Здравейте читатели на блога. Споделям Ви тази информация да знаете, че вчера ден неделя на 17.03.2019 г. бях до гр. Костенец в Момин Проход да режа на един човек овошните му дръвчета, лозите и розите му. Намери ме чрез споделяне на публикацията ми във фейсбук за "Резитби на овошни дръвчета, лозя и асмалъци" и от там ми се обади. Тези снимки са от неговия двор, защото ми хареса гледката която я има от вилата му. Тръгнах за Момин проход в 7 сутринта (предната нощ бях спал само четири часа, защото бях на една хоротека в Dynamic Room). Тази хоротека се провежда всяка събота, с изключение без последната събота на всеки месец. заслужава се да се посети. На път за Момин проход взех един приятел, който ми е колега блогър, защото е от Долна баня до гр. Костенец. Може да го видите във връзката, колега блогър удебелено. Поканих го да дойде да си види къщата. Много не му се идваше, защото от скоро започна да работи като охрана в една фирма, а за съжаление той не е учил за това. Завършил е философия и е бил цял живот преподавател, но нали знаете каква ни е държавата и са го уволнили. А за да не мизерства започнал е работа като нощен пазач. Но като му казах, че ще го закарам без пари до Долна баня дойде. Поне се е бил наспал, дори и сготвил да го похваля. Преди да отида до Момин проход към 8:30 отидохме до Долна баня да го оставя, да поспи, а аз отидох да режа. Работих от 9 до 13 часа. Собственика остана много доволен от хубаво свършената работа. След като приключих работата в Момин проход отидох да взема моят приятел блогър от Долна баня и се прибрахме към 15:00 часа в Пловдив.Завършека на деня беше изпълнен с игра на хора на "Неделното хоро на гр. Пловдив" с което ме зареди за новата седмица с настроение.
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
Ето аз пък какво написах по този повод в моя блог: https://aig-humanus.blogspot.com/2019/03/blog-post_97.html
ОтговорИзтриванеКолегата-блогър Ники Димов (имам предвид, че ми е колега като блогър, иначе той е агроном, а аз съм философ) е написал в блога си публикация, в която разказва какво е правил в неделя (вижте: Неделна резитба в Момин проход - 17.03.2019 г.), в нея става дума и за това как моя милост се включи в неговата дейност в неделния ден. Но за разлика от него аз този път спазих стриктно Божията заповед да не се работи веднъж в седмицата, вярно, в Библията е казано да се почива в съботния ден, но нашата църква е определила за съботен ден неделята; както и да е, да не влизаме в този спор, но истината е, че аз в неделния ден нищичко не работих.
А този път не му помагах в резитбата, но за сметка на това се възползвах от неговото пътуване: той имаше оферта за работа (от един виладжия-софиянец, имащ вила в Момин проход), е, аз бях закаран напълно безплатно да видя родната си къща в Долна баня, а пък също така имах и възможност да се наспя (щото предната нощ бях на работа, знаете, аз работя като нощен охранител, новак съм в тази работа и безсънието нощем още твърде много ме съсипва!).
Е, починах си, поспах (доколкото изобщо е пълноценен съня през деня, едва ли може да замести съня през нощта), и пак с колата на Ники се върнахме навреме в Пловдив - защото аз в неделя вечерта също бях на нощна смяна.
Та тази е историята, за която той разказва в блога си, а аз тук го допълвам. Вярно е това, че в Долна баня, понеже нямах какво друго да ям (и не ми се ходеше по магазините), имаме там само картофи, направих една картофена манджа, от която дадох и на Ники да похапне една чиния след като се върна от работа. И после потеглихме по обратния път. А пък моя съсед от Долна баня Венци го почерпих този път с едно хубаво кафе от автомат, което бях направил в завода на ЛИБХЕР, там именно съм охранител, там има доста кафе-машини, които правят хубаво кафе, но на половин цена, та аз бях направил кафе за из път, е, почерпих от него и съседа ми в Долна баня, който е също безработен (както бях аз доскоро).
В Костенец видяхме щъркели, в Долна баня толкова бързахме, че нямаше време да се порадваме на долнобанските щъркели, и те са пристигнали, ала за да им се полюбуваме наистина нямахме време. Това беше в основни линии нашето пътуване. За мен беше много изгодно, без да дам стотинка можах да си видя родната къща, да поспя и почина в нея, да полея саксиите и пр. Такива работи. Това са малки човешки и житейски, а също така и блогърски работи, щот и ний, блогърите, все пак на първо място сме човеци - и трябва да си останем такива.
Хубава вечер ви желая! Бъдеще човеци и вие - и няма да сбъркате, това вече ви го казвам като философ, който пише и говори все такива съдбовни "нелепици", за които обаче често забравяме.