчево място и при температура около 18-20 градуса. Ако градусите паднат под 12, листата пожълтяват и окапват. Водата за поливането трябва да е със стайна температура и да се дава умерено, за да не загниват корените. Ако въздухът в стаята е сух, скоро звездата ще бъде нападната от разнообразни вредители – акари, листни въшки, белокрилки.

След цъфтежа, който може да продължи 5 месеца, цветовете опадат. Тогава храстчетата се подстригват и се държат на сухо и прохладно място (около 15 градуса) почти без поливане. Вода се дава по малко и само когат листата повяхнат. В средата на май цветето се пресажда в добре дрениран съд. Почвата трябва да е рохкава и богата. Полива се леко и се поставя на светло и топло. Скоро се появяват младите листа и поливането става редовно. За оформяне на красиво храстче мрадите клонки се подстригват. След 3 седмици се прави и първото подхранване, а следващите са по 2-3 месечно през цялото лято. През лятото коледната звезда може да се изнесе в градината на полусенчесто място, а когато температурите се понижат до 17 градуса, се внася в стаята.

Размножаването става с връхни резници през януари или през.....(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)

Красиво цвете, което може да бъде намерено на пазара и напомня за предстоящите празници е коледната звезда. Нежното растение, което се среща с червени или бледожълти листа идва от Мексико. Познати са над 100 вида от растението, но този вид обикновено получаваме като подарък или подаряваме за празниците.

Тъй като растението е деликатно за отглеждане, много често неговата крехкост бива свързвана и с краткотрайния му живот. Коледната звезда се нуждае от достатъчно светлина и вода и ако е отглеждана правилно, може да продължи да цъфти дълго време.

Как да се грижите за нея?

Най-напред бъдете внимателни за транспортирането на цветето от магазина до дома не само, за да не счупите крехките му клони, но и заради ниските температури. Добре е да го сложите в хартиен плик или кесия. Понякога се случва няколко часа след закупуването на цветето то да увехне. Това се случва, когато е било съхранявано в лоши условия в магазина.

Поставете растението на хладно, но добре осветено място ( на перваз на прозорец). Коледната звезда има нужда от слънце, но не и от пряка слънчева светлина.

Поливайте цветето през ден-два или когато пръстта е суха на пипане, но не директно в пръстта, а в паничката на саксията. Торенето на цветето е добре да се прави веднъж месечно, но избягвайте моментите, в които цъфти. Използвайте тор богата на калий и с ниско съдържание на азот.

Прочети още на: https://www.az-jenata.bg/a/4-za-doma/21324-kak-da-se-grizhite-za-kolednata-zvezda/
Красиво цвете, което може да бъде намерено на пазара и напомня за предстоящите празници е коледната звезда. Нежното растение, което се среща с червени или бледожълти листа идва от Мексико. Познати са над 100 вида от растението, но този вид обикновено получаваме като подарък или подаряваме за празниците.

Тъй като растението е деликатно за отглеждане, много често неговата крехкост бива свързвана и с краткотрайния му живот. Коледната звезда се нуждае от достатъчно светлина и вода и ако е отглеждана правилно, може да продължи да цъфти дълго време.

Как да се грижите за нея?

Най-напред бъдете внимателни за транспортирането на цветето от магазина до дома не само, за да не счупите крехките му клони, но и заради ниските температури. Добре е да го сложите в хартиен плик или кесия. Понякога се случва няколко часа след закупуването на цветето то да увехне. Това се случва, когато е било съхранявано в лоши условия в магазина.

Поставете растението на хладно, но добре осветено място ( на перваз на прозорец). Коледната звезда има нужда от слънце, но не и от пряка слънчева светлина.

Поливайте цветето през ден-два или когато пръстта е суха на пипане, но не директно в пръстта, а в паничката на саксията. Торенето на цветето е добре да се прави веднъж месечно, но избягвайте моментите, в които цъфти. Използвайте тор богата на калий и с ниско съдържание на азот.

Прочети още на: https://www.az-jenata.bg/a/4-za-doma/21324-kak-da-se-grizhite-za-kolednata-zvezda/

Как да отгледаме картофи?





Здравейте читатели на блога. Всеки от вас преди настъпване на пролетта иска да похапне пресни картофи произведени в собствената му градина. Знаете, че преди да засеете картофите, те трябва да се рътят и след това да се засеят. Мога да ви споделя една информация. Картофите се торят с много калиеви торове. Дървесната пепел, която не е изгасена с вода съдържа много калий и е добре, вместо да я изхвърляте да я слагате на местото, където ще ви бъдат засяти картофите. А ето и технологията на отглеждане:

Какви са изискванията на картофите към условията?

Клубените на картофите покълнват при 8-10°С. Оптималната температура за растежа и клубенообразуването е 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразубането спира. Надземната част на картофите загива при – 0,5, -1,5°С.
Картофите изискват висока и равномерна почвена и въздушна влажност. Сухото и горещо време или рязкото изменение на влажността не им действа благоприятно. Нуждата от вода се увеличава през периода на образуването и наедряването на клубените, когато почвената влажност трябва да е над 80% от ППВ.
Картофите са сбетлолюбиви, поради което засенчването е неблагоприятно за растежа и клубенообразуването.
Дават добър резултат при отглеждане на дълбока, по-лека структурна почва с добра въздухо – и водопропускливост, чисти от коренища и плевели. Неподходяща за тях е тежката, студена, глинеста почва. Понасят кисела почвена реакция.
Какво трябва да се има предвид при торенето на картофите?
Картофите реагират благоприятно на торене с органични и минерални торове. Торенето с разложен оборски тор е за предпочитане. Органичното торене дава много добро последействие при отглеждане на картофите на леки, песъчливи почви. Внасянето на калий е с най-висок ефект също на леките почви. Трябва да се има предвид, че прекомерно високите дози азот предизвикват буен растеж на надземната маса, забавят клубенообразуването и влошават качеството на клубените. 
Имат ли картофите големи изисквания към предшественика?
Макар че не са много взискателни към предшественика, след който ще се отглеждат, картофите дават добър резултат след краставици, тикви, дини, пъпеши, добре разорана люцерна или ливада и след бобови растения. Не бива да се отглеждат няколко години на едно и също място.
От своя страна ранните картофи са много добри предшественици за вторите култури, като късен градински фасул, късни краставици, късно главесто и цветно зеле и др.
Кои сортове картофи са подходящи за ранно производство?
Това са ранни сортове с вегетационен период 65-70 дни.
Укама. Холандски сорт. Растенията стават високи около 50 см. Клубените са удълженоовални, тежки средно 110 г, с плитки очи, със светлокафява, слабо грапава кожица и кремаво-жълта месеста част. Ран и добивен сорт, с отлични вкусови качества.
Приор. Холандски сорт с малко по-ниски растения, с удълженоовални клубени, тежки средно 100 г, със светлокафява кожица, плитки очи и жълтеникава месеста част, с добро качество. Ран и добивен сорт, клубените са събрани в гнездото близо един до друг Устойчив е на нематода, мозайка и мана.
Конкорде. Холандски сорт с овални и удължени клубени, с гладка, светложълта кожица и светложълта месеста част. Клубените са едри, с хубав пазарен вид и с много добри кухненски качества. Ран и добивен сорт. Устойчив е на нематода и навирусни болести, средно устойчив е на мана.
Виндика. Холандски сорт с продълговати, слабо сплеснати клубени, със светложълта кожица и с плитки очи. Много ран сорт, с добро качество на клубените.
Отглеждат се още Фокал, Фрезия, Карат, Аурелия, Карета, Ивона, Джуниор и др. , които дават 300-400 кг от 100 м2. 
Защо за отглеждането на картофи почвата трябва да се подготвя добре?
За отглеждане на картофи почвата трябва да се подготви много добре, защото те имат значителни изисквания към въздухопропускливостта й. Качествен и сигурен добив от ранните картофи може да се очаква, когато през есента мястото се изоре или прекопае дълбоко, а през пролетта до засаждането на картофите почвата се поддържа в рохкаво състояние.
През есента се внася и разложен оборски тор – 400-500 кг на 100 м2; с пролетната обработка се внасят минералните торове.
Какви клубени да се използват за засаждане?
За засаждане са подходящи здрави, средно едри клубени, със средна маса 60-80 г. Може да се използват и по-дребнии клубени, но когато е сигурно, че произхождат от здрави посеви. Необходимо е обаче да се знае,че дребните клубени не дават висок добив. Освен това много често те са от болни растения, а това ги прави още по-неподходящи за посадъчен материал.
Може ли да се засаждат разрязани клубени?
Посадъчният материял от разрязани клубени дава нисък добив Чрез разрязването на клубени се разпространяват вирусни и други болести, а и твърде често разрязаните картофи загниват. Ето защо тази практика не е за препоръчване.
Защо се ръти посадъчният материал при отглеждане на ранни картофи?
Рътенето на клубените за посадъчен материал спомага за ускоряване на кпубенообразуването и за повишаване на добива от ранните картофи Рътените картофи поникват с 10-12 дни по-рано, образуват клубени с 15-20 дни по-рано и дават 20-30% по-висок добив от нерътените. Освен това рътенето позволява да се отстранят провласените и непокълналите клубени, както и чуждосортовите примеси, особено от късни картофи. 
Колко посадъчен материал е необходим за засаждане на 100 м2 ранни картофи?
Когато се използват средно едри клубени, за засаждане на 100 м2 са необходими 22-25 кг клубени. Ако е наложително да се използват по-едри или по-дребни клубени, посадъчната норма съответно се увеличава или се намалява така, че да се запази необходимият брой растения на единица площ.
Как се съхранява посадъчният материал до рътенето?
За съхраняване на посадъчния материал до времето на рътене се използват проветриви избени или други тъмни помещения, където няма условия за покълнване на клубените. Добре е клубените да се наредят с връхната част нагоре в 1-2 реда в единични щайги, поставени една върху друга. Температурата трябва да се поддържа равномерно ниска в границите на 2-5°С, а въздушната влажност – 85-90%. Ако се допусне понижаване на температурата под 0°С, картофите ще измръзнат. Един – два пъти през време на съхраняването картофите се преглеждат и всички повредени и изгнили клубени се отстраняват.
Как се ръти посадъчният материал?
Рътенето на клубените трябва да започне 40-45 дни преди засаждането им За условията на Южна България рътенето започва към 15 януари, а за Северна България – след 15 януари, през втората половина на месеца.
Щайгите с картофите, които ще се използват за посадъчен материал, се пренасят в чисто, сухо и светло помещение, в което може да се поддържат постоянна температура 12 -15°С, чрез палене на печка и въздушна влажност 80-90%, чрез напръскване на пода с вода или чрез поставяне на съд с вода върху печката Щайгите се нареждат една върху друга. Необходимо е през седмица да се разместват, за да получат всички клубени еднакво количество светлина и рътенето да е равномерно. Кълновете на правилно рътените картофи са дълги 3-4 см, дебели, зелени или зелено-виолетови, твърди, с малки листенца и коренчета в основата. Рътените на тъмно картофи имат етиолирани (удължени и нежни) кълнове, оплетени около клубените. След рътенето се отстраняват всички провласени и болни клубени.
Има ли по-добър начин за рътене?
Практикува се и друг начин за рътене на ранни карфтофи, който се състои в следното. Към средата на януари помещението, в което са поставени клубените за рътене, се затъмнява и в него се поддържат температура 12-14°С и влажност 80-85%. Затъмняването се прави с цел да се потисне развитието на връхната пъпка и да се получат 3-5 по-добре развити кълна върху всеки клубен. Когато на 70 – 80% от клубените кълновете достигнат дължина 1,5 – 2 см (след 10-15 дни), рътенето продължава 20-25 дни при естествена светлина, при температура 5-8°С, при същата влажност След изтичането на този период клубените отново се затъмняват за 10-15 дни (при лошо време до 20 дни), но при температура 2-5°С, а относителната влажност на въздуха трябва да е 80-85% Така остават до засаждането.
Рътените по този начин картофи започват клубенообразуването с 4-5 дни по-рано и дават с около 20% по-висок добив.
Ако по време на рътенето на картофите по кълновете се появят листни въшки, необходимо е да се напръскат с един от препаратите Би-58 -0,1-0,15%, вазтак – 0,03%.
Кога се засаждат рътените клубени?
Със засаждането на рътените клубени за ранно производство на картофи не бива да се закъснява. То трябва да стане възможно най-рано през пролетта когато температурата на почвата на дълбочина 10 см е 7-8°С. За Южна България това е в края на февруари и през първите дни на март, за Северна България – около 15-20 март. Дори в Северна България засаждането може да стане през последните дни на февруари и началото на март, когато почвената температура на дълбочина 10-12 см е 3-4°С.
При този срок на засаждане се получават най-висока средна маса на клубените и най-много клубени от едно гнездо, а добивът до 20 май е около 170 кг/100 м2.
Как да се подготви почвата преди засаждането на картофите?
Преди засаждането на картофите почвата се наторява с 1,5-2 кг амониев нитрат, 4-5 кг суперфосфат 1 -1,5 кг калиев тор на 100 м2, набраздява се на 60 см и в дъното на браздата се разхвърля с лопата разложен оборски тор ако не е внесен през есента. Доказано е, че внасянето на торовете, макар и в по-малко количество, но наведнъж -при засаждането на картофите, – е много по-ефективно от торенето с по-големи количества, но дадени на два пъти – при засаждането и при първото окопаване.
Как и на какво разстояние в реда се засаждат картофите? Садачът носи щайгата с рътените клубени и ги нарежда по средата на южния склон на тировете с кълновете нагоре на разстояние един от друг 20 см за ранните сортове и.......(за повече НАТИСНИ)

