Какво е Аспидистра?

Здравейте читатели.Много от вас сигурно не са виждали това красиво растение. То много лесно се отглежда.В тази статия ще ви запозная как се отглежда.

Aspidistra Ker. - Аспидистра, сем. Liliaceae

Видове и ботанически особености: От род Aspidistra като саксийно растение се отглежда видът Aspiditra elatior Bl (syn Plectrogyne elatior), който произхожда от Япония. Листата заедно с дръжките са дълги 40-60 см. и широки в средата 10 см. Те излизат направо от почвата и са кожести и лъскави. Цъфти в лилави цветове, които са много къси дръжки - отварят се на повърхността на почвата във вид на чашка и обикновено не се забелязват.
Биологични особености и агротехника: Аспидистрата се размножава чрез разделяне, което се извършва през пролетта. Дяловете се засаждат в саксии в смеска от 1 част чимова почва и 1 част разложен оборски тор. През лятото се държат на засенчени места.
Използуване: Аспидистрата е едно от най-невзискателните декоративни растения за вътрешно озеленяване, което е широко разпространено. Поради незвискателността й към светлината тя с успех се използува за озеленяване на вътрешни стълбища, полутъмни салони, коридори и други.
Място: Аспидистрата обича полусянка и сянка, не понася само пряко слънчево огряване. Идеалните температури са около 20 грудуса C през деня и 12 градуса С през нощта. Тя понася без проблеми и по-високи, и по-ниски температури.
Грижи: И през лятото, и през зимата се полива редовно с не много твърда вода. Да не се прекалява с влагата. Растението вирее най-добре в почвата, обогатена с варовик.
Съвет на градинаря: Листата на аспидистрата се изтриват от време на време с влажна кърпа.

Учебник "Цветарство" - издателство "Земиздат" -  София - 1988
Книга "400 цветя за дома"

Какво е компост?

Всеки от нас си е задавал въпроса какво може да направи отпадъците от своето домакинство, вместо да ги изхвърля в контейнера.Ето ви един полезен съвет.Отпадъците от домакинствата, може да се заравят в градината.Така хем ще е по-богата на хранителни вещества, хем няма да торите с изкуствени торове.Това ще ви е евтиния начин за наторяване на градината, вместо да ги изхвърляте в контейнера и да го запълвате напразно.А ето и информацията:

Компоститеса органични торове, които се получават чрез предварително разлагане на растителни и животински отпадъци от селското стопанство, домакинствата и промишленоста до по-прости органични съединения.

Узрелият компост представлява хумусен материал произведен чрез смесването и ферментацията на органични отпадъци.

По принцип всеки органичен материал може да бъде компостиран – слама, сено, плевели, оборски тор, кухненски отпадъци, листа, всякакви надробени растителни остатъци и др.

         Най-често се използват следните компости:

• От слама и други растителни остатъци

•   От твърди битови отпадъци

•   Кори от дървета и др.

                  

Компост от слама – основна цел при ферментацията на материала е да се понижи съотношението C:N

Производство

•  Сламата се нарязва и наслоява на пластове, между които се насипва азотен тор (средно на 100 части суха слама – от 0.2 до 0.3 части азот)

•   Материалът редовно се навлажнява с вода в количество равно на сухата слама.

•   Температурата се повишава до 60 - 65 ^оС. След това купчината се притъпква, за да се създадат анаеробни условия за по-нататъшна ферментация, която продължава няколко месеца.

•  Компостът е готов, когато се получи еднородна кафява маса със съотношение C:N по-малко от 20.

Компост от други растителни остатъци

         Развален фураж, стъбла, листа и други растителни остатъци се смесват с почва, намокрят се с вода или торова течност и се подлагат на аеробна ферментация за няколко месеца. През това време сместа се разбърква неколкократно.

         Компостът е готов, когато престанат да се различават отделните му съставни части.

         Този вид компост обикновено е беден на хранителни вещества. Той влияе главно върху физико – химичните свойства на почвата, като подобрява: влагозадържащата способност, почвената структура, аерацията на почвата и др.

                Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук)

         Отпадъците от комунално-битов произход (градски боклук) съдържат 0.6 – 0.7 % N, 0.5 – 0.6 % P₂O₅, 0.6 – 0.8 % K₂O.

