Какви торове да използваме за наторяване на алабаш?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя с какви торове и каква е нормата за торене. Всеки знае, че само с вода, без торене никое растение не се развива добре. Затова всяко растение се нуждае да се натори дори и малко. Затова тази статия ще Ви е много полезна. А ето я и нея:

Произхода на алабаша е от Северна Европа (Азия). Алабаша се е отглеждал и консумирал, като храна в много провинции на Римската империя. Алабаша е двугодишно растение, но се отглежда като едногодишна земеделска култура. Алабаша е от семейство Кръстоцветни (семейство Зелеви), като зелето, броколито, карфиола, рапицата, ряпата, брюкселското зеле и други растения. Има сортове алабаш с бяла, кремава, светло зелена и лилава кожица на кореноплода. Някой сортове са с по-остър и лютив вкус, а други с по-нежна и сочна консистенция със сладък вкус. Така нареченият кореноплод на алабаша е подуто стъбло. Консумира се в свеж вид, на салата. Алабаша съдържа фитонутриенти, витамини (витамин С, витамин А, витамини от групата В) и минерали (калий, мед, манган и др.). Годни за консумация от хора са, както кореноплодите, така и листата. Цялото растение на алабаша може да се ползва за фураж. Алабаша се консумира суров, като салата или преработен печен (печен пълнен алабаш), задушен, варен (супи и др.) и други. Алабаша предпочита по-хладното време, най-подходящи периоди за неговото отглеждане са пролетта и есента. Оптималните температури за отглеждане на алабаш са 15-20 градуса Целзий. Температури под 7-10 градуса Целзий предизвикват в алабаша, вместо образуване на полезното за хората подуване на стъблото, образуване на цветонос. Алабаша е култура с кратка вегетация. Стартирайте производството на алабаш през пролетта в парници или оранжерии, приблизително 20-30 дена преди последният мраз (март-април). През есента трябва да започнете отглеждането на артишока 30-40 дена преди първите мразове (август-септември). Средно алабаша има нужда от 45-70 дена от сеитбата до прибирането на реколтата. Беби алабаша се прибира при размер 2.5-6.5 см в диаметър, а стандартният алабаш - 5-12 см в диаметър. Алабаша предпочита слънчеви терени, плодородни, богати на органично вещество, добре дренирани почви с достатъчно пясък и с рН 6.5-7.0, но може да се отглежда и при рН 5.5-7.5. Алабаша се отглежда на полето и в оранжерии. Обичайната схема на сеитба за алабаша е вътре в редовете - 15 см и между редовете - 50-60 см. Семената на алабаша се сеят на дълбочина 0.5-1.5 см. Алабаша може да се сее директно или да се засажда с разсад. Засятите директно растения трябва да се прореждат, когато достигнат фаза 3-4 листа. Идеалният разсад от алабаш, за разсаждане на постоянно място, има 4-6 листа, за отглеждането му обикновенно са нужни 25-40 дена. Растенията извадени при прореждането, може да се разсадят на подготвена вече за тях площ. Алабаша има плитка коренова система, затова изисква редовно поливане. Добрият добив и качество от алабаш зависи от климатичните и почвените условия, сорта, качеството на семената, оптималното торене, технологията, гъстотата на сеитбата, поливането и растителната защита. Средният добив от алабаш варира 400-1000 кг/дка. Алабаша обикновено се прибира на ръка. При оптимални условия на отглеждане на алабаш, добивите може да достигнат 15-30 т/дка. Алабашът се съхранява при относителна влажност 98-100 % и температура 0 градуса Целзий, без листа може да се съхранява 2-3 месеца, а с листа - 10-15 дена. Страни големи производители  на алабаш са Германия, Франция, Австрия, Холандия, Бангладеш, Пакистан, Китай, САЩ, Индия, Италия, Полша, Дания, Швеция, Южна Африка, Нова Зеландия и други. Площите в света са в рамките на 4 милиона декара.

I.Торене на алабаш.

1.*Обща схема за торене на алабаш.

Фаза	Тор	Норма
Предсеитбено/преди разсаждане	YaraMila COMPLEX	40-50 кг/дка
Когато растенията развият 2-3 листа	YaraLiva TROPICOTE	15-20 кг/дка
Когато растенията развият 2-3 листа	YaraVita BRASSITREL PRO	100-200 мл/дка

*Това е обща схема за торене на алабаш, за конкретна съобразен ас вашите условия се свържете с нашите специалисти.

II.Хранене на алабаш.

