17 март 2021 г.

Същност и специфика на приобщаващото образование при обучение на деца от ромски произход

 


Установено е, че участието на семейството в образованието на децата е от решаващо значение за успеха в образованието им. Като се има предвид особено важната роля на семейството и общността при хората от ромски произход, важно е да се повиши информираността на ромските семейства, по отношение на последиците от преждевременното напускане на училище на децата по отношение на личностното им развитие, както и тяхната социална и икономическа интеграция в бъдеще. От особено значение да се работи с ромските семейства по отношение на образованието на момичета от ромски произход, които са най-засегнати от високия процент преждевременно напускане на училище.

            Въпросите, свързани с образованието и с ромската общност придобиха безпрецедентна важност в политическия дневен ред както на национално, така и на европейско равнище. Съществува широк консенсус относно необходимостта от провеждане на специфични, интегрираните и ефективни действия за компенсиране на неравенствата и структурното неравностойно положение, с които трябва да се справят ромите в цяла Европа. Настоящият политически ангажимент е отразен в тратегията "Европа 2020" и Европейската рамка за национални стратегии за интегриране на ромите, които представляват изключително ценни рамки за насърчаване на интеграцията на ромите и за борба срещу дискриминацията. Стратегията "ЕС 2020" подчертава необходимостта от намаляване на броя на отпадащите от училище ученици и повишаване на образователното ниво на европейското население. Европейската рамка подчертава решимостта за преодоляване на неравностойното положение в образователна среда, който съществуват за ромското население в сравнение с останалата част от населението на ЕС, насърчаване на успеха на момчета от ромски произход и момичета по-конкретно чрез гарантиране на финансиране поне на основното образование, както и чрез намаляване на преждевременното напускане на училище с най-малко 10%.

            Целите на ЕС трябва да бъдат взети под внимание в националните оразователни политики. Затова в тях трябва да се постави много по-сериозен акцент върху инвестирането в децата от ромски произход. Опитът на различните участници на национално равнище следва да допринесе за генериране на знания за специфични интервенции и стратегии които имат добавена стойност и реално въздействие върху реалното подобряване на образователното равнище на ромските деца.

            Ромската общност в Европа се характеризира с младата възраст на представителите си и ниските нива на квалификация. Те се оказват отделени от настоящия икономически живот. В средносрочен и дългосрочен план повишаването на образователното равнище на ромските деца ще доведе до насърчаване на равните възможности за тези деца, но също така и до икономически растеж.

            Многобройните фактори, които имат въздействие върху тази ситуация, семейството заема достойно място, като се има предвид важността на семейството като един от основните фактори за социализация в образователните процеси и в развитието на личността, заедно с други социални участници като групата връстници. Важно е да се повиши информираността сред ромските семейства какви са последиците, когато се позволява на децата да отпаднат от училищев ранна възраст - както по отношение на личното им развитие, така и за бъдещата им социална и икономическа интеграция.

            Много ромски семейства нямат нито един пример за роднини, които са зършеле основно образование, а броят на родствениците, които са завършили степен на образование след задължителната, е още по-малък. Ето защо е необходимо да се подчертае тозиаспект, да се окаже подкрепа на семействата, така че все повече ромски ученици да завършват образованието си и да станат пример в собствената си общност.

            Трябва да се има предвид, че днешните ромски семейства не са ромските семейства от миналото. Мъжете и жените от ромски произход в момента притежават процес на промяна. Свидетели сме как млади мъже и жени се захващат с професионално обучение или учат в университета, а след това навлизат на пазара на труда. Засилването на тази промяна чрез ангажиране на семействата в образователния процес на децата им се превърна в един от най-важните инструменти за гарантиране на тяхното участие, по-добро представяне и по-големи успехи в образователната система.

            Ромското население в Европа демонстрира поредица от проблеми във връзка с достъпа, интегрирането и постигането на академичен успех в образователната система.

            Проблемите, които засягат ромската общност, водят до ниско или липсващо образование, заради което става невъзможен достъпът до пазара на труда при равни условия с мнозинството от населението. Това генерира повече социални неравенства, по-малка икономическа сила, както и възприемане на ромската общност от останалите членове обществото кото бедна и лишена от ценности.

            Факторите, които влияят на това положение, са многбройни и с дълбоки исторически корени. Те отговарят на различни социални, икономически и културни причини които са определяли развитието и сегашното положение на ромската общност.

            Ромите представляват голямо малцинство. В България са ромите са второто по-големина етническо малцинство - близо 5,5% от населението.

            Като цяло ромската общност има по-ниска степен на образование, по-висок процент неграмотност, по-висок брой преждивременно напуснали училище, по-ниско присъствие на ученици от ромски произход във висшето образование и по-нисък успех в училище.

            Трябва да се отбележи наличието на три учебни цикъла: на предучилищно, основно и средно образование, као задължителното средно образование е до 16 годишна възраст, професионално обучение и различни области на висше образование.