         Тези отпадъци се компостират на площадки с предварително изкопан надлъжен канал за събиране на отделящата се течност при ферментацията. Вертикално в купа се поставят тръби, които служат за вентилация. Добре навлажнената маса ферментира при аеробни условия.

         Компостът е готов след 4 – 6 месечно ферментиране.

         Компост от домакински отпадъци

         Във вертикални контейнери се събира ежедневно отделяния органичен отпадък от домакинството и събраните растителни остатъци от градината. Компостът периодично се навлажнява. Готов е за приложение на следващата година.

           Зелено торене

         Заораването на зелените и сочни надземни части на растенията с цел да се повиши почвеното плодородие се нарича зелено торене или сидерация.

         Форми на зелено торене

•  самостоятелно,
•  междинно,

• откосно,

• отавно.

        

Самостоятелно - когато предназначените за него култури се засяват през пролетта и заемат полето почти през целия вегетационен период.

Зелената маса обикновено се заорава през есента срещу зимни посеви.

         Междинно зелено торене- сидератите се засяват като втора култура след прибирането на житните.

Поради сухия климат през лятото развитието на вторите култури, засети за зелено торене у нас може да стане само при поливни условия. Зелената маса се заорава с дълбоката есенна оран.

         Откосно зелено торене - окосената зелена маса се заорава на друга площ.

При отглеждане на многогодишна лупина извън сеитбообращението например получената зелена маса може да се заоре в съседни площи - при дълбоката оран срещу пролетна култура.

        

         Отавно зеленото торене- първият откос от детелината, комунигата или други многогодишни треви се използва за фураж или за откосно торене, а вторият подраст се заорава на местата, на които се отглеждат тези растения.

         Растения за зелено торене.

Най-често за зелено торене се използват активните азотсъбиратели от сем. бобови и по-рядко небобови растения.

Растенията за зелено торене трябва да отговарят на следните условия:

1. Да бъдат приспособени към климатичните условия на дадена местност и да са по-малко взискателни към почвата, тъй като на зелено торене подлежат обикновено по-неплодородни площи.

2.  За кратко време да образуват голямо количество и доброкачествена растителна маса.

Минималното съдържание на азота в сухата маса на култура за зелено торене трябва да бъде 1.7 - 2.0 %, а отношението С : N = 25.

3.  Да имат по-къс вегетационен период, за да може навреме да се заорават при отглеждането им като междинна култура.

4.  Да развиват мощна коренова система с добра разтворителна способност, за да могат да пренасят фосфор, калий, калций и други минерални вещества от по-долните хоризонти в орния слой.

5.  Семената на растенията за зелено торене да имат голям коефициент на размножаване и голяма кълняема енергия в условия на намалена почвена влажност.

6.  В овощните градини културите за зелено торене да са в състояние да понасят засенчване и тъпчене.

 От бобовите растения най-добре отговарят на тези условия различните видове лупина - теснолистна, или синя, жълта, бяла, многогодишна, фий, грах, жълта и бяла комунига и др.

         На необработвани и бедни на органични вещества почви като растения пионери за зелено торене може да се използват и небобови - черен синап, бял синап, кафяв синап, ръж и др.

Черният синап е най-перспективната култура пионер за зелено торене: покълването на семената започва при ниска почвена влажност, а растенията понасят ниски температури и не се повреждат от слани. Черният синап дава голям добив на зелена маса (над 4000 kg от декар) и заораването му е гарантирано, тъй като не може да се използва за фураж.

        

Агротехника на културите за зелено торене

Ефективността на сидератите зависи от количеството на образуваната и заорана зелена маса на единица площ.

Бобовите култури да се:

торят предсеитбено с фосфорни и калиеви торове, което дава благоприятно отражение върху

• инокулацията (заразяване) с грудкови бактерии,

• увеличава количеството на зелената маса и корените,

•   помага за натрупването на повече азот и т. н.

Бактерийното торене с нитрагин и напояването увеличават чувствително добива от културите за зелено торене.

Небобови култури да се:

торят и с азотни минерални торове.