Алабаша е чувствителен на недостиг на азот, калий, калций и бор.

1. Азот.

Азотното торене е важно за добива от алабаш. Азота е съставна част на хлорофилната молекула, аминокиселините,  протеините, нуклеиновите киселини и пигментите. Недостига на азот води до издребняване на растенията, листата стават по-малки и жълти на цвят, добива пада. Нормата на торене с азот за една вегетация е 8-16 кг/дка (N). Най-добре е азотната норма да се даде на 2-3 пъти. Подходящи торове са YaraBela SULFAN, YaraVera AMIDAS, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva NITRABOR, UNIKA KALI, YaraLiva CALCINIT, YaraVera UREA, YaraVita SAFE N 300 и KRISTALON син.

2.Фосфор.

Фосфорът стимулира растежът на корените. Фосфора играе важна роля при много физиологични процеси, като фотосинтезата, дишането, транспорта и складирането на енергия, деленето и нарастването на клетките. Фосфорът е важна градивна единица на РНК, ДНК,  фосфолипидите, карбофосфатите и други. Нормата на торене с фосфор е 4-6 кг/дка (P2O5). Максималната норма на торене с фосфор е 12 кг/дка (P2O5). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila SPRINTER, YaraMila TIGER, YaraMila CROPCARE, YaraMila STAR, KRISTA MAP, KRISTA MKP, KRISTALON жълт, YaraVita ZEATREL и YaraVita FRUTREL.

3.Калий.

Калият стимулира растежа на корените и прави растенията по-устойчиви на стрес, болести и неприятели. Калият е важен за фотосинтезата, транспорта на захарите, азотният метаболизъм, активирането на ензими, отварянето на устицата и синтеза на протеини. Нормата на торене с калий е 5-10 кг/дка (K2O). Максималната норма на торене с калий е 16 кг/дка (K2O). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraMila TIGER, YaraMila SPRINTER, YaraMila CROPCARE, UNIKA KALI, KRISTA SOP, KRISTA K, KRISTA MKP, KRISTALON бял, KRISTALON  червен, KRISTALON кафяв, KRISTALON оранжев и YaraVita ZEATREL.

4.Сяра.

Сярата е незаменима за нормалното развитие на растенията. Сярата е необходима за синтеза на аминокиселините, протеините, витамините и мазнините. Сярата участва в процесите свързани с усвояването на азота. Нормата на торене със сяра е 2.0-3.0 кг/дка (S). Подходящи торове са YaraMila COMPLEX, YaraVera AMIDAS, YaraBela SULFAN, KRISTALON лилав, Кизерит, Епсо Топ и Епсо Микро Топ.

5.Калций.

Калцият е важен за доброто качество, транспортабилност и съхраняемост на алабаша. Подходящи торове са YaraLiva NITRABOR, YaraLiva TROPICOTE, YaraLiva CALCINIT, YaraVita REXOLIN Ca 10, YaraVita STOPIT и YaraVita FRUTREL.

6.Магнезий.

Магнезият е важен за нормалното протичане на фотосинтезата и за усвояването на фосфора. Подходящи торове са Кизерит, Епсо Топ, Епсо Микро Топ, YaraMila COMPLEX, YaraVita FRUTREL, YaraVita BRASSITREL PRO и YaraVita ZEATREL.

5.Микроелементи.

Алабаша е чувствителен на недостига на следните микроелементи - бор, желязо, манган и цинк. Подходящи комбинирани торове са YaraVita TENSO Cocktail, YaraVita BRASSITREL PRO, YaraVita FRUTREL и YaraVita GRAMITREL.

6.За подобряване на минералното хранене, вкореняването и за...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

  Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката. 

Какво е компост?

Всеки от нас си е задавал въпроса какво може да направи отпадъците от своето домакинство, вместо да ги изхвърля в контейнера.Ето ви един полезен съвет.Отпадъците от домакинствата, може да се заравят в градината.Така хем ще е по-богата на хранителни вещества, хем няма да торите с изкуствени торове.Това ще ви е евтиния начин за наторяване на градината, вместо да ги изхвърляте в контейнера и да го запълвате напразно.А ето и информацията:

Компоститеса органични торове, които се получават чрез предварително разлагане на растителни и животински отпадъци от селското стопанство, домакинствата и промишленоста до по-прости органични съединения.

Узрелият компост представлява хумусен материал произведен чрез смесването и ферментацията на органични отпадъци.

По принцип всеки органичен материал може да бъде компостиран – слама, сено, плевели, оборски тор, кухненски отпадъци, листа, всякакви надробени растителни остатъци и др.

         Най-често се използват следните компости:

• От слама и други растителни остатъци

•   От твърди битови отпадъци

•   Кори от дървета и др.

                  

Компост от слама – основна цел при ферментацията на материала е да се понижи съотношението C:N

Производство

•  Сламата се нарязва и наслоява на пластове, между които се насипва азотен тор (средно на 100 части суха слама – от 0.2 до 0.3 части азот)

•   Материалът редовно се навлажнява с вода в количество равно на сухата слама.

•   Температурата се повишава до 60 - 65 ^оС. След това купчината се притъпква, за да се създадат анаеробни условия за по-нататъшна ферментация, която продължава няколко месеца.

•  Компостът е готов, когато се получи еднородна кафява маса със съотношение C:N по-малко от 20.

Компост от други растителни остатъци

         Развален фураж, стъбла, листа и други растителни остатъци се смесват с почва, намокрят се с вода или торова течност и се подлагат на аеробна ферментация за няколко месеца. През това време сместа се разбърква неколкократно.

         Компостът е готов, когато престанат да се различават отделните му съставни части.

         Този вид компост обикновено е беден на хранителни вещества. Той влияе главно върху физико – химичните свойства на почвата, като подобрява: влагозадържащата способност, почвената структура, аерацията на почвата и др.

                Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук)

         Отпадъците от комунално-битов произход (градски боклук) съдържат 0.6 – 0.7 % N, 0.5 – 0.6 % P₂O₅, 0.6 – 0.8 % K₂O.

         Тези отпадъци се компостират на площадки с предварително изкопан надлъжен канал за събиране на отделящата се течност при ферментацията. Вертикално в купа се поставят тръби, които служат за вентилация. Добре навлажнената маса ферментира при аеробни условия.

         Компостът е готов след 4 – 6 месечно ферментиране.

         Компост от домакински отпадъци

         Във вертикални контейнери се събира ежедневно отделяния органичен отпадък от домакинството и събраните растителни остатъци от градината. Компостът периодично се навлажнява. Готов е за приложение на следващата година.

           Зелено торене

         Заораването на зелените и сочни надземни части на растенията с цел да се повиши почвеното плодородие се нарича зелено торене или сидерация.

         Форми на зелено торене

•  самостоятелно,
•  междинно,

• откосно,

• отавно.

        

Самостоятелно - когато предназначените за него култури се засяват през пролетта и заемат полето почти през целия вегетационен период.

Зелената маса обикновено се заорава през есента срещу зимни посеви.

         Междинно зелено торене- сидератите се засяват като втора култура след прибирането на житните.

Поради сухия климат през лятото развитието на вторите култури, засети за зелено торене у нас може да стане само при поливни условия. Зелената маса се заорава с дълбоката есенна оран.

         Откосно зелено торене - окосената зелена маса се заорава на друга площ.

При отглеждане на многогодишна лупина извън сеитбообращението например получената зелена маса може да се заоре в съседни площи - при дълбоката оран срещу пролетна култура.

        

         Отавно зеленото торене- първият откос от детелината, комунигата или други многогодишни треви се използва за фураж или за откосно торене, а вторият подраст се заорава на местата, на които се отглеждат тези растения.

         Растения за зелено торене.

Най-често за зелено торене се използват активните азотсъбиратели от сем. бобови и по-рядко небобови растения.

Растенията за зелено торене трябва да отговарят на следните условия:

1. Да бъдат приспособени към климатичните условия на дадена местност и да са по-малко взискателни към почвата, тъй като на зелено торене подлежат обикновено по-неплодородни площи.

2.  За кратко време да образуват голямо количество и доброкачествена растителна маса.

Минималното съдържание на азота в сухата маса на култура за зелено торене трябва да бъде 1.7 - 2.0 %, а отношението С : N = 25.

3.  Да имат по-къс вегетационен период, за да може навреме да се заорават при отглеждането им като междинна култура.

4.  Да развиват мощна коренова система с добра разтворителна способност, за да могат да пренасят фосфор, калий, калций и други минерални вещества от по-долните хоризонти в орния слой.

5.  Семената на растенията за зелено торене да имат голям коефициент на размножаване и голяма кълняема енергия в условия на намалена почвена влажност.

6.  В овощните градини културите за зелено торене да са в състояние да понасят засенчване и тъпчене.

 От бобовите растения най-добре отговарят на тези условия различните видове лупина - теснолистна, или синя, жълта, бяла, многогодишна, фий, грах, жълта и бяла комунига и др.

         На необработвани и бедни на органични вещества почви като растения пионери за зелено торене може да се използват и небобови - черен синап, бял синап, кафяв синап, ръж и др.

Черният синап е най-перспективната култура пионер за зелено торене: покълването на семената започва при ниска почвена влажност, а растенията понасят ниски температури и не се повреждат от слани. Черният синап дава голям добив на зелена маса (над 4000 kg от декар) и заораването му е гарантирано, тъй като не може да се използва за фураж.

        

Агротехника на културите за зелено торене

Ефективността на сидератите зависи от количеството на образуваната и заорана зелена маса на единица площ.

Бобовите култури да се:

торят предсеитбено с фосфорни и калиеви торове, което дава благоприятно отражение върху

• инокулацията (заразяване) с грудкови бактерии,

• увеличава количеството на зелената маса и корените,

•   помага за натрупването на повече азот и т. н.

Бактерийното торене с нитрагин и напояването увеличават чувствително добива от културите за зелено торене.

Небобови култури да се:

торят и с азотни минерални торове.

         Културите за зелено торене (сидерати) се засяват след падане на обилни дъждове или след напояване.

         По време на вегетацията културите за зелено торене изискват само напояване.

Сидератите трябва да се заораватв момента, когато са образували най-голямо количество зелена маса с високо съдържание на азот и пепелни елементи.

При бобовите растения това е фазата на цъфтеж, когато на главното стъбло се образуват първите бобове.

В практиката обаче агротехниката на следващата култура най-често определя времето на заораването.

Между заораването на растенията за зелено торене и сеитбата на следващата култура трябва да има достатъчно време, за да се разложи заораната органична маса.

Младите растения се разлагат по-бързо от старите, тъй като съдържат по-малко целулоза, лигнин и други трайни органични съединения.

В тежки, студени почви зелената маса трябва да се заорава 3 - 4 седмици преди сеитбата на зимните житни култури.

В  по-леки по механичен състав почви - 2 - 3 седмици.

         Културите за зелено торене в овощните градини се заорават в края на есента преди започване на зимните студове или рано през пролетта.

Окосената зелена маса се заорава с плуг. За да се постигнат равномерно разпределение и плътно покриване на зелената маса с почва, непосредствено преди заораването растенията се повалят с гладък валяк, нарязват се с фреза или се окосяват.

Обикновено сидератите се заорават на дълбочина 20 - 25 cm.

        

Влияние на зеленото торене върху свойствата на почвата

 Сидератите дават отражение върху редица почвени свойства:

• подобряват запаса на органичното вещество,

• подобряват запаса на хранителните за растенията вещества,

• подобряват структурата и водното съдържание на почв
•  подобряват микробиологичната дейност и др.

Културите за зелено торене обикновено не оказват едновременно влияние върху всички свойства, а в някои случаи дори не дават никакво забележимо отражение.

С тях в почвата се внася значително количество органична маса (2 - 4 t на декар), но това не винаги увеличава запасът на хумуса, защото заораваната зелена маса се разлага почти напълно от почвените микроорганизми.

В песъчливите почви и при някои други почвени типове, където условията за разлагане са благоприятни, чрез зеленото торене не се увеличава съдържанието на органичното вещество в почвата.

Причините за това са:

•  тъканите на младите зелени растения се разлагат бързо и остават в почвата малко количество трайни органични съединения,

•  с внесената в почвата лесно разлагаща се материя почвената микрофлора се активира дотолкова, че започва да разлага и по-трайните хумусни вещества.

         Чрез сидератите в почвата постъпва значително количество азот от въздуха,тъй като бобовите растения усвояват около 2/3 от съдържащия се в тях азот от въздуха и само около 1/3 от почвата.

Добре развитите бобови растения могат да натрупват 9 - 13 kg азот на декар.

Орният слой на почвата се обогатява и с усвоим калий, калций, фосфор и др.

Отрицателен ефект от сидерацията е:

че по време на вегетацията си културите за зелено торене изразходват значителни количества от почвената вода и водните запаси на почвата намаляват чувствително.

Поради това, ако след заораването на сидерата няма достатъчно валежи, следващата култура страда:

•  от недостиг на вода,

•  от усложненията, които настъпват вследствие на бавното разлагане на заораната органична маса.

Лекиция "Агрохимия" - проф. Иван Манолов - 2007/2008 г.