24 януари 2019 г.

В кой град идва Янка Рупкина?


Здравейте читатели. Много от вас ще си зададат въпроса, кой град ще посети голямата народна певица Янка Рупкина и всеки един от вас ще иска да отиде да я види и да си вземе автограф от нея или да се снима за спомен. При прочитане на тази статия, ще ви стане ясно в кой град ще бъде и по кое време може да я видите.Затова ви представям следната статия на вашето внимание:

Голяма народна певица Янка Рупкина ще пристигне под тепетата, за да стане част от поредното издание на най-мащабния фолклорен състезателен форум у нас – Националният музикално-фолклорен конкурс „ОРФЕЕВИ ТАЛАНТИ“ – Пловдив, 2019. Странджанският славей ще бъде член на журито и ще оценява гласовитите кандидати. Тя запява народни песни от малка и на 22 години печели първа награда от събора-надпяване в село Граматиково. Сред гостите на събора са и видни фолклористи, които я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който Рупкина печели. От 1960 г. в продължение на 30 години е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР, издава няколко грамофонни плочи в „Балкантон“, снима много филми за БНТ. Нейната песен „Калиманку, Денку“ в обработка на Красимир Кюркчийски впечатлява особено много швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на „Мистерията на българските гласове“. В края на 1970-те години заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева създава трио „Българка“. През 2012 година е удостоена с високото държавно отличие орден „Кирил и Методий“. Почетен гражданин на Бургас от 2017 г
Към нея ще се присъединят председателят на журито проф. акад. Милчо Василев и проф. д-р Костадин Бураджиев. Очаква се Европейската столица на културата, да посрещне по традиция повече от 5000 участници от всички краища на България. Припомняме, че конкурсът ОРФЕЕВИ ТАЛАНТИ ще бъде открит на 21 март 2019 г. с тържествена програма, в концертната зала на Военен клуб – Пловдив.

Тази година конкурсната част ще се проведе в рамките на два дни (22 и 23 март 2019 г.), едновременно в......(за да разберете НАТИСНЕТЕ ТУК)

Как да отгледаме печурки?





Здравейте читатели на блога. Всеки от вас се чуди как да отгледа култивирани гъби печурки, без да дава пари в магазина.Ето, че при прочитане на тази статия, ще разберете цялата тънкост на отглеждането.А ето и начина, който трябва да спазвате за да отгледате вкусни гъби печурки:

