Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще Ви представя кратко описание на науката напояване, състояние на мелиорациите и и поливното земеделие, перспективи за развитие и необходимост за възстановяване на поливното земеделие и хидромелиорациите. А ето тона което трябва да знаете:
І. ПРЕГЛЕД И ЗАДАЧИ НА ДИСЦИПЛИНАТА.
РАЗВИТИЕ НА НАУКАТА ЗА НАПОЯВАНЕТО
История на напояването
Напояването на селскостопанските култури има хилядолетна история. Развитието на много народи в древността е било пряко свързано с развитието на напояването.
За районите с неустойчиво овлажняване, към които спада и нашата страна, нуждата на селскостопанските култури от вода не може да се задоволи изцяло от падналите валежи. Това може да се постигне само чрез внасяне на допълнително количество вода в почвата, т.е. чрез напояване.
Редица изследвания в областта на поливното земеделие сочат, че в Средна Азия напояването е известно от около 10 000 години пр.н.е. Други изследвания сочат, че територията на Стара Индия е била необитавана, докато не са били изградени съоръжения за напояването й.
В Египет напояването е известно от около 5 000 години пр.н.е. и е било на изключително високо ниво. В настоящия момент само от р. Нил се напояват около 2 500 000 хектара обработваема земя.
Във Вавилония напояването е известно от около 2 000 години пр.н.е. с непрекъснат процъфтяващ успех.
В Китай напояването е съществувало от около 2 000 години пр.н.е. и в тази страна е изграден и най-дългия канал “Юн-Бо” от около 6 000 кm.
В Европа напояването е пренесено от римляните и гърците. Известно е, че римляните са били не само добри земеделци, но и добри хидростроители.
През средните векове италианците са наследили опитите на древ-ните римляни, предавали са го от поколение на поколение и днес имат едно от най-модерните напоявания, известно като италиански начин на напояване.
По-късно напояването е било известно и на французите и не случайно днес те имат също така модерно и съвременно напояване.
Други страни от Европа, които имат модерно и съвременно напояване, са Германия, Чехия и др. В Русия също са изградени крупни съоръжения за напояване.
А когато говорим за капково напояване – най-развита страна в това отношение е Израел.
Напояването в България
Развитието на поливното земеделие и изграждането на поливните площи у нас е минало през много етапи.
Условно можем да ги разделим така:
І етап – обхваща периода до 9 септември 1944 г. През този период като поливни селскостопански култури са се смятали само оризът и зеленчуковите култури. Всички мероприятия от хидростроителен харак-тер са били насочени за обезпечаване на тези култури с вода. За същата цел са били използвани и каналите наследени от турците. Поливните площи през този етап възлизат на около 360 000 декара.
ІІ етап – периодът след 1944 г. За този етап в развитието на поливното земеделие е характерно, че се включват и други култури като поливни, а това са люцерната, царевицата, ливадите, като броят на културите, които започват да се напояват се увеличава, за да се стигне до днес, когато няма култура, която да не се нуждае от напояване.
Това е така, защото изменилите се социални условия у нас поставят въпроса за напояването не като средство за спасяване на културите, а като средство за получаване на високи и трайни добиви.
Известно е, че за кратък период от време се изградиха язовирите “Искър”, “Г. Димитров”, “Ал. Стамболийски”, “Батак” Кърджали, “Пясъчник” и др. Изградиха се също така и много напоителни системи, които бяха на принципа на териториалното деление на страната на области. В този период се изградиха и над 2 000 микроязовира, които напояваха над 1 милион декара поливни площи. Освен това бяха създадени и сондажни кладенци, използващи подземни води за напояване на над 1 милион декара земя.
През този период от време поливните площи се увеличиха около 20 пъти.
С развитието на поливното земеделие у нас и увеличаването на поливните площи се поражда и необходимостта от създаване на специализирани институти, които със своите проучвания за поливния режим на селскостопанските култури да отговарят на въпросите от практиката за поливните и напоителните норми на отделните култури, техните критични периоди по отношение на изискванията им от вода, каква е евапотран-спирацията им и др.
