Всеки учител има предпочитан набор от методи, които използва в преподавателската си работа. Няма добри и лоши методи, има такива, които учителят е подбрал подходящо за съответния клас, за съответното учебно съдържание, съответната възраст и т.н.
Ако дефинираме метода на обучение най-обща като система от правила, които определят взаимодействието между учителя и ученика, между преподаващия и учещия, то интерактивните методи естествено се вписват в това определение. Те са онази част от репертоара на учителя, в който акцентът е върху специално и целенасочено организирани ситуации и взаимодействия, в които учениците чрез преживяване и емоционална рефлексия ( осъзнаване на своите чувства и емоции ) придобиват различни знания и умения.
1. Swot-Анализ
Това е метод, техника за самодиагностика и диагностика. Наименованието му е абревиатура от първите букви на английските наименования на изследваните характеристики: Силни страни (Strenghts); Слаби страни (Weakness); Възможности (Opportunities); Страхове или заплахи/опасения (Threats). Методът може да се използва както с конкретна учебна цел, така и за диагностика и самодиагностика. Може да се изплза и при ролевите игри, за да се откроят характеристиките на отделните роли. Може да бъде и стартов метод на други методи - пирамида, лавина, панелна дискусия. В този случай се използва като техника.
Допускани грешки при изплзване на метода - неопределяне на времето за изпълнение на отделните етапи на задачата, неточно определено време за изпълнение на задачата, неуточняване на броя на характеристиките за анализ, определяне на прекалено голям брой характеристики.
2. Пирамида
Метод за събиране на информация, резултат от индивидуалната работа, работа в двойка, четворка, осмица и т.н. Тоест броят на члетовете на всяка следваща група нараства в геометрична прогресия. Целта е да се осмисля информация и да се достига до конкретни обобщения чрез обединяване около приемлио за всички мнение. Използва се следната методика:
· Първо - Самостоятелно отбелязване на характеристиките, които всекиученик преценява като важни. По желание някои (или всички ученици) споделят до какви заключения са достигнали.
· Второ - Обсъждане по двойки и обединяване на двойката около общо мнение, което не е задължително да съвпада с индивидуалното мнение на отделните участници. По Желание на двойките някои от тях (или всичките) споделят заключенията си.
· Трето - обсъждане в четворки и търсене на общото за всяка четворка мнение. говорител на всяка четворка огласява общото мнение пред всички.
· Четвърто - обсъждане в осмици. говорител на всяка осмица огласява общото мнение пред всички.
· Пето - формиране на две големи групи. Може да се наруши принципът на геометричната прогресия, тъй като класовете са с различен брой ученици и не бива никой да отпадне. Затова вместо две групи по 16 ученици, може да са две групи по 14или 17 (или друг брой) Тези две групи записват на дъската или на флипчарт мнението на своите групи.
· Последен етап - сравняване на записаните мнения на двете подгрупи от учителя.
Най-често допускани грешки: избор на неподходяща тема (прекалено широка, изискваща еднозначен отговор), неподходящо опредено време за отделните етапи (еднакво за всеки етап, прекалено кратко или прекалено дълго време за даден етап, и пр.).
3. Светкавица
Метод, който може да се използва както като метод/техника за запознанство, за "разсънване" на класа в началото на часа, така и за бърза проверка на знанията или отношението на учениците към даден проблем. Необходим е подходящ предмет - лек, мек и удобен за хвърляве. При запознанство, когато предметът е хвърлен към някого, той трябва да се представи, съгласно указанията. След това предметът се връща на водещия или към някого от останалите участници. С учебна цел учителят внезапно хвърля предмета към определен ученик, като задава въпрос, който изисква бърз и кратък отговор (Например: Колко е 5по 3? В коя година е избъхнало Априлското въстание?)Така учителят бързо проверява знанията на учениците. Важен е ефектът на изненадата - имена не се съобщават.
Най-често срещани методическигрешки: използване на въпроси, които предполагат по-дълго обмисляне на отговора (Защо мигрират птиците?), Предварително информиране на учениците за използване на метода и неговата цел (Сега ще поговорим за таблицата за умножение...), Назоваване на името (Иване , кога избухва Руско-Турската война?), избор на неподходящ предмет (тебешир, голяма тежка топка, предмет с ръбове и пр.)
4. Мозъчна атака (Брейнсторминг)
Един от най-пуполярните методи за намиране на решение чрез безкритично представяне на различни мнения - "генериране на идеи". Като техника мозъчната атака може да се използва за бързо провокиране на асоциации по дадена тема за кратко време - от 1 до 5 минути. Учителят записва асоциациите на флирчарт или на дъската. След това думите асоциации се използват за различни цели: за обобщаване мнението на класа, като опорни думи за написване или устно създаване на съчинение (свободен текст), за изработване на мрежа от понятия, за изработване на мозъчни карти, и пр. Важно е думите да се използват. Като метод мозъчната атака може да отнеме цял час и повече. Принципът е същият. Всеки има право да развие своята идея, независимо от това колко странна и неприемлива изглежда за останалите. Никой не прекъсва говорещия, не го репликира, не го критикува. След представяне на различните индивидуални мнения може да се потърси приемливото за всички решение, чрез сравняване на различните мнения. Основни методически стъпки за реализиране на мозъчната атака като метод:
· Първо - предварително обмисляне от учителя на въпроса, по който ще прави мозъчна атака
· Второ - подготовка на помощни матриали - хартия, химикал, маркери.
· Трето - уточняване на времето за записване на идеите
· Четвърто - Индивидуално представяне на всяка идея
· Пето - коментар (не критикуване) на отделните идеи
Най-често срещани методически грешки: определяне на порядъка на изказващите се, подмяна на акоциациите с обяснение (Защо мислиш точно така?), критикуване , оспорване и иронизиране на чуждо мнение, допускане на конфликтна интереси при взимане на решение.
5.Записване на идеи (Брейнрайтинг)
Вариант е на чозъчна атака.Изисква много време. Основна цел - активно включване на всички ученици в учебния процес, чрез което се постига учене от опита на другите. Методът позволява в един учебен час да се анализират и обощят голям брой въпроси. Подходящ за обощителни уроци. Методическите стъпки са следните:
· Първо - предварително обмисляне от учителя на въпрос за всеки ученик
· Второ - подготовка на помощни материали (хартия, химикали, маркери)
· Трето - инструктиране на учениците относно процедурата за устно или писмено събиране на мнения (интервюиране, записване на необходимия брой мнения без коментар на листа на всеки ученик)
· Четвърто - уточняване на времето на записване на идеите
· Пето - анализ и обощаване на събраните идеи от всеки ученик (индивидуална работа)
· Шесто - представяне от всеки ученик на обощение отговор, неговия въпрос и възможност за допълване от страна на останалите ученици
· Седмо - коментар (обобщение) от учителя или на ученик (по желание)
Методът позволява да се преодолеят бариерите в общуването между учениците и страха от изпитване. Учителят може да постави оценки на всички ученици.
Най-често срещани методически грешки: поставяне на един и същи въпрос на всички ученици, неясни инструкции относно времето и процедурата за събиране на мнения, неточно формулирани въпроси и реторични въпроси, неизслушване на всички ученици поради липса на време, спестяване на обобщението накрая и пр.
6. Лавина (Снежна топка)
Метод/техника за събиране на информация "чрез натрупване". Може да се приложи устно или писмено. При писмената форма в началото на лист се вписва въпрос или проблем. Листът преминава през всички ученици и те трябва да напишат мнението си. Един от вариантите е всеки, който записва мнението си, да го закрива със згъване на листа, за да не се вижда от останалите. Накрая последният писал или учителят прочита информацията, събрана чрез лавината. При устна форма всеки участник (обикновено в предварително уточнена последователност) дава мнението си по поставения въпрос, като може да се поставят изискването да не се повтарят вече казани неща.