         Културите за зелено торене (сидерати) се засяват след падане на обилни дъждове или след напояване.

         По време на вегетацията културите за зелено торене изискват само напояване.

Сидератите трябва да се заораватв момента, когато са образували най-голямо количество зелена маса с високо съдържание на азот и пепелни елементи.

При бобовите растения това е фазата на цъфтеж, когато на главното стъбло се образуват първите бобове.

В практиката обаче агротехниката на следващата култура най-често определя времето на заораването.

Между заораването на растенията за зелено торене и сеитбата на следващата култура трябва да има достатъчно време, за да се разложи заораната органична маса.

Младите растения се разлагат по-бързо от старите, тъй като съдържат по-малко целулоза, лигнин и други трайни органични съединения.

В тежки, студени почви зелената маса трябва да се заорава 3 - 4 седмици преди сеитбата на зимните житни култури.

В  по-леки по механичен състав почви - 2 - 3 седмици.

         Културите за зелено торене в овощните градини се заорават в края на есента преди започване на зимните студове или рано през пролетта.

Окосената зелена маса се заорава с плуг. За да се постигнат равномерно разпределение и плътно покриване на зелената маса с почва, непосредствено преди заораването растенията се повалят с гладък валяк, нарязват се с фреза или се окосяват.

Обикновено сидератите се заорават на дълбочина 20 - 25 cm.

        

Влияние на зеленото торене върху свойствата на почвата

 Сидератите дават отражение върху редица почвени свойства:

• подобряват запаса на органичното вещество,

• подобряват запаса на хранителните за растенията вещества,

• подобряват структурата и водното съдържание на почв
•  подобряват микробиологичната дейност и др.

Културите за зелено торене обикновено не оказват едновременно влияние върху всички свойства, а в някои случаи дори не дават никакво забележимо отражение.

С тях в почвата се внася значително количество органична маса (2 - 4 t на декар), но това не винаги увеличава запасът на хумуса, защото заораваната зелена маса се разлага почти напълно от почвените микроорганизми.

В песъчливите почви и при някои други почвени типове, където условията за разлагане са благоприятни, чрез зеленото торене не се увеличава съдържанието на органичното вещество в почвата.

Причините за това са:

•  тъканите на младите зелени растения се разлагат бързо и остават в почвата малко количество трайни органични съединения,

•  с внесената в почвата лесно разлагаща се материя почвената микрофлора се активира дотолкова, че започва да разлага и по-трайните хумусни вещества.

         Чрез сидератите в почвата постъпва значително количество азот от въздуха,тъй като бобовите растения усвояват около 2/3 от съдържащия се в тях азот от въздуха и само около 1/3 от почвата.

Добре развитите бобови растения могат да натрупват 9 - 13 kg азот на декар.

Орният слой на почвата се обогатява и с усвоим калий, калций, фосфор и др.

Отрицателен ефект от сидерацията е:

че по време на вегетацията си културите за зелено торене изразходват значителни количества от почвената вода и водните запаси на почвата намаляват чувствително.

Поради това, ако след заораването на сидерата няма достатъчно валежи, следващата култура страда:

•  от недостиг на вода,

•  от усложненията, които настъпват вследствие на бавното разлагане на заораната органична маса.

Лекиция "Агрохимия" - проф. Иван Манолов - 2007/2008 г.

Как да отгледаме леща?

 Здравейте уважаеми читатели.Много от вас сигурно се чудят как да отгледат леща в двора си.Тук съм намерил една полезна информация как да я отгледате.Не е никак сложна за отглеждане.Затова ви представям на вниманието ви тази полезна статия да я прочетете:

Място на лещата в сеитбообръщението

Лещата изисква чиста от плевели почва и не проявява чувствителност към предшественика. Окопните култури най-често оставят след себе си повече плевели и се прибират по-късно те не са добър предшественик. По-добър предшественик са зимните житни култури. Лещата е отличен предшественик за всички култури в сеитбообръщението. На едно поле не бива да се засява с леща по-рано от 5-6 години, понеже силно се размножава нематодата.

Обработка на почвата преди засяване на леща

Изискванията са както при граха, отглеждал като зимуваща или като пролетна култура. Понеже семената са по-дребни, тя изисква още по-качествена предсеитбена подготовка.

Торене на лещата

Със 100 кг. семена се изнасят 5-6 кг. азот, 1,8-2 кг. фосфор и 2,5-3 кг. калий. Тъй като добивите са ниски, лещата изнася малко хра­нителни елементи. При добра азотфиксираща дейност тя не се нуждае от азотно торене и са достатъчни по 3-4 кг. на декар фосфор и калий. На бедни почви се препоръчва и внасяне на 2-3 кг. на декар азот. Обработката на семената с нитрагин и молибден е задължителна. При високопродуктивните copтове леща в зависимост от планирания добив точното определяне на торовете става по балансовия метод. Изобилното торене на лещата с азот предизвиква избуяване и полягане на посева. Ако растенията се развиват слабо и жълтеят, посевът се подхранва с 5-10 кг. на декар амониева селитра. Подходящ тор е дървесната пепел в количество 60-100 кг. на декар.

Сеитба на лещата

За сеитба на леща трябва да се използуват чисти изравнени семена с висока кълняемост и незаразени с лещов зърнояд. Лещата се засява веднага след стопяване на снега. Лещата понася ниските температури и късните пролетни мразове. При сеитба на зимуващи форми трябва да се спазят същите срокове както, при зимуващите сортове грах.

Лещата развива малка надземна маса. Стъблата и листата се нуждаят от по-малко хранителна площ от другите бобови култури, поради което се засява по-гъсто. На един квадратен метър от дребносеменната леща (която има по-ниско стъбло) се засяват 300-350 кълняеми семена. От едросеменната от 250-300. В зависимост от това условие при дребносеменната леща сеитбената норма е 8-10 кг. на декар, а при едросеменната е 10-12 кг. на декар. При такава гъстота посевът трябва да бъде слят. Засяването на ле­щата в широки междуредия или лентово (за да се окопава) води до сгъстя­ване в реда и потискане на растенията. Само при много сухи условия с цел почвата периодично да се обработва, за да се запази влагата, може да бъде оправдана широкоредова сеитба, и то с намалена посевна норма.

Дълбочината на засяване е 3-5 cm. След сеитбата трябва да се валира, с което се ускорява поникването и се изравнява повърхността. Само много влажните почви не се валират, защото се уплътняват, и поникването се затруднява.

Грижи за лещата през вегетацията

Основна задача е да не се допусне заплевеляване на посева. Често ниските добиви през последните години у нас се дължат на тази причина. Прилагането на хербициди не е така лесно както при граха и фасула. Лещата проявява голяма чувствителност към употребяваните при тях хербициди.

Подходящи хербициди при лещата са:

• РИЛЕЙ-900 г/л ацетохлор в доза 150-200 мл. при леща - след сеитба, преди поникване на културите.

Чувствителни плевели при са - амброзия, балур (от семе), галинзога, ежова главица, звездица, кокоше просо, кръвно просо, кощрява видове, лисича опашка, лобода видове, пача трева, пипериче видове, райграс видове, синап, татул, тученица, фасулче, черно куче грозде, щир видове.

• РАФТ 800 ВГ - 800 г/кг оксадиаржил водоразтворими гранули в доза 35 г. при леща - след сеитба, преди поникване на културата.

Чувствителни плевели са - абутилон, балур (от семе), дива ряпа, звездица, кокошо просо, кощрява, кускута, лепка, лобода видове, мъртва коприва, лайка, овчарска торбичка, пипериче, подрумче, попова лъжичка, росопас, татул, черно куче грозде, свиница, синап, теменуга, тученица, фасулче, щир.

Добре е за лещата да се избират чисти от плевели площи. Преди и след поникването обработката на площите с ротационна брана се унищожават 85-90% от плевелите, когато е проведена в подходящ момент.

Разпространен плевел по лещата е плоскосеменният фий Vicia immaculata. Семената му приличат на лещата и трудно се отделят. За почистването на посева плевенето става на ръка по време на цъфтежа, когато фият лесно се различава от лещата.

Срещу лещовия зърнояд се пръска с Тиодам във фаза бутонизация....(за повече информация НАТИСНЕТЕ)