Какви са видовете резитби при овошките?

Здравейте читатели на блога. В тази статия, ще ви запозная с видовете резитби при овощните дръвчета.Всеки един от вас знае, че при наближаване на пролетта трябва да се извърши качествена резитба на овощните дръвчета, което ще доведе до добра реколта да получите. Споделям ви тази информация, защото много от вас при резитба на овошките, им е мило да орежат клоните, и като станат плодовете, те са изключително дребни или изключително големи. А ето и това, което трябва да знаете за резитбите на дръвчетата:

Резитбата е едно от основните агротехнически мероприятия, които се прилагат в овощната градина като се извършва ежегодно. Независимо от вида и сорта на овощните дървета, основната цел на овощаря при резитбата е да не допусне дървото да израсне високо – идеята е да не е по-високо от 2,5-3,0 м. за да може да се обират плодовете без стълба. Резитбата има за цел да формира и просветли короната, да регулира растежа и плододаването и да се подмлади плододаващата дървесина. В зависимост от сезона през който се извършва резитбата е: зимна (за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване) и лятна (филизене, пензиране и резитби на зелено). Първата е от ноември до набъбване на пъпките (в краен случай до началото на цъфтежа), а лятната е през вегетацията. Ако площта на овощната градина е голяма и не можем да се справим за кратко време, то резитбата може да започне от края на октомври и да продължи през цялата зима, но е желателно температурите да не са под - 5°С. Започва се от семковите видове, костилковите остават за края на периода - през януари и февруари, а прасковите  по време на бутонизация малко преди цъфтеж. Резитбата на кайсия, череша, вишна и слива, направена през есенно зимния период, особено в сурова зима предизвиква силно смолотечение. През зимата резервите на дървото са в корените и в дебелата част на дървото. Ако режем тогава, не бива да обработваме дебелите клони. Напролет резервните вещества се насочват към отрезите и там израстват нови леторасли. Ако искаме да намалим силата на растеж на дървото, трябва да го направим с лятната резитба.

Резитбата за формиране е важна за изграждане на здрав скелет, като е необходимо работата по създаването на короната да започне още след засаждане на дръвчетата. Най-силна е резитбата при прасковата, ябълка, круша, слива и най-слаба при черешата и кайсията. Ако формирането се пропусне през първите 3 години, производителят впоследствие ще реже много дървесина и ще бере малко плодове. Резитбата за плододаване е след 3-та година. Ако дърветата се оставят без резитба плододават по-рано, растежът им отслабва, короните се сгъстяват и това се отразява на качеството на плодовете и редовността на плододаването. При ябълките различните сортове оформят 4 групи според хабитуса на растеж и на плододаване. При спъровите сортове плододаването е върху късите 2-3-годишни клонки. Това означава, че едногодишната дървесина не трябва да се премахва, за да израсне до тази възраст. При неправилна резитба спъровите сортове, и тези от втората група на ренетите, лесно влизат в алтернативно плододаване. При третата група на Златна превъзходна, не е проблем да се прави силна резитба, тъй като тези дървета плододават върху едногодишни леторасли. Четвъртата група на Грени Смит, плододаването се съсредоточава в периферията и е отново върху едногодишна дървесина, а при застаряване-върху торбичковите леторасли. С резитбата дърветата се предпазват от така нареченото алтернативно плододаване. При него едната година дървото може да има много плод и не може да заложи плодни пъпки и затова следващата година дървото ражда малко или почти няма плодове. При по-стари овощни дървета с отслабнал растеж се прави силна резитба, която се изразява в съкращаване на скелетни части на короната, за да се осигури нова плододаваща дървесина, премахване на лакомците и клоните във вътрешността на короната. При овощните видове има два вида резитбени операции - същински и спомагателни. Същинските са за прореждане и съкращаване, а спомагателните са свързани с навеждане на клоните. При повечето видове, клоните израстват под остър ъгъл спрямо стеблото, което трябва да се предотврати. За целта те се привързват към допълнителна опора, за да се увеличи ъгълът до 45-60°. При различните овощни видове се формират различни корони, като подобрена етажна, чашовидна, палмета, вретено, свободно растяща корона и др. Една от короните, които успешно могат да се прилагат при почти всички овощни видове е подобрено-етажната. Изключение правят само прасковата, ябълката и крушата присадени на по-слабо растящи подложки. Резитбата за плододаване по принцип е еднаква за всички видове, независимо от начина на формиране, но с известна специфична особеност при прасковата. Има и някои особености при отделните видове и сортове, с които трябва да се съобразяваме. Например черешата не се нуждае от толкова силни резитби за просветляване и подмладяване, както е при повечето вишневи сортове. Подобрената етажна корона е подходяща за почти всички видове - костилкови и семкови. Тя се оформя от водач и 4-6 скелетни клони, от които 3 образуват първия етаж. Следващите клони са разположени поединично по водача, като първият от тях е на разстояние 60-70 см от първия етаж. На всеки скелетен клон от първия етаж се формират 2-3 скелетни разклонения. Първото е разположено на 50-60 см от основата на клона, а следващите на 60-70 см едно от друго. Трябва да се развиват навън и в страни. Чашовидната корона се практикува основно при прасковата, но е допустима и при бадем и дюля. Оформя се от 3 скелетни клона израстващи от съседни пъпки. Върху всеки от тях се оформят по 3 скелетни разклонения. Първото от тях е на 50-60 см от основата на скелетния клон, а следващите на 70-80 см едно от друго.

Палметата е плосък тип формировка, подходяща най-вече за интензивни насаждения, които се експлоатират за по-малък срок. При нея имаме водач, по който се формират няколко етажа от по 2 съседни клона. По скелетните клони няма скелетни разклонения, а само обрастващи клонки. Тази формировка е най-характерна за крушата но може да се формира и при ябълката. Този вид корона се състои от водач в основата, на който има няколко (обикновено 3-4) постоянни, силни клонки. Над тях до върха все по-слаби плодни клонки, които периодично се променят. Характерна е за ябълката на слабо растяща подложка, при която дървото достига височина 2-2,5 м, в насажденията е необходимо да се използва подпорна конструкция. При тази формировка дърветата имат водач и няколко странични клона, от които най-ниско разположените са по-силни, а по-високо разположените по-слаби. През първите 1-2 години от развитието, съкращаването е много слабо. Повечето овощни видове могат да се формират по този начин.

Резитбата за плододаване започва още в края на формирането и продължава през целия жизнен цикъл. Целта е да се поддържа равновесие между растежа и плододаването. С напредване на възрастта и по-обилното плододаване короните се сгъстяват, растежът намалява и това е една от причините за нередовното плододаване при някои овощни видове. Чрез подменяне или съкращаване на застаряващите клонки с по-млада дървесина се стимулира растежът и се подобрява плододаването. Премахването на част от плодните пъпки с тези резитби не намалява количеството на добива, тъй като дърветата залагат много повече, отколкото са необходими за една нормална реколта. През плододаващия период е необходимо да се провеждат ежегодни резитби за просветляване на короната. В началото тези резитби са.....(за да продължите НАТИСНЕТЕ ТУК)