От незапомнени времена човекът се е отнасял към висшите гъби като към желано лакомство, но количествата, които природата е предлагала във вид на ядливи диворастящи гъби, винаги са били недостатъчни. Този недостиг от векове се компенсира с култивираните гъби. Днес над 40 вида диворастящи гъби са вече доместикирани (опитомени), но повечето от тях остават в категорията "деликатесни гъби". Печурката заема челното място и е всепризната "царица на култивираните гъби". Култивираната печурка се отглежда в над 80 страни, включително в България. Прилагат се различни технологии - от любителското производство в малко мазе например, през технологиите с различна степен на интензивност до супертехнологиите, където производственият процес е напълно механизиран и се ръководи с компютър.
У нас засега най-достъпните за малкия и средния бизнес е наричана интензивна технология, т.е. използват се термично обработен (пастьоризиран) компост и пластмасови торби като производствени съдове, много ръчен труд и самоделна механизация за облекчаване на някои трудови процеси.
Устройство
Печурката е висша гуглеста гъба. В природата има многообразие от различни видове печурки, които спадат към един и същи род Агарикус. Общото между тях е, че те развиват подземно тяло - талус, който всъщност е същинското растение. Талусът на печурката се състои от гъбни клетки - хифи, които в съвкупност образуват мицел, или по народному гъбичина. Мицелът обхваща плътно хранителната среда - почва, тор или компост, и й придава сребристосив цвят с червеникав оттенък. Това, което ние събираме в природата или произвеждаме в гъбарници и наричаме гъба печурка, е само плодното тяло. За да започне плодообразуване, първо трябва да се развие мицелът и да натрупа в себе си достатъчно хранителни вещества.
Плодното тяло на печурката е съставено от пънче и гугличка. От долния си край гугличката е покрита с т. нар. частично покривало, було или велум. Когато плодното тяло "узрее", покривалото се изпъва и разкъсва. Над него се откриват розови пластинки - ламели, наредени радиално около пънчето. Постепенно ламелите потъмняват и от тях се посипва обилен кафяво-черен прашец. Това са спорите на печурката. Разсеяни в природата и попаднали в подходяща среда, спорите покълват, образуват единични (първични) хифи, които продължават да растат, да се делят и да се сливат помежду си и обхващайки хранителната среда, отново образуват мицел. Така се затваря цикълът на развитие: спора - първична хифа - мицел - плодно тяло, носител на спорите.
Разгледана ламела под микроскоп, се вижда, че тя е покрита с т. нар. химениален пласт от специализирани хифи, а спорите се развиват по 2, 3 или 4 върху отделни клетки. В природата се срещат преди всичко четириспорови печурки и повечето от тях не се поддават на отглеждане в съвременните гъбарници.
Култивираната печурка, която се отглежда от човека вече няколко столетия, е двуспорова и почти не се среща в природата. Научното й название е Агарикус биспорус, въпреки че има и синоними. През последните десетилетия обаче селекционерите "опитомиха"и някои четириспорови видове от рода Агарикус. Такъв вид е познатата у нас лятна печурка - Агарикус биторквис. Нещо повече, голяма част от най-новите щамове (сортове) на култивираната печурка са вече хибридни, създадени в специализираните селекционни лаборатории. Хибридните щамове съчетават полезните качества на класическата двуспорова печурка и на някои четириспорови видове.
Мицелът на обикновената култивирана двуспорова печурка се развива при температура на хранителната среда (компост) от 21 до 26оС, което зависи от щама (сорта). Развитието на мицела спира при 2оС и над 30оС, а смъртоносната температура е над 33оС.
Плододаването на печурката протича при въздушна температура около 15оС до 18оС за хибридните щамове и спира под 12оС и над 20оС.
Въздушно-газовата среда има решаващо значение през периода на плододаването. Въздухът в гъбарника трябва да е чист, със съдържание на въглероден диоксид по-ниско от 0,2%, без пушек от печки или вредни изпарения от минерални масла, с относителна влажност 80-85%, без силни въздушни (особено сухи) течения и вихри.
Печурката не се нуждае от светлина за своето развитие, но тя "диша", т.е. консумира кислород и отделя въглероден двуокис.
Отглежда се в гъбарник
Гъбарник може да бъде всяко помещение, в което се задоволяват изискванията на култивираната печурка към факторите на растежа и развитието й.
За построяване на специален гъбарник опитен технолог изготвя технологично задание, проектантска група разработва техническия проект, а строителната фирма го построява.
Възможно е да се построи и временен гъбарник за сезонно производство. Използват се подръчни материали, но и в него трябва да се осигурят необходимите условия за развитието и плододаването на печурката.
Най-достъпният на първо време начин за сдобиване с гъбарник е да се приспособи налично помещение. Може да бъде подземно и надземно.
Изисквания
Изборът на помещение или място не е случаен
Когато се избира терен или се преценява налично помещение за гъбарник, е необходимо:
- мястото (помещението) да е достъпно за превозни средства;
- да има водопровод, кладенец или сонда за чиста вода с питейни качества;
- наличие или близост на електропровод (трифазен ток);
- възможност за поддържане на технологичната хигиена - бетонна площадка за разтоварване на компоста, склад за покривен материал, отдалеченост от торища, обори и др.
- преценка за отдалечеността от компостната площадка заради транспортните разходи по доставката на компоста;
- осигурен пазар за продукцията - изкупвателен пункт, консервно предприятие, борса, свободен (градски) пазар.
Ако собствената преценка е положителна, потърсете и специалист по гъбопроизводство. Нека не се забравя, че организирането на един гъбарник поглъща доста средства и крие производствени рискове.
Ползват се налични помещения
Под земята
Естествените пещери най-често не са подходящи за превръщане в гъбарници. По-благоприятни условия могат да се открият в бивши каменни кариери, както в с. Красен, Русенско, в минни галерии, в противовъздушни скривалища, бункери и особено в изби под частни или обществени постройки. Тук спадат и специално построените подземни гъбарници. Предимствата на тези помещения са, че стените им са изолирани.......(за да разберете НАТИСНЕТЕ)

23 януари 2019 г.

Какви сортове череши да изберем?





Здравейте читатели на блога.Много от вас като изберат даден сорт череши искат да са най-добрите и да раждат много. Затова в тази статия ще ви запозная със сортовете череши, които се отглеждат в нашата страна.А ето и сортовете:


Плодовете на черешата имат богат и разнообразен химичен състав. Ранното им узряване има голямо значение за укрепване на здравето на човека. Черешите възбуждат апетита и усилват перисталтиката на червата, с което улесняват храносмилането, утоляват жаждата и ободряват. Те са полезни за хора с болни бъбреци, захарен диабет, затлъстяване, и други. Съдържанието на минерални соли е доста голямо, особено на калий, което спомага за алкализирането на кръвта и урината, важно е при болни от камъни в бъбреците и възпалителни заболявания на пикочните пътища.
Черешата е растение на умерения климат. Тя не понася много сухите и горещи райони. Там плодовете остават дребни, а вкусът и качеството им се влошават. Особено неблагоприятни за черешата са местата с лош дренаж, късни пролетни мразове и слани, както и с много влажна и студена пролет, сухо и горещо лято. Отглеждана при благоприятни условия, тя е достатъчно устойчива на зимни студове. Плодните й пъпки издържат до минус 24 градуса. След като премине фазата на дълбок покой, измръзва и от по-слаби студове. Цветовете се повреждат при минус 2–3 градуса.
Съществен фактор за рентабилното отглеждане на черешата е избирането на подходящи, високодобивни и качествени сортове.
В официалната сортова листа на Република България за 2006 година са включени сортовете: Адриана, Бигаро Бюрла, Бигаро моро, 11 май, Ранна черна едра, Бинг, Ван, Гермерсдорфска, Козерска, Кордия, Дроганова жълта, Линда, Ламберт, Ню стар, Ноар де Мешед, Лапинс, Регина, Риван, Райниер, Роганова жълта, Стела, Сут Хейвън, Силвия, Съмит, Сънбърст, 38118, Шнайдерова, Хеделфингенска.
11 май е с неизвестен произход. Узрява обикновено в периода 10-и–16-и май. Плодовете са дребни, правилно сърцевидни, към върха изтънени и слабо сплеснати. На гръбната страна има съвсем плитка браздичка. Дръвчената ямичка е средно дълбока. Дръжката е къса – около 3 см. Коремният шев е неясен. Кожицата е тънка, тъмночервена, а при добре узрелите плодове – почти черна. Месото е тъмночервено, меко, сочно, сладко-кисело, неотделящо се от костилката. Сокът е обагрен в черешовочервено. Качеството на плодовете е задоволително до добро. Костилката е малка. Сортът не се отличава с особено ценни качества, с изключение на добрата родовитост. Дървото е средно голямо. При суха пролет плодовете остават дребни и с понижени вкусови качества. Съществено достойнство е много ранното узряване и добрата родовитост. От недостатъците трябва да споменем дребните плодове и чувствителността на ранното кафяво гниене.
Ранна черна едра е български сорт. Плодовете узряват в периода около 25-и май до 5-и юни. Те са средно едри, но когато закъснее беритбата или дървото не е родило много, плодовете стават доста едри. Формата им е широкосърцевидна. Дръвчената ямичка е средно дълбока и широка. Дръжката е средно дълга, почти тънка. Кожицата е тънка, здрава, тъмночервена до черна и лъскава. Месото е тъмночервено, меко до средно твърдо, сладко-възкисело, без особен аромат и се отделя от костилката. Качеството на плодовете е добро до много добро. Красивата външност и добрите вкусови качества в прясно състояние особено привличат консуматорите. Дървото е силно растящо и придобива големи размери. Образува висока кълбовидна рядка корона. Достойнствата му са ранно узряване, красива външност на плодовете и много добри вкусови качества.
Биагро Бюрла е ранен френски сорт. Масовото узряване на плодовете е в периода от 25 май до 5 юни. Те са едри, тъмночервени, широкосърцевидни, със сладко, слабо кисело, плътно плодово месо, с отлични вкусови качества. Пригодни са за механизирана беритба. Сортът е самобезплоден. Подходящи опрашители са Хеделфингелска и Наполеон.
Бигаро Моро е френски сорт. Плодовете узряват обикновено в периода от 25-и май до 5-и юни. Те са едри, тъмночервени, широкосърцевидни, с плътно, сладко-кисело плодово месо и с много добри вкусови качества. Относително пригодни са......(за повече информация НАТИСНИ)

Как да отгледаме череши?





Здравейте читатели на блога. Всеки от вас си е задавал въпроса как да отгледа и произведе хубава реколта от череши. В тази статия ще ви запозна как да отгледате череши.А ето и описанието:




Препоръки при отглеждане на череши


В нашата страна площта на реколтираните овощни насаждения през 2009 г. достига около 242 690 дка. От тях 21% или 51 690 дка са черешови градини, даващи 17 456 тона плодове, от които 6 550 т са от Югоизточен район. Полученият среден добив за траната е около 338 кг/дка, а в Югозападен район достига 401 кг/дка.
Основните елементи на всяка технология за отглеждане на овощните растения включва резитба, торене, поддържане на почвената повърхност, напояване и ефективна растителна защита. Те са и ефективните средства за регулиране растежа и плододаването на дърветата, получаването на високи добиви и качествени плодове. Въз основа на продължителна научноизследователска дейност през 2007 г. Селскостопанска академия (НЦАН) издава авторско свидетелство на научен колектив от Институт по земеделие – Кюстендил за внедряване в практиката на технологии за отглеждане на черешата.
Формиране на короната съобразно сортоподложковата комбинация
Известно е, че формирането на короните е в зависимост от сортоподложковата комбинация и разстоянията на засаждане. При черешата основни подложки са семенните форми на Махалебката (Prunus mahaleb L.) и дърветата се засаждат на разстояние 5-6 м между редовете и 4-5 м в реда и се формират в корона с неограничен брой скелетни клони, а при подложка Череша (Дива череша (Pr. Aviuma) и семеначета на черешови сортове (Cerasus avium L.) специалистите препоръчват свободнорастяща корона, а дърветата най-често се засаждат на разстояния 6/5 м. В нашата страна в
процес на интензивно проучване са някои клонови подложки, индуциращи на присадниците по-слаб до умерен растеж, което позволява по-гъсто засаждане и създаване на интензивни насаждения (Гизела, клонове на Вейрут и други) и в този случай разстоянията на засаждане са 4/2 м, а специалистите препоръчват чашовидната или свободнорастящата корона.
Черешата има силен растеж, образува естествено просветлена корона, с характерно етажно разположение без особена намеса на овощаря, затова се нуждае от ограничена резитба, главно за формиране. Короните се оформят за около 4-5 г. Основните плододаващи клонки при черешата са букетните клончета, известни още като майските букетчета, защото върху тях се образуват около 75% от плодните пъпки. Най-често те имат 4-7 плодни пъпки, които са събрани в букетче около една връхна растежна пъпка, от които през вегетацията израства твърде късо леторастче с розетка от 5-6 листа. В пазвата на всеки лист на късите клончета се формира пъпка, която в последствие се диференцира като плодна. При подходящи условия те запазват жизнеспособността си около 8-9 години и са причина за липсата на алтернативност в плододаването.От особена важност за черешовото дърво и плододобива са и смесените клончета, в основата на които последователно са разположени 6-8 плодни пъпки, а следващите до върха са листни. Добре отглеждано 14-15-годишно дърво трябва да има 20-25 см средна
дължина на смесените клончета. Затова с резитбите за формиране на короните и за плододаване тези два вида клончета не се премахват, а е необходимо да им се осигури достатъчно светлина за висока интензивност на фотосин тезата и дълголетие на обрастващата дървесина.
ЕТАПИ НА ФОРМИРАНЕ НА СВОБОДНО РАСТЯЩА КОРОНА ПРИ ЧЕРЕШАТА

Още през първата година (вегетация) е желателно да се приложи филизене на излишните летораси, като се оставят 3-4 правилно разположени около стъблото за формиране на основните скелетни клони и един в центъра за водач на короната.
Ако се пропусне подходящият период за филизене, то на следващата зимна резитба трябва да се подберат подходящи клончета за скелетни клони. Изрязват се тези с остър ъгъл на отклонение и конкурентните на водача.Наи-добре е подбраните клончета за скелетни клони да са израсли през пъпка и да образуват ъгъл спрямо водача около 50-60°С. През следващите години не се прилага никакво съкращаване на продължителите на скелетните части. Съкращаване може да се наложи при силни продължители, които.......(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)

22 януари 2019 г.

Какво е направено за морския орел?




Ново гнездо на морски орли е открито днес в Тракия. Двете птици са наблюдавани в гнездото, като новосформираната двойка е от млади индивиди – на 4 и 5 години. Откритието е направено от отговорника по опазването на хищните птици в БДЗП – Димитър Демерджиев.

С новото гнездо известните за момента двойки в Тракия са около 15. То е свидетелство за увеличаващата се популация на вида в България като този процес особено ясно се забелязва във вътрешността на страната. Така Тракия се превръща в едно от най-важните места за гнездене на морския орел след река Дунав и Черноморското крайбрежие.

За период от близо 35 години най–едрият орел в Европа е увеличил числеността си в страната ни от 1 двойка през 1985 г. до около 50 двойки през 2019 г. Последните десетина години......(за повече НАТИСНИ ТУК)

Как да отгледаме дъб?






Здравейте читатели на блога.Много от вас се чудят как да отгледат това чудно дърво. Всеки от вас знае, че като отиде в някоя дъбова гора посред лято, в дъбовата гора е много прохладно.Затова ще ми е полезна тази информация да прочетете, а ето и как се отглежда:


Сред всички видове дървета, които растат на територията на нашата страна, един от най-красивите, разбира се, е дъбовото дърво. Той има луксозна корона и отдавна е символ на здравето и дълголетието за много хора. съдържание Култивиране на жълто дърво Подходящ избор на семена Характеристики на засаждане на жълъд през есента на открито Засаждане на жълъд в контейнер Отглеждане на разсад Засаждане на разсад в градината Характеристики на грижите Всеки собственик на вила може да създаде на своята земя красива сенчеста зона, в която ще царува комфорт. За да направите това, просто трябва да засадите това дърво. Живото време на дъб е 300 години, така че не само вие, но и децата си да се наслаждавате на красотата си. За да се уверите, че вашето начинание с кацането на вашия собствен сайт се оказа успешно, трябва да кандидатствате в детска градина и да закупите разсад. Въпреки това, няма гаранция, че засаденото младо дърво ще оцелее и ще расте добре. Много градинари, които имат богат опит в отглеждането на храсти, предпочитат да не купуват посадъчен материал, а да покълнат жълъди. След като получи необходимите знания, всеки градинар може да украси мястото си с миниатюрни разсад, с дължимата грижа младото дърво да се превърне в красива и велико дърво. Култивиране на жълто дърво Проблеми с израстващия дъб от жълъдПроблеми с отглеждането от жълъд на едно младо дърво няма да имате, ако използвате висококачествени семена за засаждане. Разхождайки се през гората в началото на есента, лесно ще намерите жълъди, които могат да бъдат засадени в градината ви, за да отглеждате разсад. Най-доброто време за събирането им е края на септември и началото на октомври. Изберете като посадъчен материал такива екземпляри, които все още не са паднали и са на дървото. Разхождайки се в гората, можете да събирате пакет от семена за вашите цели и докато сте вкъщи, внимателно да ги разгледате и да изберете най-подходящия за засаждане на жълъди. Подходящ избор на семена Избор на семенен материал при отглеждане на дъб от жълъдНай-много важна точка в отглеждането на дъб от жълъд - компетентен избор на семена материал. Ако възрастен дъб има признаци на някаква болест, тогава разсадът, който получавате от семето на такова дърво, ще бъде с лошо качество. Специалистите разграничават няколко функции, на които градинарят трябва да се фокусира върху избора на семена: жълтата шапка трябва да бъде премахната без никакви затруднения; На повърхността на дъба не трябва да има пукнатини, дупки; при избора на подходящ жълъд трябва да се извърши следното изпитване: пробите, събрани в гората, трябва да се спуснат в кофа с вода. Използвайте като семенен материал тези дъбови плодове, които веднага се удавили. Характеристики на засаждане на жълъд през есента на открито Отглеждане на дъб от жълъдМалък дъб може да се отглежда от жълъд по различни начини. Ако говорим за най-простите, това е засаждането на семето на дървото на открито в градината. Този метод е възможно най-близо до естествените условия на кълняемост. Така дъбът се разпространява в гората. Това дърво обича слънчевите места, така че за да засадите семе, трябва да изберете открита поляна. Ако на сайта си изберете място, което ще бъде затъмнено от други дървета, тогава разсадът ще изсъхне доста бързо. Като се има предвид, че тъй като дъбът нараства до голяма степен, е необходимо да го засадите на разстояние най-малко 6 метра от другите дървета и структури, разположени на вашия сайт. Оптимална почва за засаждане на дъб - плодородна и хлабава. Експертите съветват да се вземе земята в мястото, където майчиното дърво расте. Ще има достатъчно чифт кофи. Почвата от гората трябва да се добави към ямата за засаждане. Използвайки го, шансовете за успешно развитие на разсада ще се увеличат значително. В този случай, ако вашият сайт почвата е изтощена, на билото, където сте решили да засадят жълъд, трябва внимателно да се копае, и като добавки да се направи земята лист или да добавите хумус. Семеният материал трябва да се изплакне с топла вода. Извършването на такава процедура ще ви позволи да се отървете от следното въпроси: ларви на вредители; спори на гъбична плесен. След това е необходимо предварително да се направи кладенец на предварително приготвено място, в което е необходимо да се поставят хоризонтално жълъдите. Това подреждане е избрано, за да не се обърка горната и долната част. Дълбочината на засаждане трябва да бъде 5-6 см. Това ще бъде достатъчно, за да се предотврати замръзването на семената от замръзване. След това трябва да запълнете дупката със земята и след това редовно да я налагате, докато започне първото замръзване. Този метод на засаждане е сравнително прост, но неговият недостатък е, че не всички посадени от вас жълъди могат да се утвърдят. Следователно, няколко екземпляра трябва да бъдат засадени наведнъж. Засаждане на жълъд в контейнер Ако решите да се откажете от идеята за засаждане на жълъд в почвата на парцела ви през есента, но сте избрали да го направите през пролетта, тогава трябва да поставите събраните семена в хибернация. Това изисква контейнер, който може да бъде плътно затворен. То трябва да се напълни със сухи дървени стърготини, дървени стърготини или нарязан мъх. В този субстрат се поставят жълъди, след което контейнерът трябва да се постави в хладилника, като температурата се поддържа 0 градуса. В това състояние семената трябва да се съхраняват 60 дни преди поникването им. През цялото това време е необходимо внимателно да се наблюдава подложката и, ако е необходимо, да се разпръсква и размесва. Тя трябва да остане леко влажна през цялото време. Когато забележите първите корени и кълнове, жълъдите, съхранени в контейнера, това означава, че е време да ги насадите на открито. Най-добре е да заредите няколко копия на сайта си, в случай че някой от тях умре. За да засадите жълъд в контейнер, е необходимо първо да напълните готовия контейнер с почва, която е предназначена за отглеждане на разсад. След това трябва да засадите жълъдите надолу, като същевременно спазвате дълбочината на засаждане 2 см. Ако времето вече е топло, жълъдите, които имат разработена кореновата система, могат веднага да бъдат засадени на открито. При засаждането, страната с корените трябва да бъде изкопана на свободна основа, а след това......(за повече информация НАТИСНЕТЕ ТУК)

21 януари 2019 г.

Какво е Алое?





Здравейте читатели на блога. Много хора сигурно не са виждали това чудно растение, някои искат да разберат неговото отглеждане. В тази статия ще разберете как да го отглеждате.

