Как да отгледаме люляк?

Здравейте читатели на блога. В тази публикация ще ви представя как да отгледате люляк и да Ви краси двора. Всеки му харесва аромата и цветовете но това декоративно дърво. А ето и самото отглеждане:


Люляка е листопадно и цъфтящ храст или дърво. Вирее до 600 м. надморска височина в България и Югоизточна Европа. Листата са срещуположни, яйцевидни до широко яйцевидни, често със сърцевидна основа, 5 до 10 см. целокрайни. Напълно зимоустойчиво растение.
Цъфтежйт започва в началото на месец Май и продължава няколко седмици. Съцветието е пирамидална разклонена метлица. Цветовете най-често са лилави, но има безброй сортове с най-различни нюанси на лилавото до виненочервено, а също и бяло- с просто или кичести цветчета. Самата метлица може да е с дължина 10 до 20 см. Цветовете са с приятен специфичен и силен аромат.
Отглеждане: Оптималният срок за засаждане на люляка е от средата на август до средата на септември. За да расте и цъфти добре, той трябва да бъде поставен на осветено нясто, защитено от силни ветрове. Неподходящи са ниските и заблатени места, които се наводняват рано напролет. Почвата трябва да бъде умерено влажна и плодородна, а това са черноземните и песъчливо-глинестите почви, наторени с органични и минерални торове. Люляковите храсти се засаждат на 1,5 метра разстояние един от друг. В нормални почви дупките копаят според размера на кореновата система, а на неплодордните тя трябва да е по-голяма, като се запълва с предварително подготвен субстрат от органичен тор, дървесна пепел, суперфосфат и почва от повърхностния слой. Полива се обилно и се наторява с угнил оборски тор.
Грижите за люляка не са сложни и се свежда до три основни мероприятия - резитба, подхранване  и обработка около стъблата на храста. Резитбата на люляка се извършва напролет, преди началото на сокодвижението. Режат се слабите, вътрешните, счупените и кръстосаните филизи. Ако растението вече цъфти и филизенето е много слабо, трябва да се подмладява, като последователно се режат най-старите стъбла. През две-три години след прецъфтаване се тори с фосфорни, калиеви и азотни торове. Почвата около стъблата на храста не трябва да се прекопава, защото кореновата система на люляка се разполага повърхностно и лесно се поврежда. Само се наторява с полуугнили листа, дървени стърготини и угнил оборски тор. През първата година се полива редовно, а след това само при суша.
Размножаване: Културните форми на люляка са сложни хибриди и при размножаване със семена не се възпроизвеждат напълно видовете признаци. Размножава се само вегетативно. Много надежден начин за размножаване на люляка е присаждане чрез калеми. Използват се за подложки семенници от обикновения люляк. Трябва да се знае, че цветосносните пъпки се намират на върха на миналогодишните филизи и затова не трябва са се режат. Най-надежният начин е чрез отводка. Много е вредно кършенето (чупенето) на цветните клони. Преди всичко чрез получените рани може да проникне инфекция, но се нанася вреда и на цъфтежа през следващата година. При подмладяване на на присадените люляци много ниското рязане е опасно,тъй като може да се среже присадката. В този случай се подрязват стъблата над определени разклонения.

Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.