15 март 2019 г.

Как да отгледаме пшеница?






Здравейте читатели на блога. В тази публикация, ще Ви покажа как може да отгледате пшеница. Всеки от вас знае, че пшеницата е много ценна култура, защото от нея се прави брашно, а от брашното се прави хляб. Затова ще Ви дам да знаете как бихте отгледали тази ценна и полезна култура, която се отглежда от години по нашите земи. А ето какво да знаете за отглеждането и:

Пшеницата е основната и най-важна зърнена хлебна култура. Пшеницата се отглежда се заради зърното, от което се получава висококачествен, вкусен и лесносмилаем хляб. Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други.

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е с изключително значение, както за презимуването, така и за формирането на братята. В края на братенето и началото на вретенето се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета с по-голям брой цветчета в едно класче.
Пшеницата е със средни изисквания към топлината, а към влагата е с умерени изисквания. Но тя не понася високи (над 25°С) температури, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.
Вегетационният период на пшеницата е 260-280 дни.

Предшественици

Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изисквания към тях са да бъдат от разнообразни ботанически групи, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата Чиста от плевели и без растителни остатъци.
Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грахът, фият, фасулът и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и бобовите смески (фиево-овесена, грахово, пшенична и др.), ранните картофи, дини, пъпеши и други култури, Соята и фъстъците се прибират късно и не могат да се отнесат към тази група.
Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури, са малко.
Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

Обработка на почвата

След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.
Когато почвата е суха и се кърти на буци, не трябва да се оре, а да се извърши няколкократно дискуване на дълбочина 10-12 ст. Последното дискуване трябва да бъде на 6-8 см дълбочина.
След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови оръдия на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина. След памук, който се прибира късно, се засява обикновено твърда пшеница. Обработката на почвата се свежда до култивиране на междуредията и сеитба в недообрания памук.

Торене на пшеницата

Пшеницата се тори само с минерални торове. Органичните торове се внасят на някои окопни предшественици. Като примерни торови норми в зависимост от условията на отглеждане може да се посочат следните: 14-16 кг N, 10 - 12 кg Р2О5, 8-10 кg К2O при неполивни и 18 - 20 кг N. 12 - 14 кг Р2O5, 10 - 12 кг К2O на декар при поливни условия.
Фосфорните и калиевите торове се внасят с обработката след прибиране на предшественика. Азотните торове се внасят двукратно - 1/3 от торовата норма с последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари, март).

Сеитба на пшеницата

Преди сеитбата на пшеницата семената се обеззаразяват срещу праховита и твърда главня.
В различните части на страната пшеницата се засява от 20 септември до 25 октомври. Твърдата пшеница се засява от 20.Х до 10.ХI. Сеитбата се извършва тесноредово на 10-15 см. Сеитбената норма е 20-25 кг на декар. Дълбочината на сеитба е 3-5 см. След сеитбата площта трябва да се валира.

Грижи през вегетацията за пшеницата

Рано напролет при установяване на изтегляне посевите се валират. Борбата с плевелите се води във фаза братене като се използват хербициди.
Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)


 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар