Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайтевръзката.
Не знам давате ли си сметка с това изказване колко много проблеми за осмисляне възникват, при това са изключително важни; ще изброя няколко:
- Какво означава "успяла жена"? Кога жената е успяла? Какво е успехът за жената? Има ли някаква разлика между успеха, какъвто е за мъжа - и успеха, какъвто е за жената?
- Поотделно ли трябва да успяват свързаните жена и мъж, т.е. жената и мъжа, които, да предположим, силно се обичат? В такъв случай успеха за мъжа (или за жената) не е ли същевременно и успех за мъжа (жената), когото (която) той (тя) обича?
- Ако обаче те успяват поотделно въпреки връзката си (примерно семейна, в случай че този мъж и тази жена са семейство), тогава това не води ли, че успехът на единия е загуба (провал) за другия?
- Моят успех не е ли успех в същото време и за моя партньор, жената, с която живея? (И обратното, именно нейният успех да е и мой успех?
- Ако под успех разбираме богатството (парите), ако моята жена е станала парично богата, това не прави ли и мен облагодетелстван от успеха й? Аз съвсем ли няма да се ползвам от богатството й? За какво обаче живеем заедно ако не да споделяме помужду си всичко - и успехите, и провалите? (Същите въпроси могат да се преформулират и в случай когато мъжът е забогатял или успял?)
- Ами ако мъжът (или жената) по начало е богат (беден) духовно, в духовно отношение, като личност и като душа? Ами ако единият е богат в това отношение, а другият - беден, как тогава това се отразява на живота им? Това несъотстветствие не е ли предпоставка за тоталния провал на отношенията им? Нима това ценностно разминаване не ги обрича на вечно неразбирателство?
- Ами ако по природа жените са родени материалистки, т.е. за тях нещата, парите, вещите са истински важното в живота? На мъжа не е ли отделено да носи сам товара на духовното, на духовността? Не е ли това вечна предпоставка за неразбирателствата (конфликтите) на двата пола? Мъж в истинския смисъл ли е оня, който е изневерил на мисията си да бъде духовно същество (търсещо истината, мислещо, разумно и пр.)? Само деградиралият в духовно отношение мъж ли е мъжът, който може да се сроди напълно с отдадените по начало на материалното жени? Мъжът и жената не се ли разбират само когато се отказват от своето изначално назначение? (Мъжът да бъде носител на духовното начало, една тежка, но благородна мисия, а жената да е отдадена на материалното, тя е носителка на живота, отговорна за продължението му и пр.)
И така нататък. Въпросите могат да бъдат все повече и повече, безкрай дори. Когато се замислим, въпросите нямат край. Приятно мислене ви желая! Ако се включат тук и жени, ще бъде прекрасно! (Ама надали ще стане, щото жените май бягат от тия тъй проклети и съдбовни житейски въпроси - защо ли е така?)
Не знам давате ли си сметка с това изказване колко много проблеми за осмисляне възникват, при това са изключително важни; ще изброя няколко:
ОтговорИзтриване- Какво означава "успяла жена"? Кога жената е успяла? Какво е успехът за жената? Има ли някаква разлика между успеха, какъвто е за мъжа - и успеха, какъвто е за жената?
- Поотделно ли трябва да успяват свързаните жена и мъж, т.е. жената и мъжа, които, да предположим, силно се обичат? В такъв случай успеха за мъжа (или за жената) не е ли същевременно и успех за мъжа (жената), когото (която) той (тя) обича?
- Ако обаче те успяват поотделно въпреки връзката си (примерно семейна, в случай че този мъж и тази жена са семейство), тогава това не води ли, че успехът на единия е загуба (провал) за другия?
- Моят успех не е ли успех в същото време и за моя партньор, жената, с която живея? (И обратното, именно нейният успех да е и мой успех?
- Ако под успех разбираме богатството (парите), ако моята жена е станала парично богата, това не прави ли и мен облагодетелстван от успеха й? Аз съвсем ли няма да се ползвам от богатството й? За какво обаче живеем заедно ако не да споделяме помужду си всичко - и успехите, и провалите? (Същите въпроси могат да се преформулират и в случай когато мъжът е забогатял или успял?)
- Ами ако мъжът (или жената) по начало е богат (беден) духовно, в духовно отношение, като личност и като душа? Ами ако единият е богат в това отношение, а другият - беден, как тогава това се отразява на живота им? Това несъотстветствие не е ли предпоставка за тоталния провал на отношенията им? Нима това ценностно разминаване не ги обрича на вечно неразбирателство?
- Ами ако по природа жените са родени материалистки, т.е. за тях нещата, парите, вещите са истински важното в живота? На мъжа не е ли отделено да носи сам товара на духовното, на духовността? Не е ли това вечна предпоставка за неразбирателствата (конфликтите) на двата пола? Мъж в истинския смисъл ли е оня, който е изневерил на мисията си да бъде духовно същество (търсещо истината, мислещо, разумно и пр.)? Само деградиралият в духовно отношение мъж ли е мъжът, който може да се сроди напълно с отдадените по начало на материалното жени? Мъжът и жената не се ли разбират само когато се отказват от своето изначално назначение? (Мъжът да бъде носител на духовното начало, една тежка, но благородна мисия, а жената да е отдадена на материалното, тя е носителка на живота, отговорна за продължението му и пр.)
И така нататък. Въпросите могат да бъдат все повече и повече, безкрай дори. Когато се замислим, въпросите нямат край. Приятно мислене ви желая! Ако се включат тук и жени, ще бъде прекрасно! (Ама надали ще стане, щото жените май бягат от тия тъй проклети и съдбовни житейски въпроси - защо ли е така?)