Как да отгледаме петуния?

Здравейте читатели на блога. В днешната публикация ще ви представя едно красиво цвете, което можете да си го отгледате и да ви краси вашият балкон или вашата градина на село покрай къщата ви. Това цвете сте го чували съм сигурен. Казва се петуния. За да разберете как да го отгледате тази статия е за вас. Приятно четене ви пожелавам.

Петунията принадлежи към семейство Solanaceae (Картофови). Тя е широко разпространено, многогодишно, тревисто растение, което при нашите климатични условия се отглежда като едногодишно.

Тропическите части на Южна Америка се приемат за родина на петунията. Поради приликата с тютюна, получава името си от бразилското му наименование (от португалски – petun, петун - тютюн). Съществува и втора версия, според която растението носи името на френския ботаник Петун (Peyton), който поставя начало на култивирането ѝ в Европа...

Петунията има храстовидно, силно разклонено стъбло с височина 15-50 см. Листата са зелени или тъмнозелени, овални, покрити с власинки. Дължината им, в зависимост от сорта, варира между 5 и 11 см. В зависимост от стъбленото развитие се разпознават бордюрни и каскадни сортове.

Цветовете са фуневиевидни, много нежни и обагрени във всички нюанси на червено, розово, виолет, циклама, синьо, бяло и жълто. Разположени са по единично, на къси дръжки. Сортовете са едноцветни, двуцветни, прости, кичести и силно кичести. В зависимост от броя и едрината им, се разделят на едроцветни и многоцветни. Едроцветните сортове образуват ограничен брой цветове с диаметър 8-12 см. При многоцветните, стъблото е по-разклонено и е отрупано с многобройни, но по-дребни цветчета (5 см в диаметър).

Видове петуния

Цветето се селектира от 1825 година от белгийски, английски и френски ботаници и семепроизводители. Първите кичести сортове са създадени в далечната 1849 година, а век по-късно в Япония е създаден първият силно кичест сорт. Днес се отглеждат предимно:

• Petunia hybrida supperbissima – характеризира се с широки листа и едри цветове с къдрава периферия;
• Petunia hybrida pendula – каскаден сорт (с висящи стъбла);
• Petunia hybrida nana compacta – има гъсти стъбла и дребни цветове;
• Petunia hybrida grandiflora – с красиви, едри цветове.

Местообитание на петунията

Петунията е светлолюбива култура, която понася много добре преките слънчеви лъчи. При отглеждане на полусянка, растението има издължени междувъзлия, жълтее и цъфти с малко на брой дребни цветове. Не понася въздушни течения. Развива се добре върху почва за балконски растения или градинска почва, обогатена с угнил оборски тор. Най-важното изискване към почвата е да бъде перфектно дренирана.

Грижи за петунията

Поливките са обилни и до края на май се извършват през 1 – 2 дни. През юни растенията се поливат всеки ден, а през юли и август – два пъти дневно. Ако листата започнат да вехнат или жълтеят, независимо от сезона, поливките се разреждат. При необходимост растението се пресажда в нова, по-добре дренирана почва, тъй като в следствие на преовлажняването, съществува опасност от загниване на коренчетата. Цветовете са силно чувствителни към водата. Всяко намокряне при поливане или дъжд ги уврежда необратимо.

За подхранаване се използват универсални течни торове или тор за петунии. Препоръчително е редуването на почвено и листно подхранване, както и добавяне на желязо и калций във водата. Младите растения могат да се подхранят еднократно и с азотни торове, но това трябва да стане преди образуването на цветните пъпки (употребата на азотен или неугнил оборски тор намалява цъфтежа).

За получаване на по-обемна маса, връхчетата на младите филизи (след 4-5 лист) се прищипват. Това стимулира разклоняването на стъблото. Пензирането (прищипването) се извършва 2-3 пъти преди цъфтежа.

Семената на петуниите се образуват много бързо, след което цъфтежът намалява, а растенията умират. За да се спре образуването на семена и стимулира развитието на нови цветни пъпки, прецъфтелите цветове се премахват своевременно.

В средата на лятото (края на юли, началото на август) стъблата прорастват, издължават се и образуването на нови цветни пъпки спира. За да се обнови растението, се извършва подрязване. С помощта на градинарска ножица се съкращава наполовина дължината на всички стъбла. След двадесетина дни растенията отново ще се покрият с красиви и ярки цветове. 

Вредители по петунията

Вредители по петунията са листните въшки, белокрилките и голите охлюви. За борбата с тях се използват препарати, които се предлагат в агроаптеките и цветарските магазини.

Изключително опасна за този растителен вид е брашнестата мана. Засегнатите растения не могат да бъдат възстановени. За да се спре разпространението на заразата в цялата цветна леха, заболялото растение и здравите около него се изскубват и унищожават, след което се извършва пръскане с фунгицид. За борба с болестта се препоръчва превантивно пръскане на младите растения с фунгицид.

Размножаване чрез резници

От резници се размножават каскадните и кичестите сортове. През юли растенията, от които ще се вземат резниците (т.нар. майчини растения) се пресаждат съдове, чийто диаметър е съобразен с големината на кореновата система (11-13 см). Съдовете се поставят в добре осветени помещения, при температура 10-12° С. През септември се пресаждат в почвена смеска от 2 части угнил оборски тор и 1 част чимовка. Връхните филизи се премахват. Не се допуска образуване на цветни пъпки и цъфтеж на майчините растения. През декември започва развитието на пазвените пъпки. Първите филизи се появавяват в средата на януари. Така през март ще се получат качествени резници. Едно майчино растение дава около 20-25 резника.

    

В сандъче с добрър дренаж се поставя богата на хумус почва. Върху нея се нанася слой от перлит или пясък с дебелина 2-2,5 см. Така подготвеният съд се полива с разтвор на фунгицид. След два дни с помощта на остър нож се вземат връхни резници. Срезът се прави след 5-6-ти лист с остър цветарски нож. Всички листа, с изключение на връхната двойка се премахват. Филизите се засаждат веднага след отрязването на разстояние 2-3 см. един от друг. В субстрата влиза около ¼ от дължината на резника. Препоръчва се използването на вкоренител. Почвата се оросява с пулверизатор и резниците се покриват със стъкло или полиетилен. За вкореняването са необходими около 10 дни. Субстратът за вкореняване не може да бъде използван повторно.

Размножаване чрез семена

Семенна кутийка

Семена

Семената са двусемеделни, изключително дребни и за да се разпределят по-равномерно върху почвената повърхност, се смесват с пясък. На пазара се предлагат и пелетирани семена. При тях, оцветеното в светли тонове покритие, не само предпазва от зарази, но спомага за по-равномерното им разпределяне в съда за засяване.

Семенцата не се покриват с почва, а леко се притискат и овлажняват с пулверизатор. Съдът се покрива с полиетилен. При температура 15-20° С поникват за 20 дни. Пониците се оросяват ежедневно, тъй като коренчетата са разположени на повърхността на почвата и без влага лесно загиват. След покълването на семената съдът се открива постепенно, за да да привикне разсадът към външните условия. След появата на 2 същински листа на стълбцето, се извършва първото пикиране. За целта растенията се вземат заедно с почвата около тях и се засаждат на разстояние 3-4 см едно от друго в сандъчета. Развитието на младите стъбълца е доста бързо, което налага второ пикиране. При него растенията се засяват... (ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

Петуниите са едни от най-привлекателните цветя в летния сезон. Могат да бъдат видени по веранди, балкони, в градини и на первази. Те са лесно отглеждащи се растения и са изключително популярни сред градинарите. Петуниите са представени в голямо многообразие от цветове и се разпростират по нашите места. У нас са много отглеждани в саксии, които най-често се разполагат навън. Засаждането на петунии в градините предполага пищни цветни съчетания, които се простират като пъстри, естествени килими.
Характерни белези за петуниите са форма на цвета, който е подобен на фуния и притежава нежен аромат. Цветовете са разнообразни, има ги в бяло, нежно розово, алено червено, тъмно лилаво и турско синьо.  Цветните лехи с петунии са подходящи за лятото.

• Петунии отглеждани в саксия – има ги в 4 разновидности, а те са: Petunia superbissima; Petunia hybrida pendula; Petunia hybrida nana compacta; Petunia hybrida grandiflora. Всеки вид е характерес с нещо сам по себе си. Едни са познати с едри цветове, а други с дребни венчелистчета; Едни от тях са в стълбовидна форма, а други поединично. Всичките разновидности на петуниите определят формите и многообразието.
• Засаждане на петунии – всеки вид петунии си има специфики, които трябва се съчетаят с изискванията. Най-често и най-точни описания има на самите опаковки със семена от петунии.
• Тези нежни цветя се засаждат в период от януари и до април. Желателна е температура от 15-25°C. Разсажданията се правят в период от май-юни. Разстоянието между всяко насадено стъбло е 3-4см.
• Петунии в градина – избира се светло място и с пряка слънчева светлина. При засаждането им се ползва гребло за разравяне на земята. Ползва се почвена смеска или компост с дебелина от 3см.
• Развъждане на петунии – петуниите не изискват много и специални грижи. Нуждаят се единствено от редовно поливане, а в най-горещите дни се налага и по-често поливане. Петунията е стабилно растение дори при суша, но не харесва експериментите.
• Цъфтене на петуниите – задължително е увехналите листа на...(ЗА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАТИСНЕТЕ ТУК)

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.