Как да оттледаме смокиня?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя как можете сами да отгледате смокиня в двора си или на нивата да си направите насаждение. Много от Вас знаят, че от този чудесен плод стават много хубави сладка от зелени смокини, много хубава ракия от смокини, дори и да ги ядете в прясно състояние. Затова тази статия ще Ви бъде от полза да я прочетете. А ето и това което трябва да знаете за отглеждането:

Биологични особености на смокинята

Смокинята е дърво, което достига на височина до 8 м. В малко по-студени райони се отглежда като храст, който през зимата се заравя с пръст или се покрива със слама, за да се запази от измръзване. Листата на смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от 5 до 7 дяла, с груба повърхност. При нашите климатични условия листата през есента окапват, а в топлите страни смокинята е постоянно във вегетация и по всяко време на годината се наблюдават листа, цветове, зелени и зрели плодове.

Цветовете на смокинята са сложни, разделнополови. Женските и мъжките съцветия се намират на отделни дървета (двудомно растение). Дърветата с женски съцветия се наричат фиги, а тези с мъжки - каприфиги. Цветовете на едно съцветие (при фигите и каприфигите) са обгърнати в месесто цветно легло с крушовидна форма, което към върха е отворено. Опрашването на женските цветове се извършва чрез дребно насекомо (осичка), наречено бластофага, която живее в съцветията на каприфигите. След оплождането цветното легло на фигите разраства и образува месестата част на смокиновия плод, в който се намират множество семенца - същинските плодчета. При това устройство плодът на смокинята е сложен (сборен) и лъжлив.

Смокинята цъфти и образува плодове през цялото лято, но при нашите климатични условия узряват през есента само рано завързалите плодове. Останалите недоузряват поради настъпване на студовете.

Смокинята встъпва в плододаване 3-4-та година след засаждането и плодоноси 50-60 години. В топлите страни се срещат смокинови дървета, които достигат над 300-годишна възраст.

Всички зелени части на смокиновото дърво при нараняване отделят лепкав млечнобял сок, който на въздуха се втвърдява и образува каучукоподобно вещество.

Стопанско значение

Плодовете на смокинята са ценна храна. Те се употребяват за консумация в прясно и в сушено състояние. Зелените плодове се използват за приготовление на сладка, конфитюри и др.

Произход

За родина на смокинята се смята Мала Азия.

Разпространение на смокинята

Смокинята е разпространена главно по Средиземноморското крайбрежие, както и в други страни, където климатичните условия са подходящи за нея. У нас тя е разпространена по Черноморското крайбрежие и в по-топлите и запазените места на Южна България, където зимата е по-мека.

Изисквания към почва и климат

Смокинята не е взискателна към почвените условия. У нас най-добре се отглежда смокиня на дълбоки пропускливи топли и слабо варовити почви.

Климатичните условия обаче са от решаващо значение за отглеждане на смокинята. Най-подходящ е климатът на средиземноморските страни, където зимата е мека и температурата не спада по-ниско от -8 или -10°С. За нея трябва да се избират топли южни изложения и добре запазени от студени ветрове места.

Размножаването на смокинята става чрез резници, издънки и положки.

Сортове смокини

Съществуват много смокинови сортове, които се различават по:

• цвета на плодовата кожица - жълти, зеленикави или червени;
• по месестата част на плода - жълтеникави, слабо розови или червени;
• по формата на плода - продълговати, кълбовидни или полукълбовидни.

Създаване и отглеждане на насаждения

Добре вкоренените растения се засаждат на разстояния 5х4-5 м. Сортовете смокини се групират в парцели в зависимост от изискванията за опрашване и срока на зреене. На 100 дървета фаги (женски) се засаждат 5-6 каприфаги (мъжки), разпределени равномерно. При есенно засаждане дръвчетата се загърлят на 20-30 см над почвената повърхност, за да се запазят от измръзване. В зависимост от условията смокинята се формира като едностъблено или полухрастовидно (с няколко стебла). У нас се препоръчва полухрастовидно формиране. За тази цел първата година след засаждането растенията се режат на 1-2 пъпки над земята. От покаралите леторасти през втората година се избират 4-5 за формиране на стъблата. През третата година от всяко стъбло се оставят по 2-3 нови клона за изграждане на короната. След встъпване в плодоношението резитбата на смокинята се свежда до...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.