Най-често срещани методически грешки: избор на въпрос с еднозначен или алтернативен отговор. неподходящо организирана процедура за попълване на листа с мнения при писмената форма на метода.
Времето за попълване зависи от броя на учениците и спецификата на поставения въпрос.
7. Завъртане /Кръг
Може да се приеме и като вариант на устно проведена лавина. Всеки участник казва мнението си, започвайки с повтаряне на уточнена за всички фраза (Според мен великата френска боржуазна революция е събитие, което...). Много близък до този метод е "Методът на незавършените изречения", които се използват като диагностичен, когато се изследват междуличностни взаимоотношения, нагласи и ценности.
Подходящ е за бърза проверка на базови знания и за обобщаване на спецификата на различните явления.
Най-често срещани методически грешки: пропускане на възпитателната фраза, нарушаване на последователността на изказващите се.
8. Съчинения
Много често думите-асоциации от мозъчната атака се използват като основа за различни писмени и/или устни съчинения:
Съчинения по опорни думи - те се свързват в текст (последователно - в реда, в който са "излезли"и са записани при мозъчната атака, през една дума, чрез свободно комбиниране на отделните думи)
Метод на сюжетните линии - подходящ както за писане на ученически съчинения, така и за научни статии. Определя се темата на съчинението, после се решават сюжетните линии, действащите лица, мястото и действието на събитието. Следва мозъчна атака в рамките на 1-2 минути по всяка сюжетна линия. Думите записани при мозъчната атака, се свързват в изречения. Един от учениците записва последователно предлаганите от съучениците му изречения. Записващият прочита текста накрая.
9. Съчинения
Свободен текст - метод, използван в педагогиката от Селестен Френе (в налото на всеки ден карал учениците да разказват какво интересно им се е случило във времето, когато не са били на училище от предходния ден до началото на следващия. След това децата избирали една от историите и пишели нов вариант по нея. По-късно този метод търпи промени - всеки пишел по история, която му харесва, само отделни ученици пишели свободен текст по обща идея, а оттделни деца - по собствена идея). Съвременният вариант - свободните тествове са творчески съчиненияна децата по избрана от тях тема или по тема, зададена от учителя.
Съчиненията може да бъдат резултат от индивидуална, групова или колективна задача.
10. Панелна дискусия
Метод за обмен на мнения и търсене на решения по сложен (комплексен) проблем (например: Втората световна война). Работи се в подгрупи, като всяка от тях получава специфична задача - част от общия проблем. Решен11.ието на общия проблем е сбор от отделните решения на проблемите в подгрупите.
Методически стъпки: избор на подходящ проблем, определяне на подпроблемите, формиране на подгрупите, разпределяне на ролите и подпроблемите, инструктиране относно процедурата за обсъждане, отрязване и представяне на резултатите чрез говорител, обобщаване на крайния резултат на дъската или на постер от учителя или от ученик.
Най-често срещани методически грешки: определяне на неравностойни подпроблеми, недобре разграничени подпроблеми, недостатъчно време за дискусиите в подгрупи, неподходящо формирани групи, недобро управление на времето.
11. Светофар
Метод за разпределяне (групиране) на информация - предварително зададена или предложена от учениците и учителя. Водещо е насочването на вниманието към конкретни действия, обусловени от трите цвята на сфетофара. Методът може да се използва за оценяване степента на вярност на представена от ученик информация (ученици оценяват ученици - верен отговор - зелено, грешен отговор - червено, непълен - жълто).
Методически стъпки: изработване на правила; подготовка на раздавателен материал; формиране на групи и инструктаж за групова работа; работа в подгрупи;представяне и аргументиране на резултатите; обобщение.
Най-често срещани методически грешки: разминаване между цвета н светофара и зададеното послание; неточно формулирани правила; нефиксирано време за работа в подгрупите; четене на правилата от учителя (по-добре е да са написани на постер или на дъската) за всяка подгрупа.
12. Аквариум (фишбоулинг - "бързо движение на риба в купа")
Метод за постигане на бързо решение, чрез консенсус. Аквариумът е ограниченопространство в центъра на учебната зала, в което сядат група от ученици - експерти ("риби"), за да дискутират по определен проблем. Като техника аквариумът може да се ползва и за наблюдаване и коментиране на ролева игра, интервю или симулирана консултация. Възможни са два подхода за реализиране на метода. При първия учителят определя няколко ученици, които формират "аквариума", а останалите са наблюдатели. При втория - проблемът се дискутира в подгрупи. Всяка подгрупа излъчва експерт. По сигнал на учителя експертите сядат в аквариума и представят мнението на собствената си група. Останалите ученици имат задачата да наблюдават и да си водят бележки относно съдържанието и процеса на дискутиране, междуличностна динамика, използвани стратегии за взимане на решение, въникнали въпроси и пр.
Познати са два модела за организация на пространството: експертите в аквариума и наблюдателите образуват два концентрични кръга; експертите са седнали в полукръг срещу полукръга на наблюдателите.
Методически стъпки за прилагане на метода: обмисляне от учителя на темата за дискутиране; формиране на групата за аквариума; уточняване на времето за дискусия; уточняване на правилата; поставяне на задача за наблюдателите; провеждане на дискусия; задаване на въпроси от наблюдаващите и коментар; обощение.
Най-често срещани методически грешки: подбор на "несъвместими" експерти за аквариума; неточен инструктаж на наблюдателите; лошо управление на времето; слаб контрол върху поводението на наблюдателите по време на дискусията в аквариума.
13. Мозъчни карти (майнд - мапинг)
Опростено графично изображение е. Съчетават се графични символи с текст, за да се съхранят и отразят логическите връзки от текста; да се улесни разбирането и запаметяването на основните идеи. Тези цели се постигат чрез предварителен анализ на текста, в резултат на който се открояват основните моменти и се избира подходящият модел за графично представяне. Може да се използват различни визуални изображения: паяк-диаграми, спрей диаграми, стилизирани художествени образи (рибена кост, дърво, животни, растения, мозъчен път), линейни диаграми и др. Няма правилни или неправилни модели. Изборът зависи от: съдържанието на информацията, която трябва да се представи, от въображението и от уменията на учениците за творческо представяне на текст чрез образи.
Методически стъпки за прилагане ан метода: избор на текст за представяне чрез мозъчна карта, формиране на групите, кратка информация за различните видове мозъчникарти, инструктаж върху задачата, уточняване времето за работа, изпълнение на задачата в подгрупите, представяне и аргументиране на готовите мозъчни карти обобщени от учителя.
Най-често срещани методически грешки: избор на неподходящ текст, недостатъчно време за работа, избирателно преставяне на модели, неточен инстуктаж.
14. Рисуване на идеи
Методът дава възможност за провокиране на въображението и асоциациите на учениците по дадена тема ("Моята представа за Космоса"). Изисква 20-30 минути. Подходящ за въвеждане в новата тема.
Методически стъпки: избор на тема; подготовка на необходимите материали; задаване на темата за рисуване без допълнителни указания; определяне на време за изпълнение на задачата; формиране на подгрупи и групова работа; представяне на основните идеи в рисунките от говорителите на всяка група; коментар и въпроси от класа; обобщение от учителя. Рисунките остават окачени на видимоот всички място. След няколко урока учениците може да се върнат към рисунките си и да добавят нови елементи.
Най-допускани грешки: подробен коментар ат учителя, който представя избора на учениците какво да рисуват.
15. Ролевите игри
Изпълнението на роли насочва вниманието на учениците към нови идеи и чувства, очаквания и отношения. Ролевите игри "са чудесен начин учениците да изразят в малка група собственото си отношение към даден проблем с учебна цел...методът е подходящ за формиране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация" (Гюрова, 2006, с.63)
Ролевата игра изисква от някого да бъде "някой друг" във въображаема ситуация.
Методът е подходяж за формиране на уменя за адекватно реагиране в определена ситуация или за "проучване" на поведението на други хора/герои. Всяка ролева игра има следните елементи: ролева ситуация, място на действието и действащи лица (реални и въображаеми), които влизат в определени роли.
Познати са три вида ролеви игри: симулационни, ситуационни, драматизации.
15.1. Симулационни ролеви игри
Действието се развива по въображаем (симулиран) сюжет или възпроизвежда реална ситуация, отличаваща се с повишена степен на опасност за здравето и живота или използване на скъпо струващи технически средства и съоръжения. Целта е да се възпроизведат характеристики на възможна ситуация, която изисква адекватно поведевие. Чрез тях се усвояват знания, но акцентът е върху формилането на умения, изграждане на характера и усвояване на ценности.
Най-често симулационнините игри се ползват при подготовка на пилоти, щофоьори, космонавти и други. В учебния процес те улесняват работата на учителя за постигане на определени учебвни цели: сработване на класа, формиране на умения за работа в екип, за решаване на проблеми, за развиване на въображението и други.
15.2. Ситуацинни (проиграване на ситуация)
Дават възможност на учениците да използват някои аспекти от реалния живот в образователната реда. Проиграва се решението на реална ситуация, която провокира напрежение и конфликт.
Ролята на учителя е да засилва и подчертава моментите, които се налагат от опита в ситуацията и играта.
15.3. Драматизации
Възпроизвежда се определен сценарий под формата на монолог, диалог, пантонима. Драматизация по конкретен текст или по определен сценарий, измислен от участниците. Учениците се превъплащават в образите на героите и мислят и действат като тях. На базата на емоционално включване се произвеждат реални проблеми. Прави се коментар накрая.
Методически стъпки: обмисляне сценария на ролевата игра; предварителна подготовка от учителя на инструкция за участниците по всяка роля; подготовка на необходимите материали; уточняване на правилата на играта; организация на пространството; поставяне на зачата; разпределяне на ролите; реализация на играта; обощение.
Най-често срещани методически грешки: липса на инструкция по ролите; смесване на реална с игрова ситуация по време на игра; нерагламентиране на време за провеждане на играта; прекъсване на играта с неподходящи коментари или забележки; предубеждения и предразсъдаци; непълен коментар в края на играта.
16. Техника на разделения постер
Използва се, за да създава целенасочено усещане за успех чрез сравняване мнението на учениците (резултат от мозъчна атака) с научната обосновка по определен проблем. Подходяща е за обобщаване на основните моменти в края на часа или при завършване на определен раздел от учебния материал.
Методически стъпки: подготовка (избор на проблем за обобщаване; разделяне на голям постер ня две половини по дължина, като се оставят 10 см. в горната част за записвмане на проблема;в едната половина се изписват научните обосновки по проблема, а другата се оставя празна; закриване на текста/загъване на изписаната половина; прилепване на долния край на 2 см. под заглавието; закриване с друг лист хартия); провеждане на мозъчна атака с учениците по поставения проблем и записване на думите върху празната половина на листа; сравняване на тескста от двете половини и открояване на общите моменти; обобщение.
Най-често срещани методически грешки: изписване на текста с неподходящ шрифт; използване на бледи цветове; използване само на един цвят.
17. Техника "Трите (четирите, петте...) важни неща
Има многостранно приложение:
Техника за запознанство ("Кажи три важни неща за себе си...?)
Като елемент от друг метод (при SWOT-анализ)
обощаване на на информацията вкрая на урока
Цели: избягване на риска от разводняване/отклоняване на дискусията; насочване на вниманието към важни акценти; операционализиране на приложението на метод, изискващи повече време (пирамида, аквариум, панелна дискусия), и други.
Използвана литература
Иванова, проф. дпн. Нели, СУ "Св. Климент Охридски" - Интерактивност в обучението. Интерактивни методи и техники
Няма коментари:
Публикуване на коментар