Как да отгледаме карфиол?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви споделя как да отгледате това растение наречено карфиол. Всеки го използва при приготвяне за зимнина и би искал като го купи от пазара да знае, че не е пръскан с излишни препарати и не е торен прекомерно. Затова, при прочитане на тази статия Вие сами ще разберете как да си го отгледате сами. А ето и отглеждането му:

Карфиолът се развива по – добре в райони с по – студен климат и при висока въздушна влажност. Оптималната температура за тази култура е около 20ºС. Тази температура позволява да се съхрани баланса между генеративното и вегетативно развитие и да се произведе висококачествен краен продукт. При по – ниски или по – високи температури по – трудно се оформя глава и се наблюдава предимно увеличаване на вегетативната маса (виж таблицата).

 

температурни условия
средна дневна tº	дни до образуване на глава	брой листа при формирането на главата
2º	24	20
6º	12	21
10º	10	23
14º	11	28
18º	19	40
22º	не оформя	-

 

 

Карфиолът е по – чувствителен към замръзване, отколкото бялото главесто зеле. Най – критичен е периодът в началото на разсаждането. Закалени растения могат да издържат и до -5ºС, но при вече формирани глави може да има повреди дори и при 2ºС, особено ако не са покрити с листа. В ранна фаза карфиолът е особено чувствителен към светлината. Липсата на светлина води до издължаване на разсада и дори до загниване на някои растения. Главата трябва да бъде защитена от силната светлина и слънцето. Под въздействието на слънцето тя много лесно губи белия си цвят и може да стане жълта, кремава или дори леко зелена.

 

Карфиолът е култура с много големи потребности от вода, поради което се нуждае от напояване за постигане на висок добив.

Основна нужда от вода растенията имат в периода от формирането на главата до реколтирането.

Много високите температури често са причина за физиологичните нарушения: прорастване на вътрешни листа и влошаване качеството на главата (рехава глава). Ниските температури могат да предизвикат яровизация, в резултат на която главите се деформират и развалят търгосвкия си вид.

 

 

Изисквания към почвата

Добивът и качеството на главата зависят в значителна степен от почвените характеристики.

Карфиолът е култура с относително слабо развита коренова система, нуждае се от плодородни почви с висока влагозапасеност, но не понася преовлажняване, тъй като прекомерната влага може да унищожи кореновата система и да нанесе повече вреда, отколкото липсата ѝ.

Най – подходящите почви са: черноземите, излужения чернозем и алувиалните почви. Не трябва да се използват тежки  почви, които много лесно образуват кора.

 

 

Сеитбооборот

Карфиолът се нуждае от не по – малко от 4 годишен сеитбооборот с цел да няма поражения от болести като гуша  по зелевите и бактериоза.

Може да се отглежда след много зеленчукови и полски култури. Необходимо е да се избягват предшественици като зеле, цвекло и спанак. Добри предшественици са бобовите и зърнено – житните култури, картофи, домати, корнишони, лук, праз, моркови, целина, магданоз. Карфиолът реагира много добре на органично торене.

Обработка на почвата

Подготовката на почвата започва през есента на предшестващата производството година. Периодът между прибирането на предишната реколта и разсаждането на карфиола се използва основно за опазване на почвата от заплевеляване.

През есента е необходимо дълбоко изораване, като е нужно да има необходимата влага за този процес. Най – добре е преди разсаждането да се приложи дълбоко разрохкване (продълбочаване) последвано от валиране. Уплътняването на повърхността предпазва от изсушаване, а също и повишава ефектовността на хербицидите.

Киселинност на почвата

Карфиолът се развива слабо при прекалено кисели или прекалено алкални почви. Оптималното рН е 6,5 – 7,5. Ниско рН води до нарушения в развитието на растението в резултат от недостига на молибден. При карбонатни почви (с високо рН) се наблюдава липса на бор. Могат да се появят и хлоротични напетнявания вследствие на прекомерната концентрация на манган и алуминий. Ниското рН допринася за появата на разпространението на гушата по зелевите. На почви с ниски нива на рН (кисели) се препоръчва варуване за коригиране на киселинността.

Торене и напояване

Органично торене

Органичното торене е източник както на хранителни елементи, така и на хумус. Подобрява структурата и водно – въздушния режим на почвата, които допринасят за по – доброто развитие на растенията и по – висок добив.

За органичното торене най – често се използва оборски тор, зелено торене или слама. Този тип торене е препоръчително да се прилага късно през лятото или през есента.

За есенния карфиол може да се приложи и през пролетта.

За по – бързото разлагане на сламата се препоръчва да се добави азот при норма 4 – 5 кг на дка или 10 кг N на 1 тон слама.

