Нискили са добивите и нискили са цените при лавандулата?

 

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Лавандулата - попарена еуфория ли е?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Какви са условията за есенната кампания в Добруджа?

 

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Защо никой не отглежда памук в България, а в съседна Гърция памуковите насъждения почват на 1 километър от границата?

Здравейте читатели на блога. Вчера 21.09.2019 г. реших да ходя на събор в с. Мамарчево, общ. Борярово, област Ямбол с едни приятел - човек от гр. Копривщица където сме работили в една фирма за климатици Радослав Юруков, блогъра Ангел Грънчаров, който можете да го видите ТУК и неговата съпруга. Реших да си направя една снимка в памуково насаждение, което ме върна в далечните спомени когато като съм пътувал с влак покрай гр. Чирпан това говоря за далечните 1997, 1998 г. си спомням, че покрай ЖП линията София - Бургас в района на гр. Чирпан имаше памукови насаждения. Сега ако тръгнете с влак към гр. Стара Загора, преди гр. Чирпан, ще забележите, че няма вече насаждения с памук. Как мислите, защо в Гърция са си запали това производство, а в България вече няма такова производство?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Какво е шафранът – иранският опит ли е?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Търсят ли се млади хора в земеделието?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Какви са маслодайните култури в България - имат или нямат бъдеще?

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме Невен?

Невенът се отглежда като лечебно и декоративно растение. Намира приложение в парфюмерийната и козметичната промишленост. Произхожда от средиземноморието. Разпространен е като градинско цвете в цяла Европа, Западна Азия, Сирия, Египет и САЩ. В България се отглежда като декоративно, лекарствено и козметично растение из цялата страна. От декар се получават 300 кг. свежи кошнички или около 600 кг. стръкове.

 Невенът е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Вегетацията му започва напролет при трайно повишаване на температурата над 8-10 градуса С. Най-добре се развива на места с влажно и слънчево изложение, но понася и полусянка. Не е взискателен към почвата, но много добре се развива на черноземни почви и дава високи добиви.

Невенът не е много взискателен към предшественика. За него са подходящи предшественици от житни и окопни култури, които оставят почвата чиста от плевели и запасени с хранителни вещества.
Обработката на почвата зависи от предшественика. При житни след прибирането се извършва дълбока оран на 25 - 27 см. и се внася сумерфосфат в количество 50 - 60 кг./дка. Предсеитбената обработка се извършва рано напролет, която се състои в култивиране, брануване и валиране.
Невенът се размножава чрез семена. Засява се през месеците Март или Април на открито в двуредни ленти. Разстоянието между лентите е 60 см., а между редовете е 15 см. Сеитбената норма е 1 кг/дка, а дълбочината на сеитба е 1 до 2 см. След засяването почвата се валира.
През цялата вегетация площите се обработват неколкократно, за да се поддържа почвата чиста от плевели и рохкава. Обработките продължават докато растенията покрият с надземната си част почвата. Растенията се подхранват с 12 до 15 кг./дка амониева селитра. През целия период на цъфтеж нетипичните цветове се премахват.
Цветовете на растението се събират в период на цъфтеж (от Юли до Август) в сухо и хладно време след роса. Събират се цветните главички с чашките (без дръжките). Беритбата се извърша по два начина. Тя бива механизирано и ръчно. Цветовете се берат в началото през 2 до 3 дни, а по-късно през 4 до 5 дни, като броят на беритбите достига от 15 до 20 дни.

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме Джоджен(Гьазум)?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате сами Джоджен. Знаете, че тора растение се слага във фасул като готвите като подправка и всеки е необходимо да го има в домовете си тази подправка. За да разберете как да го отгледате Ви представям тази информация за да го имате като подпарвка като правите фасул. А ето и начина на отглеждане:

Джодженът е многогодишно растение от сем. Устоцветни. Коренището na джоджена е хоризонтално и от него ежегодно израстват нови стъбла, които достигат височина 30-100 см, с гладки или слабо овласени разклонения. Листата са тъмнозелени, елипсовидно удължени и заострени на върха, отгоре грапави и отдолу с власинки, приседнали или с къси дръжки. Дребните цветове са светловиолетови или...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме хмел?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледаме това ценно растение, което може да се използва в хранителната промишленост за производство както на хляб така и на бира. Хмелът, може да се види до гр. Велинград, където го отглеждат. За да разберете как да го отгледате тази статия ще Ви бъде много полезна. А ето и неговото отглеждане:

Хмелът се отглежда заради шишарките, които са богати на хмелно брашно (лупулин). Шишарките на хмела са ценна суровина за пивоварната промишленост и за химико-фармацевтичната промишленост. Хмелът се отглежда на едно и също място около 20-25 години. Хмелът се...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме копър?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как сами да отгледате това растение без да го пръскате излишно и да го торите. Можете да го използвате като подправка в някои ястия. Това растение се нарича копър. За да разберете как да го отгледате Ви представям следната статия за отглеждането му. А ето я и нея:

Копърът (Anetum graveolens) е едногодишно растение от сем. Сенникоцветни с много къс вегетационен период. Коренът на копъра е тънък, вретени виден, стъблото - високо до 150 см, гладко, зелено, разклонено, а дълбоко насечените листа са игловидни, светло- до тъмнозелени; стъблото и листата имат восъчен налеп, придаващи им сивкав оттенък. Цветовете образуват сложно съцветие - сенник, семената са плоски, елипсовидни с ивички по края и светлокафяви.

Богатото съдържание на етерични масла в стъблото, листата и семената придават на копъра специфичен приятен аромат, заради който той се цени високо като подправка на ястия, в хранителната промишленост и като суровина в козметиката. Хранителната стойност на копъра се определя от високото съдържание на витамини (С, В₁, В₂, РР, Р, каротин - провитамин А) и минерални соли на калия, калция, фосфора и желязото.

Понеже е студоустойчиво растение, копърът издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури. Оптималната температура за растежа е около 16°С.

Към влажността възрастните растения не са особено взискателни, но младите се нуждаят от повече вода. Тъй като семената на копъра никнат 16-20 дни след засяването, за набъбването и повикването им е необходима добра и постоянна в този период почвена влажност.

Макар и без големи претенции към светлината, по-ароматичен става когато се отглежда копър на слънчеви места.

На влажно място копърът се засява на висока леха, която е по-подходяща и за ранна сеитба; на сухо място и по-късният копър се сее на фитарии. Може да се сее разпръснато, но за предпочитане е редовото засяване на 20 см между редовете. На 1 дка не трябва да се сеят повече от 0,7-0,8 кг семена, защото сгъстеният посев се самозасенчва и дава нискокачествен добив. Разбира се, предпочита се етапно засяване, за да се осигурява млад и свеж копър продължително време през годината.

Много рано копърът може да се засее в студен парник или под полиетилен.

Сее се копър и като уплътнител на други зеленчукови култури, по вадите, между кавалите и пр.

През вегетацията посевът от копър се плеви, разрохква и полива.

Зеленият копър се прибира 20-30 дни след...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката. 

