Всеки от нас си е задавал въпроса какво може да направи отпадъците от своето домакинство, вместо да ги изхвърля в контейнера.Ето ви един полезен съвет.Отпадъците от домакинствата, може да се заравят в градината.Така хем ще е по-богата на хранителни вещества, хем няма да торите с изкуствени торове.Това ще ви е евтиния начин за наторяване на градината, вместо да ги изхвърляте в контейнера и да го запълвате напразно.А ето и информацията:
Компоститеса органични торове, които се получават чрез предварително разлагане на растителни и животински отпадъци от селското стопанство, домакинствата и промишленоста до по-прости органични съединения.
Узрелият компост представлява хумусен материал произведен чрез смесването и ферментацията на органични отпадъци.
По принцип всеки органичен материал може да бъде компостиран – слама, сено, плевели, оборски тор, кухненски отпадъци, листа, всякакви надробени растителни остатъци и др.
Най-често се използват следните компости:
- От слама и други растителни остатъци
- От твърди битови отпадъци
- Кори от дървета и др.
Компост от слама – основна цел при ферментацията на материала е да се понижи съотношението C:N
Производство
- Сламата се нарязва и наслоява на пластове, между които се насипва азотен тор (средно на 100 части суха слама – от 0.2 до 0.3 части азот)
- Материалът редовно се навлажнява с вода в количество равно на сухата слама.
- Температурата се повишава до 60 - 65 оС. След това купчината се притъпква, за да се създадат анаеробни условия за по-нататъшна ферментация, която продължава няколко месеца.
- Компостът е готов, когато се получи еднородна кафява маса със съотношение C:N по-малко от 20.
Компост от други растителни остатъци
Развален фураж, стъбла, листа и други растителни остатъци се смесват с почва, намокрят се с вода или торова течност и се подлагат на аеробна ферментация за няколко месеца. През това време сместа се разбърква неколкократно.
Компостът е готов, когато престанат да се различават отделните му съставни части.
Този вид компост обикновено е беден на хранителни вещества. Той влияе главно върху физико – химичните свойства на почвата, като подобрява: влагозадържащата способност, почвената структура, аерацията на почвата и др.
Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук)
Отпадъците от комунално-битов произход (градски боклук) съдържат 0.6 – 0.7 % N, 0.5 – 0.6 % P2O5, 0.6 – 0.8 % K2O.
Тези отпадъци се компостират на площадки с предварително изкопан надлъжен канал за събиране на отделящата се течност при ферментацията. Вертикално в купа се поставят тръби, които служат за вентилация. Добре навлажнената маса ферментира при аеробни условия.
Компостът е готов след 4 – 6 месечно ферментиране.
Компост от домакински отпадъци
Във вертикални контейнери се събира ежедневно отделяния органичен отпадък от домакинството и събраните растителни остатъци от градината. Компостът периодично се навлажнява. Готов е за приложение на следващата година.
Зелено торене
Заораването на зелените и сочни надземни части на растенията с цел да се повиши почвеното плодородие се нарича зелено торене или сидерация.
Форми на зелено торене
- самостоятелно,
- междинно,
- откосно,
- отавно.
Самостоятелно - когато предназначените за него култури се засяват през пролетта и заемат полето почти през целия вегетационен период.
Зелената маса обикновено се заорава през есента срещу зимни посеви.
Междинно зелено торене- сидератите се засяват като втора култура след прибирането на житните.
Поради сухия климат през лятото развитието на вторите култури, засети за зелено торене у нас може да стане само при поливни условия. Зелената маса се заорава с дълбоката есенна оран.
Откосно зелено торене - окосената зелена маса се заорава на друга площ.
При отглеждане на многогодишна лупина извън сеитбообращението например получената зелена маса може да се заоре в съседни площи - при дълбоката оран срещу пролетна култура.
Отавно зеленото торене- първият откос от детелината, комунигата или други многогодишни треви се използва за фураж или за откосно торене, а вторият подраст се заорава на местата, на които се отглеждат тези растения.
Растения за зелено торене.
Най-често за зелено торене се използват активните азотсъбиратели от сем. бобови и по-рядко небобови растения.
Растенията за зелено торене трябва да отговарят на следните условия:
1. Да бъдат приспособени към климатичните условия на дадена местност и да са по-малко взискателни към почвата, тъй като на зелено торене подлежат обикновено по-неплодородни площи.
2. За кратко време да образуват голямо количество и доброкачествена растителна маса.
Минималното съдържание на азота в сухата маса на култура за зелено торене трябва да бъде 1.7 - 2.0 %, а отношението С : N = 25.
3. Да имат по-къс вегетационен период, за да може навреме да се заорават при отглеждането им като междинна култура.
4. Да развиват мощна коренова система с добра разтворителна способност, за да могат да пренасят фосфор, калий, калций и други минерални вещества от по-долните хоризонти в орния слой.
5. Семената на растенията за зелено торене да имат голям коефициент на размножаване и голяма кълняема енергия в условия на намалена почвена влажност.
6. В овощните градини културите за зелено торене да са в състояние да понасят засенчване и тъпчене.
От бобовите растения най-добре отговарят на тези условия различните видове лупина - теснолистна, или синя, жълта, бяла, многогодишна, фий, грах, жълта и бяла комунига и др.
На необработвани и бедни на органични вещества почви като растения пионери за зелено торене може да се използват и небобови - черен синап, бял синап, кафяв синап, ръж и др.
Черният синап е най-перспективната култура пионер за зелено торене: покълването на семената започва при ниска почвена влажност, а растенията понасят ниски температури и не се повреждат от слани. Черният синап дава голям добив на зелена маса (над 4000 kg от декар) и заораването му е гарантирано, тъй като не може да се използва за фураж.
Агротехника на културите за зелено торене
Ефективността на сидератите зависи от количеството на образуваната и заорана зелена маса на единица площ.
Бобовите култури да се:
торят предсеитбено с фосфорни и калиеви торове, което дава благоприятно отражение върху
- инокулацията (заразяване) с грудкови бактерии,
- увеличава количеството на зелената маса и корените,
- помага за натрупването на повече азот и т. н.
Бактерийното торене с нитрагин и напояването увеличават чувствително добива от културите за зелено торене.
Небобови култури да се:
торят и с азотни минерални торове.
Културите за зелено торене (сидерати) се засяват след падане на обилни дъждове или след напояване.
По време на вегетацията културите за зелено торене изискват само напояване.
Сидератите трябва да се заораватв момента, когато са образували най-голямо количество зелена маса с високо съдържание на азот и пепелни елементи.
При бобовите растения това е фазата на цъфтеж, когато на главното стъбло се образуват първите бобове.
В практиката обаче агротехниката на следващата култура най-често определя времето на заораването.
Между заораването на растенията за зелено торене и сеитбата на следващата култура трябва да има достатъчно време, за да се разложи заораната органична маса.
Младите растения се разлагат по-бързо от старите, тъй като съдържат по-малко целулоза, лигнин и други трайни органични съединения.
В тежки, студени почви зелената маса трябва да се заорава 3 - 4 седмици преди сеитбата на зимните житни култури.
В по-леки по механичен състав почви - 2 - 3 седмици.
Културите за зелено торене в овощните градини се заорават в края на есента преди започване на зимните студове или рано през пролетта.
Окосената зелена маса се заорава с плуг. За да се постигнат равномерно разпределение и плътно покриване на зелената маса с почва, непосредствено преди заораването растенията се повалят с гладък валяк, нарязват се с фреза или се окосяват.
Обикновено сидератите се заорават на дълбочина 20 - 25 cm.
Влияние на зеленото торене върху свойствата на почвата
Сидератите дават отражение върху редица почвени свойства:
- подобряват запаса на органичното вещество,
- подобряват запаса на хранителните за растенията вещества,
- подобряват структурата и водното съдържание на почв
- подобряват микробиологичната дейност и др.
Културите за зелено торене обикновено не оказват едновременно влияние върху всички свойства, а в някои случаи дори не дават никакво забележимо отражение.
С тях в почвата се внася значително количество органична маса (2 - 4 t на декар), но това не винаги увеличава запасът на хумуса, защото заораваната зелена маса се разлага почти напълно от почвените микроорганизми.
В песъчливите почви и при някои други почвени типове, където условията за разлагане са благоприятни, чрез зеленото торене не се увеличава съдържанието на органичното вещество в почвата.
Причините за това са:
- тъканите на младите зелени растения се разлагат бързо и остават в почвата малко количество трайни органични съединения,
- с внесената в почвата лесно разлагаща се материя почвената микрофлора се активира дотолкова, че започва да разлага и по-трайните хумусни вещества.
Чрез сидератите в почвата постъпва значително количество азот от въздуха,тъй като бобовите растения усвояват около 2/3 от съдържащия се в тях азот от въздуха и само около 1/3 от почвата.
Добре развитите бобови растения могат да натрупват 9 - 13 kg азот на декар.
Орният слой на почвата се обогатява и с усвоим калий, калций, фосфор и др.
Отрицателен ефект от сидерацията е:
че по време на вегетацията си културите за зелено торене изразходват значителни количества от почвената вода и водните запаси на почвата намаляват чувствително.
Поради това, ако след заораването на сидерата няма достатъчно валежи, следващата култура страда:
- от недостиг на вода,
- от усложненията, които настъпват вследствие на бавното разлагане на заораната органична маса.
Лекиция "Агрохимия" - проф. Иван Манолов - 2007/2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар