Здравейте читатели на блога.В тази публикация ще ви запозная с отглеждането на българската маслодайна роза.Всеки е чувал, че от българската маслодайна роза се получава много хубаво розово масло, което е много известно в цял свят.Всеки ще си зададе въпрос през какви технологии има докато дойде до брането на розата за да се преработи, а ето и отглеждането на розата какво трябва да се знае:
СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ НАСАЖДЕНИЯИзбор на място. Маслодайната роза се отглежда предимно върху делувиални наносни почви, характерни за южните склонове на Стара планина, и канелените горски почви по южните и северните склонове на Средна гора. Розовият храст се развива добре и дава високи добиви само върху дълбоки, аерирани почви, сравнително богати с хумусни вещества, с неутрална или близка до нея реакция на почвата.
Площите, предназначени за розови градини, трябва да имат южно изложение и да са проучени по отношение на въздушните течения.Последният фактор е от решаващо значение за съ-държанието на етерично масло в розовия цвят по време на цъфтене, а през зимата в отделни години може да доведе до измръзване на храстите. Розовият храст е много чувствителен на резки температурни колебания: внезапните застудявания (до -5,-10 °С) със силен вятър през зимата са по-фатални от постепенното спадане на температурата до -15 °С.
Подготовка на мястото. Предвидените за розови градини площи се почистват от дървета, храсти, камъни и др.При необходимост площта се терасира като ширината на терасите се съобразява с междуредовите разстояния.
След третиране на площите (при заплевеляване с многогодишни коренищни плевели) с хербицид и запасяващо торене с оборски и минерални торове, площта се риголва на дълбочина 60 см и текущо подравнява. През периода август-октомври се извършват още няколко обработки за поддържане на почвата чиста от плевели и рохка: оран на 20-25 см, дисковане – 2 пъти на 13-15 см, култивиране на 23-25 см.
Засаждане. Преди засаждане площта се набраздява на 2,8-3,00 м (в зависимост от об-работващата техника). Редовете се ориентират перпендикулярно на преобладаващите ветрове или по посока на хоризонталните при наклонени терени. Вътре в реда се маркират разстояния от 0,80-1,20 м. Посадъчният материал се подготвя за засаждане като се опресняват коренчетата и се съкращава надземната част. За засаждането на 1 дка са необходими 450-500 броя разсад.
Най-подходящото време за засаждане е месец ноември, когато в почвата има достатъчно влага и дните са все още топли, с което се осигурява добро прихващане. При пропускане на този срок засаждането може да стане и през зимните месеци и рано на пролет при подходящи агрометеорологични условия. Самото засаждане на разсада става ръчно, с помощта на меч или мотика. Поставените в дупката растения се зариват до кореновата шийка, притъпкват се с крак, след което се загърлят с мотика до върховете на леторастите При много сухи почви задължително условие при засаждането е поливане на растенията в областта на корените.
ОТГЛЕЖДАНЕОтглеждане до цветодаванеПрез първите 2-3 години от засаждането на розата грижите се свеждат до създаване на оп-тимален водно-въздушен и хранителен режим за растеж и развитие на растенията.Те се изразяват в 4-5 кратно разрохкване на почвата по време на вегетацията. Първата година, рано на пролет след обработка на междуредията, окопаване ръчно в реда и отгърляне на растенията (м.март), се извършва попълване на пропадналите растения. Те са обикновено 10 % от общия брой засадени розички. Едновременно с обработките може да се извърши подхранване с минерални торове (м.май и м.юли-август). През есента се извършва последната обработка – оран със загърляне.
През пролетта на втората година от засаждането, преди вегетацията, се извършва резитба за формиране на храстите на височина 80-90 см от почвената повърхност.
Отглеждане на цветодаващо насаждениеГрижите за цветодаващите насаждения започват през зимно-пролетните месеци с резит-ба за почистване на изсъхналата и поразена от агрилус дървесина. През вегетацията почвата в междуредията се поддържа чиста от плевели. чрез 5-6 култивирания.При уплътнена почва и силно заплевяване може да се извърши плитка оран или фрезоване. Почвата в реда се поддържа чрез 1-2 ръчни обработки и използване на хербициди в зависимост от плътността на плевелната растителност. Последната обработка е есенната оран на дълбочина 18-20 см.
Грижите по отглеждането на розовите нас-аждения от втората година нататък са насочени преди всичко към създаване на благоприятни условия за развитие на репродуктивните органи на розата и увеличаване на прираста на храстите, с което се осигурява реколтата за следващата година. От системата мероприятия тук особено значение имат почистването и резитбата на храстите, междуредовите обработки, торене, подмладяване и др.
Почистване и резитбаРезитба за почистване от изсъхнала и поразена от агрилус дървесина – извършва се всяка година, през зимните месеци или рано на пролет преди началото на сокодвижението. Изрязват се сухи и болни от агрилус разклонения, като веднага след това се изгарят.
Резитба на стари разклонения – при сгъстяване на растенията в реда в процеса на израстване настъпва биологическо отмиране на приосновните клони. Същите трябва да се изрязват до основата или по-високо – над някой силен вегетативен летораст, когато има такъв, който да ги подмени. Резитбата се извършва през зимно-пролетните месеци.
Контурна или коригираща резитбаИма за цел регулиране растежа и добивите. С развитието на розовите храсти цветоносните леторасти израстват на височина, като при отделни растения достигат повече от 3 м. В резултат на това и на ограниченото осветление, залагането на цветни пъпки по храста се диференцира несъразмерно, което е причина за изнасяне цветовете по повърхността на храста.
бремето и височината на резитбата оказват значително влияние върху растежа и продуктивността на розата, характерна особеност за която е. че след резитбата по-голяма част от спящите, по-долу стоящи пъпки, разположени по скелетните клони, се възбуждат и дават началото на бърз растеж на вегетативни леторасти.
В ИРЕМК сз провеждани различни опити, които да установят най-оптималния момент и начин на коригираща и контурна резитба (преди вегетация, след цъфтеж, края на вегетация).
При контурната резитба добивът е сравни-телно висок през всички времена на провеждането й, но с това не се рашава основния въпрос – отмиране на приосновните клонки, сгъотяване по периферията на храста и разполагане на цвета на благоприятна височина.В този случай храстите трябва да се подмладяват периодически.
Изследванията показват, че регулирането на растежа и добивите чрез резитба, проведена непосредствено след цъфтежа на височина 110 -130 см способства за намаляване височината на храста и увеличаване на добива с 46,4 %, Резитбата влияе чувствително върху възстановяване жизнеността на растенията, удължаване експлоатационния им период, увеличаване средното тегло на цвета и дневната производи-телност при брането с 35,7 %, Препоръчва се резитбата да се извършва през 3 години.
Подмладяване на розовите насажденияНалага се с цел да се повиши жизнеността на растенията, да се продължи животът им и увеличат добивите от тях.
След 8-10 години живот розовите храсти изгубват активния си прираст и започват постепенно да намаляват добивите на розов цвят. За да спре това стареене, в розопроизводителната практика се извършва периодично подмладяване на розовите храсти.Това се налага и когато надземната част на храста е повредена от измръзване, градушки и други причини. Подмладяването се извършва напролет, преди началото на сокодвижението през месец февруари-март. Храстите се изрязват на височина 5-10 см от основата.Този процес ое извършва по възможност механизирано, тъй като производителността е много по-висока от ръчната резитба, а височината на изрязаните храсти е равномерна.
Новите леторасти, които се развиват от адвентивните пъпки осигуряват високи добиви още на следващата година след подмладяването. В поюжните розопроизводителни райони подмладяването се извършва веднага след розобера. При добри грижи се получава задоволителен добив през следващата година и се печели една реколтна година. При слаб прираст през лятото, обаче и екстремно ниски температури през зимата, съществува опасност от измръзване.
След подмладяването се извършва основно наторяване с органични и минерални торове, междуредията се изорават дълбоко и редовно се провеждат растително-защитни мероприятия.
МулчиранеМулчирането е отдавна познато агротехническо мероприятие. С него се цели чрез покриване на почвата с подходящи растителни отпадъци да се запази влагата и увеличат добивите. Недостатък на този метод е, че се стимулира развитието на плевелите и се затруднява междуредовата обработка.
В по-нов вариант се прилага мулчиране на ивицата в реда с черно полиетиленово фолио при създаване и отглеждане на маслодайна роза. Установено е, че се увеличава почвената влага от 1,7 до 3,4 %, елиминира се ръчната обработка и хербицидите за борба с плевепната растителност през периода на технологичната годност на полиетиленово фолио, която е средно 3 години. Ефективността на мулчирането с полиетиленово фолио е изразена най-добре при сухи условия в съчетание с междуредови обработки. Добивът на цвят се увеличава средно с 6,4 %. Ако този метод се прилага при оптимизиран поливен и хранителен режим (капково на-появане и локализирано внасяне на разтворимите торове чрез водата за напояване) резултатите са още по-добри – повишава се добивът в периода на доотглеждане от 39,1 до 87,5 %, а в пълно цветодаване – от 31,5 до 45,2 %.
Останалите грижи по време на вегетацията се свеждат до поддържане на почвата чиста от плевели, чрез 5-6 култивирания. При уплътнена почва и силно заплевяване може да се извърши плитка оран или фрезоване.Почвата в реда се поддържа чрез 1 -2 ръчни обработки и използване на хербициди в зависимост от плътността на плевелната растителност. Последната обработка е есенната оран на дълбочина 18-20 см, със загърляне на растенията.
ТОРЕНЕКазанлъшката роза вирее по-добре на аерирани почви, при които има възможност да развие по-дълбока коренова система. Установено е, че кореновата система на едногодишните розови храсти достига на дълбочина до 1,5 м, а в хоризонтално направление се простирало 1 м от стъблото. Най-голямо количество корени са съсредоточени на дълбочина до 30 см, а на ширина до 20-40 см от стъблото. Тези особености на кореновата система на розата трябва да се имат предвид при подготовка на почвата за засаждане на нови розови градини, при обработката и торенето им.
Казанлъшката роза вирее най-добре на почви с неутрална реакция. На кисели почви розови-те храсти са по-малки и получаваният добив от розов цвят е по-нисък, а на силно алкални почви те страдат от хлороза.
Почвите, на които се отглежда казанлъшката роза, са бедни на хумус и хранителни вещества. Установено е, че тя ежегодно извлича от почвата чрез добива на розовия цвят и едногодишния прираст на леторастите 6,380 кг/дка азот, 0,866 кг/дка фосфор и 3,587 кг/дка калий. Освен това, като се има предвид, че казанлъшката роза се отглежда в продължение на 20-25 години на едно и също място и че почвите, на които се отглежда, са недостатъчно запасени с хранителни вещества, за да се гарантира получаването на постоянни и високи добиви на розов цвят, е необходимо да се прилага торене. Розови градини, отглеждани без торове, развиват слаби храсти, които дават ниски добиви на розов цвят и са по-податливи на измръзване. Опитно е установено, че леторастите на неторените храсти измръзват значително повече, отколкото леторастите на торените.
Голяма част от почвите, на които се отглежда казанлъшката роза, са кисели до слабо кисели и съдържат незначителни количества молибден и кобалт и значително повече манган, който угнетява развитието на растенията. За отстраняване нежеланите последици от почвената киселинност се препоръчва варуване. Опитно е установено и потвърдено от практиката, че варуването на киселите почви съдейства за увеличаване на добивите на розов цвят. Средно за тригодишен период това увеличение е 18 %. Увеличенито на добива на розов цвят се дължи на подобрените условия на хранене на растенията в участъка, където е внесена варта. Увеличава се съдържанието на подвижните форми на азота, фосфора и обменния магнезий, а магнезият при ливадно-канелените почви е в много малки количества.
Количеството вар, което е необходимо на декар, се определя по лабораторен начин. Въз основа на проучванията на ИРЕМК, извършени за различни почвени типове, ориентировъчно се препоръчва да се внасят по 300-500 кг/дка сатурачна вар. Най-подходящото време за внасянето и е есента, преди есенната обработка на розите. За получаването на по-пълен ефект от варуването е необходимо да се извършат повече обработки за по-пълно размесване с почвата.
Ефект от еднократното варуване се наблюдава в продължение на три години. През първата година след внасянето на варта в розовите насаждения добивът на розов цвят се увеличава с 19%, през втората година с 25% и през третата с 11%. Средно за тригодишния период добивът нараства с 13,5 % в сравнение с добива от неварувания участък.
Запасяващото органоминерално торене се извършва след борбата с плевелната растителност и преди риголването и включва 100 кг/дка суперфосфат, 50 кг/дка калиев тор и 10-12 т/дка оборски тор.
През първата година на отглеждане растенията се подхранват с амониева селитра (15 -20кг/дка) чрез инкорпориране – през месец май и месеците юпи-август.
При цветодаващи насаждения нормите на минералните торове се определят в зависимост от запасеността на почвата.Торенето с тях започва от третата година на засаждане. Казанлъшката роза изпитва остра нужда от азотно торене рано напролет.....(
за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)