            Основните принципи и образователните политики са както следва: безплатно образование в държавните училища, достъп до различните образователни нива и равенство на граждоните по отношение на образованието. Открива се официално отношение, което е както положително, така и приобщаващо към етническите малцинства, отношение, което е силно подкрепено от ЕС, така че да доведе до конкретни политики, планове и действия за интервенция сред ромското население.

            Тези формални принципи обаче не винаги се прилагат еднакво на практика за всички граждани като ромите. Въведени са известни мерки за подкрепа на образованието на ромските деца. На практика обаче тези мерки и политики не винаги са адекватно приложени, като все още съществува силна сегрегация и за ромското население продължава да е трудно да получи достъп до нормални образователни центрове, а неговите права не винаги са напълно гарантирани.

            Съществуването на сегрегацията на етническите малцинства и особено на ромското население става очевидно по различни начини, вариращи от явна или очевидна сегрегация, която е налице в различни образователни центрове, до по-скрита сегрегация, която се проявява по различен начин. Например злоупотребата с образователните мерки, насочени към ученици със специални образователни потребности и в специални ситуации или рупирането на учениците от ромски произход в отделни класове в училищните центрове.

            Така сред различните форми на сегрегация следва да се отбележи съществуването на специфични училища за населението със специфични потребности (умствена изостаналост), където има по-ниски академични изисквания и съответно се предлагат по-ниски нива на образование. Много ромски деца биват изпращани в такива училища.

            В допълнение към съществуването на училища, специално "запазени" за ученици от ромски произход, сегрегацията се проявява и в самите училища, тъй като някои класни стаи са създадени само за ромските деца.

            По същия начин серия от специални мерки, насочени към решаване на конкретни ситуации на ученици, се прилагат в голяма степен сред учениците от ромски произход. Например класифицирането им като "задочни ученици", което на практика означава, че учениците не трябва да посещават учебните занятия, а само да се явяват в училище, за да вземат своите изпити, или подкрепата за достъп на ромските деца в много кратки програми за професионално обучение, които предлагат ниска квалификаця и осигуряват много малко на брой алтернативи, които отговарят на нуждите на пазара на труда.

            Тази сегрегация е много дълбоко обвързана и с жилищната политика - тъй като учениците от ромски произход живеят в сегрегирани квартали, то училищата в тези квартали също са сегрегирани. Понякога обаче това е в резултат на разпределението на учениците по степен на образование в центровете. Например много от ромските ученици имат по-ниско ниво на образование и затова в крайна сметка се оказват в един и същи клас.

            Но сегрегацията макар да представлява тежко явление, не е единственият проблем, който влияе върху затрудненията на ромската общност в областта на образованието . Има и други допринасящи фактори, особено при интегрирането на ромските деца в образователната система и успеха им в училище. Най-честите проблеми, пред кото са изправени ромските деца и семества са следните:

            Бедност и крайна бедност - Бедността представлява една от основните пречки пред участието и интегрирането в училище. Това означава, че семействата нямат достъп до образователните центрове, тъй като нямат възможност да поемат разход за образование като например,: учебни пособия, транспорт и други образователни разходи.

            Безработица или недостатъчна заетост - Несигурност на работното място, ниската заплата

            Вътрешна и външна миграция - Миграцията, предимно по икономически и свързани със заетостта причини, води до прекъсване на контактите между училищните центрове и учениците и техните семества.

            Липса на необходимите документи -  Липсата на документ и регулиране прави по-труден достъпът и регистрирането в училищните центрове.

            Географско местоположение - Географското местоположение влияе на възможността за достъп до училищните центрове, тъй като такива не съществуват в близост или защото достъпните са сегрегирани или предлагат ниско качество. Някои изолирани или маргинални квартали и райони в страната имат по-малко ресурси и затова предоставят по-малко възможности за образователно развитие.

            Липса на мотивация на ученици от ромски произход

            Липса на примери за подражание в самите ромски семейства

            някои роми смятат училищата за "неизвестна територия", която е непозната за тях

            Взаимно недоверие и предрасъдаци между училищата и ромската общност

            Образователната система не е достатъчно подготвена, за да посрещне разнообразието на учащите се от междукултурната перспектива, която интегрира етническите малцинства.

            Липса на достатъчно средства за разработване на качествени програми и дейности в подкрепа на малцинствата и по-специално на ромската общност.

            Различни прояви на сегрегация и дискриминация на ромите в образователната система.

Всички тези проблеми генерират:

            Изключително ограничен напредък към по-високи нива на образование. Ромските момчета и момичета трудно получават достъп до предучилищно образование, те обикновено завършват само основно образование. Проблемите с отпадането се появяват при започване на средното образование, достъпът до висше образование е съвсем ограничен.

            Високи нива на отсъствие от училище.

            Висок процент ученици,които повтарят учебни години.

            Ниска успеваемост в училище.

            Формалното образование протича с прекъсвания.

            По-ниски нива на професионална квалификация, кото води до трудности при достъпа до пазара на труда и прави невъзможно излизането от ситуацията на бедност и маргинализация.

 

Използвана литература:

Ръководство за работа със семейства от ромски произход за постигане на успех на децата им в училще

Няма коментари:

Публикуване на коментар