Винаги съм вярвал, че да бъдеш учител е призвание, което се състои от огромна доза талант и голяма доза знания и умения за комуникиране. Също така, винаги съм считал, че учителската професия е една от най-важните и отговорните в едно общество, защото учителят е човекът, който спомага за изграждането на характери. За съжаление явно малко хора споделят моето мнение, съдейки по заплащането и отношението към много от преподавателите в България, но това е друга тема. Не винаги е прав, но в повечето случаи трябва да прав, защото така му се губи реномето.
Всъщност, чудесно е когато човекът, който реално упражнява учителската професия, разполага с необходимите качества.
Най-напред, много е важно създаването на „идеалния урок” да започне с неговото планиране. При изграждането на плана трябва да се вземат предвид многo фактори – като започнем от външните, понякога дори независещи от преподавателя например размери на учебното помещение, осветление, отопление, разположение на чиновете и учебната дъска, разположение на аудио и видео техниката – това са фактори, които не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като именно атмосферата и комфорта на обучаваните са в основата на хубавия урок!
Следва да разгледаме и да вземем предвид личностните фактори (възраст, интереси, социално-психологически особености на обучаваниете и пр. подробности, свързани с техния характер, с които учителят се запознава постепенно в процеса на работа). И най-накрая сме готови да започнем работата по същинското планиране на урока си. То, от своя страна, си има своите тънкости, разбира се, но това е една отделна и много обширна тема, която ще разгледаме друг път.В тази връзка ми се иска, по-скоро, да обърна внимание на личностните качества, които създават образа на „иделния” или пък на „досадния” учител в очите на учениците. Знам, че страшно много е изписано по темата, и вместо да повтарям вече известни факти, аз избрах да цитирам два интересни, забавни и преди всичко компетентни (по мое мнение) източника.
Започвам с качествата на „добрия” учител.
ИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ
„Когато си представям идеалния учител, не правя разлика дали е мъж или жена, млад или възрастен, красив или не толкова (в общоприетия смисъл на думата). За мен учителят е този, който просвещава децата и изгражда характера им. Идеалният учител прелива от обич към децата, знае какво чувстват и мислят и е търпелив. Знае как да седи правилно на катедрата си, но и на чиновете до учениците си. Усмихва се искрено и докосва гърбовете на децата, като споделя с тях както радостите, така и проблемите им. Хитро затваря очи при техните номерца и хвали дори и най-малките им успехи. Доброто познаване на предмета, който преподава, е важна част от неговия образ. Добрият учител се съсредоточава върху същественото и пропуска безмислените подробности, като по този начин прави урока по-интересен. Загърбва егоизма си и оставя личните проблеми извън класната стая. Занимава се с всеки от учениците си поотделно. Не се държи като „абсолютен авторитет”, а прави така, че детето само да достигне до това, което иска да му предаде. Не насърчава наизустяването, а цели изграждането на критично мислене у учениците си. Приема евентуалните грешки, както своите, така и на учениците си. Следователно, добрият учител е като една огромна прегръдка, в която се събират поколения и поколения ученици. Не забравя никога малките им имена, независимо колко години са минали. Интересува се от изборите, които правят, и наблюдава развитието им, знаейки, че най-важното му задължение е да им помага да станат по-добри и по-значими личности от него самия!!”
НЕИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ
Темата на предходната част беше „Идеалният Учител”. За съжаление, не всички са такива и ще бъде интересно да хвърлим един поглед и на някои качества, присъщи на „неидеалният” му колега. Докато за характера на добрия учител почерпихме вдъхновение от едно детско есе, по темата за „досадния” ще се позабавляваме с хумора на професионалистите. Както отбелязах в началото, аз самата вярвам, че да бъдеш учител е изкуство, с което човек се ражда.
Отношение към работата
Не
се оплакваш, но винаги търсиш някое друго свободно място. Човек трябва
непрестанно да се бори, за да се развива. Не се старай да отиваш навреме на
работа, по-добре е изобщо да не отидеш. Какво друго би направило учениците
по-щастливи от това да нямат часове? Не взимай работата си присърце. В живота
има толкова други по-важни и приятни неща.
Подготовка за часа
Никога
не подготвяй уроците си предварително! Това унищожава въображението и желанието
за творчество в час. Следвай учебника – в него всичко е казано. В никакъв
случай не си и помисляй да носиш нагледни материали и предмети в класната стая.
Те само отвличат вниманието на учениците от учебника. Не се опитвай да следваш
някаква програма. Какъв е смисълът – възможно е изобщо да не се получи. Просто импровизирай.
В класната стая
Никога не се усмихвай! Това ще развали репутацията ти. Няма нужда да се обръщаш към учениците по име. Звучи твърде лично. Вместо това, можеш да използваш други обръщения, като „Хей, ти” или „Младата дама с шините”, „Момчето с очилата, ей там” и др. Би могъл просто да посочиш, да използваш контакта с очи, или нещо подобно. Това несъмнено ще освежи атмосферата в класната стая. Никога не питай учениците за домашното! Може да се почувстват неловко, ако не са го написали. Не сменяй мястото си в класната стая! Най-добре да се окупираш зад катедрата и да останеш седнал и неподвижен до края на часа. Така учениците винаги ще знаят къде да те намерят, в случай, че се нуждаят от теб. Работи винаги само с най-добрите! Какъв е смисълът да включваш и онези, които напредват по-бавно? Най-вероятно нещо ще объркат и само ще ти загубят времето. Важно е учениците да научат наизуст граматическите правила, спреженията на глаголите и склоненията на съществителните.
Давай им огромни списъци с думи, които те никога няма да употребят! Та нали езикът е това – граматика и лексика. Нека учениците превеждат непрекъснато от и на чуждия език. Какво по-полезно упражнение от това? Никога не давай на учениците да слушат автентична реч на чуждия език. Това само ще им отнеме от времето да превеждат полезни текстове. Колкото до говоренето – то възниква като естествен резултат от заниманията с лексика, граматика и превод, така че какъв е смисълът да го упражняваш в час? Важното е да се „препуска” по материала – колкото повече материал преподадем – топлкова по-добре! Никога не се съобразявай с темпото на усвояване на учениците. Наложи им своето темпо на работа! Нали ти си „шефът”? Никога не поощрявай учениците. Никога не им казвай, че се справят добре. Никога не употребявай думата „Браво!”. Ами, разбира се - това не е възпитателно! Пиши си спокойно текстови съобщения или играй игрички на телефона си по време на час. Няма значение какво ще си помислят учениците, така или иначе и те го правят постоянно.
Има случаи, при които, ао не е следил новините от
последния час, мобе да не знае, че някоя държава си е сменила името, че
владетел на някоя държава е абдикирал и др. под.
Приключвам темата с
хубавата поговорка „С какъвто учител седнеш, такова четмо и писмо ще научиш”
или „Какъвто учителят, такъв и ученикът”. Оказва се, че учителят е най-важният
фактор при обучението.
Използвана литература
https://uchiteli.bg/interesting/idealniqt-i-neidealniqt-uchitel/372
Няма коментари:
Публикуване на коментар