Развива се и хидромелиоративното строителство у нас. Всичко това довежда България в края на 1990 т. да се нареди на второ място в света по хидромелиоративни съоръжения на глава от населението и да разполага с над 4,8 млрд. m3 вода.
ІІІ етап – обхваща периода след 1989 г.
В резултат на провежданите в земеделието реформи от началото на прехода към пазарно ориентирана система хидромелиорациите и поливното земеделие в България се намират в криза.
Земеделските земи, които са напоявани през последните години обхващат по-малко от 10 % от площите с годни за използване напои-телни съоръжения, изградената хидромелиоративна инфраструктура не е в добро състояние и се нуждае от възстановяване и преструктуриране.
Повече от едно десетилетие тези направления се борят за своето оцеляване с икономическата криза и с все още неизяснената аграрна политика.
Въпреки негативните предпоставки хидромелиорациите следва да бъдат възстановени и това се обуславя както от важната им роля и зна-чение за българското земеделие, така и от необходимостта от изпълне-ние на приоритетите на държавната политика за неговото устойчиво развитие в краткосрочен и дългосрочен период.
Само ефективното напояване и отводняване ще позволи да се гарантират високи и стабилни добиви от земеделските култури с добро качество на продукцията при рязко ограничаване на неблагоприятните въздействия на климатичните фактори, в т.ч. от водния дефицит като резултат от настъпващите климатични промени с тенденция към затопляне и засушаване.
Състояние на мелиорациите и поливното земеделие у нас
В България понастоящем в експлоатация се намират 235 напоителни системи и голям брой отделни полета, обхващащи общо 740 600 ha земеделски земи. Те се обслужват от 168 броя комплексни и напоителни язовири с общ завирен обем 3,1 млрд m3, стопанисвани от “Напоителни системи” ЕАД (“НС” ЕАД) и 5 броя комплексни язовири със завирен обем 1,5 млрд m3, стопанисвани от “Язовири и каскади” 680 броя напоителни помпени станции, от които 412 броя изправни, 1500 кm напорни тръбопроводи, 530 кm деривации, 6440 кm открита канална мрежа, от тях 90 % облицована, 9230 кm закрита тръбна мрежа, 420 броя водохващания и др. съоръжения.
Чрез тези съоръжения се подава вода на 540 000 ha земеделски земи с годни напоителни съоръжения, от които на 250 000 ha водата се доставя гравитачно и на 290 200 ha – чрез помпени станции.
В 136 600 ha земеделски земи – по-голяма част в рамките на напоителните системи, са изградени и се експлоатират 78 броя отводнителни системи за подобряване на преовлажнени и засолени почви, от които около 60 % са с открита канална мрежа, а останалата част – със закрит хоризонтален дренаж.
В експлоатация са и 280 кm диги по р. Дунав, 1 700 кm предпазни диги по големите реки във вътрешността на страната, които предпазват от заливане над 170 000 ha земеделски земи, населени места и различни стопански обекти и 2 800 кm корекции на реки извън населените места.
Посочените напоителни и отводнителни системи и съоръжения се поддържат и управляват от “НС” ЕАД с 22 структури в страната и хидромелиорации Севлиево “ЕАД (ХМС – ЕАД) към МЗГ. Освен тези хидромелиоративни съоръжения има и такива, изградени от бившите кооперативни стопанства, които сега са общинска собственост и използването на годните от тях се извършва понастоящем и ще се извършва в бъдеще от земеделските кооперации и сдружения за напояване (СН).
Техническото състояние на главните напоителни, отводнителни, защитни и др. съоръжения, стопанисвани от двете дружества към МЗГ, е сравнително добро, докато тези стопанисвани в момента от земедел-ските кооперации и общини, са разградени, разрушени и в голямата си част те не са в състояние да изпълняват предназначенията си.
Прогнозата е, че през тази и следващата година напояваните пло-щи ще бъдат около 39 000 ha при консумирана вода от около 200 млн. m3.
От всички селскостопански култури единствено оризът се отглежда 100 % при напояване. Напояваните пролетни култури са 17–25 %. Царевицата се напоява на 18–27 % от засетите площи, тютюна – 48– 80 %, , зеленчуците – 60–68 %, трайните насаждения – 7,5–14 %, култури като слънчоглед, соя, репко, захарно цвекло – 3–8,5 %.
Малкият размер на площите, които се напояват, е довело до сравнително висока цена на водата, доставяна на водоползвателите от “НС” ЕАД.
Основните причини за ниския процент на напояваните площи през последното десетилетие са:
· раздробеност на земята;
· разпръснатост на водоползвателите, което увеличава разходите за доставка на водата и загубите от филтрация;
· кражба на вода от недобросъвестни хора;
· разрушаване и ограбване на действащи съоръжения;
· недобро техническо състояние на част от съоръженията, които се нуждаят от основен ремонт и възстановяване, липса на налична остаряла и амортизирана поливна и друга техника;
· незавършена реформа в поливното и общото земеделие;
· липса на пазар за земеделската продукция;
· висока средна възраст на заетото в земеделието население.
Съществуват и редица субективни причини, свързани главно с неизяснената перспектива за използване и развитие на изградения хидромелиоративен фонд в бъдеще.
Перспективи за развитие на хидромелиорациите и
поливното земеделие. Необходимост от възстановяване,
преструктуриранеи развитие на хидромелиорациите в
поливното земеделие
Агроклиматичните особености на България са обуславяли от ве-кове необходимостта от провеждане на напояване на редица отглеждани земеделски култури главно през периода юни-септември за компен-сиране на формиращия се воден дефицит, както и отвеждането на излишните повърхностни и подземни води, обикновено през пролетните месеци в земите, разположени в ниските тераси на р. Дунав и по-големите вътрешни реки с оглед създаване на подходящи условия за развитие на културите.
Ролята на напояването и отводняването за гарантиране на полу-чаването на стабилна растениевъдна продукция при рязко ограничаване на неблагоприятното въздействие на климатичните фактори през раз-личните в климатично отношение години е безспорна и доказана от прак-тическото им използване и проведените дългогодишни научни изслед-вания в различните райони на страната.
Именно поради това постигането на основна стратегическа цел на държавната политика в областта на земеделието – създаване на ефективно и конкурентноспособно експортно ориентирано устойчиво земеделско производство, е немислимо без възстановяване, адаптиране към формиралите се в земеделието организационно-икономически условия и развитие на хидромелиорациите в България сега и през следващите години.
Всичко това може да бъде извършено след внимателна оценка на сегашното им състояние и на особеностите на агроикономическите условия в страната и прилагането на адекватни на тях организационно-управленчески и финансово-икономически реформи, с които да бъдат осигурени необходимите предпоставки за възстановяване и преустройство на напоителните и отводнителни системи и повишаване на ефективността на тяхното използване и по-нататъшно развитие.
Преструктурирането в напояването и отводняването следва да се осъществява съобразно и с особеностите и принципите на новата политика на страната по отношение на водите и водно-стопанската инфраструктура – политика за тяхното интегрирано и устойчиво управление и използване, отчитайки историческите и регионалните условия, като управление на водопотреблението с цел най-голяма рационалност, децентрализирано решаване на проблемите, разглеждане на речния басейн като основна единица за управление, поделена отговорност на участниците, регионална гъвкавост и т.н.
Задачите на напояването се свеждат до следното:
· да се поддържа оптимална влажност в почвата за нормално развитие на растенията;
· да подобрява хранителния, водния и въздушен режим на почвата;
· чрез напояването се активизират микроорганизмите, уско-рява се минерализацията на органичните отпадъци, повишава се раз-творимостта на торовете и в резултат на всичко това се повишава почвеното плодородие;
· да подобрява приземния въздушен слой – подобрява се ми-кроклимата на напояваните растения.
Това е особено важно за всички бобови култури, при които намаляването на въздушната влажност до 55 % води до окапването н цветовете и съответно до ниски добиви.
Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар