Как да отгледаме петуния?

Здравейте читатели на блога. В днешната публикация ще ви представя едно красиво цвете, което можете да си го отгледате и да ви краси вашият балкон или вашата градина на село покрай къщата ви. Това цвете сте го чували съм сигурен. Казва се петуния. За да разберете как да го отгледате тази статия е за вас. Приятно четене ви пожелавам.

Петунията принадлежи към семейство Solanaceae (Картофови). Тя е широко разпространено, многогодишно, тревисто растение, което при нашите климатични условия се отглежда като едногодишно.

Тропическите части на Южна Америка се приемат за родина на петунията. Поради приликата с тютюна, получава името си от бразилското му наименование (от португалски – petun, петун - тютюн). Съществува и втора версия, според която растението носи името на френския ботаник Петун (Peyton), който поставя начало на култивирането ѝ в Европа...

Петунията има храстовидно, силно разклонено стъбло с височина 15-50 см. Листата са зелени или тъмнозелени, овални, покрити с власинки. Дължината им, в зависимост от сорта, варира между 5 и 11 см. В зависимост от стъбленото развитие се разпознават бордюрни и каскадни сортове.

Цветовете са фуневиевидни, много нежни и обагрени във всички нюанси на червено, розово, виолет, циклама, синьо, бяло и жълто. Разположени са по единично, на къси дръжки. Сортовете са едноцветни, двуцветни, прости, кичести и силно кичести. В зависимост от броя и едрината им, се разделят на едроцветни и многоцветни. Едроцветните сортове образуват ограничен брой цветове с диаметър 8-12 см. При многоцветните, стъблото е по-разклонено и е отрупано с многобройни, но по-дребни цветчета (5 см в диаметър).

Видове петуния

Цветето се селектира от 1825 година от белгийски, английски и френски ботаници и семепроизводители. Първите кичести сортове са създадени в далечната 1849 година, а век по-късно в Япония е създаден първият силно кичест сорт. Днес се отглеждат предимно:

• Petunia hybrida supperbissima – характеризира се с широки листа и едри цветове с къдрава периферия;
• Petunia hybrida pendula – каскаден сорт (с висящи стъбла);
• Petunia hybrida nana compacta – има гъсти стъбла и дребни цветове;
• Petunia hybrida grandiflora – с красиви, едри цветове.

Местообитание на петунията

Петунията е светлолюбива култура, която понася много добре преките слънчеви лъчи. При отглеждане на полусянка, растението има издължени междувъзлия, жълтее и цъфти с малко на брой дребни цветове. Не понася въздушни течения. Развива се добре върху почва за балконски растения или градинска почва, обогатена с угнил оборски тор. Най-важното изискване към почвата е да бъде перфектно дренирана.

Грижи за петунията

Поливките са обилни и до края на май се извършват през 1 – 2 дни. През юни растенията се поливат всеки ден, а през юли и август – два пъти дневно. Ако листата започнат да вехнат или жълтеят, независимо от сезона, поливките се разреждат. При необходимост растението се пресажда в нова, по-добре дренирана почва, тъй като в следствие на преовлажняването, съществува опасност от загниване на коренчетата. Цветовете са силно чувствителни към водата. Всяко намокряне при поливане или дъжд ги уврежда необратимо.

За подхранаване се използват универсални течни торове или тор за петунии. Препоръчително е редуването на почвено и листно подхранване, както и добавяне на желязо и калций във водата. Младите растения могат да се подхранят еднократно и с азотни торове, но това трябва да стане преди образуването на цветните пъпки (употребата на азотен или неугнил оборски тор намалява цъфтежа).

За получаване на по-обемна маса, връхчетата на младите филизи (след 4-5 лист) се прищипват. Това стимулира разклоняването на стъблото. Пензирането (прищипването) се извършва 2-3 пъти преди цъфтежа.

Семената на петуниите се образуват много бързо, след което цъфтежът намалява, а растенията умират. За да се спре образуването на семена и стимулира развитието на нови цветни пъпки, прецъфтелите цветове се премахват своевременно.

В средата на лятото (края на юли, началото на август) стъблата прорастват, издължават се и образуването на нови цветни пъпки спира. За да се обнови растението, се извършва подрязване. С помощта на градинарска ножица се съкращава наполовина дължината на всички стъбла. След двадесетина дни растенията отново ще се покрият с красиви и ярки цветове. 

Вредители по петунията

Вредители по петунията са листните въшки, белокрилките и голите охлюви. За борбата с тях се използват препарати, които се предлагат в агроаптеките и цветарските магазини.

Изключително опасна за този растителен вид е брашнестата мана. Засегнатите растения не могат да бъдат възстановени. За да се спре разпространението на заразата в цялата цветна леха, заболялото растение и здравите около него се изскубват и унищожават, след което се извършва пръскане с фунгицид. За борба с болестта се препоръчва превантивно пръскане на младите растения с фунгицид.

Размножаване чрез резници

От резници се размножават каскадните и кичестите сортове. През юли растенията, от които ще се вземат резниците (т.нар. майчини растения) се пресаждат съдове, чийто диаметър е съобразен с големината на кореновата система (11-13 см). Съдовете се поставят в добре осветени помещения, при температура 10-12° С. През септември се пресаждат в почвена смеска от 2 части угнил оборски тор и 1 част чимовка. Връхните филизи се премахват. Не се допуска образуване на цветни пъпки и цъфтеж на майчините растения. През декември започва развитието на пазвените пъпки. Първите филизи се появавяват в средата на януари. Така през март ще се получат качествени резници. Едно майчино растение дава около 20-25 резника.

    

В сандъче с добрър дренаж се поставя богата на хумус почва. Върху нея се нанася слой от перлит или пясък с дебелина 2-2,5 см. Така подготвеният съд се полива с разтвор на фунгицид. След два дни с помощта на остър нож се вземат връхни резници. Срезът се прави след 5-6-ти лист с остър цветарски нож. Всички листа, с изключение на връхната двойка се премахват. Филизите се засаждат веднага след отрязването на разстояние 2-3 см. един от друг. В субстрата влиза около ¼ от дължината на резника. Препоръчва се използването на вкоренител. Почвата се оросява с пулверизатор и резниците се покриват със стъкло или полиетилен. За вкореняването са необходими около 10 дни. Субстратът за вкореняване не може да бъде използван повторно.

Размножаване чрез семена

Семенна кутийка

Семена

Семената са двусемеделни, изключително дребни и за да се разпределят по-равномерно върху почвената повърхност, се смесват с пясък. На пазара се предлагат и пелетирани семена. При тях, оцветеното в светли тонове покритие, не само предпазва от зарази, но спомага за по-равномерното им разпределяне в съда за засяване.

Семенцата не се покриват с почва, а леко се притискат и овлажняват с пулверизатор. Съдът се покрива с полиетилен. При температура 15-20° С поникват за 20 дни. Пониците се оросяват ежедневно, тъй като коренчетата са разположени на повърхността на почвата и без влага лесно загиват. След покълването на семената съдът се открива постепенно, за да да привикне разсадът към външните условия. След появата на 2 същински листа на стълбцето, се извършва първото пикиране. За целта растенията се вземат заедно с почвата около тях и се засаждат на разстояние 3-4 см едно от друго в сандъчета. Развитието на младите стъбълца е доста бързо, което налага второ пикиране. При него растенията се засяват... (ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

Петуниите са едни от най-привлекателните цветя в летния сезон. Могат да бъдат видени по веранди, балкони, в градини и на первази. Те са лесно отглеждащи се растения и са изключително популярни сред градинарите. Петуниите са представени в голямо многообразие от цветове и се разпростират по нашите места. У нас са много отглеждани в саксии, които най-често се разполагат навън. Засаждането на петунии в градините предполага пищни цветни съчетания, които се простират като пъстри, естествени килими.
Характерни белези за петуниите са форма на цвета, който е подобен на фуния и притежава нежен аромат. Цветовете са разнообразни, има ги в бяло, нежно розово, алено червено, тъмно лилаво и турско синьо.  Цветните лехи с петунии са подходящи за лятото.

• Петунии отглеждани в саксия – има ги в 4 разновидности, а те са: Petunia superbissima; Petunia hybrida pendula; Petunia hybrida nana compacta; Petunia hybrida grandiflora. Всеки вид е характерес с нещо сам по себе си. Едни са познати с едри цветове, а други с дребни венчелистчета; Едни от тях са в стълбовидна форма, а други поединично. Всичките разновидности на петуниите определят формите и многообразието.
• Засаждане на петунии – всеки вид петунии си има специфики, които трябва се съчетаят с изискванията. Най-често и най-точни описания има на самите опаковки със семена от петунии.
• Тези нежни цветя се засаждат в период от януари и до април. Желателна е температура от 15-25°C. Разсажданията се правят в период от май-юни. Разстоянието между всяко насадено стъбло е 3-4см.
• Петунии в градина – избира се светло място и с пряка слънчева светлина. При засаждането им се ползва гребло за разравяне на земята. Ползва се почвена смеска или компост с дебелина от 3см.
• Развъждане на петунии – петуниите не изискват много и специални грижи. Нуждаят се единствено от редовно поливане, а в най-горещите дни се налага и по-често поливане. Петунията е стабилно растение дори при суша, но не харесва експериментите.
• Цъфтене на петуниите – задължително е увехналите листа на...(ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Янка Рупкина - Мъри Станко, бяло Станко

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ви представям една от песните на Янка Рупкина и Трио "Българка" - "Мъри Станко, бяло Станко" се казва песента. Приятно слушане

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Как да отгледаме риган?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще ви представя и ще научите как се отглежда това растение наречено риган. Това е подправка и ще научите чрез прочитане на тази статия как най-правилно да го размножите, да обработите почвата преди да го засадите, да го наторите, какви са грижите през вегетацията. За да научите и разберете ви пожелавам приятно четене.

Използва се облистената надземна маса като подправка за месни и рибни консерви.
В медицината се прилага като нервноуспокоително и анатисептично средство. Намира приложение, успоредно със суровините на чубрицата и мащерката, като богато на тимол-карвакрол етерично масло. Оценката на аромата е висока.

Като подправка се отличава с особен финес и специфичност. Надмезната част съдържа свеж състояние 0,57-0,83 % етерично масло и 1,5-3,05% - в сухо. Етеричното масло е богато на карвакрол – 52,66 %.

Съцветията са над 3 пъти по-богати на масло от листата. В съцветията съдържанието на карвакрол е 68 % , а в листата е 58 %. Белият риган има най-високо съдържание на карвакрол във фаза на пълен цъфтеж, а жътвата се извършва след вдигане на росата – измененията през деня са несъществени. Съдържаниеот на карвакрол в етеричното масло следва измененията на процента на маслото.

Ботаническа характеристика
Белият риган – известен у нас като южен риган, е многогодишно тревисто расте-ние от сем. Устоцветни- Lamiaceae. Стъблата са прави, разклонени, четериръбести, овла сени, достигащи на височина 50-80 см. Листата са прости, срещуположно захванати за стъблото на дълги дръжки, с продълговатнояйчевидна форма, овласена повърхонст и ресничеста периферия. Цветовете са двуполови, бели, събрани в сложни съцветия метлица по върховете на стъблата. Чашките са звънчевидни, имат при отвора пръстен от власинки и цялата повърхност е овласена.

Има едри, зелени прицветници. Венчето е дребно, бледорозово, с 4-гнезден долен плодник и много тичинки. Всички части на растението са осеяни с етеричномаслени жлези. Видът е кръстосаноопрашващо се растение, пъстра популация по отношение на оцветяване, хабитус, съдържание на етерично масло и аромат на маслото. Семената са много дребни, имат тъмнокафяв цвят, поместени са по 4-5 в плодчета. Кореновата система е брадеста, с дълги жилки и обикновено заема почвения хоризонт на 20 см. дълбочина.

Разпространение
У нас в естествени находища са разпространенни два вида – обикновен риган и бял риган. Обикновеният риган расте в планинските и препланиниски райони в цялата страна. Белият риган е разпространен ограничено по скалистите склонове на Източните Родопи, Беласица и Креснеското дефиле. През последните 5 години започта култивира- нето му в Русенско, Плевенско, Момчилградско, Пловдивско поради широкото му навлизане в хранително-вкусовата индустрия като подправка.

Биология и изисквания
Видът се разножава чрез семена и чрез вегитативни части. Семената са дребни – масата им е под 0,1 грам или в 1 кг се съдържат 1300000-1700000 броя. Имат добра кълняемост – над 90 %, покълнват на светло и тъмно при средно овлажняване. Кълняемостта се отчита на втория ден, а кълняемата енергия-на седмия. Изпитването става при постоянна температура – 20-24 гр.С. Вегетативните стъблени части се вкореняват добре.

Размоножаването се извършва чрез разделяне на туфите и предварително вкореня-ване на зрели и зелени резници. През първата година при поникване на семената прастенията са много дребни, но през втората се нормализират. Продължителността на живота на плантациите в зави- симост от условията на отглеждане е 6-9 години. Има средни изисквания към почвата-развива се добре на леки, рохкави, пропус- кливи алувиални, кафяви и канелени горски почви, карбонатни черноземи, средно запа- сени с хранителни вещества.

По отношение на реакцията на почвата не е взискателен-добре се развива на почви с неутрална, слабо алкална и слабо кисела реакция. Взискателен е към светлината, обича добре осветени от слънцето места и се отплаща с усилен синтез на етерично масло. Топлите райони са неговото естествено местонахождение, но с успех се отглежда в цялата страна. Има добре студеноустойчи- вост и пластичност за приспособяване. След създаване на плантацията културата може да се отглежда с малко поливки или без поливане. Поливките в засушливи райони и при засушаване през вегитацията допринасят за повишаване на добива от масло.

Взискателен е към азотното и фосфорното торпене. Умерините дози азотни торове увеличават добива от надземна маса, а фосфорните торове увеличават дела на съцветието в надземната маса и съдържанието на етерично масло. Отношението на културата към заплевяването се различава през различните фази на отглеждането. При производство на разсад от семена плевенето играе решаваща рола. През втората година туфите нарастват и по-добре се справят в борбата с плевелите.

Силно заплевелени посеви дават по-ниски добиви, защото растенията се развиват засенчени, а почвите обедняват на хранителни вещества. Изисквания към предшественика Белият риган като многогодишно растение остава продължително време 8-10 години на едно и също място. Макар, че се размножава чрез разсад или чрез вкоренени резници, насажението през първата година изисква чисти от плевели почви. Ето защо при избор на място и при залагане на плантацията трябва да се има предвид, че културата силно се влияе от предшественика. Най-добри предшсетвеници са зимните житни, картофите, окопните /боб, бакла, грах/ бобовите тревни и фуражни култури- фий, грах, серадела, разорана люцерна и т.н. Не са добри културите предшествени от същото семейство като мента, босилек, чубрица, маточина, салвия и др.

Обработка на почвата
Най-добре е подготовката на почвана за започне с риголване рано през есента за дълбоко заравяне на плевелните семена и растителни отпадъци. Добри резултати може да се получат и при дълбока оран на 28-32 см, като при оран с плуг е предлужник. Няколко пъти площта се култивира за унищожаване на поникналите плевели. Преди засаждане мястото се подравнява, култивира или фрезова, маркира и набраздява. Така подготвената площ се засажда и обработката продължава през вегитационния период.

Торене
На бедните и слабо плодородни почви е необходимо внасяне на угнил оборски тор – по 4-6 т/дка, който се заорава дълбоко с есенната оран или преди риголването. От фосфорните торове, освен суперфосфат и хиперфосфат, може да се използва с успех и костно брашно като по-бавно действащ тор за повече години. На декар се осигурява по 80 кг костно брашно или 60 кг суперфосфат. Азотното торене се осъществява ежегодно, като се внася с първото окопаване по 20-30 кг/дка амониева силитра в зависимост от запасеността на почвата.

След жътвата отново се подхранва с 10 кг/дка амониева силитра и 10 кг/дка суперфосфат за регулиране на съотношението между вегетацията и генеративни расти- телни части.

Начин на размножаване
Белият риган може да се размножава вегетативно – чрез делене на туфите или с вкоренени делени резници от стъблата, или семенно-с млад и едногодишен разсад. Вкореняването се извършва в приспособени за целта оранжерии, които осигуряват постоянна почвена и въздушна влага чрез мъглуване. Резниците се вземат с дължина 8-12 см от маточни насъждения, обикновено от разклоненията, израснали след жътвата. Засаждат се в редчета на радстояние 5-3 см, а в ред на 2-3 см, или по 700-1000 бр.на кв.метър при редовно поливане и мъглуване. Обикновено зелените резници се вземат в средата и в края на август и се поставят за вкореняване.

Производството на разсад се извършва по два начина. Семената се засяват в края на февруари и началото на март в топли съоръжения, като на 1 кв.м. се използва 1 грам семе. Парниците се зареждат по същия начин като при обичайното разсадопроизводст- во семената се засяват на резчета, отдалечени на 5-6 см едно от друго. Засипват се с 4-5 мм дебел пласт пресят угнил оборски тор. Редовно се полива с лейка с фина струя вода. Разсадът се изнася на открито когато порасне до8-10 см.

Размножаването с едногодишен разсад има много предимства- правят се студени лехи, разсадът става по-добре развит и по-здрав. Семената се засяват от март до юни при посевна норма 1,2-2 грама на 1 кв.м. на редчета, отделечени на 6-7 см едно от друго, при дълбочина 0,3-0,4 см, като редовно се плевят и поливат. От 1 кв.м. се полу- чава по 200-300 растения, което означава, че за 1 дка насаждения са необходими 20-25 кв.м. разсад. Размножаването чрез разделяне на туфи се извършва при възрастни насаждения преди изоряването им. Този начин се смята за спомагателен.

Засаждане
Засаждането на едногодишния разсад се извършва през есента-до края на септем ври и първата половина на октомври-за да могат растенията да се вкоренят добре преди замръзване на почвата. Вкоренетите резници се изнасят на открито през пролетта-март, април, а семенния разсад от топлите съоръжения през май, юни. Засаждате се браз-дички, на растояние 70 х 30 см., т.е. около 5000 растения на декар. Нареждането на разсада в браздичките, заравняването му с пръст и поливането след това в топлите, но не горещи часове на деня.

Грижи през вегетацията
През първата година след засаждането на белия риган се налага по-често окопа-ване, а през следващите години – по-рядко – 3-4 пъти. Всяка година растенията се подхранват с по 15-20 кг/дка амониева селитра и около 20 кг/ дка суперфосфат, внесени с първото окапаване. Белият риган е сравнително устойчив на суша, но през вегетацион ният период се нуждае от 4-5 опливки – гривитачно или с дъждуване. Не е забелязано масово нападение от болести и неприятели. Хербицидите се избягват, защото културата се използва в хранително-вкусовата промишленост.

Прибиране на реколтата
През първата година след засаждането на белия риган се събира малко надземна маса -30-60 кг/дка. Постепенно добивите нарастват. Обикновено белия риган цъфти от втората половина на юли до края на август, като масовият цъфтеж обхваща времето от 15 юли до 15 август. През този период се извършва първата жътва. Тогава растенията съдържат най-висок процент...(ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.