Как да отгледаме мента?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя едно растение, което можете да си го отгледате във Вашия двор и да си го използвате за чай като го изсушите. Това растение е много ароматно. Казва се мента. Като прочетете как се отглежда сигурен съм, че повечето от Вас ще почнат да си го отглеждат и да си събират чиста продукция за да си приготвят чай от него. А ето и начина на отглеждане:

Ментата  се отглежда за свежа надземна маса, от която се добиват етерично масло и изсушени ментови листа, богати на биологичноактивни съставки. Ментовото масло е незаменима суровина в парфюмерията, алкохолната и захарна промишленост. Ментата успешно презимува у нас. Развитието й напролет започва при средна дневна температура 10°С. Оптималната през вегетацията температура е 22-25°С. За нормално развитие и растеж са й необходими не по-малко от 12 часа продължителност на деня. Към влагата предявява повишени изисквания. Критичният период е бутонизация - прибиране. Необходими са 3-4 поливки през 10-15 дни. Ментата изисква аерирани почви, с лек механичен състав, но богати на хранителни вещества. Най-подходящи за отглеждане на мента са наносите по поречията на реките и типичните слабо излужени черноземи.

Отглеждане на мента

Предшественици

У нас се отглежда мента като едногодишна култура (рядко като двугодишна). Това позволява за нея да се избират най-подходящи предшественици - торените окопни, едногодишни и многогодишни бобови и зимни житни култури, които оставят почвата след себе си чиста от плевели. Много добри предшественици са и ранните зеленчуци.

Обработка на почвата

След прибиране на предшествениците се извършва оран на дълбочина 25-30 см, последвана от брануване за заравяне на площта.

При появата на плевели до момента на засаждане на ментата, почвата се култивира и бранува. Поради необходимостта от чести поливки през вегетацията преди дълбоката оран теренът се подравнява.

Торене на мента

Ментата изисква големи количества хранителни вещества. Ментата се тори с оборски и минерални торове. Комбинираното внасяне е за предпочитане. На по-бедни почви и неторен с оборски тор предшественик се тори с 3-4 тона на декар, а при торен предшественик - само с 6-8 кг N и 8-15 кг Р₂О₅ на декар. Цялото количество оборски и фосфорен тор и 1/2 от азотните торове се заорават с дълбоката оран.

Посадъчен материал

Ментата се размножава вегетативно чрез засаждане на коренища.

Засаждане на ментата

Засаждането на ментата се извършва главно през есента (втората половина на октомври). Тогава климатичните условия са най-благоприятни и има възможност да се подбере стандартен посадъчен материал. Коренищата презимуват успешно. Напролет растенията се развиват по-рано и използват по-добре наличната влага. Подобни предимства са налице и при много ранно пролетно засаждане на мента. При поливни условия е възможно и лятно засаждане (август) с посадъчна норма 50-60 кг коренища на декар. Пъпките прорастват още през есента, новите растения образуват нови коренища, презимуват и през пролетта на следващата година по-рано гарнират насажденията.

Преди засаждането площта се набраздява с тракторни браздачи на разстояние 70 см. Коренищата се редят хоризонтално и непрекъснато на дъното на браздите. Покриват се механизирано или ръчно с 8-10 см почвен пласт. За един декар са необходими 250-300 кг свежи коренища.

За засаждане може да се използват и преустроени разсадосадачни машини, които едновременно с полагането на коренищата да ги покриват с необходимия почвен пласт.

Грижи през вегетацията

До поникването на коренищата почвата се бранува с леки брани напречно на редовете.

През вегетацията ментовите насаждения се окопават 4-5 пъти на 10-12 см дълбочина.

В началото на разклоняването се внася останалата 1/2 от азотната торова норма под формата на подхранване. До началото на бутонизация гравитационно или чрез дъждуване се дават две поливки от по 40 м³ вода на декар, а след тази фаза - още 3-4 през 10-15 дни.

Прибиране на мента

Насажденията от мента, отглеждани за масло, започват да се жънат (косят) ръчно или механизирано при 30-40% разцъфтели цветове на централните съцветия.

Ментата от неполивните участъци се прибира най-рано, а най-късно (след пълен цъфтеж) - от участъците за производство на коренища.

Най-добре е прибирането на ментата да става в сухо, тихо и слънчево време (между 9 и 18 часа). Ожънатата мента се оставя на откоси за 24 часа да завехне, след което се събира и се доставя в предприятията за преработка.

Особености на отглеждането, прибирането и преработването на ментата за сухи листа

Състоят се главно в следното:

• подбор на подходящи сортове мента;
• увеличаване на торовите норми в сравнение с тези при отглеждането за масло с 30-40%;
• 1/2 от азотния тор се внася преди поникването на растенията, а другата половина след прибирането на първия подраст;
• не се допуска химична борба срещу болестите и неприятелите;
• извършват се по-голям брой поливки, но с намалена поливна норма (20-25 м³ на декар);
• технологичната зрелост на растенията - начало на бутонизация, настъпва по-рано - към средата на юни.

Добитата свежа маса се разстила на...(ЗА ДА НАУЧИТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.  

Как да отгледаме пшеница?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация, ще Ви покажа как може да отгледате пшеница. Всеки от вас знае, че пшеницата е много ценна култура, защото от нея се прави брашно, а от брашното се прави хляб. Затова ще Ви дам да знаете как бихте отгледали тази ценна и полезна култура, която се отглежда от години по нашите земи. А ето какво да знаете за отглеждането и:

Пшеницата е основната и най-важна зърнена хлебна култура. Пшеницата се отглежда се заради зърното, от което се получава висококачествен, вкусен и лесносмилаем хляб. Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други.

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е с изключително значение, както за презимуването, така и за формирането на братята. В края на братенето и началото на вретенето се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета с по-голям брой цветчета в едно класче.

Пшеницата е със средни изисквания към топлината, а към влагата е с умерени изисквания. Но тя не понася високи (над 25°С) температури, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.

Вегетационният период на пшеницата е 260-280 дни.

Предшественици

Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изисквания към тях са да бъдат от разнообразни ботанически групи, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата Чиста от плевели и без растителни остатъци.

Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грахът, фият, фасулът и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и бобовите смески (фиево-овесена, грахово, пшенична и др.), ранните картофи, дини, пъпеши и други култури, Соята и фъстъците се прибират късно и не могат да се отнесат към тази група.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури, са малко.

Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

Обработка на почвата

След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.

Когато почвата е суха и се кърти на буци, не трябва да се оре, а да се извърши няколкократно дискуване на дълбочина 10-12 ст. Последното дискуване трябва да бъде на 6-8 см дълбочина.

След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови оръдия на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина. След памук, който се прибира късно, се засява обикновено твърда пшеница. Обработката на почвата се свежда до култивиране на междуредията и сеитба в недообрания памук.

Торене на пшеницата

Пшеницата се тори само с минерални торове. Органичните торове се внасят на някои окопни предшественици. Като примерни торови норми в зависимост от условията на отглеждане може да се посочат следните: 14-16 кг N, 10 - 12 кg Р₂О₅, 8-10 кg К₂O при неполивни и 18 - 20 кг N. 12 - 14 кг Р₂O₅, 10 - 12 кг К₂O на декар при поливни условия.

Фосфорните и калиевите торове се внасят с обработката след прибиране на предшественика. Азотните торове се внасят двукратно - 1/3 от торовата норма с последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари, март).

Сеитба на пшеницата

Преди сеитбата на пшеницата семената се обеззаразяват срещу праховита и твърда главня.

В различните части на страната пшеницата се засява от 20 септември до 25 октомври. Твърдата пшеница се засява от 20.Х до 10.ХI. Сеитбата се извършва тесноредово на 10-15 см. Сеитбената норма е 20-25 кг на декар. Дълбочината на сеитба е 3-5 см. След сеитбата площта трябва да се валира.

Грижи през вегетацията за пшеницата

Рано напролет при установяване на изтегляне посевите се валират. Борбата с плевелите се води във фаза братене като се използват хербициди.

Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.  

Как да отгледаме дафинов лист?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате това прекрасно растение, да си го изсушите и да си го използвате за подправка като готвите. То се нарича дафинов лист. За да разберете как да го отгледате Ви представям тази интересна статия да разберете как да го отгледате:

Дафинът (Laurus nobilis) за древните гърци и римляни е символ на благородство и победа. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. В по-южните райони у нас могат да растат отделни дървета и храсти. При домашни условия една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на домакинството.
Дафинът е вечнозелено дърво или храст. Оставен свободно да расте на открито може да достигне 18 м височина, с много и добре облистени клонки. Листата са тъмнозелени, плътни и с гланц. В основата им се залагат цветните пъпки. Цветовете са дребни, бледозелени или жълтеникави, събрани в съцветие сенник, със силен аромат. Плодът е черна едносемеделна костилка.

Съвети при отглеждане

Температура:Лавровото дърво е топлолюбиво растение. Вегетацията му започва при температура над 12ºС. На открито продължава от април до края на октомври. Листата живеят до 3 години, ако не се откъснат, окапват и на тяхно място израстват нови. Най-много етерични масла в тях се натрупват от ноември до март. Дървото е силно светлолюбиво, понася и засушаване.
Торене: Изисква богата почва. Харесва торене с органичен тор. Предпочита неутрална или слабо алкална реакция на почвата. Ако се отглежда в саксии, добре е да се използват равни части оборски тор и чист речен пясък.
Торене: По време на отглеждането е необходимо да подхранвате растенията навреме с минералните торове и редовно да поливате с престояла вода. Растенията, отглеждани  при домашни условия, се нуждаят най-малко от 12 градуса през зимата

Размножаване: Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Те се засяват февруари-март на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък - около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.Лавровото дърво може да се размножи и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът, който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата без да се разкъсват коренчетата и веднага се засажда на постоянното място в саксия или в двора на същата дълбочина.
От резници също може да се получи ново растение. Дължината им обикновено е 8-10 см. Засаждат се през април за вкореняване. Преди това се съкращават листните им петури, за да не изпаряват много вода. Необходима им е една година, за да се вкоренят и след това да отидат на постоянно място.
За да засадите дървото, трябва да направите ямка, дълбока 80 см и широка 30 см. Почвата от дупката се размесва с 3-4 кг оборски тор и 100 г суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното, следва новото растение и с останалата част от почвената смес се запълва дупката. Притъпква се и се полива.
През първата година растението достига до 30 см височина. Ако се формира като храст още през есента се прерязва на тази височина. Ако ще бъде дръвче, се премахват излишните леторасти и стъблото се прерязва на 60-70 см. Впоследствие се формира короната.

Дафиновите листа се прибират, когато съдържат най-много етерично масло (от ноември до март). Тогава трябва да се изрязват клонките и да се разстилат на тънък пласт или да се навързват на снопчета за изсушаване. Държат се в сухо и проветриво помещение. Не бива да се сушат на слънце, защото листата избледняват, а етеричното масло намалява.

Lnobilis достига височина над 6 м, ако не го подкастряте. Стъблата издържат на драстично подрязване, а лъскавите листа (дафинов лист) се използват в кухнята. Жълтеникавите цветове се отварят на пролет, след тях по женските растения се появяват черни плодчета. Отгледаните в каче лаври често биват нападани от щитоносни въшки - пръскайте с подходящ препарат.

Съвети
Дафиновият лист е бързорастящо растение и...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката. 

Как да отглеждаме сусам?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация Ви представям как да отгледате едно растение, което не го отглеждат много в нашата страна. Растението се нарича сусам. Не се отглежда от всеки зърнопроизводител. На всеки ще му е интересно да прочете как да отгледате това растение. За да разберете как се отглежда сусама Ви представям следната статия:

Семената на сусама са богати на мазнини (50-65%) и между високомаслените култури той заема първо място. Сусамовото масло е с високи вкусови качества и се използува в сладкарската, консервната и други под отрасли на хранително-вкусовата промишленост. Използува се и в медицината. При смилане на семената и отстраняване на семенната обвивка се получава тахан, от който се приготвя халва, а в медицината се прилага за лекуване на някои стомашни заболявания.Сусамът е най-топлолюбивата култура в нашата страна. Той е сухоустойчив, но има големи изисквания към влагата. Много вода усвоява по време на цъфтежа и нарастването на кутийките, период който е сух в нашата страна. Затова трябва да се отглежда сусам при напояване, на топли и рохкави почви с добър воден и хранителен режим.

Вегетационният период на сусама в зависимост от сорта и технологията на отглеждане варира от 30 до 90 дни. Може да се отглежда сусам и като втора култура.

Някои от особеностите в растежа и развитието са важни за правилното отглеждане на сусам. След поникването си той се развива бавно и не понася засенчване. Период на бързо нарастване настъпва преди цъфтежа. Цъфтежът е твърде продължителен (около 40-45 дни). С такава продължителност е и периодът от оплождането до узряването. Кутийките на сусама след узряването се разпукват и при ненавременно прибиране загубите са големи.

Предшественици подходящи за отглеждане на сусам

Сусамът не е взискателен към предшественика. Зимните житни култури са основни негови предшественици. Добри предшественици за отглеждане на сусам са зърнените бобови култури. Сусам може да се отглежда и след някои окопни култури. Не трябва обаче да се засява след себе си. Когато се отглежда сусам като втора култура, най-добре е па се засява след едногодишни бобови или след бобово житни смески, отглеждани за зелена маса или за сено.

Обработка на почвата преди засаждане на сусам

Семената на сусама са дребни и с малък резерв на хранителни вещества. Ето защо той предявява големи изисквания към качеството на обработката на почвата.

Веднага след прибирането на житната култура площта се изорава на 20-25 см дълбочина и веднага се дискува за заравняване на повърхността. Оранта се поддържа през есента в зависимост от степента на заплевеляване чрез дискуване, култивиране или преораване.

Предсеитбената подготовка на почвата за отглеждане на сусам се състои от няколко плитки култивирания с брануване, с цел към момента на сеитбата да се осигури 3-4 см рохкав слой с твърдо легло под него.

Когато се отглежда сусам като втора култура, веднага след прибиране на предшественика се извършва дискуване.

Торене на сусам

Сусамът не изисква високи торови норми, но е отзивчив на торене. Когато се отглежда при неполивни условия ориентировъчно може да се препоръчат следните норми: 8 кг N, 6 кг Р₂О₅, а при нужда 5 кг К₂О на декар. При поливни условия нормите са 10-12 кг N, 8-9 кг Р₂О₅ и 7 кг К₂О на декар. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди оранта. Азотните торове при неполивни условия на отглеждане на сусам се внасят предсеитбено, а при поливни 1/2 предсеитбено и 1/2 като подхранване преди първата поливка.

Сеитба на сусам

За сеитба на сусам се използуват почистени и сортирани семена с висока кълняемост. Семената се обеззаразяват по сух начин с фализан - 200 гр. за 100 кг семена или се потапят в 0,2%-ов разтвор на формалин за 4 часа. От пролетните култури сусамът се засява най-късно - в края на май - началото на юни, когато повърхностният почвен слой трайно се затопля до 16-18°С. Когато се отглежда като втора култура не трябва да се засява по-късно от началото на юли. Засява се на 50-60 см междуредово разстояние с около 600% семена на декар като първа култура и с 1,2 кг като втора култура на дълбочина 2-3 см. След сеитбата площа се валира с гладък валяк.

Грижи през вегетацията

Борбата с плевелите се води с 1-2 окопавания в междуредията, като с последното окопаване се прави леко загърляне. При нужда във фаза З-и-5-и лист се прави ръчно разреждане, като растенията се оставят на 10 см едно от друго. Сусамът се полива обикновено през юли и август с поливна норма 50-60 м³ вода на декар.

Прибиране на сусам

Кутийките на сусама узряват от основата към върха неедновременно. Това прави прибирането му трудно. Прибирането на сусама...(ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)


 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката. 

Как да отгледаме мащерка?

Здравейте читатели на блог. В тази публикация ще Ви представя как да отгледате това растение. След като сте го отгледали правилно можете да го използвате за чай. Всички го знаем като мащерка. В тази публикация ще ви представя как да отгледате най-правилно растението. За да разберете Ви представям нужната информация:



Геранолният сорт мащерка “Пагане” принадлежи към вида Thymus marschallianis Willd от сем. Lamiaceae. Растенията са многогодишни, вечнозелени полрухрасти, достигащи на височина 20-35 см. Имат пълзяща туфа с многобройни полуизправени стъбла. Цветоносните стъбла са вдървесинели в основата си, изправени, разклонени, сиво-зелени и овласени. Листата са срещуположни, заловени за стъблата с къси дръжки или приседнали, дълги 12-19 мм, широки 7-9 мм, ланцетно-елипсовидни и са покрити с множество етерни-маслени жлезисти власники. Съцветията са прешленисти, прекъсна- ти, с по 8-10 цвята във всеки прешлен. Цветовете се стерилни, бледорозови, дребни, чашката е звънчевидна, венчето двуустно.

Цъфти юни-юли. Кореновата система е плитка, брадеста. Приземните стъбла лесно се вкореняват. Има добре оформени етерич но-маслени жлезички. Използава се надземната част в свежо и сухо състояние за получаване на гера-нилно мащерково етерично масло и сухата надземна маса като подправка. Събрана във фаза масов цъфтеж надземната маса съдържа етерично масло в свежо състояние 0,55-0,75 % и в сухо – 2,40-3%.

Етеричното масло има главни съставки-гераниол -74-76 % и нерол - 15-17 %-общо за двете 89-93 %. Съдържа още мирцен 9-22 %, цитронелол 4-6%, линалоол, парацимол и др. Маслото има фин, свеж, приятен аромат и се използва като нова гараниолна суровина в парфюмерията и в композициите за подправка в хранител- но-вкусовата промишленост. Дрогата се използва за лечение на дихателните пътища, деъства отхрачващо, нервноуспокоително, спазмолитично, бактерицидно, бактериос-татъчно и антимикотично.

Лекува бронхити, бронхиална астма, хроничен гастрит, язва и неврастения. Освен етерично масло дрогата съдържа и други лечебни вещества: дъбилни вещества до 5%, смоли, флавоноиди, урзолова и оленанолова киселина. Сорт “Пагане” има по-висока пластичност и проспособимост към нови райони от обикновената мащерка. Вирее успешно на ниски места и в райони с назморска височина до 1200 м. Развива се добре на резлични видове почви с по-лек механичен състав и със средна или добра запасеност с хранителни вещества- кафяви и канелени горски, алувиално-ливадни, карбонатни черноземи.

Растенията са светлолюбиви и в топлите райони синтезират повече етерично масло. Издържат на ниски температури и презимуват добре, а също и на засушаване и се поливат само при екстрени суши. Цве- товете са стерилни и растенията се размоножават само по вегетативен път, чрез вкоре- нени зелени разници или естествено вкорнени части от туфите. Торнето с минерални торове –N,P,K допринася за получаването на повече и по-качествено масло при условие, че се дав в умерени дози.

Предшественици: насажденията остават извън сеитбооборотите и се експлоатират 6-8 години. Подходящи предшественици се тези които са торени с оборски тор и остават почвата чиста от плевели: зърнено-житни, зърнено-бобови, кортофови и др. Обработка на почвата и торене Почвата се обработва в зависимост от предшественика по системата за многого-дишнте култури – подметка, есенна дълбока оран на 25-27 см, култивиране през есента и пролетта, брануване и заравняване. Торовете / N,P,K/ се внасят по 8 кг/дка активно вещество. През първата година фосфорните и калиевите торове се внасят с есенната оран, а азаотните- преди засаждане и пред втората копан.

Всяка следваща година при първото окопаване се внася торове в дози N6P6. Размножаване на мащерката Сорт “Пагане” мащерка се размножава чрез вкоренени стоблени разници. Маточните насаждения се сэздават на богати, чисти от плевели, добре овлажнявани почви. Използва се суперелитен и елитен посадъчен материал, който се засажда през есента или рано на пролет на разстояние 50/30 см или 6600 бр/дка. От тях след втората година се отделят резници за вкореняване, които се засаждат на разстояние 20/5 св или 100000 бр./дка, достатъчни за 12-15 дка нови насъжсдения. Вкореняването от зелени или зрели резници се извършва в специални вкоренилища, осигурени с достатъчна въздушна влага чрез мъглуване. Резниците се забождат в почвата, покрита с пясък на гъсто по 200-240 бр./кв.м. и остават в оранжериите за вко- реняване до есента.

Маточните насаждения и площите за вкореняване се поддържат чисти от плевели, напояват се радевно и при нужда се покриват. Сорта Пагане има висок размонжителен коефисиент 1:60-150. При създаването на трайни насаждения, засаждането на вкоренините резнци се извършва предварително направени браздички, дълбоки до 8-10 см при междуредови разстояниу 50-60 бр./дка. Вкоренените резници се нареждат, заравят, притъпкват и поливат. Грижи през вегитацията на мащерката Първата година са необходими повече грижи, за да могат растенията да нарас- нат, да оформят редовете, което се постига с по-често окопаване на междуредията с окопвачка и в редовете с мотика. Така почвата се поддържа чиста от плевели и рохка за задържане на влагата. При засаждане през есента насажденията се поливат по-често за да могат да се прихванат добре. Няма наблюдавани опасни болести и неприятели, поради което не се препоръчва използването на инсектициди и фунгициди.

Прибиране на реколтата
Независимо дали надземната маса ще се прибира за етерично масло или за херба, прибирането се извършва във фаза масов цъфтеж. При по-големи насъждения е добре то да започне в началото на цъфтежа и да завърши в масов цъфтеж. Прецъфтява- нето силно снижава добива и влошава качеството на продукцията. Сорт Пагане се прибира в средата на месец юни, но този срок варира в зависимост от условията на годината и от морската височина.
 
Жътвата се извършва в топло време, най-малко 2-3 дни след дъжд и след вдигане на росата сутрин рано. Извършва се със сърп, коса, косачка или жътварка. Оставя се да увехне и...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме риган?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще ви представя и ще научите как се отглежда това растение наречено риган. Това е подправка и ще научите чрез прочитане на тази статия как най-правилно да го размножите, да обработите почвата преди да го засадите, да го наторите, какви са грижите през вегетацията. За да научите и разберете ви пожелавам приятно четене.

Използва се облистената надземна маса като подправка за месни и рибни консерви.
В медицината се прилага като нервноуспокоително и анатисептично средство. Намира приложение, успоредно със суровините на чубрицата и мащерката, като богато на тимол-карвакрол етерично масло. Оценката на аромата е висока.

Като подправка се отличава с особен финес и специфичност. Надмезната част съдържа свеж състояние 0,57-0,83 % етерично масло и 1,5-3,05% - в сухо. Етеричното масло е богато на карвакрол – 52,66 %.

Съцветията са над 3 пъти по-богати на масло от листата. В съцветията съдържанието на карвакрол е 68 % , а в листата е 58 %. Белият риган има най-високо съдържание на карвакрол във фаза на пълен цъфтеж, а жътвата се извършва след вдигане на росата – измененията през деня са несъществени. Съдържаниеот на карвакрол в етеричното масло следва измененията на процента на маслото.

Ботаническа характеристика
Белият риган – известен у нас като южен риган, е многогодишно тревисто расте-ние от сем. Устоцветни- Lamiaceae. Стъблата са прави, разклонени, четериръбести, овла сени, достигащи на височина 50-80 см. Листата са прости, срещуположно захванати за стъблото на дълги дръжки, с продълговатнояйчевидна форма, овласена повърхонст и ресничеста периферия. Цветовете са двуполови, бели, събрани в сложни съцветия метлица по върховете на стъблата. Чашките са звънчевидни, имат при отвора пръстен от власинки и цялата повърхност е овласена.

Има едри, зелени прицветници. Венчето е дребно, бледорозово, с 4-гнезден долен плодник и много тичинки. Всички части на растението са осеяни с етеричномаслени жлези. Видът е кръстосаноопрашващо се растение, пъстра популация по отношение на оцветяване, хабитус, съдържание на етерично масло и аромат на маслото. Семената са много дребни, имат тъмнокафяв цвят, поместени са по 4-5 в плодчета. Кореновата система е брадеста, с дълги жилки и обикновено заема почвения хоризонт на 20 см. дълбочина.

Разпространение
У нас в естествени находища са разпространенни два вида – обикновен риган и бял риган. Обикновеният риган расте в планинските и препланиниски райони в цялата страна. Белият риган е разпространен ограничено по скалистите склонове на Източните Родопи, Беласица и Креснеското дефиле. През последните 5 години започта култивира- нето му в Русенско, Плевенско, Момчилградско, Пловдивско поради широкото му навлизане в хранително-вкусовата индустрия като подправка.

Биология и изисквания
Видът се разножава чрез семена и чрез вегитативни части. Семената са дребни – масата им е под 0,1 грам или в 1 кг се съдържат 1300000-1700000 броя. Имат добра кълняемост – над 90 %, покълнват на светло и тъмно при средно овлажняване. Кълняемостта се отчита на втория ден, а кълняемата енергия-на седмия. Изпитването става при постоянна температура – 20-24 гр.С. Вегетативните стъблени части се вкореняват добре.

Размоножаването се извършва чрез разделяне на туфите и предварително вкореня-ване на зрели и зелени резници. През първата година при поникване на семената прастенията са много дребни, но през втората се нормализират. Продължителността на живота на плантациите в зави- симост от условията на отглеждане е 6-9 години. Има средни изисквания към почвата-развива се добре на леки, рохкави, пропус- кливи алувиални, кафяви и канелени горски почви, карбонатни черноземи, средно запа- сени с хранителни вещества.

По отношение на реакцията на почвата не е взискателен-добре се развива на почви с неутрална, слабо алкална и слабо кисела реакция. Взискателен е към светлината, обича добре осветени от слънцето места и се отплаща с усилен синтез на етерично масло. Топлите райони са неговото естествено местонахождение, но с успех се отглежда в цялата страна. Има добре студеноустойчи- вост и пластичност за приспособяване. След създаване на плантацията културата може да се отглежда с малко поливки или без поливане. Поливките в засушливи райони и при засушаване през вегитацията допринасят за повишаване на добива от масло.

Взискателен е към азотното и фосфорното торпене. Умерините дози азотни торове увеличават добива от надземна маса, а фосфорните торове увеличават дела на съцветието в надземната маса и съдържанието на етерично масло. Отношението на културата към заплевяването се различава през различните фази на отглеждането. При производство на разсад от семена плевенето играе решаваща рола. През втората година туфите нарастват и по-добре се справят в борбата с плевелите.

Силно заплевелени посеви дават по-ниски добиви, защото растенията се развиват засенчени, а почвите обедняват на хранителни вещества. Изисквания към предшественика Белият риган като многогодишно растение остава продължително време 8-10 години на едно и също място. Макар, че се размножава чрез разсад или чрез вкоренени резници, насажението през първата година изисква чисти от плевели почви. Ето защо при избор на място и при залагане на плантацията трябва да се има предвид, че културата силно се влияе от предшественика. Най-добри предшсетвеници са зимните житни, картофите, окопните /боб, бакла, грах/ бобовите тревни и фуражни култури- фий, грах, серадела, разорана люцерна и т.н. Не са добри културите предшествени от същото семейство като мента, босилек, чубрица, маточина, салвия и др.

Обработка на почвата
Най-добре е подготовката на почвана за започне с риголване рано през есента за дълбоко заравяне на плевелните семена и растителни отпадъци. Добри резултати може да се получат и при дълбока оран на 28-32 см, като при оран с плуг е предлужник. Няколко пъти площта се култивира за унищожаване на поникналите плевели. Преди засаждане мястото се подравнява, култивира или фрезова, маркира и набраздява. Така подготвената площ се засажда и обработката продължава през вегитационния период.