Aloe L - Алое, сем. Liliaceae

Родът Aloe обхваща повече от 200 вида, произхождащи предимно от Африка. Това са невзискателни дървовидни или тревисти растения, много от които цъфтят с красиви цветове.
Видове и ботанически особености: Най-широко разпространен е дървовидният вид Aloe arborescens Mill., достигащ 3 м. височина. Листата му са дебели, сочни, със сивосинкав оттенък, по периферията с бодли. Цветовете са червеникави. Има приложение и в медицината.
Като украсни растения се отглеждат и някои други видове, например A. ferox Mill, A. aristata Haw, A. variegata L. и други.
За някои страни на Южна Америка голямо значение имат видовете A. africana Mill. и A. ferox Mill., които там се отглеждат на големи площи за нуждите на фармацевтичната промишленост.
Биологични особености и агротехника: Алоето се размножава през пролетта и лятото чрез резници и чрез издънки, които преди поставянето им за вкореняване се оставят известно време да позавехнат. Поливат се умерено, без да се оросяват. Вкоренените резници се засаждат в чимова почва или компост, премесени с едрозърнест пясък. Зимуват в сухи и светли помещения при температура 8-10 градуса С, а през лятото се изнасят  на открити слънчеви места.
Използуване: Алоето е подходящо за вътрешно озеленяване, а също и за засаждане в скални групи в парковете и градините. То е едно от най-взискателните растения за стайно отглеждане. Някои видове имат значение и за фармацевтичната промишленост.
Място: Светло, но не напълно огряно от слънце място, топло през лятото, хладно до 5 градуса С през зимата. Растението може да достигне височина 1 м. Тогава то има 15 до 20 месести и заострящи се към върха листа, назъбени по краищата като трион, които образуват розетка. Ето защо растението се нуждае от повече пространство.
Грижи: Всъщност едва ли може да се сгреши в грижите за това непретенциозно растение, освен ако не се престараваме в поливането, тъй като натрупването на влага е убийствено за всички видове алое. Сукулентното растение има много слабо развити корени и лесно може да загине отдолу. Полива се веднъж седмично, а само когато през лятото е поставено на изключително топло и слънчево място, се полива два пъти седмично. През периода на растеж се тори веднъж месечно. Дори и да забравите да го поливате, това не е трагично, растението издържа до половин година без вода. Естествено в такъв случай листата значително намаляват обема си. С оглед на неговата устойчивост на суша и температурни колебания, които могат да достигнат 3-30 градуса С, едва ли съществува по-приспособяващо се растение. Алое вера е идеалното цвете за тези, които не обичат да поливат. За присаждане и захващане наново се нуждаете от песъчлив почвен субстрат.
Размножаване: От третата година растението пуска издънки. За да не се накърни развитието на растението майка, щом достигнат височина 15 см., издънките трябва да се отделят и да се засадят та друго място.
Съвет на градинаря: За да не се получи рискованото събиране на вода, във всяка саксия трябва да се направи дренажен слой от керамични парчета или керамзит. Като растение за оказване на бърза помощ алое вера има място на всеки кухненски прозорец или в банята. То действа антисептично, веднага помага при изгаряния, прорезни рани, както и при ужилвания на оси; с негова помощ лесно преминават белези от рани. Освен това гелът от листата е незаменим в козметиката за седмичната маска на лицето. Той има освежаващо, съдосвиващо и опъващо кожата действие.


Учебник "Цветарство" - издателство "Земиздат" -  София - 1988
Книга "400 цветя за дома"

Какво каза кмета на гр. Бургас?




Със скоростта на F-16 ГЕРБ към нова победа.
Това пожела на националната конференция на партията нейният зам.-председател и кмет на Бургас Димитър Николов.
За мен не е важно кой от нас ще бъде евродепутат, кмет или общински съветник, а дали ще покажем на хората, че сме си свършили работата и че имаме ясните планове да продължим да работим за тях. Това заяви кметът на София и зам.-председател на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Тя благодари на всички, които са помогнали на столицата да се развива.
"Днес ние сме изправени пред много силен противни....(за да разберете повече НАТИСНЕТЕ)

Как да отгледаме фисташка?


Здравейте читатели.Много от вас се чудят какво е това растение като чуят името му и как се отглежда.То е много интересно.Името му в България е познато като "Шам фъстък".Сигурен съм, че ще ви е интересно да разберете как да отгледате това растение.Затова ще ви запозная как може да го отгледате и да похапвате неговите плодове.А ето и как се отглежда:

Пъстрият средиземноморски характер на южната част на страната предлага относително благоприятни условия за въвеждане и отглеждане на някои нетипични за България южни култури, една от които е фисташката.

Фисташката (Шам-фъстък) е един от най-ценните орехоплодни видове. Ядката е с приятни вкусови качества, с висока хранителна, диетична и лечебна стойност - тя има широко приложение в сладкарството, лакомство за прясна консумация и спътник на "фините" напитки. От галите се получава голямо количество танин и някои бои за обработка на кожи и текстил. Отделя се и ценна смола, която се използва в медицината, в ликьорната и химическа промишленост, а в Средна Азия от нея се произвежда предпочитана дъвка. Ядката съдържа до 70% масло - по качества близко до маслиновото, 18-24% протеини, 4-17% захари и до 40% танин в галите по листата.
Фисташката е едно от най-сухо- и горещоустойчивите, непретенциозни овощни растения. Твърде невзискателна към почвеното плодородие, фисташката може да заеме едни от най-бедните, сухи, каменисти земи, негодни за други земеделски култури.
Фисташката е представена с 20 вида в Азия, Европа и Средна Америка. У нас расте естествено само Pistacia terebinthus L. - високородовита, с дребни плодове - 10 000 бр./кг.
Най-широко разпространена е истинската фисташка - Pistacia Vera L. - основно в Средна и Предна Азия и по-ограничено - в Средиземноморието и Америка.
Фисташката е двудомно, дълговечно растение, рядко едностъблено, основно многостъблено, с височина до около 3 м - при едностъблените - до 6-7 м, с мощна коренова система, която има своеобразна структура: скелетните корени отначало се насочват надолу до около 1 м, а след това - в хоризонтална посока. На около 1-1,5 м от стъблото отново се издигат в подорния хоризонт на почвата. В пустинната суха фисташкова "савана" на Централна Азия корените достигат 15-16 м. Общата корона е разлато-куполовидна. Кората е белезникавосива, гладка. Листата са три- и по-рядко петделни кожести отгоре и сивозелени отдолу - развиват се след цъфтежа. Плодните пъпки на мъжките растения са 2-3 пъти по-големи от женските и се отварят 4-5 дни преди тях.
Фисташката е ветроопрашващо се растение и в по-малка степен ентомофилно - женските цветове са без венечни листчета, но са богати с нектар. Цъфтежът, в зависимост от метеорологичните условия, протича от средата на април до началото на май. Плодовете узряват до края на септември. Най-ценни са сортовете с отворена по коремния шев черупка. Зелените семедели са покрити в обща пурпурна "мантия". При оптимална влажност и температура 18-20°С семената никнат за 4-5 дни.
В различно време у нас са внесени сортовете Ашури и Алепо, с разпукната черупка.
Размножение. Най-широко практикувано е семенното размножаване чрез.....( за повече НАТИСНЕТЕ ТУК)