Как да отгледаме печурки?

Здравейте читатели на блога. Всеки от вас се чуди как да отгледа култивирани гъби печурки, без да дава пари в магазина.Ето, че при прочитане на тази статия, ще разберете цялата тънкост на отглеждането.А ето и начина, който трябва да спазвате за да отгледате вкусни гъби печурки:

От незапомнени времена човекът се е отнасял към висшите гъби като към желано лакомство, но количествата, които природата е предлагала във вид на ядливи диворастящи гъби, винаги са били недостатъчни. Този недостиг от векове се компенсира с култивираните гъби. Днес над 40 вида диворастящи гъби са вече доместикирани (опитомени), но повечето от тях остават в категорията "деликатесни гъби". Печурката заема челното място и е всепризната "царица на култивираните гъби". Култивираната печурка се отглежда в над 80 страни, включително в България. Прилагат се различни технологии - от любителското производство в малко мазе например, през технологиите с различна степен на интензивност до супертехнологиите, където производственият процес е напълно механизиран и се ръководи с компютър.
У нас засега най-достъпните за малкия и средния бизнес е наричана интензивна технология, т.е. използват се термично обработен (пастьоризиран) компост и пластмасови торби като производствени съдове, много ръчен труд и самоделна механизация за облекчаване на някои трудови процеси.
Устройство
Печурката е висша гуглеста гъба. В природата има многообразие от различни видове печурки, които спадат към един и същи род Агарикус. Общото между тях е, че те развиват подземно тяло - талус, който всъщност е същинското растение. Талусът на печурката се състои от гъбни клетки - хифи, които в съвкупност образуват мицел, или по народному гъбичина. Мицелът обхваща плътно хранителната среда - почва, тор или компост, и й придава сребристосив цвят с червеникав оттенък. Това, което ние събираме в природата или произвеждаме в гъбарници и наричаме гъба печурка, е само плодното тяло. За да започне плодообразуване, първо трябва да се развие мицелът и да натрупа в себе си достатъчно хранителни вещества.
Плодното тяло на печурката е съставено от пънче и гугличка. От долния си край гугличката е покрита с т. нар. частично покривало, було или велум. Когато плодното тяло "узрее", покривалото се изпъва и разкъсва. Над него се откриват розови пластинки - ламели, наредени радиално около пънчето. Постепенно ламелите потъмняват и от тях се посипва обилен кафяво-черен прашец. Това са спорите на печурката. Разсеяни в природата и попаднали в подходяща среда, спорите покълват, образуват единични (първични) хифи, които продължават да растат, да се делят и да се сливат помежду си и обхващайки хранителната среда, отново образуват мицел. Така се затваря цикълът на развитие: спора - първична хифа - мицел - плодно тяло, носител на спорите.
Разгледана ламела под микроскоп, се вижда, че тя е покрита с т. нар. химениален пласт от специализирани хифи, а спорите се развиват по 2, 3 или 4 върху отделни клетки. В природата се срещат преди всичко четириспорови печурки и повечето от тях не се поддават на отглеждане в съвременните гъбарници.
Култивираната печурка, която се отглежда от човека вече няколко столетия, е двуспорова и почти не се среща в природата. Научното й название е Агарикус биспорус, въпреки че има и синоними. През последните десетилетия обаче селекционерите "опитомиха"и някои четириспорови видове от рода Агарикус. Такъв вид е познатата у нас лятна печурка - Агарикус биторквис. Нещо повече, голяма част от най-новите щамове (сортове) на култивираната печурка са вече хибридни, създадени в специализираните селекционни лаборатории. Хибридните щамове съчетават полезните качества на класическата двуспорова печурка и на някои четириспорови видове.
Мицелът на обикновената култивирана двуспорова печурка се развива при температура на хранителната среда (компост) от 21 до 26оС, което зависи от щама (сорта). Развитието на мицела спира при 2оС и над 30оС, а смъртоносната температура е над 33оС.
Плододаването на печурката протича при въздушна температура около 15оС до 18оС за хибридните щамове и спира под 12оС и над 20оС.
Въздушно-газовата среда има решаващо значение през периода на плододаването. Въздухът в гъбарника трябва да е чист, със съдържание на въглероден диоксид по-ниско от 0,2%, без пушек от печки или вредни изпарения от минерални масла, с относителна влажност 80-85%, без силни въздушни (особено сухи) течения и вихри.
Печурката не се нуждае от светлина за своето развитие, но тя "диша", т.е. консумира кислород и отделя въглероден двуокис.
Отглежда се в гъбарник
Гъбарник може да бъде всяко помещение, в което се задоволяват изискванията на култивираната печурка към факторите на растежа и развитието й.
За построяване на специален гъбарник опитен технолог изготвя технологично задание, проектантска група разработва техническия проект, а строителната фирма го построява.
Възможно е да се построи и временен гъбарник за сезонно производство. Използват се подръчни материали, но и в него трябва да се осигурят необходимите условия за развитието и плододаването на печурката.
Най-достъпният на първо време начин за сдобиване с гъбарник е да се приспособи налично помещение. Може да бъде подземно и надземно.
Изисквания
Изборът на помещение или място не е случаен
Когато се избира терен или се преценява налично помещение за гъбарник, е необходимо:
- мястото (помещението) да е достъпно за превозни средства;
- да има водопровод, кладенец или сонда за чиста вода с питейни качества;
- наличие или близост на електропровод (трифазен ток);
- възможност за поддържане на технологичната хигиена - бетонна площадка за разтоварване на компоста, склад за покривен материал, отдалеченост от торища, обори и др.
- преценка за отдалечеността от компостната площадка заради транспортните разходи по доставката на компоста;
- осигурен пазар за продукцията - изкупвателен пункт, консервно предприятие, борса, свободен (градски) пазар.
Ако собствената преценка е положителна, потърсете и специалист по гъбопроизводство. Нека не се забравя, че организирането на един гъбарник поглъща доста средства и крие производствени рискове.
Ползват се налични помещения
Под земята
Естествените пещери най-често не са подходящи за превръщане в гъбарници. По-благоприятни условия могат да се открият в бивши каменни кариери, както в с. Красен, Русенско, в минни галерии, в противовъздушни скривалища, бункери и особено в изби под частни или обществени постройки. Тук спадат и специално построените подземни гъбарници. Предимствата на тези помещения са, че стените им са изолирани.......(за да разберете НАТИСНЕТЕ)