Торене
На бедните и слабо плодородни почви е необходимо внасяне на угнил оборски тор – по 4-6 т/дка, който се заорава дълбоко с есенната оран или преди риголването. От фосфорните торове, освен суперфосфат и хиперфосфат, може да се използва с успех и костно брашно като по-бавно действащ тор за повече години. На декар се осигурява по 80 кг костно брашно или 60 кг суперфосфат. Азотното торене се осъществява ежегодно, като се внася с първото окопаване по 20-30 кг/дка амониева силитра в зависимост от запасеността на почвата.

След жътвата отново се подхранва с 10 кг/дка амониева силитра и 10 кг/дка суперфосфат за регулиране на съотношението между вегетацията и генеративни расти- телни части.

Начин на размножаване
Белият риган може да се размножава вегетативно – чрез делене на туфите или с вкоренени делени резници от стъблата, или семенно-с млад и едногодишен разсад. Вкореняването се извършва в приспособени за целта оранжерии, които осигуряват постоянна почвена и въздушна влага чрез мъглуване. Резниците се вземат с дължина 8-12 см от маточни насъждения, обикновено от разклоненията, израснали след жътвата. Засаждат се в редчета на радстояние 5-3 см, а в ред на 2-3 см, или по 700-1000 бр.на кв.метър при редовно поливане и мъглуване. Обикновено зелените резници се вземат в средата и в края на август и се поставят за вкореняване.

Производството на разсад се извършва по два начина. Семената се засяват в края на февруари и началото на март в топли съоръжения, като на 1 кв.м. се използва 1 грам семе. Парниците се зареждат по същия начин като при обичайното разсадопроизводст- во семената се засяват на резчета, отдалечени на 5-6 см едно от друго. Засипват се с 4-5 мм дебел пласт пресят угнил оборски тор. Редовно се полива с лейка с фина струя вода. Разсадът се изнася на открито когато порасне до8-10 см.

Размножаването с едногодишен разсад има много предимства- правят се студени лехи, разсадът става по-добре развит и по-здрав. Семената се засяват от март до юни при посевна норма 1,2-2 грама на 1 кв.м. на редчета, отделечени на 6-7 см едно от друго, при дълбочина 0,3-0,4 см, като редовно се плевят и поливат. От 1 кв.м. се полу- чава по 200-300 растения, което означава, че за 1 дка насаждения са необходими 20-25 кв.м. разсад. Размножаването чрез разделяне на туфи се извършва при възрастни насаждения преди изоряването им. Този начин се смята за спомагателен.

Засаждане
Засаждането на едногодишния разсад се извършва през есента-до края на септем ври и първата половина на октомври-за да могат растенията да се вкоренят добре преди замръзване на почвата. Вкоренетите резници се изнасят на открито през пролетта-март, април, а семенния разсад от топлите съоръжения през май, юни. Засаждате се браз-дички, на растояние 70 х 30 см., т.е. около 5000 растения на декар. Нареждането на разсада в браздичките, заравняването му с пръст и поливането след това в топлите, но не горещи часове на деня.

Грижи през вегетацията
През първата година след засаждането на белия риган се налага по-често окопа-ване, а през следващите години – по-рядко – 3-4 пъти. Всяка година растенията се подхранват с по 15-20 кг/дка амониева селитра и около 20 кг/ дка суперфосфат, внесени с първото окапаване. Белият риган е сравнително устойчив на суша, но през вегетацион ният период се нуждае от 4-5 опливки – гривитачно или с дъждуване. Не е забелязано масово нападение от болести и неприятели. Хербицидите се избягват, защото културата се използва в хранително-вкусовата промишленост.

Прибиране на реколтата
През първата година след засаждането на белия риган се събира малко надземна маса -30-60 кг/дка. Постепенно добивите нарастват. Обикновено белия риган цъфти от втората половина на юли до края на август, като масовият цъфтеж обхваща времето от 15 юли до 15 август. През този период се извършва първата жътва. Тогава растенията съдържат най-висок процент...(ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгредаме тритикале?

Здравейте читатели. В тази публикация ще ви представя една информация, как да отгледате тази зърнена култура. Някои сигурно не знаят как да я отгледат, но с прочитане на тази информация ще научите как най-правилно да я отгледате. А ето какво трябва да знаете за нейното отглеждане:

Тритикале е създадено чрез кръстосване на пшеницата с ръжта и е нова житна култура. Зърното му се използва за фураж, а от брашно на пшеница и тритикале се получава доброкачествен диетичен хляб. Освен за зърно, тритикале се отглежда за зелена маса, която е по-богата на протеин от тази на ръжта.

Наред с високите си продуктивни възможности и хранителна стойност на зърното и зелената маса, тритикале притежава и други ценни качества. То е по-малко взискателно към почвените и климатичните условия и е по-устойчиво на гъбни болести.

Предшественици

Тритикале е с по-малка взискателност към предшествениците, защото има мощно развита коренова система, с добра усвояваща способност. В сеитбообращението при редуването на културите то заема мястото на есенните житни култури. Когато се отглежда за зелена маса, прибрана през май, след тритикале с успех може да се отглежда царевица за силаж като втора култура.

Обработка на почвата

След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата на тритикале в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.

Когато почвата е суха и се кърти на буци, не трябва да се оре, а да се извърши няколкократно дискуване на дълбочина 10-12 см. Последното дискуване трябва да бъде на 6-8 см дълбочина.

След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови оръдия на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина.

Торене на тритикале

Когато тритикале се отглежда за зърно, тори се както пшеницата, а когато се отглежда за зелена маса се тори с 10-12 кг N, 8-10 кг Р₂О₅ и 8-10 кг К₂О на декар.

Сеитба на тритикале

Семената на тритикале не се третират преди сеитбата срещу главни, ръжди и брашнеста мана, понеже то е устойчиво на тези болести. Отглеждано за зърно, то се засява през октомври. Ако се отглежда за паша през есента, засява се след 15 август и през септември. Когато се отглежда за зелена маса, прибирана през май, сеитбата на тритикале се извършва през втората половина на септември за високите полета и от 1 до 15 октомври за равнинната част на страната.

Тритикале се засява с дискови сеялки при междуредие 10-15 см. Сеитбата се извършва с 500-550 кълняеми семена на 1 кв.м. (сеитбена норма около 20-28 кг семена на декар).

Грижи през вегетацията на тритикале

Рано напролет при установяване на изтегляне посевите се валират. Борбата с плевелите се води във фаза братене като се използват хербициди.

Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и наливане на зърното на тритикале. При засушаване през пролетта се извършват 1-2 поливки. При гравитационно напояване поливните норми са 70-100 м³, а при дъждуване - 50-60 м³ на декар.

Прибиране на тритикале

Тритикале за зърно се прибира в пълна зрелост...(За да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)


Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме розмарин?

Здравейте читатели на блога. Всеки от вас иска да си отгледа това прекрасно растение и да си го използва като подправка като готви. Розмарина може да вирее както в саксии, така и на открито. Сигурно си чудите как се отглежда. При прочитане на информацията ще ви стане ясно и ще си го отглеждате и вие във вашите домове и дворове. А ето какво трябва да знаете:

Розмаринът е ароматна билка с многобройни ползи за здравето. Можете да я добавяте в супи или яхнии и да я използвате като натурално средство против насекоми и комари. Растението се отглежда лесно в домашни условия и не изисква особени усилия от ваша страна. Нека видим какъв е процесът по засаждане на розмарин стъпка по стъпка.

Ще ви трябват:

• Семена или резници от розмарин

• Саксии

• Почва за засаждане

• Лопатка

• Вода

Инструкции

• Вземете резниците, които трябва да са дълги около 10 см. Най-добре е да ги отрежете през лятото.

• Ако нямате откъде да вземете резници, можете да си купите семена. 

• Сложете малко от пръстта в саксията, като преди това се уверите, че е предвиден дренаж на дъното за излишната вода.

• Поставете резниците в почвата и оставете саксията на място, където има много слънчева светлина през целия ден.

• Възможна опция е и да засадите розмарина в градината, тъй като той се приспособява лесно към всеки тип почва.

• Розмаринът е ароматна билка, която обича по-сухи почви – избягвайте да го поливате прекалено много.

Как да отгледаме маслодайна роза?

Здравейте читатели на блога.В тази публикация ще ви запозная с отглеждането на българската маслодайна роза.Всеки е чувал, че от българската маслодайна роза се получава много хубаво розово масло, което е много известно в цял свят.Всеки ще си зададе въпрос през какви технологии има докато дойде до брането на розата за да се преработи, а ето и отглеждането на розата какво трябва да се знае:


СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ НАСАЖДЕНИЯ
Избор на място. Маслодайната роза се отглежда предимно върху делувиални наносни почви, характерни за южните склонове на Стара планина, и канелените горски почви по южните и северните склонове на Средна гора. Розовият храст се развива добре и дава високи добиви само върху дълбоки, аерирани почви, сравнително богати с хумусни вещества, с неутрална или близка до нея реакция на почвата.
Площите, предназначени за розови градини, трябва да имат южно изложение и да са проучени по отношение на въздушните течения.Последният фактор е от решаващо значение за съ-държанието на етерично масло в розовия цвят по време на цъфтене, а през зимата в отделни години може да доведе до измръзване на храстите. Розовият храст е много чувствителен на резки температурни колебания: внезапните застудявания (до -5,-10 °С) със силен вятър през зимата са по-фатални от постепенното спадане на температурата до -15 °С.
Подготовка на мястото. Предвидените за розови градини площи се почистват от дървета, храсти, камъни и др.При необходимост площта се терасира като ширината на терасите се съобразява с междуредовите разстояния.
След третиране на площите (при заплевеляване с многогодишни коренищни плевели) с хербицид и запасяващо торене с оборски и минерални торове, площта се риголва на дълбочина 60 см и текущо подравнява. През периода август-октомври се извършват още няколко обработки за поддържане на почвата чиста от плевели и рохка: оран на 20-25 см, дисковане – 2 пъти на 13-15 см, култивиране на 23-25 см.
Засаждане. Преди засаждане площта се набраздява на 2,8-3,00 м (в зависимост от об-работващата техника). Редовете се ориентират перпендикулярно на преобладаващите ветрове или по посока на хоризонталните при наклонени терени. Вътре в реда се маркират разстояния от 0,80-1,20 м. Посадъчният материал се подготвя за засаждане като се опресняват коренчетата и се съкращава надземната част. За засаждането на 1 дка са необходими 450-500 броя разсад.
Най-подходящото време за засаждане е месец ноември, когато в почвата има достатъчно влага и дните са все още топли, с което се осигурява добро прихващане. При пропускане на този срок засаждането може да стане и през зимните месеци и рано на пролет при подходящи агрометеорологични условия. Самото засаждане на разсада става ръчно, с помощта на меч или мотика. Поставените в дупката растения се зариват до кореновата шийка, притъпкват се с крак, след което се загърлят с мотика до върховете на леторастите При много сухи почви задължително условие при засаждането е поливане на растенията в областта на корените.
ОТГЛЕЖДАНЕ
Отглеждане до цветодаване
През първите 2-3 години от засаждането на розата грижите се свеждат до създаване на оп-тимален водно-въздушен и хранителен режим за растеж и развитие на растенията.Те се изразяват в 4-5 кратно разрохкване на почвата по време на вегетацията. Първата година, рано на пролет след обработка на междуредията, окопаване ръчно в реда и отгърляне на растенията (м.март), се извършва попълване на пропадналите растения. Те са обикновено 10 % от общия брой засадени розички. Едновременно с обработките може да се извърши подхранване с минерални торове (м.май и м.юли-август). През есента се извършва последната обработка – оран със загърляне.
През пролетта на втората година от засаждането, преди вегетацията, се извършва резитба за формиране на храстите на височина 80-90 см от почвената повърхност.
Отглеждане на цветодаващо насаждение
Грижите за цветодаващите насаждения започват през зимно-пролетните месеци с резит-ба за почистване на изсъхналата и поразена от агрилус дървесина. През вегетацията почвата в междуредията се поддържа чиста от плевели. чрез 5-6 култивирания.При уплътнена почва и силно заплевяване може да се извърши плитка оран или фрезоване. Почвата в реда се поддържа чрез 1-2 ръчни обработки и използване на хербициди в зависимост от плътността на плевелната растителност. Последната обработка е есенната оран на дълбочина 18-20 см.
Грижите по отглеждането на розовите нас-аждения от втората година нататък са насочени преди всичко към създаване на благоприятни условия за развитие на репродуктивните органи на розата и увеличаване на прираста на храстите, с което се осигурява реколтата за следващата година. От системата мероприятия тук особено значение имат почистването и резитбата на храстите, междуредовите обработки, торене, подмладяване и др.
Почистване и резитба
Резитба за почистване от изсъхнала и поразена от агрилус дървесина – извършва се всяка година, през зимните месеци или рано на пролет преди началото на сокодвижението. Изрязват се сухи и болни от агрилус разклонения, като веднага след това се изгарят.
Резитба на стари разклонения – при сгъстяване на растенията в реда в процеса на израстване настъпва биологическо отмиране на приосновните клони. Същите трябва да се изрязват до основата или по-високо – над някой силен вегетативен летораст, когато има такъв, който да ги подмени. Резитбата се извършва през зимно-пролетните месеци.
Контурна или коригираща резитба
Има за цел регулиране растежа и добивите. С развитието на розовите храсти цветоносните леторасти израстват на височина, като при отделни растения достигат повече от 3 м. В резултат на това и на ограниченото осветление, залагането на цветни пъпки по храста се диференцира несъразмерно, което е причина за изнасяне цветовете по повърхността на храста.
бремето и височината на резитбата оказват значително влияние върху растежа и продуктивността на розата, характерна особеност за която е. че след резитбата по-голяма част от спящите, по-долу стоящи пъпки, разположени по скелетните клони, се възбуждат и дават началото на бърз растеж на вегетативни леторасти.
В ИРЕМК сз провеждани различни опити, които да установят най-оптималния момент и начин на коригираща и контурна резитба (преди вегетация, след цъфтеж, края на вегетация).
При контурната резитба добивът е сравни-телно висок през всички времена на провеждането й, но с това не се рашава основния въпрос – отмиране на приосновните клонки, сгъотяване по периферията на храста и разполагане на цвета на благоприятна височина.В този случай храстите трябва да се подмладяват периодически.
Изследванията показват, че регулирането на растежа и добивите чрез резитба, проведена непосредствено след цъфтежа на височина 110 -130 см способства за намаляване височината на храста и увеличаване на добива с 46,4 %, Резитбата влияе чувствително върху възстановяване жизнеността на растенията, удължаване експлоатационния им период, увеличаване средното тегло на цвета и дневната производи-телност при брането с 35,7 %, Препоръчва се резитбата да се извършва през 3 години.
Подмладяване на розовите насаждения
Налага се с цел да се повиши жизнеността на растенията, да се продължи животът им и увеличат добивите от тях.
След 8-10 години живот розовите храсти изгубват активния си прираст и започват постепенно да намаляват добивите на розов цвят. За да спре това стареене, в розопроизводителната практика се извършва периодично подмладяване на розовите храсти.Това се налага и когато надземната част на храста е повредена от измръзване, градушки и други причини. Подмладяването се извършва напролет, преди началото на сокодвижението през месец февруари-март. Храстите се изрязват на височина 5-10 см от основата.Този процес ое извършва по възможност механизирано, тъй като производителността е много по-висока от ръчната резитба, а височината на изрязаните храсти е равномерна.
Новите леторасти, които се развиват от адвентивните пъпки осигуряват високи добиви още на следващата година след подмладяването. В поюжните розопроизводителни райони подмладяването се извършва веднага след розобера. При добри грижи се получава задоволителен добив през следващата година и се печели една реколтна година. При слаб прираст през лятото, обаче и екстремно ниски температури през зимата, съществува опасност от измръзване.
След подмладяването се извършва основно наторяване с органични и минерални торове, междуредията се изорават дълбоко и редовно се провеждат растително-защитни мероприятия.
Мулчиране
Мулчирането е отдавна познато агротехническо мероприятие. С него се цели чрез покриване на почвата с подходящи растителни отпадъци да се запази влагата и увеличат добивите. Недостатък на този метод е, че се стимулира развитието на плевелите и се затруднява междуредовата обработка.
В по-нов вариант се прилага мулчиране на ивицата в реда с черно полиетиленово фолио при създаване и отглеждане на маслодайна роза. Установено е, че се увеличава почвената влага от 1,7 до 3,4 %, елиминира се ръчната обработка и хербицидите за борба с плевепната растителност през периода на технологичната годност на полиетиленово фолио, която е средно 3 години. Ефективността на мулчирането с полиетиленово фолио е изразена най-добре при сухи условия в съчетание с междуредови обработки. Добивът на цвят се увеличава средно с 6,4 %. Ако този метод се прилага при оптимизиран поливен и хранителен режим (капково на-появане и локализирано внасяне на разтворимите торове чрез водата за напояване) резултатите са още по-добри – повишава се добивът в периода на доотглеждане от 39,1 до 87,5 %, а в пълно цветодаване – от 31,5 до 45,2 %.
Останалите грижи по време на вегетацията се свеждат до поддържане на почвата чиста от плевели, чрез 5-6 култивирания. При уплътнена почва и силно заплевяване може да се извърши плитка оран или фрезоване.Почвата в реда се поддържа чрез 1 -2 ръчни обработки и използване на хербициди в зависимост от плътността на плевелната растителност. Последната обработка е есенната оран на дълбочина 18-20 см, със загърляне на растенията.
ТОРЕНЕ
Казанлъшката роза вирее по-добре на аерирани почви, при които има възможност да развие по-дълбока коренова система. Установено е, че кореновата система на едногодишните розови храсти достига на дълбочина до 1,5 м, а в хоризонтално направление се простирало 1 м от стъблото. Най-голямо количество корени са съсредоточени на дълбочина до 30 см, а на ширина до 20-40 см от стъблото. Тези особености на кореновата система на розата трябва да се имат предвид при подготовка на почвата за засаждане на нови розови градини, при обработката и торенето им.
Казанлъшката роза вирее най-добре на почви с неутрална реакция. На кисели почви розови-те храсти са по-малки и получаваният добив от розов цвят е по-нисък, а на силно алкални почви те страдат от хлороза.
Почвите, на които се отглежда казанлъшката роза, са бедни на хумус и хранителни вещества. Установено е, че тя ежегодно извлича от почвата чрез добива на розовия цвят и едногодишния прираст на леторастите 6,380 кг/дка азот, 0,866 кг/дка фосфор и 3,587 кг/дка калий. Освен това, като се има предвид, че казанлъшката роза се отглежда в продължение на 20-25 години на едно и също място и че почвите, на които се отглежда, са недостатъчно запасени с хранителни вещества, за да се гарантира получаването на постоянни и високи добиви на розов цвят, е необходимо да се прилага торене. Розови градини, отглеждани без торове, развиват слаби храсти, които дават ниски добиви на розов цвят и са по-податливи на измръзване. Опитно е установено, че леторастите на неторените храсти измръзват значително повече, отколкото леторастите на торените.
Голяма част от почвите, на които се отглежда казанлъшката роза, са кисели до слабо кисели и съдържат незначителни количества молибден и кобалт и значително повече манган, който угнетява развитието на растенията. За отстраняване нежеланите последици от почвената киселинност се препоръчва варуване. Опитно е установено и потвърдено от практиката, че варуването на киселите почви съдейства за увеличаване на добивите на розов цвят. Средно за тригодишен период това увеличение е 18 %. Увеличенито на добива на розов цвят се дължи на подобрените условия на хранене на растенията в участъка, където е внесена варта. Увеличава се съдържанието на подвижните форми на азота, фосфора и обменния магнезий, а магнезият при ливадно-канелените почви е в много малки количества.
Количеството вар, което е необходимо на декар, се определя по лабораторен начин. Въз основа на проучванията на ИРЕМК, извършени за различни почвени типове, ориентировъчно се препоръчва да се внасят по 300-500 кг/дка сатурачна вар. Най-подходящото време за внасянето и е есента, преди есенната обработка на розите. За получаването на по-пълен ефект от варуването е необходимо да се извършат повече обработки за по-пълно размесване с почвата.
Ефект от еднократното варуване се наблюдава в продължение на три години. През първата година след внасянето на варта в розовите насаждения добивът на розов цвят се увеличава с 19%, през втората година с 25% и през третата с 11%. Средно за тригодишния период добивът нараства с 13,5 % в сравнение с добива от неварувания участък.
Запасяващото органоминерално торене се извършва след борбата с плевелната растителност и преди риголването и включва 100 кг/дка суперфосфат, 50 кг/дка калиев тор и 10-12 т/дка оборски тор.
През първата година на отглеждане растенията се подхранват с амониева селитра (15 -20кг/дка) чрез инкорпориране – през месец май и месеците юпи-август.
При цветодаващи насаждения нормите на минералните торове се определят в зависимост от запасеността на почвата.Торенето с тях започва от третата година на засаждане. Казанлъшката роза изпитва остра нужда от азотно торене рано напролет.....(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)