Минерално торене

Органичните торове не могат да покрият нуждите от хранителни вещества на карфиола. Необходимо е внасянето на съответните минерални торове. От всички зелеви култури карфиолът е с най – голяма нужда от торене. Това се обяснява с кратката вегетация – средно 80 дни, за които тази култура трябва да образува около 12 – 15 тона зелена маса на 1 дка. Това изисква прилагането на по – високи торови и поливни норми. В торенето основната роля играе азотът, чиято липса намалява растежа на културата. Без да се образува съответната листна маса, практически е невъзможно да се получи висок и качествен добив. Липсата на азот в ранни етапи води до преждевременно образуване на дребни глави, без търговски вид.

Торенето винаги трябва да се определя на база на почвен анализ. Независимо от метода торенето с фосфор и калий се извършва преди разсаждането на културата. Ако се отглежда ранен карфиол, торовете се внасят на два пъти: половината от нормата се прилага преди оранта, а втората половина от торовете се прилагат няколко дни преди разсаждането с инкорпориране на дълбочина 10 см.

При есенно отглеждане на карфиол, цялата торова норма се прилага няколко дни преди разсаждането, като се инкорпорира на 15 см. Няколко дни преди разсаждането се прилага около половината от торовата норма на азота. Втората половина на торовата норма за ранните и средно ранните хибриди се внася 3 – 4 седмици след разсаждането. За късните хибриди тази норма може да се раздели на две: на 3-та и 6-та седмица след разсаждането.

 

Оптимално съдържание на основните хранителни елементи в почвата, необходими за нормално развитие на карфиола (г/м³)

Торене – основни елементи
вегетация	азот (N)	фосфор (P)	калий (K)	магнезий (Mg)	калций (Ca)
ранно и средно-ранно производство	120-130	50-60	190-200	50-60	1000-1500
средно-късно и късно производство	130-140	60-70	200-220	50-60	1000-1500

 

 

 

Препоръчителни торови норми NPK при стандартно торене (без анализ на почва) в кг/дка

Торене – макроелементи
елемент	ранно и средно-ранно производство	средно-късно и късно производство
азот	15-20 кг	25-30 кг
фосфор	8-10 кг	8-10 кг
калий	18-20 кг	20-24 кг

 

 

Микроелементи

Потребностите на карфиола за внасяне на микроелементи са по – големи отколкото на другите зеленчукови култури.

Наблюдават се нарушения в развитието вследствие липсата на молибден, бор и манган.

Липсата на молибден най – често се среща при отглеждане върху кисели почви. Признаците на недостиг са: намаляване размера на листната петура, в някои случаи може да се наблюдава дори пълното изчезване на листа. Недостигът може да се предотврати посредством поливане на разсада с торове съдържащи молибден. Елемента може да се внесе и чрез листни пръскания.

Недостиг на бор се наблюдава най – често на алкални почви с рН 7,5 или на скоро варувани почви.  Недостигът се наблюдава при младите растения: вътрешността им става светлозелена, груба и чуплива, а по – късно потъмнява. Един от основните признаци на недостиг е вътрешното потъмняване на главата и е съпроводено от много вътрешни празнини и кухини. Най – лесният начин да се избегне този недостиг е прилагането на торове съдържащи бор преди разсаждане или по време на вегетацията.

Недостиг на манган се наблюдава най – често при високо рН и прясно варуване. Този недостиг се проявява чрез намален растеж, мраморен вид на листата (петурата става хлоротично оцветена, нервите остават зелени). С времето по листата се наблюдават некротични петна. Недостигът може да се предотврати чрез прилагане на торове съдържащи манганов сулфат – преди вегетацията или чрез листно пръскане: два пъти по време на интензивното нарастване на листата. Отлични резултати се получават при торене с хелатен манган.

Липсата на мед се проявява чрез хлороза преминаваща в изсъхване на краищата, бавен растеж и увяхване. Тези проблеми се получават на площи, на които никога не са отглеждани зеленчуци. В такива случаи се използва меден сулфат с норма 5-8 кг/дка, след 4 – 5 години приложението се повтаря.

Листно торене

Предназначение: бързо осигуряване на хранителни вещества и допълване запасите от основното торене. Най – често този тип торене се препоръчва при стрес (суша, излишна влага, ниска температура или повреди причинени от замръзване или градушки). Проучванията показват, че листното торене с микроелементи намалява риска от болести и нападение от вредители.

Обикновено се прилагат 2-3 пръскания в периода на интензивно развитие. Количеството на разтвора трябва да е около 30-50 л/дка. Препоръчва се третиране в облачни дни и в сутрешни или вечерни часове при температура под 25ºС, за да се избягват пригори.

Планирането на производството често е доста сложен процес, затова трябва да се има предвид, че карфиолът е предразположен към скъсяване и удължаване педиода на вегетация. През лятото той расте значително по – бързо отколкото през пролетта и есента. Само при някои хибриди вегетацията не се удължава.

През пролетта основно се отглеждат хибриди с кратка вегетация с цел по – ранно производство.

За лятно производство се използват хибриди устойчиви на високи температури и засушаване.

Изборът за есенни хибриди не представлява голям проблем поради това, че този период е с оптимални климатични условия за тази култура. Предназначените за този период хибриди трябва да имат устойчивост на гъбни болести и много добро самопокритие.

Отглеждане

Производство на разсад

За производството на разсад се препоръчва използването на разсадни тарелки и торфен субстрат с неутрално рН: 6,5 – 7. Изрично препоръчваме да не се използва почва от полето. Не се препоръчва използването и на дълбочинен торф поради голяма опастност разсадът да бъде  нападнат от гуша по зелевите. Ако има някакви съмнения относно качеството на почвата, е необходимо да се дезинфекцира и да се направи почвен анализ. За ранните производства се използват тарелки с 60-70 гнезда, а за лятното и есенното производство сеитбата се извършва в тарелки със 144 до 228 гнезда. Дълбочината на сеитба е 0,5 – 1см. Тарелките се поставят на конструкция, която да изолира корена от земята. Това предотвратява прорастването на корена в почвата и осигурява еднакво и равномерно напояване и торене.

Температурата от засяването до поникването трябва да бъде 18-22ºС. След това трябва да бъде в зависимост от количеството светлина и дължината на деня. Препоръчва се температурата нощ/ден по месеци да е следната:

януари, февруари: 8 – 12ºС,

март: 10 – 14ºС,

април: 12 – 16ºС,

май: 13 – 18ºС.

След поникване препоръчваме ограничаване на поливките за по – добро вкореняване на растението. След вкореняването е необходимо равномерно и постоянно поливане поради ограничената вместимост на гнездата в тарелките.

 

ВНИМАНИЕ! Поливането със студена вода може да доведе до сечена на разсада.

Разсадът се тори по два пъти на всеки две седмици, като се преустановява 2-3 дни преди разсаждането. При нарастване на разсада е необходимо внасянето на торове съдържащи молибден. Необходимо е да се избягва прекомерното торене на разсада, за да не се получи силен вегетативен растеж и деформация на растенията. Прорастването на разсада намалява много неговото качество, тъй като става много чувствителен към преждевременно оформяне на дребна глава с ниско качество. Това се получава когато разсадът е на повече от 8-9 седмици. Преди разсаждането в почвата е необходимо младите растения да бъдат закалени. За целта 8-10 дни преди разсаждане температурата следва да се намали чрез по – чести проветрявания. Лятно време разсадът може да се изнася навън от разсадното помещение. По време на закаляването е необходимо да се намалят и поливните норми (без това да води до увяхване на растенията).

Готовият разсад има 5-6 правилно оформени листа и силна коренова система. Оптималната му големина е 15-16 см. 

Подготовка на площите и схеми на разсаждане

Дълбока обработка на почвата:

Най – добре е да се обработи непосредствено преди разсаждането, като се използва култиватор (чизел) с валяк. Обработката на почвата предпазва от загуба на влага. Разсадът се засажда веднага след подготовката на полето на дълбочина до вегетативния връх. Трябва да се подготви толкова голяма площ, колкото може да се разсади за деня.

Напояване:

Няколко часа преди разсаждането е необходимо обилно поливане на тарелките за по – лесното изваждане на разсада и за избягване на поражения по кореновата система.

Карфиолът е взискателен към влагата в почвата по време на разсаждането. Поради това отглеждането на карфиол без поливане е рисковано и почти невъзможно. Ако почвата е суха, се препоръчва напояване веднага след разсаждането. Много добри резултати дава двуразовото поливане преди и след разсаждането, като всяка поливка е приблизително 15 мм.

Препоръчителна гъстота на разсаждане:

Оптималната гъстота на карфиола е 2,5 – 4,5 растения на 1 м². За ранните хибриди, които се характеризират с по – малка листна маса, препоръчителната гъстота е 4 – 4,5 растения на 1 м², за средноранните и късните е 2,5 – 3 растения на 1 м².

Отглеждане под полиетилен – нови възможности

В много страни се произвежда карфиол под полиетиленови тунели. За супер ранно производство се отглежда в тунели, за малко по – късно производство се използва нетъкан текстил. Това е доста трудно и скъпо производство, но то е в състояние да осигури доста високи приходи на производителите.

Технологията е аналогична на производството на ранно зеле под полиетилен.

Използват се високи тунели с височина 3 м или ниски с височина 1,5 м. Производството на ранния карфиол се осъществява в отопляеми или неотопляеми тунели. Засяването в зависимост от района е от края на декември до началото на януари.

При производството на разсад трябва да се обърне внимание на...(ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОВЕЧЕ НАТИСНИ ТУК)

 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.