12 февруари 2019 г.

Как да отгледаме Алпийски флокс?






Здравейте читатели. В тази информация ще ви представя едно интересно растение, което повечето хора искат да си го отгледат в техните дворове, но не знаят как да го отгледат. При прочитане на тази информация, която ви я споделям, който я прочете ще разбере как да го отгледа и да си го захване. А ето какво трябва да знаете за да си го отгледате и да ви краси двора:


Флоксовете са често срещани цветя у нас. Някои от видовете са доста известни и веднага бихме ги разпознали, но за други дори не бихме могли да си представим, че принадлежат към същия род – толкова необикновена и удивителна е тяхната структура.
Родът на флоксовете включва едногодишни и многогодишни тревисти представители. Многогодишните видове се поделят в две категории – ниски почвопокривни туфести растения и високи туфести растения.
Флокс
От едногодишните по природа флоксове у нас най-често се среща Flox drumondii. Той достига височина до 30 см. Образува дълбок, но слаборазклонен корен. Стъблото му е полегнало и е силноразклонено. В долната му част листата са срещуположни, а нагоре продължават последователно. Те нямат дръжки, а са приседнали. Цветовете са събрани в съцветие метлица и могат да имат всякаква багра. Цъфтежът започва в края на юни и продължава до края на септември. Размножаването става само чрез семена, които се засяват през март. Този флокс вирее на пряка слънчева светлина, но понася добре и полусянката. За оптимално развитие и обилен цъфтеж е необходима богата и добре дренирана почва и умерено поливане.
Flox drumondii
Flox drumondii
Вторият вид флокс от тази група – Flox x Arendsii –  е едногодишен по използване поради незимоустойчивостта си. Размножаването му става чрез резници.
Flox x Arendsii
Flox x Arendsii
И двата едногодишни вида се използват в представителните части на градините. Стоят добре в бордюрни и фасадни зацветявания, както и в скални кътове. Могат да се засаждат и във висящи съдове.
От първата група на многогодишните представители – ниски туфести флоксове – се отглежда Phlox subulata. Той представлява дребно растение с височина само 5-10 см. Коренището му е тънко, а стъблата, които образува, са силно разклонени. По тях нагъсто са разположени листата, които са с шиловидна форма и отдалеч придават на флокса вид на мъх. Цветовете са събрани в съцветия. Отделният цвят е с големина 1 см в диаметър. Баграта е бяла или розова. Характерни са венчелистчетата, които имат вдлъбване на върха си.

Phlox subulata
Phlox subulata
Phlox subulata цъфти през май за около един месец. След прецъфтяване декоративният ефект продължава, като растението остава във вид на малка зелена туфа.
Размножава се както чрез резници, така и чрез разделяне.
Този вид е по-сухоустойчив и вирее на дренирани, дори и на варовити почви. За да цъфти продължително трябва да се отглежда на слънце. Идеален вид е за скални кътове. При засаждане трябва да се вземе предвид малката му височина, т. е. добре е това дребно цвете да бъде засаждано в по-предните части на градината, за да бъде забелязано.
Подобен на този флокс е Phlox douglasii. Различава се по по-едрите си цветове и по-ярките си и разнообразни багри. Венечните листа нямат характерното вдлъбване, а са закръглени. Екологията и използването на този флокс са същите като при предходния.
Phlox douglasii
Phlox douglasii
Високите представители на рода са най-често срещани и най-добре познати на повечето любители на цветята. От двата вида, отглеждани у нас, първи ще разгледаме Phlox divaricata. Той има добре развито коренище, което нагоре преминава в туфа от слабооблистени стъбла с височина 25-50 см. Те са леко овласени и на пипане лепкат. Именно това отличава този флокс от зимзелена, с който често се бърка, поради изключително големите прилики във външния вид и времето на цъфтеж. Листата са ланцетни, тъмнозелени. Съцветията са гроздове, а баграта им е светлосиня. От този вид у нас няма други сортове и форми. Phlox divaricata  цъфти през пролетта – април-май. Размножава се чрез резници и разделяне. Вирее на пряко слънце или на полусянка. Изисква по-тежка и богата почва и умерено поливане. Използва се в бордюрни зацветявания и в комбинация с камък.
Phlox divaricata
Phlox divaricata
Phlox paniculata е най-едрият от флоксовете, отглеждани у нас. Достига височина от 60 см до 1.20 м. Образува едро, излизащо на повърхността коренище, което вдървенява бързо. Растението трябва да се подменя на около пет години, заради по-добрия естетически вид....(за да ПРОДЪЛЖИШ НАТИСНИ)

Днес цветарите могат да се похвалят с познаването на около 400 сорта флокс. Но какви трябва да са условията за успешното му отглеждане?
Основното условие е възможността за обилно поливане на растението. През времето на продължително засушаване, даже в местата с близко намиращи се подпочвени води, флоксът силно страда от пресъхването на почвата.
Следващото условие е добрата плодородна почва. Растението се засажда както на слънчеви, така и на полусенчести места. Най-подходящият вариант ще бъде място, защитено от храсти или редки дървета. Те ще дадат сянка на растението в горещото време, което е особено важно за тъмните сортове. Обикновено под храсти и дървета се събира сняг, което намалява колебанията на температурите през зимата.

Осигурете му наклон, за да се изтича водата
Добре ще бъде да се избере място с малък наклон, за да не се застоява вода при топенето на снеговете или при продължителни дъждове. Склоновете, където почвата бързо се нагрява и пресъхва, са неблагоприятни за засаждането на флокс, тъй като през зимата снегът там не се застоява и има опасност да замръзнат. Също така не са подходящи места под дървета, чиято коренова система се разпростира по повърхността: например стари люлякови храсти, топола, бреза, ела.
Да се направи цветна леха с флокс може от западна, източна, юго-западна и юго-източна страна на сградата. Най-неподходящото място е северната страна и под сянката на иглолистни дървета. Флоксът може да живее при тези условия, но няма да цъфне. Флоксът е студоустойчива култура.
Най-благоприятната почва за флокс е глинестата, рохкава и влажна, с неутрална реакция (рН 5,5-7,0). Положително се отразява на растежа и цъфтежа на растението добавянето на листовка, компост и пепел в комбинация със смеси от органични и минерални торове.

Подгответе се отрано
Флоксът има мощна коренова система, която достига дълбочина 25-30 см. Почвата е добре да се подготви отрано преди засаждането - при пролетно засаждане – през есента, а при есенно- поне 2 седмици преди това, за да може да се слегне добре. При тежките глинести почви трябва да се добави едрозърнест речен пясък, торф, компост, вар (250-300 г/м2), минерален тор. Почвата трябва многократно да се прекопае, за да получи еднородна структура.
На песъчлива почва трябва да се определи мястото и размера на лехата, а след това на дълбочина 45-50 см по цялата й площ да се изкопае почвата. Дъното трябва да се засипе с глина на слой около 15-20 см. След това се засипва с плодородна почва, трамбова се и се полива обилно.
При засаждането на флокс през есента в ямките се слагат фосфорно-калиеви торове, а азотните и комбинирани торове се слагат пролетта.
За добра кълняемост семената на флокса се нуждаят от ниски температури. Колкото по-близо до пролетта се засяват, толкова е по-малка вероятността да покълнат. Посевът може да се направи през зимата – през януари или февруари на подготвената от есента леха. За това е необходимо да се почисти снега от лехата и да се разсипят семената на замръзналата повърхност на разстояние 3-4 см. След това се покрива със слой от пресята почва, подготвена предварително, или със слой от пясък с дебелина 1-1,5 см, а отгоре се засипва със сняг. Кълняемостта на семената при зимно засяване е около 70 %. Засявайки през март, покълването на семената рязко пада, и при посев през април без замръзване семената почти не поникват.
Кълновете се появяват рано напролет. Разсаждането се прави, когато вече са се появили две двойки постоянни листа на подготвена леха с плодородна почва, като разстоянието между растенията да е около 20 см. Грижите за разсадите се състоят в редовно поливане, плевене, разрохкване повърхността на почвата, подхранване. Съставът на торовете е същият като за възрастни растения, но концентрацията трябва да е 2 пъти по-малка. Непременно трябва да се наблюдават младите растения да не бъдат нападнати от охлюви.
Освен многогодишен...(за да ПРОДЪЛЖИШ НАТИСНИ)

Няма коментари:

Публикуване на коментар